Автор Тема: Съмнявам се, следователно съществувам!!!  (Прочетена 6570 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ДАВИД

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 105
Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« -: Декември 26, 2009, 11:02:16 am »
Преди време...един мой преподавател заяви,че това е по-точното разбиране на сентенцията на Декарт! Според него, съмнението е  отличителната форма на мисленето, самообосноваващият се факт, за чието битие не е нужно съществуването на нещо друго.

Ще ви цитирам и един хубав разказ-размисъл на София Русева!

-         Ами ако падна?
-         Не се тревожи. Ще те хвана, каквото и да стане.
-         Не мога! Страх ме е. Не вярвам.
-         Успокой се. Казах ти – аз съм с теб. Нали съм ти казвал, че не можеш да избягаш от предначертаното ти. Само отлагаш неизбежното. Каквото и да ти се случи, е за твое добро.
-         Дали? Ами болката?
-         Болката, страхът, съмнението и всички онези чувства, които ни спъват в развитието ни, трябва да ги преодолеем. Нормално е всичко, което чувстваш сега. Всяка нова и непозната крачка, всяка промяна носи със себе си това съмнение – дали ще се справиш, дали ще си щастлив, дали е за добро … Това е толкова човешко. Съмнението води след себе си много въпроси – практични или излишни. Най-много се уповаваме на него, когато става дума за коренна промяна в живота ни. Не се съмнявай, не се страхувай. Отпусни се и го направи.
-         Ами последствията?
-         Забрави за тях. Сега действай! Не разбираш ли, че с това стоене и чакане нещо да се случи, губиш незабравими мигове. Не се опитвай да запазиш сегашното си убийствено спокойствие. Просто е невъзможно. Рано или късно промяна настъпва, защото тя е най-сигурното нещо.
-         А кога да се съмнявам?
-         По принцип се съмняваме, когато не вярваме. Особено, ако не вярваме на себе си. Това е адски болезнено усещане. Трябва да разбереш кои са нещата, които те затрудняват. После следва малко по малко да се опитваш да ги преодолееш. Не се оставяй несигурността и съмненията да те погубят. Не го заслужаваш!
-         Значи ми казваш, че няма смисъл от съмнения?
-         Напротив – има смисъл от тях, но дотолкова, доколкото чрез тях осъзнаеш сегашните си грешки и се опиташ да ги поправиш, за да не си навредиш за в бъдеще. Разбираш ли?
-         Разбирам. Страхувам се от провала. Какво да сторя?
-         Поздравления, че го осъзнаваш, признаваш и търсиш помощ. Виж сегашните си действия, които те спъват.
-         Не съм достатъчно активна и мотивирана, изпитвам ужасен страх и несигурност в способностите си.
-         За да преодолеем страховете и недостатъците си, не трябва да бягаме от тях, а да се изправяме “лице в лице” с тях. Най-добрият начин е спорта. Там осъзнаваш и градиш себе си. Ако не е спорта, намери си друга цел и действай до край. Само чрез движение за себеизграждане  можеш да преодолееш съмненията си… Е, готова ли си да скочиш?
-         Абсолютно! Сега или никога! Благодаря.


Та! Колко често се съмняваме? Защо?
Трябва ли да изпитваме съмнение или трябва да го потискаме?...

( ЧЕСТИТА КОЛЕДА! Нека да е светла и добра за всички!)
ИДВАМ ОТ МИНАЛОТО...ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО...

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #1 -: Декември 26, 2009, 12:10:19 pm »
Честита Коледа!

но да минем по темата. Това за 'съмнението' е тъпо ... Този твой преподавател определено не блести със силен ум.

"Съмнението" като определение е сложно действие, което включва "Мислене" + още нещо.

От друга страна формулата за съществуването ("Мисля, следователно съществувам") би трябвало да е максимално опростена, за да е валидна, а също и максимално точна.

"Съмнявам се" е субективен процес.

