Автор Тема: История от Бъдещето: Тенденции 2012  (Прочетена 27031 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

buden

  • Гост
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #45 -: Ноември 22, 2009, 15:06:58 pm »
А кое е истината ?

-български наивник на средна възраст ;D :drinks:

Кого питаш? И какво точно имаш предвид с "българския наивник на средна възраст"? Кого визираш?

Хората охотно вярват в това, което искат.

— Гай Юлий Цезар

Тук също не разбрах, твоето лично мнение.

Доуточнявайте се, защото иначе мненията имат повече от едно значение и да се чуди човек, особено ако е като мен невеж/непросветен.
Няма да изглеждате така мъдри в очите на другите, но нищо рискувайте.





Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #46 -: Ноември 22, 2009, 22:12:26 pm »
[
Кого питаш? И какво точно имаш предвид с "българския наивник на средна възраст"? Кого визираш?


Ами то е ясно кого питам-не виждаш ли кого цитирам? ;D ти нали уж си буден-да не дремеш още. ;) (шегувам се)
А колкото до наивника- ;D-явно съм аз....

Но тези въпроси не са тебе а за Изомния, ако още не си загрял друже.Пий едно кафенце.

buden

  • Гост
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #47 -: Ноември 23, 2009, 09:20:43 am »
Нямаше цитат в мнението ти, затова питах.


Междудругото темата е идентична с: "Финансови новини", "САЩ са заплашени от държавен фалит" и "Световната финансова криза". Пуснах я отделно обаче, заради доклада на Джералд Селенте и от части изказванията на Питър Шиф. Те са с най-големи заслуги за плъзналата лоша мълва, а и никой не може да ги обори. Говорят с факти и до сега дават все верни прогнози.

« Последна редакция: Ноември 25, 2009, 11:42:37 am от buden »

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #48 -: Ноември 25, 2009, 09:00:19 am »
Организаторите на детският световен шампионат в Турция отново както  и преди две години се отказаха от изпълнението на химните в чест на шампионите на закриването на съревнованието само поради това, че не счетоха за възможно изпълнението на химна на Израел(Марсел Ефроимски спечели световните шампионати и през 2007 година, и сега), въпреки че самите организатори този път се позоваха на желанието по-бързо да проведат церемонията по награждаването. Във връзка с това президентът на шахматната федерация на Израел А. Бушински е отправил протестна телеграма в ФИДЕ.

Източник: лентата с новини на шах портала e3e5.com

Цитат
Очакването да се вземат решения на високо равнище против руските интереси в момента от САЩ е все едно да вървиш срещу вятъра. Нямам обяснение защо родните външнополитически експерти, които би следвало да дават съвети на властта, не са обърнали внимание на управниците ни върху десетки факти и събития, които дават ясно да се разбере, че президентът Барак Обама и САЩ в последните месеци работят в посока на подобряване на отношенията с Кремъл. Така се стигна до следните събития:
•   САЩ се отказаха от плановете си за разполагане на противоракетен щит в Полша и Чехия;
•   Обама поиска от Пентагона радикални изменения в ядрената доктрина на САЩ;
•   Преди 40 дни държавният секретар Хилъри Клинтън посети Русия конкретни идеи за сътрудничество с Русия в сферата на противоракетната отбрана;
•   Вашингтон декларира, че ще се откаже от публичната критика по адрес на „суверенната демокрация” на Русия;
•   По време на посещението на Хилъри Клинтън в Кремъл бе заявено, че САЩ разчитат на сътрудничеството с Русия по въпроса за ПРО, че от Вашингтон искат да работят с Русия за оценка на общите заплахи за сигурността, както и че руските специалисти могат да инспектират ядрените обекти на САЩ;
•   Освен горните събития, американският държавен секретар Хилари Клинтън оцени преговорите си в Москва, като „преобразуване на взаимоотношенията върху тяхното развитие по пътя на взаимните интереси и взаимно уважение”;
•   Съветникът по националната сигурност на САЩ Джеймс Джоунс подчерта желанието на Белия дом за приятелски отношения с Москва на срещите си с руски официални представители за преговори по ядреното разоръжаване;
•   Президентът на САЩ Барак Обама заяви, че страната му работи по подготовката на нов договор с Русия за стратегическите настъпателни въоръжения.
http://www.lubamanolova.info/2009-03-13-15-42-46/2009/1291-zashto-ne-sa-pusnali-v-beliya-dom-edna-krashna-rumba



buden

  • Гост
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #49 -: Декември 08, 2009, 18:30:00 pm »
Селенте при един забавен водещ за тенденциите 2010:


Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #50 -: Май 31, 2010, 13:27:45 pm »
Цитат
Краят на турско-израелския стратегически алианс

Борис ДИМИТРОВ*

 

Все повече анализатори смятат, че турско-израелският съюз вече не съществува. След повече от две десетилетия тясно сътрудничество, правителството в Анкара не изглежда особено заинтересовано от съхраняването на стратегическото партньорство с Израел, нито дори от запазването на добрите си отношения с него.

Впрочем, според шефа на американския Център за глобални изследвания в областта на международните отношения професор Бари Рубин, Турция е на път да сложи край и на алианса си със Съединените щати, съществуващ поне от 60 години насам. И макар това да не е чак толкова очевидно, двата процеса са свързани помежду си. Защото ако турското правителство наистина се стреми да съхрани тесните си връзки с Америка, то не би трябвало толкова категорично да се отказва от досегашния си политически курс към Израел.

Генезисът и еволюцията на турско-израелския алианс

Нека се върнем малко назад и се опитаме да анализираме характера на двустранните отношения между Анкара и Йерусалим. Това би ни помогнало да разберем и, защо днес тези отношения вече не са същите. В общи линии, съществуваха четири основни причини за сближаването и тясното сътрудничество между двете страни, които се оказаха определящи за него в периода на 80-те и 90-те години на миналия век.

На първо място, Турция и Израел имаха общи противници, или поне бяха изправени пред общи заплахи. По онова време, Ирак и Сирия представляваха радикални арабски националистически режими и имаха сериозни противоречия и с Турция, и с Израел. Сирия например, претендираше за част от турската територия (става въпрос за вилаета Хатай, който в началото на 30-те години е автономен район на Сирия, но през 1939 е присъединен към Турция – б.р.) и подкрепяше кюрдските и арменски терористи, борещи се срещу Турция. Амбициите на Ирак по времето, когато там управляваше Саддам Хюсеин също притесняваха Анкара. Накрая, Иран, в качеството си на ислямистка държава, беше враждебно настроен към идеологията на кемализма и подкрепяше подривните действия на турска територия.

Колкото и неприятно да беше сближаването между Турция и Израел за съседните (и не само) арабски държави, те не бяха в състояние да му попречат, включително и като предложат някакви, достатъчно привлекателни, преференции на Анкара, за да се откаже от него. Нещо повече, ръководещите се от принципите на т.нар. realpolitik турски лидери, бяха убедени, че ако арабските режими и Иран действително са притеснени от сближаването на Турция и Израел, това само би увеличило турското влияние в региона. Така, въпреки че Израел не можеше да окаже кой знае каква пряка подкрепа на Турция в конфронтацията и със Сирия (предоставяща убежище за партизаните на РКК), Дамаск нямаше как да не се съобразява с факта, че северният и южният му съсед са се обединили срещу него.

На второ място (но пак във връзка с горното), трябва да посочим позицията на влиятелните турски висши военни, също подкрепящи тесните връзки с Израел. Наред с наличието на общи външни заплахи, ръководството на турската армия виждаше в Израел доставчик на модерни оръжия и военна техника, да не говорим за възможностите на израелската военна индустрия да осъществява модернизация на наличната турска бойна техника на сравнителни ниски цени.

На трето място, в Анкара смятаха, че добрите отношения с Йерусалим ще се отразят положително и на жизненоважните за Турция отношения със САЩ, имайки предвид възможностите на произраелското лоби в тази страна. Това би помогнало на Турция да ограничи вредните за нея последици от активността на гръцкото и арменско лобита в Съединените щати.

