Автор Тема: Българи на римския престол  (Прочетена 8233 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Българи на римския престол
« -: Декември 07, 2009, 08:21:51 am »
Римската история е добре документирана и систематизирана. Съхранени са огромно количество данни за възникването и развитието на Вечния. Има обаче едно странно изключение. Стане ли дума за трако-илирийските императори данните се оказват оскъдни, неясни и трудно достъпни. Това е неестествено защото все пак става дума за  върховни владетели, а не просто за данъчни чиновници, или пък свещеници с нисък ранг. Наивно е да се смята, че римляните не са искали да знаят къде са родени техните владетели и от какъв произход са. Явно данните за някои неиталийиски императори са били неудобни някому затова и след време се “позагубили при приписването”.

 В днешно време пък бе лансирана теорията, че траки и илири са изчезнали безследно. Ако тези народи действително бяха изчезнали, то те щяха да са много удобни, защото мъртвите не пречат на никого. За сметка на това живите наследници рано или късно ще предявят претенции за своето. Страхът от наследниците на траки и илири става причина за укриване на важни исторически свидетелства...

 Ще бъде представен кратък списък на владетели, произлезли от средите на население, което след време ще стане основен елемент в оформянето на държавата България.

 
 Максимин Тракиецът е  първият трако-илирийски император на Рим. Максимин е роден през 173 година в Северна България. Родителите му са обитавали селце в подножието на Стара планина. Епитетът Тракиецът показва ясно към кой етнос е приналежал този способен войник, който благодарение на своите качествата и на уважението на легионите се издига до императорския престол.

 Галериий е роден в тракийско селце в близост до София. Гордеел се е с дакийския си произход и дори е възнамерявал да преименува империята от Римска на Дакийска. Трябва да се уточни, че в Именника ( на българските князе) се споменава, че петстотин години преди Аспарух българи са имали царство на север от Дунав, а това е Дакия. Ще бъде напомнено, че имената на дакийските царе Буребиста и Скорило са обясними на български език (1). Това показва, че Страбон е напълно прав, когато споменава, че даки и гети говорят един и същи език, а също и че са роднини с мизите. Същите мизи, които в продължение на хиляда години са отъждествявани със старите българи.

 Максимин Дая е поредния тракиец на римски престол. Името Дая означава дакиец, както обяснява Страбон в книга VII.

 Ветран е роден в Мизия, която по негово време се нарича България. Този владетел дори не е благоволил да промени името си, за да е по-приемливо в Рим. Ветран идва от старобългарската дума ветръ – вятър.

 Констанций- I е бащата на един от най известните владетели на Римската империя – Константин Велики. Констанций е роден в Мизия, неговите биографи разказват, че бил извънредно добродушен и учтив, обичан искрено от своите поданници. Толерирал и подпомагал християните, които до тогава са били преследвани. Загива в Британия защитавайки северната граница на империята от пиктите.

 Константин Велики е роден в Мизия. В своята работа “Езикът на Константин Велики “ Г. Сотиров обясни много добре, че този известен император не е грък, или римлянин, а тракиец. Бил е поклонник на бога-слънце Митра, но преди битката с Лициний  приема Християнството и слага кръст на своите знамена. Има предание, че на сън той чува глас – С този знак ще победиш! Действително Константин побеждава и прави от Християнството официална религия на Римската империя. Християнството на Константин обаче е било тракийското верую, същото което е изповядвано от гетите и заклеймено след време от гърците като ерес.

Днес обаче те си приписват Константин Велики. Това е един жалък опит за манипулация на историята. Първият Християнски император не може да е грък защото дядо му е дардан, а дарданите са безспорно тракийско племе. Константин е роден и отраснал в Ниш – тракийски град.  Обичал е много София ( със старо име Сердика ) и е казвал за този красив град- Това е моят Рим! Юлиан Апостат, който е роднина на Константин споменава, че е от тракийски произход. Ако Константин беше грък нямаше да постави новата столица на империята във Византе – сърцето на Тракия (2), а в Атина, или Спарта.

 Лициний е роден в Дакия, по времето когато според Именника там са господствали българите. Валерий Лициний е зет, но и съперник на Константин Велики.

 Юлиан Апостат ( Отстъпникът) е гонител на християните и прави опит за възвръщане на паганизма. Това завършва с неуспех, но пък точно той спира нашествието на германските племена и спасява Рим.

