Автор Тема: Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?  (Прочетена 28923 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 931
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #45 -: Януари 24, 2010, 13:31:29 pm »
Само искам да вметна нещо за GPS-а и времето. Известно е, че два обекта, движещи се един спрямо друг, времето за тях започва да се явява относителна мярка. Макар и много малка тази появяваща се разлика в часовниците на спътниците за геопозициониране и наземните устройства се акумулира. Има сървъри, които са посветени точно за това, да калибрират и коригират тази разлика. Това до някъде потвърждава теорията на относителността. Казвам го, защото има подобна тема във форума.
:-)
По далече сте от реалността от колкото е изток от запад. Познайте защо на всеки сателит от системата има по три атомни часовника?
Нека отговоря сам, защото няма два часовника които да показват едно исъщо време с голяма точност, на сателита слагат по три и с тези сървари за които говорите непрекъснато ги синхронизират, за да показват приемливо еднакви стойности. И още нещо което се пази като тайна, всъщност дори и атомните часовници на са достатъчно точни за някой сметки и те се напасват според различни астрономически наблюдения.
Soli Deo Gloria!

Неактивен _

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 49
  • mind heist
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #46 -: Януари 24, 2010, 13:41:06 pm »
на тези въпроси по темата, технологията още не е толкова напреднала че да се определи всичко с голяма точност ... в  проекта монтоук има описание за времето но ме е страх да го приема за истина

Неактивен Trandev

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
  • Tread softly, Because you tread on my dreams. W.Y.
    • Елементи от някои умозаключения
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселен
« Отговор #47 -: Януари 25, 2010, 11:16:02 am »
Наскоро четох една статия, за теорията развита от един италиански физик Лоренцо Макконе. За обяснение на времето и неговата посока във Вселената като цяло, Макконе използва квантовата механика и квантов подход аналогичен с термодинамичния. Той използва понятието - информационна ентропия, която се явява, като мярка за хаотичността на  информацията. Та Макконе заключава, че посоката на движение на времето е посоката на увеличението на информационната ентропия.  ??? :) :) ;D.

Който го разбра да ми пише на ЛС. :writer: ;)
« Последна редакция: Януари 25, 2010, 11:17:30 am от Trandev »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #48 -: Януари 25, 2010, 16:47:15 pm »
Имаше навремето една книжка
"Дългият изгрев на Ена" от Евгений Гуляковски
Научна фантастика, от тези старите издания.
Много интересна книжка. Една от любимите ми навремето. Явява се 2ра част на "Сезонът на мъглите".
Та там за 1 път срещнах понятието "ентропия". По същество смисълът му е близък на този от горния постинг.

Ентропия (до колкото го помня) е склонността неживата материя да се придвижва към по-прости структури. (т.е. точно загуба на информация)
Там беше споменато, обаче (дали е истина не знам), че единствено животът може да се противпоставя на ентропията.

Сега като се замисля, зад интересните художествено космически кораби, бази и далечни планети, авторът е съумял да вкара много интересна идея в основите на книгата.
Имаше някаква зла субстанция там, която можеше да вкарва ентропия в нашата Вселена. Както на по-едри кълбета, които могат директно да убият, така и във вид на много фина неуловима емулсия, която да състарява хората, да ги прави безразлични и уморени.
Накрая малко утопичен завършек. Героя се справи със всичко това и прати злата субстанция да си ходи от нашата Вселена.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #49 -: Май 08, 2010, 20:49:36 pm »
Илюзия ли е времето?

Leonardo Vintini, Epoch Times

„Времето е подвижен образ на вечността.” – Платон

Ние сме склонни да вярваме, че съдбата не е неизменна и че цялото изминало време потъва в забвение, но възможно ли е движението да е чиста илюзия? Изтъкнат британски физик обяснява, че в специално измерение времето просто не съществува. „Ако опитате да сграбчите времето, то винаги се изплъзва между пръстите ви”, посочва Джулиън Барбър, британски физик и автор на „Краят на времето: Следващата революция във физиката” („The End of Time: The Next Revolution in Physics”, Julian Barbour), в интервю за научно-технологичната организация „Edge Foundation”…
[/i]

Според Барбър хората не могат да уловят времето, тъй като то не съществува. Докато това не е нова теория, то никога не се е радвало на популярността на Айнщайновата Теория на относителността или на Теорията на струните.

Концепцията за вселена без време е не само неустоимо привлекателна за някои учени, но един такъв модел може да прокара пътя към обяснението на много от парадоксите, пред които е изправена съвременната физика при обяснението на вселената.

Ние сме склонни да мислим и възприемаме времето като линеарно по природа и имащо ход, който неизбежно тече от минало към бъдеще. Това е не само личното възприятие на всички хора, но и контекстът, в който класическата механика анализира всички математически функции във вселената. Без подобна концепция идеи като принципа на каузалността и неспособността ни да присъстваме едновременно на две събития ще започнат да бъдат разглеждани от напълно различно ниво.

Идеята за непоследователността на времето, предложена от Барбър, се опитва да обясни в теоретичен контекст една вселена, съставена от много точки, които той нарича „сега”. Но такива „сега” не се разбират като мимолетни моменти, които са дошли от миналото и ще изчезнат в бъдещето; едно „сега” е едно единствено сред милионите, съществуващи сред вечната вселенска мозайка на специално измерение, което е невъзможно да бъде доловено, като всяко едно е свързано с останалите по едва доловим начин, но нито едно не е по-забележително от съседното му. Всички те съществуват по едно и също време.