Накрая, турско-израелското сближаване имаше и определен икономически смисъл. То съдейства за разцвета на търговията между двете страни, а хилядите туристи от Израел всяка година оставяха значителни суми в турските курорти. Разглеждаше се и възможността Турция да започне да продава вода на Израел, макар че тези проекти си останаха нереализирани.

Но може би най-важният фактор беше необходимостта Турция да формулира нова стратегия за периода след края на студената война. Както е известно, дотогава най-голямото турско предимство (и основната причина за членството на страната в НАТО) беше ролята на Анкара в конфронтацията със Съветския съюз и неговите сателити на Балканите. В началото на 90-те турският елит се изправи пред фундаменталния въпрос, как страната ще може да компенсира загубата на досегашното си значение за Запада, от чието одобрение и подкрепа продължава да се нуждае. В крайна сметка, Анкара стигна до извода, че пътят към Вашингтон ще трябва да мине през Йерусалим (или по-точно, през Тел Авив, според повечето турски политици, които не са склонни да признаят свещения град за столица на еврейската държава).

С течение на времето обаче, тези три фактора постепенно бяха ерозирани и до голяма степен загубиха значението си, отчасти заради обективните промени в света, отчасти заради новия политически курс на управляващата в Турция „умерено ислямистка” Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Според цитирания по-горе американски професор Бари Рубин, макар че и предишните турски правителства си позволяваха да критикуват Израел по един или друг повод, ако ПСР не бе дошла на власт, партньорството между двете страни вероятно би продължило по-дълго.

Какво се промени?

От четирите, изброени по-горе, причини, позицията на турските въоръжени сили и икономическият интерес остават неизменни. Същото, макар и в по-малка степен, се отнася до желанието на Анкара да поддържа добри отношения с Вашингтон. Тоест, ако страната не се управляваше от правителство на ПСР, подобно драматично влошаване на турско-израелските отношения едва ли би било възможна.

Единствената сериозна промяна бе изчезването на една от посочените по-горе заплахи – режимът на Саддам Хюсеин и сериозното отслабване на другата – Сирия, която вече не използва подкрепата си за РКК, като инструмент срещу Турция. Но дори и тези външнополитически промени, сами по себе си, не бяха достатъчни за да ерозират толкова силно стратегическата връзка между Анкара и Йерусалим.

От гледната точка на правителството на ПСР обаче, всички тези фактори (като изключим донякъде икономическия) не са от особено значение, да не говорим че турските умерени ислямисти, включително и по чисто идеологически причини, не изпитват никакви симпатии към Израел. Всъщност, истината е, че управляващите използват антиизраелската реторика за да укрепят собствената си електорална (и не само) база. Сегашното турско правителство не изпитва кой знае какви симпатии към арабите и дори към мюсюлманите, като такива, а по-скоро към ислямистите. Така например, страстната защита на управляващите от ПСР на действията на Хамас в Сектора Газа не бе съпроводена от някаква загриженост за съдбата на палестинците от Западния бряг (където управлява светската партия Фатах).

Сега, нека отново анализираме трите неикономически фактора за турско-израелския съюз и видим, как значението им се е променило в очите на управляващите в Анкара членове на ПСР. Вместо да открива заплаха за сигурността си в Техеран и Дамаск, Анкара вече ги разглежда като (потенциални) съюзници. Във всеки случай връзките и с двете държави значително укрепнаха, като това особено се отнася за турско-сирийските отношения, които буквално процъфтяват на фона на редовните взаимни визити, споразумения и задълбочаващо се сътрудничество.

Докато преди Турция и Израел имаха общи противници, в лицето на Иран и Сирия, днес Турция, Сирия и Иран виждат общ противник в лицето на Израел. В същото време, турските военни, които традиционно подкрепят стратегическия алианс с Йерусалим, загубиха голяма част от политическото си влияние, от една страна, заради натиска на ЕС, а от друга – заради целенасочените усилия на ПСР в тази посока. Знакова в това отношение стана отмяната планираните съвместни военни учения „Анадолски орел” през 2009 (след като предишните шест учения преминаха успешно и без всякакви проблеми, този път турската страна поиска да изключи израелските самолети от тях – б.р.). Вероятно турските военни са били крайно недоволни от решението на своето правителство и със сигурност биха предпочели сътрудничеството с израелските им колеги да продължи, но вече нямат думата.