 За Маркиан се казва, че е роден в Мизия ( наричана още България по времето му) и е служил на генерал Аспар ( гет на римска служба). Маркиан започва военната си кариера във Филипополис, днешния Пловдив.

 Клавдий Готски произхожда от Мизия. Известен е с това, че отблъсква нападение на гетите, наричани още готи.

 Йовиан е също с мизийски родители. Известен е предимно с походът си към Персия, а и с възстановяването на Християнството, подтискано и преследвано от някои негови предшественици.

 Лъв Бесът (Весът) прави кариера в римските легиони и достига до престола благодарение на гетът Аспар.

 Юстин е тракиец, който благодарение на бързата си кариера в римската армия става император в Константинопол, а по-късно подпомага възкачането на племенникът си Юстиниан на престола.

 Юстиниан, наричан още Юстиниан Велики е един от най-обичаните и същевременно най-мразените владетели на Източната Римска империя.
Той възстановява много постройки и крепости в Тракия, а и дава на траките правото на самостоятелна църква.

 Максимин Тракиецът, Лъв весът, Константин Велики и останалите трако- илирийски императори достигат до престола благодарение на изключителните си качества като военоначалници. Не случайно Юстиниян пише в Aутентикa -“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’

 Някои императори от тракийски произход са действали в ущърб на своите сънародници, но за сметка на това други за защитавали интересите на народа, от който са произлизали. Г. Сотиров цитира Кодин, който пише, че Константин Велики построил четири града, а именно Перстлаба, Плискуба, Констанция,  и Дристра. Според Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца и Дръстър-Силистра. Понеже освен Констанца ( по името на императора) останалите три имат обяснение на български, то явно Константин Велики е искал да се отблагодари на българи.

Много от крепостите изградени по времето на Юстиниан също носят български имена. Тулеус ( тулъ-колчан), Ракуле (ракла), Дебре ( дебри), Водас ( вода), Бисдина ( бездна), Беледина ( бледна),  Тамонбари ( тъмна бара), Ездикея ( ездаческа), Бредас ( брести- бродя), Беластура ( бела страна)...

 Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военоначалници. Това са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра Аеций, наречен още последният римлянин. Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и дори печелят уважението и срахопочитанието на противниците си.

 

Тези факти са били дълги години премълчавани от нашите учени. А колко лесно можеше да се покаже на цял свят, че не сме татаро-монголи, а наследници на народ създаващ свои и управляващ дори и чужди империи. Можеше да сме най-уважавания народ на Европа, ако беше уповестено, че Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че благодарение на Константин Велики Европа става средище на Християнството, че от земите на българите изват хората ковали древната история...

 

Дедите ни са имали качества на необикновени хора, това го доказват не само трако-илирийските императори, но и Тервел, който спира арабското нашествие, а дълги векове след него и обикновените селски синове, които пред Одрин показаха, че петстотин години подтисничество не могат да сломят духа на боговете на войната. Българите са били избивани, разселвани, тормозени от различни деспоти, но винаги са намирали сили да строшат чуждото иго и пак да възвърнат свободата си. Предците ни са правели подвизи  всеки пък когато са си спомняли кои са – древни господари, а не покорно племе. За да се измъкнем от днешният ад трябва да се държим гордо и да остстояваме правата си, а не да кимаме покорно и с въздишка да приемаме съдба, която не ни подхожда.Нека покажем на дедите си, че сме техни достойни наследници!

 Пояснения: (2) Византе – Константинопол наистина е сърцето на тракийската общност.
Траки са обитавали не само Европа, но и Мала Азия. Мизи, фриги, витини, бебрики, дардани и др. са живели хилядолетия наред в земите на днешна Турция


ИЗТОЧНИК
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
Re:Българи на римския престол
« Отговор #1 -: Декември 07, 2009, 10:19:05 am »
Цитат
Тези факти са били дълги години премълчавани от нашите учени. А колко лесно можеше да се покаже на цял свят, че не сме татаро-монголи, а наследници на народ създаващ свои и управляващ дори и чужди империи. Можеше да сме най-уважавания народ на Европа, ако беше уповестено, че Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че благодарение на Константин Велики Европа става средище на Християнството, че от земите на българите изват хората ковали древната история...

 

Ами да.... :)....тя тази Римска Империя си е била наша Тракийска, само където няма кой да го докаже.

