Приказки за размисъл

[neven]

Всеки, който е бит и шамаросван, помни обидата и болката.И обещава на себе си, че като порасне никога няма да посяга на детето си, че ръцете на мама не наказват, а помагат. Помним ли какво обещаваме?

[aldonea]

Определено се убеждавам, че тая Бениса Дуно хич я няма.

Скъпа Алдонеа, аз съм минал през такова домашно насилие, стрес и тормоз, че не го пожелавам на никой. В никакъв случай не мога да го свържа с нищо полезно. Напротив, научих се да бъда мачкан, и после 1000 пъти повече ме мачкаше обществото.
Добре, че не си оставям магарето в калта и с нечовешка болка се боря против насаденото ми на младини и увредената психика. Повечето съм овладял и оправил, но има още много неща за чистене. А колко са като мен? В 99.99% от случаите хората си остават непроменени. Те дори твърдят, "знаят" че не могат да се оправят.

Тези принципи за бой за възпитание изобщо не са общовалидни! Направо са престъпни! Едно разумно дете може да се научи на всичко необходимо и да се справя в обществото без болка и несправедливости. Напротив! Децата, които израстват спокойни и щастливи по-късно имат най-голям старт, най-голяма засилка. Имат увереност и самочувствие на които само може да завиждаш. Нещата постигат с лекота. Дори не се замислят.
Понеже се занимавам с най-различни видове изкуства и спортове, знам - на 1во място е липсата на страхове. Само така можеш да усвояваш знанията, уменията, материала. Само така можеш да развиеш пълен потенциал и да вървиш напред.
Ако си несигурен или с насаден страх, за теб ще остане пътя на вечния неудачник.
За пореден път се учудвам как с лека ръка се говорят неверни работи.

    Съжалявам, че си ме разбрал неправилно.Самата аз не понасям НАСИЛИЕТО под никаква форма.Създаването на страх в когото и да било,за мен е негативна проява на превъзходство, от едно същество над друго.  :)Обаче!!! При възпитанието на подрастващите, които опитали  една плесница от ръката на СПРАВЕДЛИВ родител, винаги ще помнят, че боли и така ще се научат да ценят доброто отношение. ВНИКАКЪВ случай не удобрявам  побоища, агресия (защото някой от родителите не е доволен от собственният си животи изкарва гнева си в/у своето творение)и всякакъв психологически тормоз на всяка възраст имаме нужда от нежност, доброта и любов.В онази приказка за точилката става дума за това, че едно дете когато се смее разбираме какъв човек ще порастне, но много е важно да се знае същото дете когато е засегнато ЕГО-то му с шамар или разумен удар с пръчка, какво е неговото поведение! Ето това за мен беше и остава същественно от Приказката на Беинса Дуно или както още го знаем(Петър Дънов=Учителя) Самият той(Дънов) е проповядвал ЛЮБОВТА като религия и необходимост за духовно израстване на човечеството.                                                  

[Tangrata_]

E, щом е проповядвал Любовта, значи е голяма работа. Моля за извинение, объркал съм се.
Явно не съм разбрал (както каза), и не съм прочел внимателно. Ще прочета за 5 път, и ще потърся мястото със "един", "шамар" и със "справедливото наказание". Убягнали са ми в текста.
Сигурно и пише някъде какво е съгрешило детето, или важи известния закон: "Ти му удари един бой, а то винаги ще има за какво."
Но така е, като четат простосмъртни.
Наистина, как ми идва на ум да се усъмня в човек, който е тръгнал да учи другите! Глупаво от моя страна.

Да разбирам ли, че е в сила също еврейският закон "Око за око, зъб за зъб"?
"Прошката" в случая се пада в някоя друга глава на събраните съчинения.

