Автор Тема: Философия на Родината  (Прочетена 3032 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Философия на Родината
« -: Май 27, 2009, 20:43:57 pm »
Философия на Родината*

Родината се корени във философията на копнежа, Отечеството във философията на подвига. Родината възпяваме, а се борим за Отечеството!


    Родината е майка на всички, убежище за всеки угнетен дух, люлка на историческия живот, надеждата и подвига. В тази дума има много наследена сантименталност. И нито във философската, нито в социологическата, нито дори в етнографската област, до днес не са били правени опити за по-дълбоко тълкувание на понятието. Често хората бъркат Родината с Отечеството, или пък я разглеждат, като чисто географски факт.  Но едно е сигурно - един човек, който не знае и не може да проумее значението на думите - народ, нация и национален дух, никога няма да разбере значението на думата „Родина”.

    Родината е преди всичко. Тя е едно трагично чувство. Тя е съвкупност.

    Тя не се вмества в никаква географска ограниченост, а етническите и фолклорни особености не са единствените, които я обусляват. Родината е пространство, преживявано като съдба. Това е първото и най-дълбокото определение за нея. Антиподът на Родината е безродното и безсъдбовно пространство. То е голо, пусто и духовно бедно. То е просто едно отвлечено понятие. Да имаш Родина и нация, означава да чувстваш пространството, в което си роден и живееш, и народа към който принадлежиш, като съдба. Това пространство е напоено с кръвта на предците ни, през него са минавали вековете на народния дух. То е като една отделна екосистема, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е недосегаемо и свято. То не може да бъде омърсено от недоброжелатели и в него почива душата на нацията. Това пространство е невидимо, то не е рационално. То може да се яви пред очите ни като огледало, в което да погледнем назад през времето и да видим възходите и паденията на нацията ни. Но нещата, които виждаме в това огледало, няма да са нашата Родината, а само нейните одежди. Защото Родината е невидима. Тя е нематериална и затова е вечна.

    Тъжен факт е, че с навлизането на модерната техническа цивилизация и глобализацията в нашия живот, чувството ни за Родина ерозира. Все по-малко са тези, които осъзнават истинското значение на тази дума.  „Модерната цивилизация” и „масовата култура” ни карат да забравяме Родината и нацията си. Заслепени от лъжовното чувство за принадлежност към някакво глобално общество,  много от нас възприемат стил на поведение и мислене, които ги обезличават културно. Тази модерна „култура” не е рожба на една земя и не носи спомена и чувствата на отминалите поколения. Тя няма Родина, затова е безкръвна и безплеменна. Всъщност тази култура е зъдадена от противниците на нациите - глобалистите, като нейната цел е да обезличи и уеднакви хората, да пороби народите и унищожи нациите. Тази култура бива покровителствана от лидерите на  Новия световен ред и има своята мисия. Тя прокарва чувството на нихилизма, истерията по “общочовешкото” и всичко, което се противопоставя и убива националното.

    Днес, либералното “световно стопанство” е в своя разцвет, а абстрактният хуманизъм става господстващата етика на времето. Родината на либерал-демократичната интелигенция е светът, лишен от всички национални особености, а моралът и - капиталът. Поради тази причина и съвременният демократичен елит не изпитва чувството за Родина. По същият начин стоят нещата и с днешния американизъм, по същия начин стояха нещата и със култа към СССР - „родината” на всички безотечественици. Тези култове живеят само и единствено в света на материализма, а техните заблудени поддръжници са лишени от способността да умрат за Родината си и от духовната наслада да я обичат. Важно е всеки един от нас да осъзнае, че интернационализмът е модерното номадство в днешния интелектуален и политически живот. Номадството обаче, никога не е създавало нищо. То живее с чуждия труд и чуждата мъка. То е една кукувица отглеждаща потомството си в  гнездото на загиваща Европа.

