... продължениеКои са причините за тази нова ориентация в дейността на буржоазната държава?Капиталистическото стопанство достигна такъв етап на развитие, при който необходимите пропорции в икономиката вече не могат да се установят и поддържат по стихиен път, чрез действията на отделните конкуриращи се фирми. Съвременната икономика се нуждае от мощна енергетика, пътища, транспорт, водоснабдителна и канализационна мрежа в населените места и промишлените зони, системи за информация и др. За развитие на науката, която се превръща в непосредствена производителна сила, са необходими огромни капитални вложения. Става, наложително да се вземат мерки за опазване на природната среда. Отделният капиталист нито е заинтересован, нито е в състояние да развие дейностите, които обслужват цялата икономика. Частната собственост се оказа пречка за развитие на производителните сили. Именно това налага тази функция да се поеме от държавата, която по думите на Ф. Енгелс действува като съвкупен, колективен капиталист.
Въздействието на буржоазната държава върху икономиката се осъществява главно в три форми: национализация на отрасли и стопански дейности, преразпределение на националния доход чрез бюджета и планиране на стопанската дейност.
Буржоазната държава обикновено национализира нерентабилни, но важни за националната икономика предприятия и отрасли. Така например в Англия бяха национализирани каменовъгленото производство и енергетиката. Но това не беше национализация в истинския смисъл на думата, защото на бившите собственици са изплатени не само пълната стойност на отнетото имущество, но и други суми за обезщетение. Капиталистът си остава капиталист — получените от държавата средства той влага в други, високодоходни стопански дейности.
Собствеността на буржоазната държава върху едни или други отрасли и предприятия създава възможност да се подпомага и подсилва частният капитал. Произведената в държавните предприятия продукция обикновено се представя на частните компании по ниски цени. Без заплащане или срещу минимално заплащане те се ползват от резултатите на научните изследвания, финансирани от държавата.
Въпреки тези изгоди частният капитал невинаги гледа с добро око на държавната собственост. Капиталистите разбират, че народните маси се борят за друга по социално съдържание национализация — в интерес на трудещите се, без обезщетение на бившите собственици. В някои случаи господстващата буржоазия прибягва до превръщане на одържавени предприятия в частна собственост, т. е. извършва се т. нар. реприватизация. В други — държавните предприятия се отдават под аренда срещу символичен наем на частни компании.
Сега в държавния бюджет на напредналите капиталистически страни е концентрирана повече от една трета от националния доход. Буржоазната държава получава приходи от своите предприятия и стопански дейности, от преки и косвени данъци и др. Тя предоставя на фирмите, особено от най-важните и перспективните народностопански отрасли, данъчни привилегии, а понякога и средства за разширяване и обновяване на производствените мощности. Сигурен източник на печалби са държавните поръчки, особено във военното дело.
Буржоазната държава активно се намесва в трудовите конфликти. Но тя съвсем не действува като безпристрастен съдия, а пряко или косвено защищава интересите на капиталистите. Това се постига чрез антиработнически закони, с които се забраняват стачките и се „замразяват" (т. е. не се разрешава да се увеличават) работните заплати въпреки растежа на цените. Преследват се профсъюзни дейци. Това води до засилване на икономическите и социалните конфликти в буржоазното общество.
В редица капиталистически страни се разработват и утвърждават пет годишни и други планове за развитие на икономиката. Апологетите на капитализма широко пропагандират тази дейност и я представят като средство за преодоляване на анархията и за решаване на общонационални проблеми. В определени случаи се постигат по-малки или по-големи резултати. Но планирането и програмирането не са в състояние да преодолеят нито един от съществените белези на буржоазното общество. Сътресенията продължават, свидетелство за което е икономическата криза през 1974—1975 г. Програмите и плановете се съставят така, че под формата на решаване на национални проблеми фактически да се обогатяват крупните монополи. Плановете, утвърждавани от държавата, имат индикативен характер — в тях се сочат някои цели и направления на икономическото развитие, без да бъдат задължителни за частните компании. Така теориите за „организирания" и „планирания" капитализъм остават без покритие.
Всичко това показва, че съединяването на силата на буржоазната държава със силата на монополите е продиктувано от противоречието между обществените производителни сили и частната собственост върху средствата за производство, от стремежа да се укрепят позициите на монополистическата буржоазия и да се продължи съществуването на буржоазния строй. Но противоречията на капитализма не се притъпяват, а още повече се изострят.
http://www.-Цензурурано - Сайт с преобладаваща дезинформация -/groups/occupy.bulgaria/doc/133685900080004/