Не случайно в Рим има една плоча на която е изписано " Рим провинция на Тракия"

« Последна редакция: Декември 07, 2009, 10:38:45 am от Z-931 »

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Българи на римския престол
« Отговор #2 -: Декември 07, 2009, 11:46:48 am »
Малко е странно заглавието според мен и подвеждащо.

Едва ли тракиец, който е бил роден на територията на съвременна България може да се нарече българин.

Неактивен Иван

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 83
Re:Българи на римския престол
« Отговор #3 -: Декември 07, 2009, 12:46:31 pm »
Малко е странно заглавието според мен и подвеждащо.

Едва ли тракиец, който е бил роден на територията на съвременна България може да се нарече българин.

С каквото основание може да се нарече римлянин родения в Рим, с такова ще се нарече българин роденият в България. Нали като кажем КАКЪВ Е роденият еди къде си, ние имаме пред вид именно КАКЪВ Е, а не къде е роден.

Как се нарича роденият на територията на САЩ? Ако говорим за Пол Уолфовиц, ще кажем - евреин, а ако става дума за Седящия Бик - индианец.

В статията се говори не просто за родени в Тракия императори, а за Тракийци - по кръв (светоглед) и по месторождение. Т.е. отвсякъде тракийци. Ако вече говорим дали да наречем тракийците българи, това е друга тема, но отговорът е пак - да и то по същата причина - кръв и месторождение.

И не на последно място, връщайки се на първоначалния въпрос дали "тракиец, който е бил роден на територията на съвременна България може да се нарече българин", следва да се каже, че дилема няма дори днес - при този глобализиран свят на "ценности". Ако днес все още казваме, че еди кой си е българин, защото .... или е американец, защото .... то това в неимоверна степен е било така преди 2000 години. Представете си само - няма документи за самоличност, няма телевизия и Интернет, но има традиции в семействата, родовете и местностите от незапомнени поколения. Нима при това положение можем да кажем, че едно тракийско семейство става римско, щом върховният главнокомандващ е роден в Рим?

В тази връзка можем да разгледаме и следния въпрос: "Коректно ли е да наричаме тази империя Римска"? И отговорът би трябвало да звучи така - "Да, ако като най-важен критерий за наименоването на цяла една империя, изберем името на нейната столица". Защото, колкото по-съществен критерий избираме, толкова по-малко основание ще имаме да я наречем Римска. Например тази империя е много повече Тракийска.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Българи на римския престол
« Отговор #4 -: Декември 07, 2009, 19:29:17 pm »
Казах на територията на съвременна България. Тогава по тези земи е имало тракийци, а не прабългари.

Неактивен lokmar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 239
Re:Българи на римския престол
« Отговор #5 -: Декември 07, 2009, 19:44:38 pm »
Какви българи е имало да не са били "македонците" . :blum2:  ;)

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re:Българи на римския престол
« Отговор #6 -: Декември 08, 2009, 08:58:56 am »
Казах на територията на съвременна България. Тогава по тези земи е имало тракийци, а не прабългари.
Същите тези тракийци по-късно започват да ги наричат българи, така че става дума за един и същ народ.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
Re:Българи на римския престол
« Отговор #7 -: Декември 08, 2009, 09:54:42 am »

Какви българи е имало да не са били "македонците" . :blum2:  ;)

Македонци, Българи....всички те са били Тракийски Римляни, до преди нахлуването на варварски племена (хуни, готи, вандали...вкл.и т.нар.прабългари) и окончателното разпадане на Римската Империя.

За последен път Римската Империя остава като единна и цяла държава през в края на IV век при император Теодосий. След неговата смърт през 395 г. Римската империя била разделена на две – Източна и Западна, които никога повече не се обединили.
Германското племе – това на вандалите се установява в земите на днешна Испания. Вандалите разграбват Рим и унищожават множество паметници на античната култура.
 
Германски войници свалили последния император на Западната Римска империя Ромул Августул и образували първата варварска държава на територията на Италия.

 Източната Римска империя продължила своето съществуване чак до XV век и е останала в историята като Византия.

Така наречената "България" от " пра-българите"

създава сериозна заплаха за Константинопол.

В продължение на три века българите от запад, редом с арабите от изток, са най-опасните врагове на Византия.

Това съперничество улеснява проникването на османските турци на Балканите в средата на следващото столетие, в резултат на което и България, и Византия са покорени от османците.