    Ние, българите, не можем да имаме към Родината си само едно сантиментално отношение. Родината изисква безусловна привързаност, която не може да бъде жертвана и опорочена за нищо на света. Така тя се явява символ на абсолютната отдаденост, за която никоя жертва не е достатъчно голяма. Родината стои над всичко. Тя ражда историята, дава живот на културата, определя смисъла на съществуване на индивида и обществото. Без родина, светът е лишен от своята субстанция, човекът - от органичната си основа, а животът се превръща в поток, различащ се в проклятие и злоба. Тъкмо в това е личната и, бихме казали, метафизичната съдбовност, обуславяща чувството за родината.

    Тук сме длъжни да подчертаем, че лозунгите, които издигат анархистите, за привидната си любов си към Родината са абсолютно несъстоятелни и популистки. Не съществува вариант в който да обичаш Родината си, а да мразиш Отечеството си, защото те са едно неделимо цяло. Не съществува вариант, в който да не чувстваш принадлежност към някой народ, а да изпитваш чувството за отдаденост към неговата Родина.

    До сега говорихме само за Родината, но тогава какво е Отечеството?

    Ако съдбовността на Родината има политически характер, то тя става Отечество. Родината е митологична същност, а Отечеството - политическа. Родината е поема, Отечеството - епос. Родината e духът на националното битие. Родината и Отечеството са взаимнодопълващи се части от едно цяло. Родината се корени във философията на копнежа и любовта, Отечеството - във философията на подвига и родозащитата. Възпяваме Родината, а се борим за Отечеството. Ние, българите, трябва да възприемаме нашата Родина - България, като един завет, като последното убежище на духа на нашата нация.

Altermedia България
*Статията е преработка на статия със същото име, написана от българския философ Янко Янев.  Роден през 1900 , Янев е един от водещите теоретици на българската национална десница в периода между двете световни войни. Загива през 1945 г. при варварските бомбардировки от съюзниците над Дрезден.
http://bg.altermedia.info/2009/05/17/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Философия на Родината
« Отговор #1 -: Май 27, 2009, 23:05:56 pm »
Нещо куца в аксиомата... или от къде се пръкват архитолерантите


    Българите сме ярки индивидуалисти и егоисти, доказали сме го не веднъж и непрестанно продъаплжаваме да го правим. Да знаете, когато съседът ви пита дали ви е станало зелето, значи се надява да не е станало, когато злостно някой ви напомни, че вчера сте си изгубили котката или ви се е запушила тоалетната, знайте, предварително го е обмислил и сега ви го натяква, за да се чувствате кофти, а той да си напълни душицата с кеф като ви гледа. Настрана от тези дребни проблеми, обаче ярката ни индивидуалност има и далеч по солидни и ужасяващи проявления, особено когато се премеси с треската за злато. Всеки иска пари и, за да ги добие е готов на всичко, дори да продаде майка си и баща си. Личното при нас е на преден план, жаждата да се задоволи личен интерес се намира на най-високото стъпало сред приоритетите на българина. Остей ги другите си гледай своето, пък другите к'во? Ми те да са гледали себе си! Ей, си тия думи са закърмили повечето от нас и с тях живеем, като нравствен постулат. Не се чудете защо при нас няма взаимопомощ и национална солидарност, всъщност, не се чудете, защо нямаме нация. Нацията я няма, защото имаме много малки нацийки, които следват собствените си интереси. Нация на чалгата - на нея и пука само какви са новите хитове на Азис, Преслава, Ивана и компания (да, всички дето някога сте пътували с влак, го знаете оня със списанията), нация на инатоглавите - те пък се стремят да са вечна контра, нация на "разкрепостените" - модерните вандалчета, които се мислят за невероятни, защото не спазват нормите и т.н. Та, затова явления от типа на умиращ на пътя човек и събрали се в кръг сеирджии, които от време на време го подритват или ръчкат с някоя клечка, не са случайни.

    Всички знаем за какво става дума, дребните кариеристи са навсякъде, не отстъпват, нямат задръжки пред целите си, водят се единствено от личните си интереси, готови са да накърнят нечие достойнство или да си изкарват парите на гърба/чрез чуждото нещастие.

