Автор Тема: Бомбена тревога  (Прочетена 2088 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Бомбена тревога
« -: Юли 08, 2010, 23:50:40 pm »
Бомбена тревога

Светът има много проблеми. Бумът на населението не е сред тях.

Автор: Чарлз Кени

Откакто през 1798 г. свещеникът Томас Малтус написа есето си за населението, то се използва за предвиждане на глад и световни бедствия от хора, предвиждащи края на света, както и от самопровъзгласили се Касандри. Аргументите на Малтус стават бестселър на модерното време с класиката "Бомбата на населението" от 1968 г., всяваща паника от пренаселването на земята. По-късно икономистът от Колумбийския университет Джефри Сакс цитира Малтус, за да обясни задънената улица в Африка, а историкът от Харвард Найъл Фъргюсън -  за да предскаже, че предстоят 20 години световни бедствия. Неотдавнашната продоволствена криза - докарала над 100 млн. души по света до абсолютна бедност - издигна репутацията на Малтус като оракул до делфийските висоти на един Нострадамус например.

Но независимо от многовековната му слава и от скорошното му преоткриване, предсказанията на свещеника са съвсем погрешни. Той сгреши за бъдещето на родната си Великобритания. Сгреши и за бъдещето на всички други страни.

Тезата на Малтус, изложена в "Есе за законите на населението", започва с едно просто допускане - количеството земя предопределя производството, а хората ще се увеличават, докато не изразходят максималния продуктивен капацитет на земята. Това обрича населението да живее с доходи, покриващи единствено най-необходимото, и с раждаемост, равна на смъртността, предопределена от трудностите при осигуряване на прехрана. Единственият начин да се подобри животът, завършва Малтус, е да се намали населението. А да се оказва помощ на бедните означава само да се създават още повече нещастни бедняци.

Още докато Малтус е жив обаче, земята престава да предопределя производството на страните - оттогава започнахме да произвеждаме много повече неща на много по-малко пространство. През 1820 г. световното производство е по-малко от БВП на днешна Южна Корея според статистиката на британския икономист Ангус Медисън. Само глобалното селскостопанско производство се е утроило в сравнение с 1950 г., а световният БВП се е увеличил осемкратно. От общо 140-те икономики, анализирани от Медисън, всички са отбелязали растеж между 1950 и 2000 г., а само четири не са се удвоили. В 88% от случаите доходите на глава от населението нарастват (дотук с доходите, покриващи само най-необходимото), а в нито една няма спад на населението. Допълнителното население, разбира се, не се изхранва само от индустрията или сектора на услугите, които носят по-голямата част от БВП. Но със спечелените пари участва в световната селскостопанска търговия, която днес възлиза на 600 млрд. долара.

Джон Стюарт Мил пък показва
, че в Западна Европа от средата на XIX в. доходите нарастват, докато прирастът на населението се свива съвсем не по малтусиански. Тенденцията се разпространява навсякъде. Между 1960 г. и 2000 г. прирастът на населението спада във всички (освен в 4) от общо 187-те държави, за които имаме данни; средният спад е 42%. Подобряването на грижите за децата се оказва особено мощен стимул за по-ниска раждаемост - независимо от скептицизма на Малтус, че по-ниската детска смъртност би имала какъвто и да било ефект върху избавянето от бедността.

Но какво да кажем за бъдещето? Няма ли в крайна сметка Малтус да се смее последен? Не разчитайте на това. Цените на хранителните продукти нарастват през последните години, но не защото сме достигнали пределите на продуктивния си капацитет. Най-големият фактор зад последното поскъпване са американските субсидии, които отклоняват над 80 млн. тона царевица за добив на етанол всяка година, както изчисли икономистът от Световната банка Доналд Мичъл. И макар днешното население от 6.8 милиарда да е 9 пъти по-многобройно спрямо времето, когато е роден Малтус, експертите смятат, че можем да си позволим два пъти и повече по-голямо население, без да ни свърши храната. А освен това днес 1.6 млрд. души са с наднормено тегло - много повече от милиарда гладуващи. Повсеместният спад на раждаемостта намеква, да ни прости Малтус, че ако даваме на бедните малко повече пари, трайно ще намалим броя на страдащите от недохранване.

Напоследък в малтусианската каруца се впряга конят на рационалното използване на световните природни ресурси. Както се изразява авторът на "Бомбата на населението" Пол Ерлих: "Първостепенната причина да се интересуваме от бума на населението е... влиянието му върху екосистемите, които поддържат цивилизацията." Моделът на Малтус предполага, че решението на световните проблеми е да се спре размножаването на бедните. Но ако сме загрижени за свръхконсумацията, това е абсолютно погрешна гледна точка. Най-бедните 10% от населението получават едва 0,6% от световните доходи. А жителите на Африка са отговорни само за 2% от световните въглеродни емисии. Така че, ако искате да забавите климатичните промени, контролирайки раждаемостта, не гледайте към Нигер или Мали; Доналд Тръмп и останалите в списъка на Forbes трябва да са първи на масата за вазектомия.

В идеите на Малтус обаче има известен конструктивизъм: той смята например, че гражданските свободи и образованието са ключът към подобряване живота на бедните. И независимо колко порочна е логиката им, модерните малтусианци (като Сакс) подкрепят много добри политики, например гарантирането на масов достъп до безопасен и ефективен контрол над раждаемостта (намеса, която Малтус смятал за неморална). Но антиутопичният модел в сърцевината на малтусианството е твърде нереалистичен. Ако ни трябва бедствие, за да се вдигнем от канапето, има много други по-належащи проблеми, за които да се тревожим. Размишленията на един потиснат провинциален английски духовник от преди 2 века не бива да са сред тях.

Чарлз Кени, икономист по въпросите на развитието, е автор на предстоящата книга "Успехът на развитието: Иновации, идеи и глобален стандарт на живот".

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=930154

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27