В тази връзка, особено интересна е американската позиция. Всъщност, истината е, че правителството на ПСР се оказа в изключително завидна ситуация, позволяваща му да демонстрира неуважение към интересите на САЩ и нежелание за сътрудничество с тях, без да се опасява, че ще му се наложи да плаща за това. Тази тенденция започна да се оформя още по времето на администрацията на Буш-младши и интервенцията в Ирак, през 2003, но окончателно доби очертания с идването на власт на Барак Обама. След като сегашният американски президент обяви, че вижда в Турция модел за модерно и умерено ислямистко управление и отказва да притиска Анкара по какъвто и да било повод, Белият дом просто даде карт бланш на ПСР да прави каквото си иска.

На свой ред, Израел очевидно не е в състояние да реагира по подобаващ начин на нарастващата враждебност от страна на доскорошния си стратегически партньор в региона и израелските политици не хранят никакви илюзии относно края на специалните отношения с Анкара. Разбира се, в Йерусалим обмислят дали да не анулират някои от най-големите оръжейни сделки с Турция, тъй като (не без основание) се опасяват, че израелското оръжие, в крайна сметка, може да попадне у Сирия и Иран. В същото време, потокът израелски туристи в Турция спадна драстично (макар, според някои, това да е само временно), а безпокойството сред турските евреи се увеличава.

Разбираемо е, защо Израел не би искал да отговори на враждебността, демонстрирана от ПСР, като предприеме стъпки, които в Анкара могат да оценят като „антитурски” – например да подкрепи резолюциите за геноцида на арменците или пък да провокира разгръщането на антитурска кампания в САЩ. В Йерусалим все още се надяват, че в „епохата след управлението на ПСР” в Турция ще надделеят по-умерени и светски сили, което ще доведе до подобряване на двустранните отношения, макар че няма да ги върне на предишното им равнище.

В същото време, въпреки че лидерите на ПСР все още разчитат, че ще могат да играят ролята на посредници между Израел и Сирия, както и между Израел и Хамас, правителството в Йерусалим не изглежда никак склонно да възложи подобни функции на една страна, която демонстрира непрекъснато нарастваща враждебност към еврейската държава. Израелското ръководство обаче, старателно ще избягва всякаква конфронтация с Турция, която Анкара би могла да използва за да увеличи още повече градуса на напрежението в двустранните отношения.

Има ли бъдеще турско-израелската ос?

На този фон, мнозина си задават въпроса, дали нещо от изградената през последните трийсетина години турско-израелска ос може да оцелее? Имайки предвид идеологията на ПСР и стремежа и да предефинира турските стратегически интереси, слабостта на администрацията на Обама и фактът, че Израел не разполага с кой знае какви лостове за да помогне за това, подобно нещо изглежда малко вероятно. В този смисъл, единственият реален въпрос е, колко бързо и колко открито ПСР ще продължи да демонстрира (понякога откровено демагогски) нарастващата си враждебност по начина, по който го направи в началото на 2009, по време на израелската интервенция в Газа.

Разбира се, има известно основание да смятаме, че турските военни ще продължат да играят ролята на „ограничаващ фактор”. Техните усилия, подсилени от евентуалните критики от страна на САЩ (които, най-вероятно, ще идват от Конгреса, а не толкова от Белия дом),както и нежеланието на турския бизнес да се откаже до приходите от търговията с Израел и израелските туристи, могат да попречат на ПСР да стигне прекалено далеч. Друг важен фактор може да се окаже надеждата на турското правителство, че все още е в състояние да играе важна роля в разрешаването на израелско-палестинските и израелско-арабските противоречия.