   Най-простият пример за тия са депутатите ни, нима те не са такива? За тях тази аксиома важи с пълна сила. Същото се отнася и за повечето дребни и едри риби в морето на общността ни.
Аксиомата не подлежи на съмнение, тя безрезервно важи за стотици хиляди.

..., но дали наистина?

Забелязвате ли ги ония странно толерантни архитолеранти, които често се показват на екраните на разните ефирни телевизии, или които безмилостно бълват свирепа злъч срещу всеки осмелил се да изкаже позиция на нормален човек, срещу хомосексуалистите или циганските престъпления?


    Това са хора като Стефан Гамизов, дето нарича циганите "мои братя" е готов да скочи срещу всеки българин, за да ги защити. Или пък като любимецът на поколение български интернетаджии Иван Бедров, който освен редица статии за това как "не трябва да се споменава етноса на циганските престъпници, защото било некоректност" (неведнъж обвиняваше в. "Новинар" и "Стандарт", за това че честичко го правят), но и защити, с невероятните си способности да върже 10 думи на кръст и пак нищо да не се получи, протестиращите в Русия педераси, чиито протест беше разпръснат от руските ОМОН части (чети тук). Кратка вметка - уважаеми господин Бедров, в нормалните държави на гейпарадите не се бият нормалните, както се случи в България преди почти една година! Примери колкото щете, всички сте ги виждали и слушали тия архитолеранти, които дават мило и драго (а кой знае, може би и нещо друго) за всякакви гейове, цигани, били дори престъпници (но техни братя!). Телевизията непрестанно бълва изказвания от рода "българи и цигани сме едно" и други подобни алогични словосъчетания.

    Какво става тогава? Май, май аксиомата ни пропадна, тия хора не мислят само за себе си, а и за своите братя цигани и педераси! Аксиомата значи е грешна, те мислят за други, това автоматично ги прави хуманисти, толеранти и чистокръвни филантропи - обратното на това, което твърди теоремата! ДА АМА НЕ! Аксиомата не би могла да бърка, защото има три вида архитолеранти:

Първи вид

    Тия са самите педераси или цигани, които защитават себе си. Но точно тия не са ни обект на размисъл.

Втори вид

    Това са ония, на които другите архитолеранти са им промили мозъка и сега се чувстват длъжни да им подражават.

Трети вид

    Ей, тука са тия, за които говорим - най-опасните архитолеранти. Те са тия дето получават гласност, за да говорят идиотизмите си, те са тия, които са пряко отговорни за създаването на втория вид. А защо го правят? Защо след като не са нито гейове, нито пък цигани ги защитават, след като последните са доказано виновни или ненормални (особено в изблиците си да парадират на парад с погрешната си анормална сексуалност)?

    Е, тук идва отговорът и той е елементарен, защото аксиомата наистина е вярна, защото те са едно от най-явните доказателства за автентичността и! Те имат изгода да го правят! Ей, затова ги има, защото са интересчии и са готови да застанат и срещу своите за личното благоденствие, готови са да пропагандират и защитават неща, които биха оказали пагубно влияние над стотици младежи. На тях не им пука, че с дейността си осакатяват човешки души, защото това не се наказва и защото от това те печелят.

В аксиомата нищо не куца.
http://nadmalchanieto.blogspot.com/

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Философия на Родината
« Отговор #2 -: Юли 06, 2010, 21:07:30 pm »
И ТОВА ДОЖИВЯХМЕ, ГОСПОДИ, ДА ИМАМЕ ХИМН НА НАСИЛИЕТО!