В тази връзка, "Съмнявам се, следователно съществувам" звучи точно толкова валидно, колкото "Решавам кръстословица, следователно съществувам"
Т.е. това е достатъчно, но не необходимо условие ...
Отделен е въпроса, дали "Мисля" е необходимо или достатъчно условие.

Твърдението на Декарт е заявено само в едната посока (с думата 'следователно')

Така, че и той няма претенции за 'необходимо', а само за 'достатъчно'.

Абсолютно същото е и със 'Съмнявам се', но както казах тази дума включва доста повече субективност и условия.

Мисленето може да включва съмнение, може и да не включва. Но въпреки това е достатъчно условие ...
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #2 -: Декември 26, 2009, 12:22:25 pm »
        Привет  Давид,
        Поздравявам  те  за  темата!  
        Съмнението  това  е  нормалното  ми  състояние  откакто  се  помня,  затова  това  е  чуството  което  познавам  най-добре и  съм  стигнал до  следното  заключение  за  себе  си:  Съмнението  е  причината  да  си  задаваме  въпроси!  Съмнението  е  продукт  на  интуицията  и  като  такова  е  неразбираемо  за  егото  и  оттам  трудното  му  осъзнаване!  Съмнението  разяжда  и  даже  убива  когато  го  затвориш  в  себе  си,  но  дадеш  ли  му  свобода  то  се  превраща  в  двигател  в  сферата  където  се  е  появило!   И  още  едно  свойство  на  съмнението,  то  никога  не  изчезва - самовъзпроизвежда   се,  отговора  на  един  въпрос  винаги  води  до  следващ  въпрос  и  така  не  знам  до  кога!  
     Цитат:  
     Съмнението е  отличителната форма на мисленето, самообосноваващият се факт, за чието битие не е нужно съществуването на нещо друго.
     Без  съмнение  няма  мислене!!
     С  уважение!    
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 322
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #3 -: Декември 26, 2009, 12:30:58 pm »
        Съмнението  разяжда  и  даже  убива  когато  го  затвориш  в  себе  си,  но  дадеш  ли  му  свобода  то  се  превраща  в  двигател  в  сферата  където  се  е  появило!   И  още  едно  свойство  на  съмнението,  то  никога  не  изчезва - самовъзпроизвежда   се,  отговора  на  един  въпрос  винаги  води  до  следващ  въпрос  и  така  не  знам  до  кога!  
     

Много добре казано :hi:

Неактивен ДАВИД

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 105
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #4 -: Декември 26, 2009, 18:58:02 pm »
Танграта! Аз уважавам учителите си! Всичките! Но това не ми пречи да се съмнявам! И мисленето, като съмнението, е субективен процес! Съмнението ражда мисълта!

Митко,пак,го е казал по-добре от мен!!! :hi:
ИДВАМ ОТ МИНАЛОТО...ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО...

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #5 -: Декември 26, 2009, 19:52:30 pm »
       Привет  Тангра,

 Цитат: 
     Съмнението е  отличителната форма на мисленето, самообосноваващият се факт, за чието битие не е нужно съществуването на нещо друго.
     Бих  го  префразирал:
     Съмнението  е  базата  върху  която  се  формира  мисленето,  самообосноваващ  се  факт,  са  чието  битие  не  е  нужно  съществуванетто  на  нищо  друго  освен  на  любопитството!!!
      Тангра,  напиши  няколко  мисли  без  да  са  породени  от  съмнението!   
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #6 -: Декември 26, 2009, 22:14:54 pm »
Привет...и поздрави за новата тема.
Само предварително едно въпросче. 
Съмнението ражда съмнение. Живота ражда живот, дюлята ражда дюли, смъртта ражда.....какво?
Та съмнението може да бъде разгледано, както като недостатък така и като преимущество, което не струва нищо особенно. То не е в опозицияи в същото време е защото е в самите нас,то е динамично в нашите мисли но ако го допуснем. Големи приятели станахте със съмнението. Аз и към съмнението изпитвам съмнение. ;D  Нямам предвид неговата романтична така да кажа страна. То не е стока, по скоро е липса.
Съществува накаква разлика между съмнение и незнание поне за мен.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #7 -: Декември 26, 2009, 23:13:35 pm »
Съмнението е следствие от незнанието, но за да го разберем, трябва да разберем онази Вяра, която е породена от знанието.