Благодарение на прабългарите  :hi: България заменя  Римската Източна Империя с тази на ОСМАНСКАТА.



Неактивен lokmar

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 239
Re:Българи на римския престол
« Отговор #8 -: Декември 08, 2009, 12:22:24 pm »
Z-931 не разбра от майтапа за "македонците" и кога е имало такива като нация и държава че ми е доста интересно да разбера.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Българи на римския престол
« Отговор #9 -: Декември 08, 2009, 12:27:10 pm »
Казах на територията на съвременна България. Тогава по тези земи е имало тракийци, а не прабългари.
Същите тези тракийци по-късно започват да ги наричат българи, така че става дума за един и същ народ.
:)

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re:Българи на римския престол
« Отговор #10 -: Декември 08, 2009, 13:09:26 pm »
Цитат
Цитат на: Mirotvorec в Днес в 08:58:56
Цитат на: ₪ Eon ₪ в Вчера в 07:29:17
Казах на територията на съвременна България. Тогава по тези земи е имало тракийци, а не прабългари.
Същите тези тракийци по-късно започват да ги наричат българи, така че става дума за един и същ народ.
Изобщо има ли такова животно като "прабългари"  ???

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
Re:Българи на римския престол
« Отговор #11 -: Декември 08, 2009, 13:39:04 pm »
Z-931 не разбра от майтапа за "македонците" и кога е имало такива като нация и държава че ми е доста интересно да разбера.

Разбрах го   ;)  но реших да го потвърдя за други, където все още не са го разбрали.

Нацията се формира от свързани   родствени, близки помежду си етноси, както и от неродствени етноси свързани на база общ език, етническо самосъзнание, религия, култура и когато се  групират  в една обща политико-икономическа система образуват  Държава.

 Така, че водещият Етнос дава името на Държавата.

В случая какво се получава в България.
Претопяване изцяло на един етнос от друг и асимилирането му от друг - Геноцид над Българите в пълен ход, демографски срив на раждаемост, създаване на етнически и религиозни конфликти, отвличане на вниманието и пълен разкол в духовните и морални ценности на Българина, успели все още да се съхранят във времето, независимо от всички племена нашественици.

Та мисълта ми бе, че както са останали само развалини и руини от Римската Империя, така ще се случи и с  България. Не би ме учидило ако след 100г циганите създадат своята първа държава с име Цигония.........и тогава нашите деца ще има да търсят етногенезиса си и да се чудят от къде идват и защо е такова името на държавата им...... :)

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Българи на римския престол
« Отговор #12 -: Декември 08, 2009, 14:10:28 pm »
Цитат
Цитат на: Mirotvorec в Днес в 08:58:56
Цитат на: ₪ Eon ₪ в Вчера в 07:29:17
Казах на територията на съвременна България. Тогава по тези земи е имало тракийци, а не прабългари.
Същите тези тракийци по-късно започват да ги наричат българи, така че става дума за един и същ народ.
Изобщо има ли такова животно като "прабългари"  ???

Аз лично го използвам като термин, защото според мен българите в момента не са еднакви с българите от времето на хан Кубрат или другите ханове още от Волжка България (ако щете като генетичен материал, религия и т.н.).

Същото е например с унгарците - hungary - хуни...

Иначе знам, че 100% от форума не мисли като мен, тъй че няма нужда да влизаме в излишни спорове за да не оспамим темата.

Неактивен Z-931

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 740
Re:Българи на римския престол
« Отговор #13 -: Декември 28, 2009, 18:06:30 pm »


Мизиец разбил Атила Бич божий


Римският военачалник Флавий Аеций, роден в Дуросторум, днешна Силистра, в продължение на 25 г. води успешни битки с напиращите варварски племена и опазва империята

Историците знаят, че единственото голямо поражение над Атила, наричан още "Бич божий", е станало през 451 г. при Каталунските поля в Галия (днешна Франция). Мнозина знаят, че той е бил разбит от "последния истински римлянин" - Флавий Аеций. Малцина обаче знаят, че Аеций е роден в град Дуросторум, наречен по-късно от славяните Дръстър, а сега Силистра. Този район бил обитаван от тракийското племе гети и преселилите се по-късно от долината на Марица беси.
----
Според античните историци Флавий Аеций е роден в земите на храбрите мизи през 390 г. Това станало в Дуросторум/ Силистра/.
 Баща му  Гауденций прави възходяща военна кариера при Теодосий I Велики (379-395). Той достигнал до генералско звание и станал приближен на командващия войските на Западната Римска империя Стилихон. Под разпоредителството на Гауденций била цялата налична кавалерия. Постепенно Гауденций станал близък с Карпилио, също висш началник, който бил от готски произход. Гауденций имал син, а Карпилио дъщеря. Тяхното взаимно приятелство било скрепено с брак между младата двойка. Любовта на Флавий Аеций и дъщерята на Карпилио довежда до раждането на дъщеричка, която след години (451) ще стане императрица.

