Лъжовният българо-американски април Срещата на американския президент Барак Обама с премиерите на страните от Централна и Източна Европа беше отразена по особен начин в някои български медии. За какво говорят подобни интерпретации, пита Георги Папакочев. „Бойко Борисов се срещна с Обама”, „Българският премиер вечеря с американския президент”, „Бойко и Обама на четири очи в Прага” – това са общо взето внушенията, които някои български медии се опитаха да направят по повод официалното представяне на министър-председателя Борисов на Барак Обама и участието му в работната вечеря с лидерите на 11-те членки на НАТО от Централна и Източна Европа. Сами по себе си въпросните твърдения не са неверни – формалната среща е факт, макар да е била „кратка”, „протоколна”, „за запознаване”, дори „на четири очи”, въпреки преводаческото присъствие на трети чифт очи – този на бъдещата посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова.
Пропагандният пиар-заряд обаче е насочен към по-сериозни цели - допълнителното повишаване авторитета на премиера чрез приятелското му познанство с най-могъщия световен лидер, към одобрение на „правилната” външна политика на кабинета и най-вече към повдигане на силно залинялото от кризата и съпътстващата я беднотия самочувствие на българина. Ето, говорят вече кръчмарските политикани, „бат’ Бойко” е равен с големите, той е на „ти” с Обама, ще му прокарат пряка телефонна линия с Белия дом, за да може да консултира американците по регионалните проблеми. При това по азбучен ред първи беше представен на най-влиятелния световен политик, първи му направиха протоколната снимка с него, първи се озова на трапезата, през цялото време седя точно срещу него и навън направи комплимента, че „вечерята била питателна”! И това ако не е специално приятелство – здраве му кажи!
Американският сладкишВпрочем, подобна еуфория беше обхванала местните медии точно преди година, когато в началото на април, отново в Прага, тогавашният министър-председател Станишев успя също за отредената му минута и половина да се здрависа с Обама преди началото на срещата ЕС-САЩ и да му пожелае успех в битката срещу глобалната криза, вероятно с ироничната усмивка на лидер, чиято страна още тогава успешно се разминаваше с финансово-икономическото бедствие.
След априлското „запознанство” водачът на БСП се похвали пред медиите предизборно, че с мимолетната протоколна среща „неговото правителство е придвижило процеса на стратегическото партньорство със САЩ”. Както е известно, това сътрудничество не успя да помръдне нито в рамките на НАТО, а още по-малко в двустранните отношения.
През същия месец миналата година на срещата на върха на НАТО в Страсбург на Барак Обама успя да се представи и държавният глава Първанов. В отново „краткия двустранен разговор” българският президент се е спрял върху остро актуалната тогава тема за енергийната сигурност, но основният му акцент, естествено, е бил неизбежната необходимост от диалог между НАТО и неговата голяма и искрена „слабост” – Русия.
Сън в априлска нощОтново през април, но през далечната вече 2001 година, цялата българска дипломация беше впрегната за организиране на спешна среща между тогавашния български премиер Костов и бившия американски президент Джордж Буш. Според официалните информации срещата станала в кабинета на вицепрезидента Ричард Чейни, по чиято покана тогава премиерът пристигнал във Вашингтон, а според други сведения, тя преминала „импровизирано” на вътрешно стълбище на Белия дом.
Известно е, че по това време царското „цунами” се готвеше да залее парламентарния вот в България, поради което някои местни медии бяха накарани да тиражират твърдението, че „Буш пожелал успех на своя гост на изборите”. Накарани, защото е известно, че американските президенти по правило не водят разговори с политици, чиито партии са в предизборна кампания, а още по-малко биха се ангажирали с намеса в изборния процес на най-високо равнище.
Така по всичко личи, че април наистина е лъжовен месец за американските надежди на някои български политици. Дали и сегашният април ще се окаже такъв?
Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5452273,00.html