...
Съществува някаква разлика между съмнение и незнание поне за мен.
И аз мисля, че съществува сериозна разлика. Незнанието може да породи любознателност в някои случаи, любопитство – в други, или да доведе до правенето на предположения. Нито едно от трите обаче не е знание, а любопитството и предположенията в повечето случаи водят до изкривяване на истината.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #8 -: Декември 27, 2009, 00:42:28 am »
      Привет  Тангра,

 Цитат:  
     Съмнението е  отличителната форма на мисленето, самообосноваващият се факт, за чието битие не е нужно съществуването на нещо друго.
     Бих  го  префразирал:
     Съмнението  е  базата  върху  която  се  формира  мисленето,  самообосноваващ  се  факт,  са  чието  битие  не  е  нужно  съществуванетто  на  нищо  друго  освен  на  любопитството!!!
      Тангра,  напиши  няколко  мисли  без  да  са  породени  от  съмнението!    
Привет!

1. Например, изричането на обективни факти, констатации не включват съмнение.
"Баба ми умря"
"Купих си нов телевизор"
"Пак повишиха тока"
"Магарето има по-големи уши от коня"

2. Логическите изводи също не включват съмнение:
"Скъсах си шортите. Следователно трябва да си купя нови. Следователно трябва да ида до магазина."
Къде тук има съмнение? Чак като идем в магазина, може да започнем да се съмняваме някои шорти дали ще ни станат или не. Ама и това съмнение не е сигурно.

Друга логична мисъл.
"Свърши ми бензина. Следователно няма да мога да продължа, без да заредя колата."
А сега:
"Съмнява ме, че тая кола гори много."
Отново съмнението може да се появи, ама може и да не се появи.

3. Въпросите:
"Кой си ти?"
"Колко струва тая вафла?"
"Кой е композитора на тая песен?"
"Накъде води тоя път?"
Във всички тези въпроси ти не би могъл да предполагаш отговорите. След като не би могъл да ги предполагаш, не би могъл и да се съмняваш. Ти просто не ги знаеш и никога не си ги знаел. Никакво съмнение не те мъчи докато питаш. Просто си питаш най-спокойно.


И все пак може би вие имате друго определение за "съмнение"? Така подозирам.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #9 -: Декември 27, 2009, 10:30:42 am »
...
Друга логична мисъл.
"Свърши ми бензина. Следователно няма да мога да продължа, без да заредя колата."
А сега:
"Съмнява ме, че тая кола гори много."
Отново съмнението може да се появи, ама може и да не се появи.
...
Това е предположение, не е съмнение. Не бива да се подвеждаме от несъвършенството на разговорния език.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #10 -: Декември 27, 2009, 11:55:24 am »
     Привет  Тангра,
     Констатацията,  това  е  краят  на  едно  съмнение! Логическите  изводи  също  са  констатации  с  малко  повече  думи!

