Носител на духовен сан, обяснимо е защо йеро-дякон Игнатий запазва тая своя сакрална връзка в абсолютна секретност. Коя е избраницата на сърцето му? Монахинята сестра Христина? Вярната сподвижница Мария Сиркова? А, може би, Йовка от село Войнягово? (Има свидетелства, че е бил влюбен в нея, докато учителствал там.) Без съмнение Левски е бил магнетична личност. Синеок, очарователен, с дар-слово.
Сладкогласен певец. С други думи омайвал е хората. Невъзможно е да не е привличал трепета на някое нежно сърце. И така - коя е мистериозната жена до него? Слава мълчи. Имена не й се дават. МЪЛЧИ И Небето... Осмо - Апостолът е СИЛНО практичен, но както неведнъж се отбеляза, твърде бдително и рев-ностно съхранява неприкосновеността на личния си периметър. "Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил сам - твърди чародейката. - Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Тя (идеята) бе на един от тях - ето, гледам го - но не само негова... Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира - оттук, оттук, оттук...
Той бе толкова дискретен... Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си..." Тази версия съвпада с общоприетата. Апостолът е с неудържим размах в борбата. Безкрайно предпазлив в конспиративните дела, строго премерен в личния живот. Пророчицата описва най-близкия му съратник: "Един калугер - много е кръстосвал България. Лице кръгло, червендалесто, немножко више. Раменете - малко ей тъй напред. Той само му помагаше да се настани и отседне. В друго нищо не му помагаше." Досещате се - визира отец Матей Преобра-женски. Девето - психотроничният взор навлиза все по-дълбоко в мисловно-психологическата съкрове-ност на великия българин. След разигралата се трагедия в Къкрина Дяконът е заловен.
Слава съзира: до сетния час в душата му тлее упование да се отмени смъртното наказание с до-животно заточение. С прочитане на присъдата беглата искрица надежда гасне. Но Апостолът и тогава не изпада в униние. Саможертвено заявява: "Бесете ме." Моментната слабост е преодоляна. Тя е само в мисълта. Вездесъщият демон на империята се държи достойно. Навсякъде. И най-вече пред бесилото. Владетелката на свръхсетивността вниква в ума на Левски в сетните секунди, преди да му нахлузят въжето. Пред психотронния й взор се излива съкровената изповед на душата му: "В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово..."
Слава забелязва: "След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи разочарование - нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?... Обзе го горчивина - дорасъл ли е народът за Свобода..." "Всеотдаен борбен дух, подкрепящ онеправданите - забелязва пророчицата. - С тая мисия е на Земята. Така ще е и в следващата му поява в плът." Чий преждевременен край не е трагичен? Задава се горчива Голгота. Самотен, на брега на своето съвършенство, Апостолът поема към бесилото - извечната българска светилница. До края на пътя си той, според прорицателката, остава вярващ християнин. Десето - за смъртта на Дякона открай време та чак до наши дни се разпространяват какви ли не версии. Най-сензационната е, че бил обесен негов двойник. Защитава се понастоящем от ст. н. с. от БАН Георги Александров.
Големият наш революционер наистина е имал почти идентичен двойник- Дидьо Пеев (Пощата). Той удивително приличал на него. Левски неведнъж конспиративно си е служил с личното му теске-ре. Освен това при последната грандиозна хайка на турската полиция, както сочат безпристрастните исторически факти, са арестувани още трима негови физиономични двойници. Интерпретирайки исторически документи от последните дни на Апостола (най-вече спомени на съвременници), Г. Александров твърди, че прове-сеният на бесилото, както го описват малцината очевидци на последния акт от биографията му, е "черноок, тъмнокос, мургав". Следователно "е нямал нищо общо със светлоокия рус Дякон".
Ако е екзекутиран двойник, редно е да се запитаме: каква е съдбата на оцелелия като по чудо най-голям враг на султана? Къде се губят оттам насетне следите му? Той, според посочения научен сътрудник, "тайно и полека" се бил отново замонашил, но вече в един от Атонските манастири. И повече нищо не се било чуло, ни видяло за него. Слава Севрюкова никъде не съзира подобна мистификация. Категорична е: на 19.02.1873 г. (нов стил) е обесен самият Васил Иванов Кунчев, наречен Левски. За радост или не, пророчицата и този път е права. От документите на съдопроизводството срещу демона на империята, ще забележим - Левски много хитро и ловко се измъква от неудобните въпроси при съдебното дирене. Това не би било по силите на непосветен в революционните дела негов двойник. Единадесето - предаден ли е Апостолът от поп Кръстьо? Това е дълго лансирана версия.
Дали поради недоглеждане на фактите от страна на някои историци или отново на литературното влияние на Вазов? Изключително популярна, тя се срасна повече от столетие с народната памет. На въпроса на Слава към духа на Дякона: "Кой е изменникът? Поп Кръстьо ли?", отговорът е ка-тегоричен. "Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата...." Левски дълго се е готвил за върховната мисия - да работи за отхвърляне на омразното иго. Ако бе успял в дръзкото начинание, навярно би спомогнал за сриване на една от най-мощните световни империи. Би ли могъл действително да го направи? Тези и други въпроси като че остро прозират от питанките, които многозначително е поставил след синовно милото, почти интимно обръщение "Народе?
