Автор Тема: Георги Марков  (Прочетена 12493 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен daskala

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 611
Re:Георги Марков
« Отговор #15 -: Юни 29, 2009, 18:15:43 pm »
Има още един факт,че е убит на 07.09 -на рождения ден на Тодор Живков.


Изключено е нашето ДС да убие Георги Марков на рождения ден на Тодор Живков.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Георги Марков
« Отговор #16 -: Септември 12, 2009, 01:13:52 am »
Георги Марков: Ще изчезне ли българският народ?

Днес се навършват 31 години от атентата срещу писателя в Лондон

Излъчено на 26. 01. 1972г. по радио „Дойче веле“:

Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Изчезването на един народ не е често явление, още повече – народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление.

Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни. Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена.

И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност – да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта – и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на циганското и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: „След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава.“

Какво стана с нашия народ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение? Кое унищожи силата на земната му кръв? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация? Нали всеки знае, че децата са бъдещето? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще?

Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението. Печатът, който напълно изразява официалното становище, се опита многократно да обвини младите семейства, че те жертвали децата си за сметка на по-удобен, комфортен живот. Един български социолог обясни, че първото дете в едно семейство бива забавяно или отхвърляно в името на апартамента, второто дете – в името на автомобила и т. н. Друго обяснение, пак плод на характерната еснафска полуискреност, беше, че нежеланието да се раждат деца било свързано с „порасналата свобода на жената“, която предпочитала да бъде инженер, лекар или нещо друго, но не и да посвети живота си на деца. Беше намекнато също, че донякъде и материалните несгоди възпрепятствали раждаемостта.

Пак в печата се появиха и някои от обясненията на другата страна – семействата. Под формата на строго ограничени анкети и осакатени разговори журналисти се опитаха, доколкото това им беше разрешено, да вникнат по-дълбоко в нежеланието да се раждат деца. Мнозинството от младите двойки се оправдаваха с това, че поради материални причини, а също и поради съвременното устройство на живота в страната, както мъжът, така и жената трябва да работят и няма кой да гледа децата. Приведоха се факти, че хора, които нямат стари родители, за да им гледат децата, трябва да разчитат на детските домове. Но влизането на едно дете в детски дом сега било по-трудно от влизането на кандидат-студент в университета.

Естествено, печатът в България не отиде по-далеч в своите търсения, може би защото знаеше добре какво ще срещне.

Защото не става въпрос за една или две причини, които биха могли да бъдат отстранени с правителствени решения, а за комплекс от болестни явления, някои от които вече непоправимо са разрушили жизнеспособността на народа. За всекиго е ясно, че не става въпрос за преходни явления, а за тежко заболяване на националния дух, чиито трагични последствия тепърва ще наблюдаваме.

Нека погледнем не на материалната смяна на дете за автомобил, а на онова, което поражда тази смяна, като се позовем именно на това, че битието определя съзнанието.

Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село. За да не бъда голословен, нека се позова на няколко факта: огромното нарастване на броя на разводите, по които България заема едно от първите места в света; значителното нарастване на броя на самоубийствата, характерно впрочем за повечето страни от съветския лагер; честите констатации на партията и комсомола, че младежта нямала идеали; големият брой стопански престъпления и кражби; разни форми на проституция. Нито един от изброените дотук факти не съществуваше като явление в страната преди 25 години. Искам да разкажа само един куриозен случай. Когато работех като инженер в едно предприятие, един от добрите ми работници изпадна в болестна апатия, нежелание да говори, да яде, да живее; направи няколко опита за самоубийство и го прибраха в лудницата. Отидох да го видя, беше в особено състояние. Опитах се да му кажа, че трябва да се помъчи да живее. Но той ме погледна полуусмихнат, тъжен и ми каза със странен глас:

„Няма нареждане да се живее, другарю Марков! Виж, ако имаше нареждане… можеше и да се живее!“

Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна „има определен таван“, че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък.

По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко детеутрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата.

Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в „Чайка“-та на баща си, ще заеме място в университета и след това – където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между „Чайка“-та и пешеходеца.

Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления? Едни и същи хора обявяват един и същ човек (Трайчо Костов) за национален герой, после за национален предател и го обесват, след което отново го обявяват за национален герой и му издигат паметник, а пък напоследък май пак ще го обявят за предател. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип – това е принципът на безпринципността.

Третият аспект е чувството на несигурност. Няма човек в страната – от председателя на държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството за сигурност. Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем „зависимост на човек от човека“, при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин. Несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето. Прибавете към това призрачната атмосфера на войната, която се подхранва от цялата пропагандна машина. В продължение на последните 20 години България може би десет пъти беше пред конфликт. Корея, Суец, Куба, Виетнам, Югославия, Китай, Чехия, Израел… Всеки знае, че при евентуална съветска война България ще бъде първата страна, която ще се намеси. Военно обучение, непрекъснато свикване на запасни, бойни подготовки, непрекъснати аларми…

За какви деца може да става дума?

При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани.

Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: „За какво да раждам! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят! Не, това е престъпление!“

Ето какво пресушава корените на 13-вековното българско дърво. Въпреки пълното ни разбиране за размера на злото, аз искам да вярвам, че обикновените граждани ще съумеят да надвият безплодната атмосфера, в която живеят, и може би с някаква нова петвековна надежда ще съхранят живото тяло на народа и чудния български език.
http://www.epochtimes-bg.com/2009-03/2009-09-11_07.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Георги Марков
« Отговор #17 -: Февруари 01, 2010, 22:56:38 pm »
Скотланд Ярд разгадава убийството на Георги Марков
http://frognews.bg/news_19713/Skotland_IArd_razgadava_ubiistvoto_na_Georgi_Markov/

Неактивен Зигфрид

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 98
Re:Относно: Георги Марков
« Отговор #18 -: Февруари 11, 2010, 11:11:31 am »
Предателите навсякъде ги убиват. Така трябва.

