Антисоциалните социални мрежиВъпрос. Ползвате ли поне една от популярните социални мрежи? Ама, разбира се… ако попитате хората около вас, 99% от тях ще отговорят положително. Това е така, защото плавно и неусетно тези виртуални храмове станаха дом на много загубени или заблудени души. Манията е обсебила света дотолкова, че всяко пеленаче получава Facebook акаунт веднага след своето първо кърмене. Все пак не искам да оставате с впечатление, че ненавиждам подобен тип „удоволствия“. Напротив, намирам ги за изключително полезни, но просто не мисля, че се ползват един вид… правилно. Казвам го, като човек, който прекарва доста време пред компютър, тъй като работата ми е свързана с това.
В пряк и преносен смисъл виждам как хората около мен започват да приличат на зомбирани агънца, блеещи „шш-ее-ъ-ъ-р“.Замислете се в какъв свят живеем. Свят на комуникации, свят на информационни технологии. Свят на преинформирането, както започнах да му казвам. Той е нещо, като октопод, който е пуснал пипалата си и постоянно се храни със свежа мръвчица. Ето защо почти всички младежи са залепнали, а тенденцията е възрастовата граница постоянно да расте.
Я се замислете отново как започва денят ви. Още със ставането си човек пуска или радио или телевизия, като по това време вървят какви ли не сутрешни блокове. Дори да не обръща внимание, информацията достига до него и малкото му мозъче започва да се напряга. След това, качвайки се в колата на път за работа много често се случва хората да предпочетат радио заради човешкия глас, който да ги досъбуди. На работа, ако приемем, че тя е зад компютър, се почва истинският екшън. Компютърът е прагът на пещерата, в която се затваряме. Там, един нормален средностатискически млад човек и потребител има поща (лична или служебна). Секунди след пускането на машината се чуват и познатите звуци от Skype, ICQ, MSN и подобните месинджъри. Естествено нещата не приключват с това. Наред е браузърът, в който вече се зареждат няколко новинарски сайта, включително крастите Facebook, Twitter или MySpace, може би някой друг блог, форуми, които следите, RSS фийдове… изобщо времето, което е нужно да се обиколят всичките тези щуротии е наистина нереално много. Но това е само началото, защото следва почасова проверка, като между другото съм сигурен, че всеки провежда и няколко телефонни разговора. Разбира се, всичко изброено горе е частен случай, но доста от нормалните компютърджии правят поне 8 от тези 10 неща. Целият този поток от нули и единици продължава до края на работния ден и се пренася у дома, но в обратната последователност. Както сами виждате разширих кръгозора и вече не засягам само социалните мрежи, а много повече, но въпреки това пропуснах неща от типа на лаптопи, PDA, комуникации през мобилен телефон, хартиената медия, сайтове за запознанства, SMS-и, IRC ако искате… Всяко едно от изброените средства за получаване на информация си има своя чар и грабва потребителя, взимайки душата му. Точно за това гореописаната ситуация е много реална и често срещана.
Сега попитайте хората около вас защо ползват една от тези мрежи, например Facebook. Доста от получените отговори ще бъдат „Защото всичките ми приятели са там“, „Не знам, простотия е, но продължавам да влизам“ и т.н. Всъщност много хора не могат да намерят ясно приложение на доста от този тип мрежи. Като се замислите теоретично възможностите са неограничени,
но практически хората се насилват да ги ползват. Юзърите обикалят, пускат линкове, теглят късметчета, решават куизове, туитват, чатят, четат… Аз съм на принципа, че ако човек иска да се свърже с друг (а това е основната цел, от която тръгва всичко), може да го направи с един единствен месинджър. Ако искам да споделя нещо с много хора, то отново бих ползвал месинджър и в краен вариант социална мрежа, но дори тогава няма логика всичко, което намеря да бъде споделяно с всички, просто защото няма да е интересно на цялата аудитория. Така затрупвам приятелите си с излишна информация, а аз не желая това. И какъв е извода? Работата може да се свърши и с по-малко ресурс, стига човек да си налага граници. Но „модата“ бута тези граници и особено младежта си позволява да прекарва прекалено много време зад виртуалната си маска. Нещата са същите, както едно време при бума на ICQ и IRC, когато хората започнаха да се крият зад монитора, зарибявайки мацки например. Тогава всеки имаше своя нов свят, своята нова личност… по-добрата личност. Много хора разкриваха себе си, тъй като не можеха да го правят на живо, но за други тези мрежи бяха просто инструмент и дадоха старт на самочувствието им. Това можеше да се разглежда, като една от положителните страни. Сега работата е същата. Доста често след първа среща хората си разменят Skype или Facebook, вместо телефон, тъй като гласовият контакт е също толкова притеснителен. Започват се онлайн кореспонденции (или свалки) и всъщност макар от време на време да има реални срещи, повечето от хората казват „Ще ти пиша в скайп“ или нещо от сорта. Съвсем реална е картинката да получите tweet със изключително романтично послание, който е написан… в тоалетната. Или пък група от приятели, които се срещат, но тъй като нон-стоп пишат във Facebook, няма какво да си кажат и говорят отново за популярната мрежа.
Разбира се има и хора, които ползват социалните мрежи просто за забавление и нито висят по цял ден, нито ги пренебрегват. Ползват ги от време на време за да убият някой час или просто за да споделят нещо наистина полезно. Тези хора не са зависими от мрежите и могат да спрат да ги ползват по всяко време без много много шум.
Отскоро много хора намериха и друго приложение на социалните мрежи – рекламата. Хиляди блогове (вкл. моят) и сайтове предоставят възможността да се споделя информация посредством два клика. Редица филмови студиа ги използват за реклама на новите си филми, например. Правят го, защото е безплатно. Правят го, защото имат аудитория от милиони хора. Но, както Facebook и Twitter могат да бъдат печеливши за едни, така могат да бъдат и острието на ножа, който пронизва икономиката. В тази връзка ви приканвам да прочетете интересната статия на Мария Милкова, в която тя пише точно за този проблем в България, но засягащ цял свят.
Мога още много да пиша по темата, но мисля, че схванахте основната идея. Информационният поток, в който плуваме всеки ден може да подлуди човек и наистина границата е тънка. Стационарни работни станции, преносими компютри, мобилни телефони, телевизия, радио, интернет, чатове, социални мрежи… всичко е там и чака своята поредна жертва. Нещата са дотолкова изкривени, че нямаш ли акаунт в по-известна мрежа, значи си или изостанал, или антисоциален или не знам си какво.
Така наречените социални мрежи всъщност отдалечават хората един от друг, ако се злоупотребява с тях.
И за финал отново искам да кажа, че аз не съм против социалните мрежи и глобалната комуникация.
Просто количеството информация, което поемаме е повече от това, което е нужно.
Ето защо всичко трябва да се ползва по предназначение и с мярка. Разбира се има и много изключения, които действат положително на хората и точно за това с всичко казано дотук не искам да упреквам никого.
Просто – замислете се…http://joro.me/blog/web/antisocial-social-networks/