[Iris]

ПРЕКРАСНА ПРИКАЗКА С МНОГО ИЗВОДИ!!!
     Случка разказана от БЕИНСА ДУНО.
 Влизам в един дом. Майката с точилката бие едно малко момиченце. Момиченцето плаче. -Извинете госпожо, рекох, ти го опитваш дали хубаво знае да пее. Казвам: Доста хубав глас. Отлична певица ще стане. Гласът е много ясен. Като взема тоновете са много верни. Основният тон много добре взема, мекота има, топлина има, светлина има и сила има. Щом майката бие детето, човек става от него. Дете, което плаче, човек става от него, дете което не плаче, човек не става. Казвам: Помнете едно нещо, в света съществува един закон -както постъпваш с другите, така ще постъпват и с тебе. Както мислиш, така и за тебе ще мислят. Както чувствуваш, така и за тебе ще чувствуват. Както постъпваш, така и за тебе ще постъпват. Казвам: Практическото приложение на закона е, че човек сам създава своята съдба по единствената причина със своята мисъл. Ако той възприеме мисълта такава, каквато Бог я изпраща в света, все ще има едно отражение, ако възприеме Божествените чувства така, както ги изпраща Бог в света и ако възприема Божествените блага и постъпки, човек ще има всичко.  

Беседите на П. Дънов са се стенографирали, а това е един не особено точен метод за записване на човешкото слово. Неточният израз в последното изречение си го обяснявам с недобро разчитане на стенограмите. Иначе не виждам нищо в написаното, подкрепящо действията на майката към детето й. Задават се въпроси и се правят умишлено нелепи предположения, чрез които тя да осъзнае абсурдността на извършваното от нея. Има един израз: reductio ad absurdum. В следващите изречения се обяснява в общи линии законът за кармата и то не в смисъл, че детето е заслужило побоя, а че както майката се отнася към детето, така ще се отнесат към нея в бъдеще. В последното изречение „отражение“ е по-добре да се замени с „положителен (добър) резултат“.

Сега, може би с право, някои ще си зададе въпроса: Ами защо нещата са написани по начин, позволяващ двусмисленото им тълкуване? Аз за себе си мога да си го обясня с това, че тълкуването зависи от този, който го извършва. Ако тълкувателят е с положително отношение към П. Дънов (без значение дали го смята за духовен учител, посветен и т.н.), той ще възприеме думите му по един начин; ако е с отрицателно мнение – по друг, почти сигурно грешен. Най-добре е човек да чете безпристрастно (това не пречи на положителното отношение, но изключва сляпото доверие и излишното възвеличаване). Всичко е въпрос до желание и нагласа на съзнанието.

[fishbone]

  Iris, безпристрастното четене не е гарант, че неможем да бъдем заблудени или, че правилно ще  разтълкуваме дадена притча или текст. Също смятам, че не всичко е въпрос на желание или нагласа. Всъщност какво значи "нагласа"? Защо трябва да има няква нагласа ако наистина четем безпристрастно както казваш.
Спред мен всичко е въпрос на това - доколко носим, познаваме и отсяваме истината в себе си и извън себе си. Всичко останало е въпрос на отношение най-общо казано.
Иначе човек може да извлече една голама доза истина от П.Дъновите беседи. Но и доста трябва да се внимава.

[Iris]

  Iris, безпристрастното четене не е гарант, че неможем да бъдем заблудени или, че правилно ще  разтълкуваме дадена притча или текст. ...

Ами, никъде не съм написал, че е. А и при притчите специално правилното тълкуване не е точно определено. Има някаква идея, която следва да се схване, но в каква степен (дълбочина), зависи от четящия.

[fishbone]

  Така да бъде. Явно съм се подвел нещо.

[Tangrata_]

Ами аз и затова в началото преди да започна да коментирам, обясних че е неясно, и че не съм разбрал, та помолих да ми се обясни значението на тая притча.
Едва като ми беше разтълкувано, започнах и да коментирам ...

А ето сега друго тълкувание излиза.
Дори, Ирис, да е така както казваш, както гледам на 1 разбрал има 10 неразбрали, дето ще решат, че трябва да биеш детето с точилката. Та в тая връзка се чудя, кому са нужни тия притчи?!