"Браво" ,"браво" ето на това му се вика настаящий кАмунист ,значи вие комунистите предателите  ги убивате!!!?
Ами моето момче я си престви в България да дойде на власт ДЯСНА партия (а не като тия комунистически креатури С-ДС и тн) и като се има в предвид,че вие комунистите сте работили винаги против ИНТЕРЕСИТЕ на България и винаги за интересите на съветския съюз ,тогава трябва по тази твоя чекистка ЛОГИКА,ние ДА ВИ ИЗБИЕМ ДО КРАК ,което като идея не е лошо,поне няма да има кой повече да вкарва България в перманентни ФАЛИТИ и НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ!

Сега нека да отдадем заслужената Почит и Уважение към човека дръзнал да опише без страх ОТВРАТИТЕЛНАТА комунистическите действителност в България.
Георги Марков не е просто един талантлив Български писател,поет,драматург и тн и тн. Георги Марков е велик с това ,че от цял един народ единствено той посмя да се изправи срещу ИЗРОДСКАТА комунистическата държава и да опише толкова точно и в детайли всичките изродщини,малоумщини,простотии и тъпотии на Репресивния комунистически режим. Всички Българи не само трябва да сме благодарни и признателни на Г.Марков а трябва да му се поклоним ДОЗЕМИ и да не смеем да си отваряме усенцата и да си ПОЗВОЛЯВАМЕ да плюем по него ,защото никой от нас НЕ ПОСМЯ да направи и едно зрънце от това което Георги Марков дръзна и написа в  задочните си репортажи за България.
Всички Българи освен признателност към Георги Марков трябва да Сведем много НИСКО главите си и да НЕ изпитваме нищо друго освен СРАМ,защото ние Българите не само не се опитахме да направим някакъв слаб опит за възстание,като   Унгарците,Чехите и Поляците,но не показахме и ЖЕЛАНИЕ да се БОРИМ! Иначе в къщи под юргана всички бяхме много смели и скачахме срещу властта,както и сега!
Да сведем глави и отдадем почит на ВЕЛИКИЯ Георги Марков, според мен Българския народ НЕ заслужава този смел и храбър Българин, той не се бори за себе си, а се бори за нас,запомнете много добре това,  почивай в мир .

Людмила Живкова замесена в решението да се убие Марков
http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&ct=res&cd=1&ved=0CAcQFjAA&url=http%3A%2F%2Fdariknews.bg%2Fview_article.php%3Farticle_id%3D275642&rct=j&q=%D0%9B%D1%8E%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B0+%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%B2+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%B4%D0%B0+%D1%81%D0%B5+%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B5+%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2&ei=-ctzS9mFNIH5_AaAp4DACg&usg=AFQjCNE88a9h8DqOm5veqjlCDV_fHqsJJg

« Последна редакция: Февруари 11, 2010, 15:12:07 pm от Зигфрид »
"Wir sind wieder da!"

Неактивен daskala

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 611
Re:Относно: Георги Марков
« Отговор #19 -: Февруари 11, 2010, 11:47:54 am »
Ами моето момче я си престви в България да дойде на власт ДЯСНА партия (а не като тия комунистически креатури С-ДС и тн) и като се има в предвид,че вие комунистите сте работили винаги против ИНТЕРЕСИТЕ на България и винаги за интересите на съветския съюз ,тогава трябва по тази твоя чекистка ЛОГИКА,ние ДА ВИ ИЗБИЕМ ДО КРАК ,което като идея не е лошо,поне няма да има кой повече да вкарва България в перманентни ФАЛИТИ и НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ!

Зигфрид, ще бъде по-добре ако се опиташ да работиш за обединяването на българския народ. Взаимното избиване на политически противници е в интерес на враговете на България.
Най-много национални катастрофи е направил монархизма.
Съгласен съм отчасти и за катастрофата след ВСВ, но недей забравя че всичко се прави под контрол и диктат от хората на КГБ, а там са около 80 % хора от специалния етнос, който ръководи и България в този период. За да има борба или бунтове всеки народ има нужда от лидери и организатори,но потенциалните лидери и организатори са изтребени или изгонени от България.
« Последна редакция: Февруари 11, 2010, 21:07:29 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Зигфрид

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 98
Re:Относно: Георги Марков
« Отговор #20 -: Февруари 11, 2010, 12:24:22 pm »
Излизаме от темата ,но да, не е лошо като идея Българите да се обединим,но Българите, а не тея дето говорят Български с рускЪй акцент и дето живеят и до днес в имотите ни откраднати след 9-ти 1944 г.
Когато и ние избием над 320 000 комунисти без съд и присъда и получим възмездие ,тогава ще има мир и обединение !
НИЕ НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВИМ , това го пише и в официалния ни сайт на NSDAP !
Какво ме съветваш аз да забравя за дядовците ми за това ,че ме прибираха без повод и ме пребиваха десетки пъти в милицията просто ,защото съм бил Фашиско копеленце като дядовците ми ,НЕ АЗ НИКАГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ,аз с тия обединение не искам !

Има един много хубав виц по този повод ,възрастен богаташ предлага на красиво младо момиче да бъде с него ,момичето му отговаря, единствения начин ти и аз да бъдем заедно е ако и двамата заедно ни сгази рейс !



« Последна редакция: Февруари 12, 2010, 14:42:38 pm от Зигфрид »
"Wir sind wieder da!"

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27