3. Въпросите:
"Кой си ти?"
"Колко струва тая вафла?"
"Кой е композитора на тая песен?"
"Накъде води тоя път?"
Във всички тези въпроси ти не би могъл да предполагаш отговорите. След като не би могъл да ги предполагаш, не би могъл и да се съмняваш. Ти просто не ги знаеш и никога не си ги знаел. Никакво съмнение не те мъчи докато питаш. Просто си питаш най-спокойно.
И все пак може би вие имате друго определение за "съмнение"? Така подозирам.
     На  всичките  ти  въпроси  бих  добавил  още  едно  подвъпросче - Защо  питаш??
И  тогава  ще  се  появи  едно - АМИ  защото - и  елката  ще  заработи  на  пълни  обороти  докато  не  оформи  констатация!!!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #11 -: Декември 27, 2009, 17:56:15 pm »
Докато се съмнявате и раздвоявате, обърнете внимание на разказа от първият пост.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #12 -: Декември 27, 2009, 21:14:17 pm »
     Привет  Тангра,
     Констатацията,  това  е  краят  на  едно  съмнение! Логическите  изводи  също  са  констатации  с  малко  повече  думи!

3. Въпросите:
"Кой си ти?"
"Колко струва тая вафла?"
"Кой е композитора на тая песен?"
"Накъде води тоя път?"
Във всички тези въпроси ти не би могъл да предполагаш отговорите. След като не би могъл да ги предполагаш, не би могъл и да се съмняваш. Ти просто не ги знаеш и никога не си ги знаел. Никакво съмнение не те мъчи докато питаш. Просто си питаш най-спокойно.
И все пак може би вие имате друго определение за "съмнение"? Така подозирам.
     На  всичките  ти  въпроси  бих  добавил  още  едно  подвъпросче - Защо  питаш??
И  тогава  ще  се  появи  едно - АМИ  защото - и  елката  ще  заработи  на  пълни  обороти  докато  не  оформи  констатация!!!
Ако гледам телевизия, и водещата ни в клин ни в ръкава каже, че е потънал ферибот във Филипините, това няма да е края на едно съмнение.
Аз нито преди, нито в настоящето ще съм се съмнявал, че ще потъва ферибот. Научавам го направо. Това е установяване на факт.

А на въпроса "Защо питаш?" с чиста съвест мога да отговоря "Защото си запълвам свободното време" и да си питам ей така, без да ме съмнява нищо.
Прочее, "Защо питаш?" е съвсем отделна и допълнителна мисъл, която не винаги е налице.

Но отново казвам, зависи от определението, какво се разбира под "съмнение". От определена гледна точка сте прави. Цялата нервна структура, и включително мозъкът се появяват при животните в следствие на несигурността, в следствие на факта, че не всичко е ясно (за конкретния организъм) в природата и ще има нужда от анализ на бъдещи ситуации.
По принцип избягвам да разсъждавам от гледна точка, че хората са плод на стандартна еволюция. Нали уж бяхме Божии творения.  :blush:
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен ДАВИД

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 105
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #13 -: Декември 29, 2009, 13:51:15 pm »
Въпросът не е съмнение! Има разлика между двете понятия!
Усъмним ли се  в съществуването на нещо, значи то наистина съществува! Помислим ли си за нещо, значи то съществува! Не са ли равнозначни в този смисъл? Съмнявам се ( мисля) ,следователно съществувам! Мисълта ражда живот, а самата мисъл се поражда от съмнението !
Съмнявам се да има цветя на Луната...Мисля, че вероятно няма...Но ние наричаме цвете красивото растение, което ухае!  Цветето на Луната може би изглежда различно...Ухае различно...Всъщност...не всички цветя са красиви, а половината дори не миришат! Цветята са ниски растения, които се размножават чрез цветове!.....Тогава може би и Луната си има цветя, просто не можем да ги разпознаем....(това е повърхностен опит да облека в пример моето мислене за съмнението).
От всяка мисъл , от всяко съмнение се ражда истина, ражда се един Малък Принц...
ИДВАМ ОТ МИНАЛОТО...ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО...

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Съмнявам се, следователно съществувам!!!
« Отговор #14 -: Декември 30, 2009, 00:00:33 am »
      Ако  липсваше  съмнинието,  земята  още  щеше  да  бъде  плоска!  Ако  нямаше  съмнение  нямаше  да  се  роди  Е = m.с2  и  т.н.
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27