Някой по-горе много добре го е обяснил. Но ако анализираме конкретно представената история с монаха и леката жена не е въпросът кой къде гледа, а това, че в собствените си помисли и желания, с които една Душа е чиста или покварена ние можем и приемаме живота.
Това, че някой външно и по конвенция показва някаква принадлежност към Бог или определена религия не означава, че вярва с душата си и е искрен в това което показва. Докато една изпаднала жена може да изглежда като последната развратница отдавайки тялото си, но да е запазила чистотата на душата си като не е позволила Душата й да е на нивото на телесните въжделения.
Реално Смирението е в това да приемеш и да си в служба на нещо по-висше- в случая докато сме Хора това е Душата ни. Трябва да я запазим чиста. Това е трудно. Да се смириш, не означава непременно да се подчиниш, а да приемеш живота си такъв какъвто е безусловно и да го изживееш достойно ... с чиста душа.