Експозиция в зала „История на България ХV-ХIХ в.“
В залата са представени ценни образци на Врачанската книжовна, иконописна и златарска школа.
Изведени са най-силните акценти в историята на град Враца през Възраждането - идването през 1794 г. на св. Софроний Врачански за епископ на Врачанската епархия; подетата от населението във Врачанския край и оглавена от Димитраки Хаджитошев борба за самостоятелна българска църква; Първата българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия през 1804 г.; подвигът на врачанина Никола Войводов през 1867 г.; идването на Васил Левски през 1872 г. и подготовката за Априлското въстание през 1876 г.
В началото на експозицията с илюстративен материал е отбелязан краят на ХIV в., когато въпреки героичната си и самоотвержена съпротива българският народ пада под османска власт.
Но в редица църкви и манастири във Врачанския край културните традиции не само се запазват, а се развиват и обогатяват. За това свидетелстват изложените в залата икони от ХVІІ-ХІХ в., църковна утвар и ценни книжовни паметници, сред които ръкопис от ХІV в., т.н. Галатински миней, ръкописен сборник от 1772 г. на един от най-плодовитите представители на Врачанската книжовна школа – поп Тодор Врачански.
Враца е едно от първите селища в българските земи, в които най-рано през Възраждането се проявяват и реализират идеите за новобългарска просвета и образование, църковно-национална независимост и политическо освобождение. В 1822 г. Константин Огнянович открива първото светско училище в града, а в 1843 г. Цвета Кръстенякова разкрива второто у нас девическо училище.
Отново чрез илюстративен материал върху експозиционни пана са развити и следващите акценти от културно-политическата история на Врачанския край през визирания период:
- изключително благотворна роля за издигане националното самосъзнание на врачанското население оказва идването в града на св. Софроний Врачански и дейността му - първият българин, ръкоположен за висш архиерей по време на османското владичество, оглавил Врачанската епархия през 1794 г.
- изпращането на Първата българска дипломатическа мисия „Замбин-Некович“ в Русия през 1804 г., плод на свободолюбивите стремежи на будното врачанско население и св. Софроний Врачански, поставила си за цел да търси пътища за отхвърляне на робството.
- врачани, водени от врачанския първенец и родолюбец Димитраки Хаджитошев, са в основата на църковно-народните борби, довели до премахване на духовното им подчинение на Цариградската патриаршия и учредяването на Българската екзархия.
- през 1867 г. врачанинът Никола Войводов сформира въстаническа чета в Галац (Румъния), за да се бори за освобождението на своето Отечество, а героичната му смърт на кораба „Германия“ оставя светла диря в народната памет.
В 1872 г. във Враца е създаден местен революционен комитет, подразделение на Вътрешната революционна организация, изградена от Васил Левски - Апостола на българската свобода. През август същата година Левски посещава града, пее в църквата „Св. Възнесение“ и събира местните съзаклятници в местността „Скакля“. На експозиционно пано е представена карта, на която са отбелязани селищата във Врачанско, посетени от Васил Левски, и създадените местни революционни комитети в периода 1872-1876 г.
По време на подготовката за Априлското въстание Враца оглавява III революционен окръг. Главен апостол на III Врачански революционен окръг е Стоян Заимов. Врачанските съзаклятници имат и знаме, изработено от сестрите Калица и Мица Кръстеви Хадживасилеви, което в оригинал е изложено в експозицията. Опитът за въстание във Враца в нощта на 18/30 срещу 19/31 май 1876 г. е жестоко потушен, посечени са над 30 врачани.
В експозицията са изложени и материали, илюстриращи традиционния поминък и занаяти във Враца - лозаро-винарството, копринарството и джелепчийството, представени съответно чрез характерни съдове, копринени тъкани, дамги и пр., златарство и златарски инструменти, както и оригинални дърворезби.
В залата са експонирани: плащеница от 1621 г., оригинален фрагмент от стенопис „Тайната вечеря“ - ХV-ХVI в., дамаскини от ХVIII в., псалтир със сребърна позлатена обковка от ХVII в., част от епископски жезъл, дърворезбен кръст със сребърна кована обковка - ХVIII в., сребърен филигранен кръст - ХIХ в., сребърни ковани съдчета - ХIХ в., сребърни ковани чашки - ХIХ в., златарски инструменти, дамги, ценни старопечатни издания – „Буквар”, Виена, 1792 г., „Общое землеописание“, Смирна, 1843 г., дивити, панакида, глинени пинти (съдове за ракия), калъпи за отливане на куршуми и оловчета, пищови-кремъклии, ятагани, пушки и други експонати от представения исторически период.