Накрая, налице е определено различие между начина, по който Израел и САЩ възприемат последното развитие на турско-израелските отношение (в Европа не обръщат особено внимание на този въпрос). Израелският елит и аналитичната общност (с изключение на малка група маргинални политици, чието влияние излишно се преувеличава от Анкара) са съвсем наясно, какво точно се случва. За разлика от тях, американските им партньори, гледат да не влошават отношенията си с Анкара и са склонни да не обръщат голямо внимание на проблема. Възможно е обаче, това да се промени в бъдеще.

В продължение на немалко години, турско-израелският геостратегически алианс играеше важна и положителна роля за регионалната стабилност, както и за икономическия просперитет на двете държави. Тоест, въпросният алианс беше един добър опит, който обаче е на път окончателно да остане в миналото. 

 

* Българско геополитическо дружество
http://geopolitika2.hit.bg/13/geo-1-10-Dimitrov.htm

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #51 -: Юни 06, 2010, 16:33:53 pm »

   
Бжежински: Идва краят на доминацията на Запада


 Политологът Збигнев Бжежински предрече край на доминацията на Запада. Русия трябва да се сближи със Запада, няма друг избор, заяви във Варшава бившият президентски съветник по националната сигурност от времето на Джими Картър.

 Светът се променя. Доминацията на Запада продължи 500 години и приключва. През последния половин век Азия, Африка и Южна Америка се осъзнаха политически. В Китай се извършиха  големи промени, подобни процеси ще станат в Индия, Индонезия, Бразилия. Идва нова ера, заяви проф. Бжежински, цитиран от "Газета виборча".

 Според политолога извън Европа цари подтиснатост, недоволство и  усещане за несправедливост.

 Европа и Америка положиха в основата на политическия си дискурс демокрацията, свободата, прогреса. В другите части на света идентичността се изгражда върху  спомена за колониализма, робството и експлоатацията, каза професорът.

 Според него най-лошият сценарий за света ще бъде САЩ да загубят водещата си роля. Американската криза може да стане криза на целия свят. Ще настъпи хаос, икономически срив, религиозни и регионални конфликти, смята той.

 Според Бжежински, ако Обама ще успее да реформира и укрепи САЩ, този сценарий ще престане да бъде реален. Много зависи и от това дали Европа ще успее да се обедини.  Политологът изрази мнение, че засега ЕС върви към разпадане. Той обаче вярва, че европейските общества и лидери ще се опомнят овреме. ;)

 За промените в Русия Бжежински изрази едновременно песимизъм и оптимизъм. Песимизмът, поясни той,  се отнася до способността на съвременна Русия да възстанови империята, която някога е била.

 Достатъчно е да се погледнат демографските статистики, равнището на научните изследвания и геополитическото обкръжение на Русия. Москва няма друг избор – тя трябва да се обърне към Запада. Това е и в наш интерес. Затова съм оптимист, поясни професорът, според когото това ще е дълъг процес. Но след 20-25 г. ще можем да говорим  - в Русия т.е. в Европа.

http://kafene.net/news.html?fb_990998_anch=12087769

Неактивен marhs

  • marh-s
  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 370
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #52 -: Юни 07, 2010, 23:21:45 pm »
   
Бжежински: Идва краят на доминацията на Запада

 Политологът Збигнев Бжежински предрече край на доминацията на Запада. Русия трябва да се сближи със Запада, няма друг избор, заяви във Варшава бившият президентски съветник по националната сигурност от времето на Джими Картър.

http://kafene.net/news.html?fb_990998_anch=12087769

Бряяя, какъв обрат-от идеолог на разрушаването на соц. лагера, сега предсказва края на запада ::) (да не забравяме, че беше и консултант по национална сигурност на двама американски президенти). Освен ако сам не участва в големия сцинарий.. ;)
Май има и ясновидски  дарби ... :writer:
« Последна редакция: Юни 07, 2010, 23:23:01 pm от marhs »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:История от Бъдещето: Тенденции 2012
« Отговор #53 -: Юни 20, 2010, 01:22:36 am »
2012: Едно ново начало?