С такава комбинация от простота и сложност идеята на Барбър обещава огромно облекчение за всеки, който желае да приеме липсата на време преди Големия взрив.

Според учения концепцията за времето може да бъде подобна на тази за целите числа. Всички числа съществуват по едно и също време и би било неразумно да мислим, че числото 1 съществува преди числото 20.

На този етап от разсъжденията вероятно е неизбежно читателят да запита: „Да не би да се опитвате да ме убедите, че движението, което извършвам точно сега с ръка, не съществува? Ако безкрайно малките частици от „сега” не са взаимно свързани, как си спомням първите идеи в тази статия? Как си спомням какво съм хапвал за обяд? Защо се будя и отивам на работа, ако работата принадлежи на някое „аз”, което няма нищо общо с мен? Ако бъдещето вече е там, защо изобщо да се стремим към нещо?”

Подобни дилеми са възникнали от илюзорната представа, че времето лети, подобно на вода в река. Можем да разглеждаме една безвремева вселена като дълго ванилово руло с шоколадова плънка. Ако си отрежем от него парче, ще получим това, което наричаме настояще, или „сега”.

Ако приемем, че шоколадът в центъра сме ние, тогава ще смятаме, че нашето парче е единственото съществуващо във вселената и че предходното и следващото парче съществуват само като понятия. Тази идея би звучала нелепо за страничен наблюдател на ваниловото руло, тъй като той вижда и знае, че всички парчета съществуват едновременно.

Вземайки този пример, бихте могли да кажете, че „аз” не съм същият човек, който започна да пише това изречение. Аз съм уникален, вероятно в очевидна връзка с всеки от субектите, написал думите по-горе в този параграф. И все пак, безкрайните „сега”, независими едно от друго, не биха съществували разпилени. Те изграждат една структура. Те са блок – едно цяло ванилово руло без трошици.

И това е теорията на Барбър: в космическото пространство бъдещето (нашето бъдеще) вече е там, разгърнато, и всяка секунда от миналото ни също присъства – не като спомен, а като живо настояще. Най-болезненото нещо за хората, както подчертават източните философии, би било да се опитат да разбият фиксираната матрица.

Мъдрият, който следва предопределения курс, е едно усмихнато лице насред космическото шоколадово ванилово руло и се опитва да изживее нашите уникални и изключително нищожни „сега”.

Повечето от нас са дълбоко убедени, че на подсъзнателно ниво огромен космически часовник отмерва всяка секунда от това огромно пространство, наречено „вселена”. Но в началото на миналия век Алберт Айнщайн вече беше демонстрирал, че временната действителност е относителна за всеки обект във вселената и че времето е „обект”, неотделим от пространството. Дори специалистите, синхронизиращи времето в света, са наясно, че светът е управляван от своеволно указано тиктакане, тъй като часовниците ни най-малко не могат да отмерват времето.

Очевидно единствената алтернатива е да потънем във „временната илюзия” на тази безкрайност, знаейки, че има пространство, където миналото ни все още съществува и където това, което правим, не се променя. Или, както би казал самият Айнщайн, „хората като нас, които вярват във физиката, знаят, че разграничението между минало, настояще и бъдеще е само една упорита илюзия”.

Превод: Цвета Андонова

Неактивен Peacekeeper

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 131
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #50 -: Юни 03, 2010, 01:19:51 am »
Времето е отношение на дължини :)

Неактивен _

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 49
  • mind heist
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #51 -: Август 30, 2010, 16:15:50 pm »
времето е нещо което съществува само в мислите на хората, миналото в паметта, бъдещето е едно предположение или сглобка от неща който се намират в паметта, вселената е кръгла все едно сме във вътрешността на топка, а това че между две галактики растоянието става све по голяма това не означава че вселената се разширява, пък и могат да ни пълнят с глупости главите тези от медиите и чрез това могат да манипулират мисленето ни ...


Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #52 -: Август 30, 2010, 22:41:57 pm »
времето е нещо което съществува само в мислите на хората, миналото в паметта, бъдещето е едно предположение или сглобка от неща който се намират в паметта, вселената е кръгла все едно сме във вътрешността на топка, а това че между две галактики растоянието става све по голяма това не означава че вселената се разширява, пък и могат да ни пълнят с глупости главите тези от медиите и чрез това могат да манипулират мисленето ни ...


Ммм..тва го кажи на стареещите клетки на тялото ми..А остаряването както знаем отнема време...Пак време ми беше нужно за да напиша сега и тоя пост..

Неактивен _

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 49
  • mind heist
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #53 -: Август 30, 2010, 23:06:34 pm »
времето е вкарано като мярка за точност, ако не беше вкарано нямаше да можем дасе оговаряме засреща или пък вреки щеше да ходи когато си иска на работа

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #54 -: Август 30, 2010, 23:31:19 pm »
Аха..ясно...клеките на левият ми крак са се договорили с клетките на десният да стареят едновременно..Има логика..Иначе ако го правеха кой кога поиска....сигурно единият ми крак щеше да е на 90 а другият на 25години..ясно.. :drinks:

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27