Предизборната кампания на ДПС е поредния рекет срещу държавата
Димитър В. Аврамов
Сегашната предизборна кампания за евродепутати има една основна отличителна черта, характерна за целия 17-годишен криминален преход: имитираме демокрация. И не става дума само за откровеното, байганьовско купуване на гласове с кебапчета и дребни суми. Нито за популисткото туширане на стачките преди вота с подаяния от правителството, което в подобни случаи работи на принципа "Вземи от едните, дай на другите", докато се размине бурята.
За кой ли път президентът, премиерът и прокуратурата наблюдават невъзмутимо (и очевидно-страхливо) несекващите издевателства на догановата антибългарска и корумпирана шайка върху българската национална памет и достойнство. Арогантното високомерие и погазването на законите се превърна в норма на поведение сред лидерите на турската пета колона.
Преди няколко дни Ахмед Доган, който отдавна трябваше да стои зад решетките за тежки престъпления срещу държавата, окачи портрета си върху сградата на българско училище в Руен. Неясно защо властите позволиха тъкмо в двора му да се проведе митингът на сепаратистката партия ДПС, където омразата на лидера й към България и башибозушкият маниер на гавазите му се изсипа върху репортерите на телевизия СКАТ. Защото изпълнявали професионалните си задължения - да снимат. Блъскаха ги, ритаха ги, с позорното съучастие на гардовете от Националната служба за охрана. Които получават заплатите си от парите на данъкоплатците и неизвестно защо охраняват разпасалият се агент на Анкара. Полицията не се намеси - със срамното обяснение, че нямала право да влиза в двора на училището.
Бруталната сцена изглежда бе любопитно и забавно зрелище за една дузина кореспонденти на столични вестници и електронни медии, които замълчаха, забравили смисъла на понятието "професионална солидарност". И че утре те самите могат да станат жертви на догановия башибозушки произвол. В страните с нормално правосъдие и обществена ценностна система подобен скандал щеше да предизвика обща и много остра медийна атака срещу правителството и самосезиране на прокуратурата. Не само заради грубата хулиганщина, а и защото бе нарушен основен принцип на демокрацията: правото на обществото да бъде информирано.
Но у нас сега действат други принципи: на политическа целесъобразност, разбирана не като защита на националните интереси, а като средство за опазване на властта и възможностите за самообогатяване, които предлага днешният крайно порочен и олигархичен модел на управление. Затова тандемът Първанов-Станишев и главната прокуратура мълчат и заобикалят услужливо многобройните груби нарушения на законите от догановата етнокорпорация. Прочее, та нали самото й създаване бе в драстично нарушение на няколко члена от конституцията. Властите отново се правят на слепи и глухи, когато на всякакви публични прояви и предизборни митинги депесарските вождове безнаказано говорят на турски, въпреки категоричното изискване на закона това да става на все още официалният български език. Не говоря за случаен инцидент, а за съзнателно налаган рецидив, който винаги съпровожда арогантната политика на ДПС спрямо държавата и нейните правни норми. При религиозни празници или други поводи в т.нар. смесени райони турският език става "официален". Истинска анадолска вакханалия настъпва, когато лешоядите от етническата партия пак започват да ровят в пепелищата на миналото, заради собственото си политическо и корпоративно оцеляване. И заради целенасоченото насаждане на омраза към християнството и българщината, както става сега преди евровота. Възродителният процес отново стана обект на спекулации, грубо фалшифициране на фактите, обстоятелствата и истинските причини, довели до "Голямата екскурзия" през май 1989 година.
В преиначаването на събитията от онова време и в предизборната пропаганда се включи и депесарската креатура - главният мюфтия Мустафа Хаджъ, който "забрави", че духовните му пълномощия далеч не му дават право на пряко включване в политическа дейност в полза на която и да било партия. Но и за него законите у нас нямат особена стойност,затова не се свени да ги нарушава, както Доган и корумпираната му свита. Това пролича още преди няколко години, когато Ходжъ адвокатстваше в полза на екстрадирани от страната ислямски фундаменталисти. Или когато се оказа сред участниците на нелегално сборище, организирано от терористичната организация "Мюсюлмански братя" в Нареченски бани. Сегашният главен мюфтия тогава заяви с изумително нахалство пред полицията: "За нас законите не важат!"
За Доган и антуражът му очевидно няма особена стойност и неотдавна приетият закон за т.нар. "уседналост", с който бездарното правителство на Станишев се опита да тушира нарастващото недоволство към изборния туризъм от Турция. Лидерите на ДПС ехидно се изсмяха и заявиха, че имат резервен вариант. И го намериха в декларациите, с които изселниците в югоизточната ни съседка трябва да доказват, че са пребивавали у нас през последните три месеца. Пореден театър, с който никой няма да се занимава пък и да се установят текстове с невярно съдържание, това няма да промени резултатът от изборите. Кръгът отново се затваря, обществото пак си остава излъгано. Демокрацията у нас е все същият недостоен и опасен за държавата фарс, който може да приключи само когато от сцената си отиде целият политико-мафиотски персонаж.