[Iris]

„Та в тая връзка се чудя, кому са нужни тия притчи?!“ Ами, сложен въпрос. Тези, които са присъствали на беседата (ако притчата е взета от беседа) вероятно са схванали верния смисъл. Най-малкото са познавали човека, който им говори отсреща и са знаели какъв смисъл би могъл да вложи в думите си и какъв не. За последователите сега, десетилетия по-късно, нещата са малко по-различни. Притчите в крайна сметка всеки си ги тълкува според собственото си съзнание и светоглед. Едни ще намерят в притчата оправдание да бият детето си, други – заръка да не го правят. Всъщност, не притчата определя, дали ще биеш детето си или не.

[aldonea]

Ами аз и затова в началото преди да започна да коментирам, обясних че е неясно, и че не съм разбрал, та помолих да ми се обясни значението на тая притча.
Едва като ми беше разтълкувано, започнах и да коментирам ...

А ето сега друго тълкувание излиза.
Дори, Ирис, да е така както казваш, както гледам на 1 разбрал има 10 неразбрали, дето ще решат, че трябва да биеш детето с точилката. Та в тая връзка се чудя, кому са нужни тия притчи?!

    Употребата на точилка аз допускам, че е в преносен смисъл, защото някога са вярвали, че ръката която гали, не бива да удря, та по тази причина са употребявали точилки, пръчки и разни подръчни. Танграта съжалявам, че не обичам дългите писания, а и всеки каквото успее да разбере от наличните приказки това ще ползва. 

[neven]

Следващата приказка също е от Дънов. Добра е

Земан Зебу

      И мало едно време прочут адепт на име Земан Зебу. Един ден той бил извикан от своя Учител, който решил да му даде важна задача. Той свързал Земан Зебу с 10 нишки на живота, които той трябвало да разкъса.
Учителят му рекъл :
- Знай, че това е важен изпит и само за него ти се роди на земята. Ученико, важно е да го издържиш, но – труден е!
Поклонил се Земан Зебу на своя Учител и веднага се захванал да разреши задачата. Извадил адептът своите ножици и посегнал към първата нишка. Но изведнъж пред него изскочила млада и хубава мома и му рекла:
- Спри, моля те! Майка ми ме изпрати тук на земята да се уча и да работя. И само ти си този, който можеш да ми дадеш живот. Моля те, не ме режи!
Погледнал Земан Зебу младата мома и си казъл – Добре, от мен да мине – няма да режа.
Пристъпил той към втората нишка и приближил ножицата. Но пред него се появил млад и юначен момък, който му рекъл:
- Моля те, моля те, недей ме режи! Та аз тъкмо срещнах тази красива мома и силно я обикна сърцето ми! Дълго диря истинската любов и ето – тя се появи. Моля те, не ме режи!
Въздъхнал адепта и си помислил : „Какво пък, нали за любов сърцата ни на всички копнеят? И не е ли това смисъла на всеки един живот? Грях ще е да го срежа.”
Оставил втората нишка и хванал третата. Аха да я отреже и видял пред себе си художник с голяма брада, а в ръцете му – четка и бои.
Художникът го погледнал и му казал:
- Остави тази ножица, моля те! Остави я! Аз рисувам своята най-велика картина, толкова велика, че ако ме отрежеш ще лишиш хората от голямо благо. Моля те, не ме режи!
Огледал го хубаво Заман Зебу, почесал се по главата и рекъл. – Ех, добре – рисувай, рисувай...
После се обърнал, хванал здраво четвъртата нишка, отворил ножицата и ето – пред него се появил строг генерал във военна униформа. Той го погледнал и рекъл отсечено:
- Спри! Ти знаеш ли какво правиш? Ако ме срежеш ще провалиш целия ми план за спасение на хората! Остави ме да го изпълня!
Отстъпил крачка назад адепта и плахо кимнал на генерала. Какво пък, рекъл си, изглежда доблестен воин – сигурно ще помогне на хората.
Уловил Земан Зебу петата нишка и пред него изскочил жрец, облечен в тога. Той му рекъл дълбоко и тайнствено:
- О, млади момко! Та нима на Божия слуга ще посегнеш? Ученико, остави да казвам своите молитви и заклинания – те са много важни за хората!
Замислил се нашият адепт, но срещу Божи човек тръгва ли се? Махнал с ръка и пристъпил към шестата нишка. Но от нея се появил мъдрец, с дълга и бяла брада. Мъдрецът казал:
- Приятелю мой, моля те, не ме режи! Аз пиша много ценна книга, дълги години събирам материалите за нея. Тя много ще помогне на хората и ще осветли пътя им. Моля те – остави ме да я напиша!
Поклатил глава адепта и си рекъл – ще го оставя, нали всички към светлината и мъдростта се стремим.
Разтворил ножицата над седмата нишка и тогава пред него изскочил един народен учител. Рекъл му даскалът:
- Моля те, бъди добър и недей режи. Целия си живот аз на децата посветих – да ги уча и просвещавам. И точно когато открих най-великия метод за тяхното възпитание ти идваш с тези големи ножици! Заради децата – моля те, недей режи!
Земан Зебу нямало какво да каже срешу този довод и оставил нишката.
При осмата пред него се появил един слуга и покорно му се поклонил. После се изправил внимателно и с наведена глава му рекъл:
- О, господарю, аз съм само един покорен слуга. Цял живот съм слугувал, но не го правих добре – лъгах, крадях и не работих. Но сега тъкмо намерих добър господар и искам да му служа – моля те, пощади ме – недей режи!
Смилил се младия адепт и оставил горкия човек да изучава сложното изкуство на службата. Пристъпил към деветата нишка, посегнал и ето – пред него се явил музикант със своята арфа. С мек и мелодичен глас той му рекъл:
- Моля те, недей да режеш! Чудна песен съчиних, с нея зверове укротявам и хора помирявам. Исках с тази песен цялата земя да обиколя и мир да донеса.
- Да, няма да режа – помислил си Земан Зебу и хванал последната, десета нишка. Но пред себе си той видял майка, с детенце на ръце.
- Моля те, недей режи! Ако отрежеш нишката ще пострада детето ми! Моля те, смили се!
Потресен, Земан Зебу отстъпил крачка назад и оставил ножицата. Седнал и си рекъл:
- Какво направих, та аз не срязах нито една нишка! Нали Учителят каза да ги разкъсам? Но той каза също, че изпитът е труден! Значи – има уловка! Да, това е задачата – не е трябвало да разкъсвам нишките – така щях да причиня само страдания и вреда на хората!
Успокоен, той отишъл при своя Учител.
А Учителят го попитал:
- Ученико мой, разбра ли кои са тези хора, които ти се явиха? Питам те, Земан Зебу, защото ти не разреши задачата, която ти дадох!