Години на заложничество

Още на 10-годишна възраст Флавий Аеций се намира в столицата Рим. Там той има възможност да получи повече знания и житейски опит. Не след дълго съдбата му във Вечния град се променя, когато кралят на готите Аларих спира пред стените на Рим. Армията му е респектираща, над 200 000 меча, и градът е поставен пред дилема. Условията на великия готски водач са изпълнени. Едно от тях е взимането на лица от знатен произход за заложници. Изборът пада и на двама младежи, единият от които е Флавий Аеций, син на Гауденций. По време на готския "плен" той се запознава с младите Теодорих и Атаулф - бъдещи готски владетели. Аеций прекарва при готите три години (403-406). После двамата са върнати в столицата Рим. Но понякога съдбата иска да се повтори.
Идва нова голяма заплаха за империята - хуните.
 Кралят на страшните нашественици Ругила взима Флавий за заложник (410). Тук животът на Аеций е малко по-различен. Крал Ругила харесва нрава на знатния мизийски римлянин. Допуснат е да дружи с племенниците му - младите Атила и по-възрастния му брат Бледа. Престоят при хуните помага на Флавий Аеций да научи езика, нравите и обичаите. След 7 г. в изгнание Аеций се завръща в Рим, а през 20-те и 30-те години на V в. прави забележителна гражданска и военна кариера в столицата.

Интригите във Вечния град

 Флавий Аеций е принуден да вземе участие при завръщането на Гала Плацидия в Рим. Императрицата, която е във временен готски плен. По това време император в Константинопол е Теодосий II (408-450), чиято дъщеря Евдокия е рано омъжена за Валентиниан III, сина на Плацидия. Войските на Източната империя, съпровождащи Елия Гала Плацидея и малолетния Валентиниан III, потеглят от Константинопол за Рим. С тях е свитата на готския водач Аспар. Римският император Йоан изпраща Аеций със зов за помощ при вожда на хуните Ругила. Хунският вожд помага на Флавий Аеций и той с 60-хилядна хунска конница навлиза в Апенинския полуостров. Обаче източната армия е изпреварила събитията. Елия Гала Плацидия вече свободно властва над полуострова и за назидание екзекутира император Йоан. Тогава Флавий Аеций решава да действа, неговите верни легиони и хунската кавалерия стигат до Рим и поставят Сената пред изпитание. Постига се споразумение - Гала Плацидия запазва престола на младия си син Валентиниан III, като до пълнолетието му всъщност тя управлява империята. В замяна на това Флавий Аеций получава правомощията да командва цялата войска на северните граници на Западната Римска империя.

Спасителят на Рим и християнската цивилизация

 След 425 г. Аеций трябва да охранява северните граници на империята. От север към юг непрекъснато налитат с опустошителна сила множество варварски племена. Той разгромява готи и франки и е назначен за върховен главнокомандващ на Запада. В 430 г. постига нови победи, като разгромява германските племена норики и ютунги. Това принуждава Сенатът в Рим да го удостои с консулска титла три пъти (432, 437, 446). Популярността на Аеций нараства толкова много, че скоро той отговаря за цялата външна политика на Рим. Успехите на Аеций естествено рефлектират негативно върху Плацидия и Валентиниан III. Техният авторитет и реалната им власт са спаднали неимоверно. Плацидия се опитва да му противопостави един от генералите си - Себастиан, а Аеций, който има нужда от силна опора в жива сила, я намира отново при хунския крал Ругила. Римската войска на Флавий Аеций и хунската конница тръгват към Северна Италия и оттам за Равена и Рим. Императрицата не може да извика готите на помощ. Аеций отново е на върха. С голямата войска под негово разпореждане той се справя бързо с бургуни и готи и в 440 г. се завръща в Рим като триумфатор.

