Пазете се от метафори

[insomnia1304]

Объркани метафори

Защо войните срещу рака, бедността, наркотиците, тероризма, шофирането в пияно състояние, тийнейджърската бременност и други беди не могат да бъдат спечелени

Автор: Мозес Наим

Кое е по-лошо: да обявиш война на даден социален проблем или да поискаш план Маршал, който да го разреши? И двете са популярни метафори, които за съжаление водят до лоши правителствени решения. Публичните политики, оформени от такъв тип мислене, доста често завършват с разхищения, недомислици и черно-бели решения, все неща които блокират търсенето на по-ефективни подходи. Помислете за продължителните войни срещу наркотиците, тероризма и рака. Резултатите, както можеше да се очаква, засега са по-объркващи от проблемите.

Всъщност нито една имитация на плана Маршал не сработи и нито една война срещу голям социален проблем не завърши със загуба за врага (освен, може би, тази срещу цигарите). Притегателната сила на тези фалшиви сравнения обаче, става по-силна от всякога. Без каквато и да е видима причина беше предложен план Маршал за Африка, Близкия Изток, Ню Орлиънс, Ирак и дори Валония (по-бедния регион в Белгия). Бил Гейтс иска план Маршал, за да разшири достъпа до технологии, френският президент Никола Саркози призовава за такъв план за бедните предградия във Франция, а американската профсъюзна федерация AFL-CIO смята, че автомобилната индустрия на САЩ заслужава свой план Маршал.
Застъпниците на другия подход - война срещу големите проблеми - са също толкова многобройни. Карат ни да обявим война срещу бедността, шофирането в нетрезво състояние, e-mail спама, бременността при тийнейджърите и др. В САЩ отричат "войната срещу науката" от ерата на Буш, а всяка година консерваторите се противопоставят на "войната срещу Коледата". И разбира се, любимата война на бърборещата класа – войната срещу глобалното затопляне. "Това е Третата световна война", заяви първо Барбара Янг, а след това и Британската агенция по околната среда през 2007 г. "Това е най-голямото предизвикателство, което ще стои пред човечеството още много години. Имаме нужда от същия вид общи, бързи, цялостни и преди всичко – огромни усилия, които се изискват от много военновременни акции."

Има много причини, поради които обявяването на война срещу социален проблем или лансирането на план Маршал за подпомагане на дадена държава или регион са метафори, така привлекателни за политиците. Войните обединяват държавите и потушават вътрешните разногласия. "Да разлаем кучетата" не е само заглавие на филм, в който се фабрикуват новини за война, за да се вдигне подкрепата за правителството, но и стара политическа тактика. Военната метафора е привлекателна, защото истинските войни – тези между националните държави, а не тези срещу идеи или лоши социалноикономически тенденции – имат край. Ученият от Университета Нотр Дам Даниел Линдли откри, че средната продължителност на една война е 308 дни, когато печели страната, започнала войната, и 660 дни, когато тя губи. Тогава не е учудващо, че военната метафора продължава да се употребява. Тя поощрява очакванията, че след една-две години някой от големите бичове – рака, тероризма, бедността – ще бъдат елиминирани. За политиците думата "война" е изкусителна, тъй като се свързва с отворена чекова книжка. В крайна сметка, бюджетните ограничения обикновено изчезват по време на война, заедно с всички досадни правила за харченето на парите. Войните са за героите, не за счетоводителите, които орязват ресурсите, необходими за победа.

Метафората за план Маршал е също неустоима по сходни причини – заради загатнатото масирано финансиране и безрезервна обществена подкрепа. Но оригиналният план Маршал, лансиран от САЩ за подпомагане на следвоенна Европа не е нито толкова скъп, нито толкова неоспорван, както любителите му обикновено предполагат. (Икономистът Тайлър Коен пресметна, че американската помощ, достигала около 90 млрд. днешни долари, е била не повече от 5 % от БВП на страните реципиенти.) Все пак, планът символизира дръзка, масирана – и успешна – правителствена мобилизация.

Уви, тези добри метафори раждат лоши политики. Войната срещу дрогата, например, по-успешно увеличава бюрокрацията, бюджета й и партийните политически битки, отколкото спира употребата на наркотици. Декриминализирането на марихуаната за медицински цели се превръща в популярна реформа в САЩ и 14 щата вече го приеха, като със сигурност ще последват и други. Но знаем ли всъщност дали марихуаната действително носи медицински ползи, както твърдят реформаторите? Не. В резултат на политиките за война срещу наркотиците, медицинските изследователи нямат достъп до марихуана и не могат научно да тестват тези твърдения. Едва сега, след 4 мъчителни и безполезни десетилетия, войната срещу дрогата губи подкрепа.

Същата опасност грози и "войната срещу тероризма". Както гласи известната фраза на бившия американски съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински: "Вредата, която тези три думи нанесоха – класическа самопричинена вреда – е неизмерно по-голяма, отколкото най-смелите мечти, които организаторите на атентатите от 11 септември са хранели, заговорничейки срещу нас в далечните афганистански пещери. Самата фраза е безсмислена. Тя не дефинира нито географски контекст, нито предполагаеми врагове. Тероризмът не е враг, а военен похват." И действително, войната с тероризма пожъна още по-грандиозен успех отколкото войната срещу наркотиците за осигуряването на политически, юридически, военен и финансов карт бланш за онези, които я водят. Но това също е на път да се промени, защото антитерористичните усилия вече се следят по-внимателно, чековете се раздават с повече условия и се тестват алтернативни подходи. Като призна, че езикът е сила, американският президент Барак Обама предприе ключовата първа стъпка - забрани лошата метафора. По негово настояване Пентагонът трябваше да забрави за ценния акроним ГВСТ (Глобална война срещу тероризма, от англ. gwot - global war on terror, бел. прев.), заедно с нагласата, вървяща с него. Но както много от предшествениците му научиха, Обама също е на път да открие, че е трудно да се измъкнеш от една война. След като веднъж лансираш война срещу бедността, престъпността или тероризма, да обявиш едностранно примирие е равносилно на политическо самоубийство. Вместо това, президентите се оказват заловени в политики, при които компромисът не е възможен и победата е единственият приемлив изход.

Но независимо от усложненията, тези войни не са на изчезване – те са просто политически прекалено удобни. След ужасното земетресение в Хаити на 12 януари, на умниците им отне едва няколко часа да призоват за план Маршал. Едно обаче е сигурно засега. Независимо, че помощта ще се материализира, планът Маршал – няма. Както всички знаем, но любителите на метафората системно пренебрегват, успехът на плана Маршал беше воден от почти неповторимите условия в Европа след Втората световна война, с нейното високообразовано население, добре развит частен сектор и относително ефективна публична бюрокрация.

Затова: Пазете се от метафори. Всички тези войни и планове Маршал не водят света до никъде. Но в честата им употреба има поука: поне знаеш, че когато ти ги предлагат, скоро след това ще последват лоши политики.

http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=891967