Leonardo Vintiñi, Vanessa Rios

Било то наука или суеверие, коригиране или бедствие, това е година, повтаряща се в много древни пророчества.

„Ние я наричаме ‘диаграма на пеперудата’, защото слънчевите петна в този участък образуват фигура, която наподобява крилата на пеперуда”, каза д р Дейвид Хатауей (David Hathaway) от Центъра за космически полети „Маршал” (Marshall Space Flight Center) в статия на НАСА за ефекта, който слънчевата динамика може да има върху земния магнетизъм. Заради всички тези обръщания и завъртания „въздействието от обръщането на полето върху хелиосферата е сложно”, каза той…


Също като Хатауей, дузина учени по света се чудят колко високо ще бъде магнитното отблъскване от нашата „звезда родител” – слънцето – през 2012 г., което както знаем ще бъде в един от своите главни цикли на слънчева активност. Според проекциите очакваната ротация на магнитната полярност на слънцето действа като един вид колосален космически магнит, способен да промени магнитните полета на всички тела в хелиосферата, където се намира и нашата Земя.

Въпреки че маите са изчезнали преди доста време, техният календар – наричан Дългото броене – е успял да се запази до наши дни. Според календара краят на настоящата човешка цивилизация ще настъпи в последния ден на 13-тия бактун, което в нашия календар съответства на 21 декември 2012 г.

Маите наричат 20-те години от 13-тия бактум (1992 г.-2012 г.) период на „Възраждане на Земята” или „Пречистване на Земята”. През 755 г. маиски монах предсказал, че след 1991 г. ще настъпят две важни събития: космическото осъзнаване на хората и пречистването и възраждането на Земята.

Някои хора вярват, че държавният печат на Съединените Щати изобразява това пророчество. На обратната страна (или гърба) на печата има пирамида на 13 нива. На върха на пирамидата има блестящо око. (Първоначалният дизайн бил с палмово дърво.) Смята се, че този символ предполага пробуждането на човешките същества след 13-тия бактун. ;)

През 2007 г. д р Х. Джей Зуоли (H. Jay Zwally), учен от мисията ICESat на НАСА, оценил, че през 2012 г всичкият лед в Арктическия океан ще бъде разтопен.

Други, като д р Хабибуло Абдусаматов (Habibullo Abdussamatov) от астрономическа обсерватория „Пулково” в Русия, твърдят, че през 2012 г. петна по слънцето ще причинят началото на малка ледникова епоха, която ще продължи до средата на следващия век.

Също някои вярват, че краят на света ще дойде при сблъсъка на Земята с друга планета, наречена Нибиру. Обаче съществуването на това небесно тяло е по-близо до шумерски мит, отколкото продукт на астрономическо наблюдение.

Това, което успели да открият маите – 2000 г. по-рано от компютрите – е че 21 декември 2012 г. съответства на края на прецесията на оста на Земята, което е цикъл от близо 26 000 г. По време на зимното слънцестоене през 2012 г. слънцето ще се позиционира точно на тъмната пукнатина на галактиката Млечен път, или с други думи галактиката ще „седне” над Земята. Някои астрономи определят това галактическо подреждане като отваряне вратите на рая към Земята.


Истина или мит, пророчествата, свързани с 2012 г., са добра възможност да се замислим за съдбата на човешкия род, за нашата роля като хора и нашата роля като съзнателни същества сред един необятен космос.

Превод: Радослав Стоянов
http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-06-19_01_d.html



 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
2 Отговора
4233 Прегледи
Последна публикация Март 11, 2008, 21:30:34 pm
от Peacekeeper
35 Отговора
31602 Прегледи
Последна публикация Април 19, 2011, 18:28:46 pm
от agrippa
102 Отговора
42526 Прегледи
Последна публикация Август 09, 2009, 23:54:17 pm
от marhs
4 Отговора
6080 Прегледи
Последна публикация Май 05, 2009, 12:14:00 pm
от cccpkgb
5 Отговора
6253 Прегледи
Последна публикация Август 10, 2009, 16:20:06 pm
от sidewinder

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27