Написано от Николай Колев – Босия

От днес България облече жълтата фланелка на тъпотата и малоумието. Дъртите пръдльовци и едно семпло момченце създадоха и запяха химн на МВР. Скудоумието, гъзоблизането и липсата на морал докараха нещата до естествения им финал. Културата на пазара в Банкя победи истинската култура окончателно и вероятно за много дълго време. Времената за поръчкова халтура се върнаха. Върнаха ги хора, които си бяха такива и преди преврата на 10 ноември. Реставрацията се допълва от бодигарда на Живков-премиер и сина на шофьора на Григор Шопов-вицепремиер и министър на МВР.Какво можем да очакваме оттук нататък?
Семплото момче, изпълняващо това оригване отне 20 минути по една телевизия, за да обяснява, че е разочарован вече от БСП и се е сприятелил с Цветан Цветанов.  Микрофонът в ръцете му се стопи от срам. Момчето искаше да каже нещо, но явно смисленото говорене не му е силната страна. Не знам защо наблегна толкова на приятелството си с Цветанов, но доколкото си спомням, беше приятел и с Румен Петков. Тази тенденция ясно показва, че следващият му приятел ще бъде следващият министър на вътрешните работи. Предполагам, че за него Тончо Русев и Евтим Евтимов ще сътворят попфолк опера. И ще я изпълнят Веселин Маринов и Сашка Васева. Възможно е либретото този път да бъде дописано и от дупнишката културтрегерка. Напоследък и тя прописа в стил Евтимов.
Много ме впечатли текста, че „Моята милиция ме пази". Това вече съм го срещал. В поемата „Хорошо" на Владимир Маяковски има следния текст:


„...Розовые лица.
Револьвер
Желт..
Моя
милиция
Меня
бережет.
Жезлом
правит,
чтоб вправо
шел..
Пойду
направо.
Очень хорошо..."


„Розови лица. Жълт револвер. Моята милиция пази мен. С жезъла/палката/ показва надясно /правилно/ да вървя. Ще тръгна надясно/правилно/. Много добре." Превод-Босия.
Но има в поемата и още един епизод, който не е за пренебрегване и пряко кореспондира с приятеля на Веселин Маринов, който е послушал Маяковски и е постъпил според съветите му:


„...Юноше,
обдумающего
житье,
решающему-
сделать бы жизнь с кого,
скажу
не задумываясь-
„Делай ее
С товарища
Дзержинского!..."

/На юношата, обмислящ живота си, решаващ като кого да живее, ще кажа без да се замисля-„Живей като другаря Дзержински!/ Превод-Босия.
Други неща, които мога да очаквам от това трио е да напишат „Химн за клизмата", защото разбрах, че Веселин Маринов май имал и приятел санитар. Дори бих го облекчил, че вече има „Ода за пръднята" и „Ода за срането". Ако иска, може да ги обедини и да се получи „Химн за клизмата". Така в деня на медицинските работници 7 април, Лекарския съюз, Съюзът на медицинските сестри и гилдията на санитарите ще изпълняват хорово този химн и ще доставят удоволствие на пациентите си, които имат проблеми с газовете и акането.
Ще издиря и други приятели на Веселин Маринов и ще изпратя списък с професиите, които практикуват на Тончо Русев и Евтим Евтимов, за да ги химнират. А може и да ги „химен"-ират, както е правила навремето колежката на Евтимов-Сафо. Нейните припеви често са били :"Химен, о хименае!"
На времето имаше една песничка, която се третираше като „хулиганска" и само заради нея родното МВР вкарваше в лагерите тананикащите я. Тя не беше създадена от „мастити" поети и композитори. Тя беше създадена от честни и безстрашни хора като Сашо Сладура и се пееше от всички, въпреки опасностите от лагер, затвор или пребиване. Както стана с Леа Иванова, изпратена в лагер и Сашо Сладура пребит от бой и инквизиции.
Текстът беше горе-долу следния:

„Джип, джип джип, джип, джип, джипе.
Курортен пансион
И три години бачкане
По новия закон.
Джип, джип, джип, джип, джип, джипе.
Курортен пансион.
С джипката на МВР-
Хайде в Белене!"


И тогава същите тези автори на химни за милицията създаваха „непреходни дитирамби" за МВР и службите. Явно, това е тяхното амплоа.
Дерзайте, колоси на културата на пазара в Банкя!
Творете, орли на белезниците и нагайките!
Възпявайте българския милиционер-творец на посирането без клизма!

http://www.forumat-bg.com/nachalo/709?task=view

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27