"Лъжата "Ню Ейдж"
http://www.xnetbg.com/new/content/view/153/115/1/1/
"На страница 76-та от “Тайното Учение”, Блаватска говори за Луцифер: “... Този най-велик идеал, вечно жив символ – нещо повече – апотеоз на саможертвата на интелектуалната независимост на човечеството...” В същата глава тя продължава, цитирайки с одобрение Елифас Леви: “Той (Сатаната) е онзи ангел, който бил достатъчно горд, за да смята, че е Бог, достатъчно храбър, за да спечели независимостта си с цената на вечните мъки и изтезания, достатъчно красив, за да благовее пред съвършената си божествена светлина, достатъчно силен, за да управлява в тъмнината сред агонията и да си направи трон от неугасимите погребални клади... Господарят на анархията, комуто служи цяла йерархия от чисти духове”.
Това в скобите Е. Леви ли го е писал? Според теософите между луцифер и сатаната има разлика, затова че не е коректно (даже е манипулативно) да се заменя едното с другото в теософските текстове. А колкото до цитата, той е доста подвеждащ, когато е отделен от контекста. Ако беше чел целия текст, щеше да знаеш това.
"Ню Ейдж"
http://www.prozoretz.bg/4112.pdf
"Ти си бог,аз съм бог,
този микрофон е бог.
Тази маса е бог. Всичко е бог."
Бенджамин Крийм
Написаното в червено е абсолютна глупост. Това обаче не означава, че написаното в черно е погрешно. Доста евтин психологически трик, както и приравняването на всички автори, които обикновено минават за „ню ейдж“ към едно ниво (в случая доста профанско). Масата и микрофона са си изцяло човешко творение, без душа. Може би оправдание донякъде за налудничавото твърдение, че масата и микрофона са живи, са някои твърдения, че всичко съществуващо е живо и че не съществува мъртва материя. Материя – да; съществува елементален живот (т.е. всеки атом е живо същество с отделна монада), но в случая въпросните елементи са изкуствено организирани (от човека) в едно съставно тяло (маса, микрофон), а не естествено организирани, около друга по-развита монада (човешка, животинска, растителна, планетарна и т.н.) Всъщност само отъждествявайки се със своята монада, човек може да заяви „Аз съм Бог“. От позицията на физическото тяло, желанията, мислите, чувствата, интуицията, волята, душата, низшия аз, висшия аз и каквото и да е друго, човек не е Бог.
"Всяка душа е свой собствен бог.
Никога не бива да се прекланяш на някой друг
или на нещо друго освен на себе си, защото ти си бог."
Шърли Маклейн
Ами, поредните разбрани недоразбрани истини. Бог в нас не е по-различен от Бог навсякъде другаде. Освен това преклонението е глупаво. Уважението и любовта са съвсем друго нещо. Но те са насочени към Бог в каквато и форма да се проявява – чрез нас или чрез някой друг.