[fishbone]

     Много интересна приказака.  Защо е трябвало да ги резне Земан Зебу? И аз като него не рзабрах и не издържах изпита, Какво е трябвало да направи Земан и каква поука трябва да извлечем. И какво следва да направи Земан след като не е издържал изпита, да се обеси ли? Щом се е родил само за това.

[Iris]

    Много интересна приказака.  Защо е трябвало да ги резне Земан Зебу? И аз като него не рзабрах и не издържах изпита, Какво е трябвало да направи Земан и каква поука трябва да извлечем. И какво следва да направи Земан след като не е издържал изпита, да се обеси ли? Щом се е родил само за това.

Ако се разровя, сигурно ще намеря останалата част от беседата, където нещата предполагам са обяснени. Все пак, без да го правя: в разказа мисля, че става въпрос за различните видове лични (егоистични) желания и амбиции на ученика, от които той следва да се освободи. Човек разбира се е способен да намери всякакви извинения за да ги оправдае, но в действителност това са просто зависимости, които го държат привързан към живота на Земята. В тази връзка отговорът на въпроса „какво трябва да направи Земан след като не е издържал изпита, да се обеси ли?“ е, че просто трябва да го вземе. Това може да се осъществи винаги – няма определени срокове. Нишките просто трябва да бъдат прерязани за да успее човек да се освободи.

[fishbone]

  Да блгодаря, че ме просветли Iris. Сутринта наистина неможах да схвана, къде е сбъркал Земан. Много труден изпит наистина. Чудя се само дали неговият учител го е взел от първият път, когато е бил ученик.

[aldonea]

  Да ви разкажа и аз една приказка...

НЕПРАВЕНЕТО 

 Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворчето?