Мисля, че по определение националистът е пристрастен, което автоматично го излага на опасността да гледа полярно (едностранно, черно-бяло). Това, разбира се, не е задължително. Нито пък да имаш пристрастие, те прави по-глупав. Но това, за което става дума сега е, както казва Еленко Ангелов, да сложим всичко на масата.
Има нещо много просто, от което националистите бягат. Те не искат да признаят, че евреите (тайните общества) са постигнали идеалът на националиста. Над тях е само Бог (там техния, който и да е) и Идеята (която те изповядват). Те не са обвързани с правила и техники за постигане на Идеала си и приближение към Бога си. Те използват всичко, което имат, за да изграждат своя свят.
Евреите са овладели Третият път и националистите напразно се опитват да ги вкарат в по-тясна рамка. Евреите не само не се притесняват да са от едната или от другата страна, както им е изгодно. Те преди всичко са са ИЗВЪН играта, която играят националистите. Те просто нямат достоен противник, защото освен тях никой на Земята не владее Третият път.
Защо националистът не иска да проумее, че мястото му не е на сцената на добро-зло, светли-тъмни, а мястото му е точно на Третият път? За тези му забежки не малка роля имат т.н. „Светли сили”, с които националистите от около столетие се идентифицират. Това е съдбоносна грешка. Както не е вярно, че евреите са от тъмната страна единствено, така не е вярно, че национализмът може да се постигне със светли инструменти единствено. Откога националистът тачи повече инструментите от Идеята си? Защо се ограничаваме в средствата?! Не играем ли играта на някого другиго? Няма лошо, ако искаш да си Светъл, вземаш алтруизма на въоръжение и ставаш божа кравичка. Но това не е национализъм.
Националистите все лелеят за последната битка, в която най-накрая Доброто ще победи. Но това е мечтата на Светлите. Един националист не се занимава с надмощие, защото на пътя му не стои нищо. Той е на третия път. Ако му предложат две алтернативи, Той ВИНАГИ НАМИРА ТРЕТИЯ ПЪТ!
