Не много отдавна, човечеството изпусна една чудесна възможност, използвайки едно предвидено астрономическо събитие, да придобие емпирични данни за скороста на гравитационното движение
.
Кометата Шумейкър-Леви (1993 год.) движеща се със скорост 64 км/секунда, или пет пъти Втора космическа скорост се сблъска с най-яркото нощно светило в Северното полушарие - планетата Юпитер.
От няколкото петна, резултат от сблъсъка (юли 1994 година), поне едното беше с размерите на земния диаметър (фрагмент с диаметър 3 километра). За сравнение, освободената при сблъсъка енергия се равнява на 3,5 Тератона тротилов еквивалент, т.е. 750 пъти бойния ядрен арсенал на човечеството.
Ако бяхме насочили оптическите средства, с които разполага човечеството, днес (например телескопа Хъбъл), бяхме могли да обвържем сблъсъка по време с наземните средства за отчитане на гравитационни смущения, например разположените под земната повърхност, в километрични тунели, дастатъчно точни лазерни съоръжения.
Можеше да се измери изпреварването по време на пристигащи гравитационните смущения от сблъсъка и да ги сравним със закъснението на оптическите данни за сблъсъка ...
Днес, скороста на разпрострънение на гравитацията, се счита, че превъзхожда 'c', поне с 10 на степен 16, пъти.
Чудя се какво би станало с теорийките на едного, когото смятат ва велик.