Слава споделя събитията такива, каквито се разкриват пред психотронния й взор. Развръзката на героя е коварна и жестока. Поел след ареста и разкритията на Димитър Общи през мразовитата зима на 1872-73 година да прибере комитетските книжа от Ловеч, извън града среща някакъв непознат. От съображения за сигурност конспиративно променя посока. За зла участ, пътят му се кръстосва със случаен безпризорен скитник. Бедняк, с опърпана аба и потури, цял живот изкарвал мизерна корица хлебец по чужди ниви. Едва разминал се със съмнителното лице, верният поданик на падишаха, останал без препитание през зимата, на часа дотърчава в конака да наковлади мистериозния пътник. Да получи грош бакшиш и благоразположи местните заптиета.
Щом предателството се заплаща, значи е работа. Той, техният герой, омерзително се е превърнал в жалък родоотстъпник. "Безкрайно честен,Левски е издаден за пари" - твърди в прозренията си психотроничката. Изумително. Не съвпада ли в това съдбата на Апостола с тази на един световен Месия?... (Поеме ли се пътят към апостолството, раждат се аналози. Последните дни на Христос са в еврейската престолнина Йерусалим. На Левски - в бъдещата, още неосвободена българска столица София - б. а.) Истината за предателя. Безотказно работи инстинктът на роба. А дали е подозирал кого е срещнал?... Ако това действително се потвърди, версията на турското заптие Али Хасан Чауш, водач на патрул, хвалил се десетки години след Освобождението, че не друг, а той е забелязал съмнителния пътник край Ловеч и организирал хайка за залавянето му (становище, все по-налагащо се напоследък в ис-ториографските среди), окончателно ще отпадне.
Оказва се, Дяконът не е предаден в точния смисъл на думата. Няма действие като умисъл за издаване на най-търсения в Отоманската империя бунтовник, а на "случайно срещнато подозрително лице" от бедняк, надяващ се на парични облаги. "Агата, с когото беше накрая, точно му каза кой го е предал" - завършват доводите на прорицателката за издайника. Слава Севрюкова не се изживява в роля на посланица на душите на мъртвите. Тя контактува с диханието на бездната. Разтърсващите самостоятелни психотронни разследвания на медиума не спират до тук. На въ-проса към духа на Апостола "Къде ти е гробът?", отговорът е категоричен. И кратък: "Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили..." Поставя се под съмнение популярната напоследък, предизвикала немалко научни и журналистически дискусии версия за препогребване на Дякона в абсидата на софийската църквица "Света Петка Самарджийска". Голямата пророчица развенчава и тая легенда. "Може би ще остана неопят и непогребан" - разтърсващи слова. Изречени са от Левски пред
майка му в миг на върховно прозрение. Пророческа изповед. "Тялото на наказания със смърт, ако не бъде потърсено от близките му, предава се на народа, към когото принадлежи" - гласи турският Наказателен кодекс от онова време. Къде е гробът на Апостола? Не е ли време да се развенчае и тая мистерия? Слава Севрюкова съзира мястото на бесилото. "То е там, гдето по-късно е издигнат знаменитият негов паметник в столицата." Хвърлила мост през времето, картинно и живо описва погребението му. Мразовит, мрачен февруарски ден. Мирната рая се е изпокрила по къщиците си. Знае се - ще бесят демона на империята. (Но нима не е така и когато Ботевата чета минава Дунава! Психиката на роба е смазана до обезличаване - б. а.)
След екзекуцията трупът на Дякона назидателно е оставен на бесилото. Зимният режещ вятър злокобно го полюшва. Най-голямата заплаха на султана, не се ли превръща и след смъртта в страховито махало, не-преставащо да отброява последните издихания на една разпадаща се зловеща империя! Надвечер мъж-християнин в ямурлук на бели и кафяви ивици с вдигната качулка, в селски дрехи, навуща и цървули, поема към заптиетата. Да измоли и откупи за няколко жълтици, като добър християнин, провесеното вледенено тяло. Внимателно полага безжизнения труп в каруца, застлана със сухо сено. В стелещата се мрачина го замъква до близкия овраг. И го погребва там. Набързо.
Без свещеник. Без кръст. Без белег дори на гроба. На молбата да изясни къде точно е положен, живата връзка с невидимото отвръща: „Погребението е на около петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна вдлъбнатина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък. Земната повърхност там по онова време -отбелязва прорицателката - е била естествено хлътнала и много по-ниска от околния терен. След Освобождението при новия градоустройствен план на столицата, за да за-равнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст - повече от десетина метра. Така погребаният се оказал на значителна дълбочина." Относно лобното място, има две различни тълкувания, свързани с посоката от бесилото.
Според Л. Златарева, К. Шопова и Ст. Стаменов, телесните останки на Дякона са дълбоко под тротоара на чехословашкото посолство. (Дипломатическите представителства на Чехия и Словакия не са разделени, когато пророчицата прави своите прозрения - б. а.) Според М. Димитрова и Т. Анастасова, те са под стълбището на МЕИ (понастоящем Худо-жествена галерия). Слава продължава: „Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ... Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?... Виждам ги... Съхранени са части от черепа и областта на тазо-бедрието... Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани... Навеки обаче ще остане делото му - висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята." Слава спомага да се изпълни последното желание на Левски: "гробът ми да се знае". Дано най-после тази загадка бъде разреше