Аеций и хуните

От своето детство до военните си зрели години Флавий Аеций е приятел с хуните. На два пъти Ругила му оказва изключителна подкрепа и спасява Аеций и неговите приближени. След кончината на Ругила обаче нещата се променят. Аеций застава на страната на Бледа срещу Атила поради  борбата им за хунския престол. Законният наследник и по-голям брат е всъщност самият Бледа, но неочаквано той е убит. Атила не признава договорките на баща му. Неговата конница е могъща и аспирациите му се увеличават, като засягат и Западната Римска империя. Новият хунски военачалник има аспирации за нови територии и дори данъци. Кулминацията настъпва през 450 г., когато претенциите на  Атила са категорични за власт. И така срещу него се изправя Флавий Aеций, който безкомпромисно отказва наложените искания. Атила веднага атакува западните граници на Римската Империя и влиза в нейните провинции.

Битката на Каталунските поля

През 451 г. хуните на Атила нахлуват в Галия, което принуждава Аеций да преориентира външната си политика и да сключи договор с Теодорих, краля на вестготите. Атила се предвижва бързо, цяла Западна Галия е под неговия контрол, превзема и разрушава десетки градове. Убитите и ранените са хиляди. През това време мизиецът Аеций е укрепил здраво град Орлеан, основен отбранителен пункт в Галия. Хуните са затруднени, защото са очаквали мълниеносен успех. Докато трае обсадата на Орлеан, Аеций предвижва цялата налична сила към днешна Франция. Паралелно с тази предислокация навлизат и "съюзниците" вестготи. В момента, в който външната отбранителна фортификация на Орлеан пада, жителите му съзират на хоризонта спасителните римски легиони. На Каталунските поля, между френските градове Троа и Шалон, през лятото на 541 г. застават една срещу друга най-големите войски, които е виждал античният свят. Коалицията, водена от Атила и включваща остготите на Валамир, бургуните, франките, херулите, прабългарите и гепидите, наброява над 300 000 души. Срещу тях застава мизиецът Флавий Аеций с около 200 000 обединена армия. Римските части са заели десния фланг, докато съюзниците вестготи са поставени на левия фланг. По средата са аланите, които се явяват като "най-близки сродници на прабългарите". Лично Атила повежда хуните и гепидите към заветния връх, но с бърз флангов удар, напомнящ действията на Ханибал в битката при Кана, Флавий Аеций го изпреварва. Въпреки че Теодорих е убит и набегът на хуните е страшен, синът му Торисмунд издържа силния напън и дори контраатакува. С наближаване на нощта за пръв път хуните се изтеглят в своя лагер, нещо което не се е случвало никога. Атила претърпява първи провал - Рим и християнската цивилизация са спасени. Според хронистите при тази грандиозна битка намират смъртта си 165 000 души - хуни, римляни, вестготи, остготи, прабългари, франки, гепиди, алани.

Триумф и смърт

През есента на 451 г. Аеций се завръща като победител в Рим. Италия има нужда от стабилен мир. Валентиниан III (425-455), синът на Плацидия, е вече пълнолетен. Аеций е принуден да го сгоди за своята дъщеря, нещо неестествено за неговата природа, но логично за езика на дипломацията. По време на една аудиенция (21 септември 454 г.) на Аеций при Валентиниан се случва фаталната развръзка. Подтикнат и мотивиран от своите близки - Петрониус Максимус и евнуха Хераклиус - Валентиниан III неочаквано забива меча си в гърдите на възрастния вече военачалник Флавий Аций.

Последният велик  мизийски римлянин

Наследник с таланта на Флавий Аеций така и не се намерил и затова съвременниците му с основание го нарекли "последния римлянин". Не след дълго пред Вечния град се появили страховитите вандалски орди на Геинзерих. Рим бил безпомощен, ограбен и унижен - дошъл краят на античната цивилизация в Западна Европа.
Йорданес пише, че Аеций сякаш бил роден да спаси великата Римска империя от упадък. И наистина, в продължение на четвърт век той отстоявал на непрекъснатите варварски набези и нанасял поражения на противниците. Патрицият Аеций, родом от днешна Силистра, е единственият човек спрял Атила в грандиозната битка при Каталунските поля. А империята тръгнала към края си. Както пише Кенет Кларк Римската цивилизация рухнала, понеже се била изчерпала напълно.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27