Текстът по-долу представлява леко отредактиран и допълнен доклад на двама учени от БАН, работещи в различни институти. Той обобщава някои изводи от няколкогодишни изследвания.
В оригиналния си вид е публикуван в 2000 и 2001 г.
Х И П Е Р К О Д И Е В О Л Ю Ц И Я
Кирил Груев &Емил Миланов
Българска Академия на Науките
1. Определение за хиперкод. Кодът представлява съвкупност от условия и правила за генериране на сигнал, използуването на които позволява да се предаде информация от изхода на една до входа на друга система с помощта на сигнал.
Хиперкодът се осъществява чрез вълнов процес, при който се работи в две честоти: ниска - задаваща параметъра на селекцията на сигнала от сигнали от другите канали и висока - за предаване на съобщението. Използуват се няколко правила, най-важното от които е кибернетичното прекъсване на сигнала в момент, кратен на фазата на високата честота. При това се получава време за предаване на съобщение без излъчване, т. е. отношение излъчване-тишина.
Използува се и теоретично установеното от нас разбиране, че времето е двудименсионно. Подобно допускане прави и Андонов [1]. Съдбата на системата или на определен процес в нея започва да се движи от даден момент в друго, второ, перпендикулярно време. При потъване на процеса (системата) във второто време, той (тя) изчезва за първото, става ненаблюдаем. Това обаче не означава, че го няма.
Сравнителният анализ на структурата на хиперкода с генетичния код, структурата на гените в хромозомите на еукариотите, динамиката на електрическото напрежение в мембраната на аксона показва аналогичен строеж. Т. е. хиперкодът е ново название на съществуващи природни периодични структури и функции с голямо информационно-управленско значение.
2. Практически разработки. В резултат на изследванията са направени съоръжения, в които е включен принципът на хиперкода. Най-съвършените от тях днес имат способността да увеличат 300 пъти пропускателната способност на канала за свръзка, да преодолеят/отделят шума от сигнала при мощност на шума 10 млрд. пъти по-голяма от тази на сигнала, от 100 метра да бъдат уловени 7 единични фотона с точно определена честота, при това в условията на ярък слънчев ден (т.е. при високо ниво на шума). Принципната конструкция на тези съоръжения е патентована у нас [2].
3. Приложение на хиперкода. Приложението на хиперкода е голямо. Само от съвременното технологично ниво на развитие представяме най-важните и бързи възможности за приложение: тактически тренажори за военни цели; нов тип системи за охрана на големи и отдалечени обекти; нови стандарти в телевизионното и радио разпръскване, позволяващи на една честота да се поместят 300 и повече станции; клетъчна телевизия; компютърни опорни мрежи пренебрегващи или допълващи INTERNET; ХИПЕРТОКИ (Hypertolkie от Walkytolkie) - радиотелефония в рамките на планетата и с Луната при пряка видимост, ползувайки се от излъчена мощност от 2-3 W - не са нужни спътници и усилващи станции; в биологията - бързо откриване на генетични аномалии и тяхното лечение - поради повишената селективност на информационната система.
4. Скорост на движение и скорост на процес. Разбирането на свойствата на материята и времето зависят от скоростта, която се взема за отправна и за еталон. Светът на скоростите е разделен в непрекъснат спектър, но на практика се откриват локални максимуми - скорости около които се срещат частици и тела. Всяка следваща основна "спектрална линия" е резултат от кръгово ускоряване, последвано от незабавно тангенциално или радиално изхвърляне на ускорената частица.
Спектърът започва с брауновите скорости - "линейни" премествания достигащи до няколкостотин метра в час. Наблюдавани са вълни ревербератори в клетъчна цитоплазма [3], които произвеждат от кръговото движение с висока скорост линейно (радиално разпространение на вълните). Този е примерният начин за получаване на следващата спектрална област - на барионните скорости - например на звуковите вълни в плътна среда, скоростите на космическите тела, т. е. енергийни взаимодействия и движения на бариони. Следващата спектрална област се получава, например, чрез ускорителите на частици. Ускоряват се бариони до много високи скорости, след което се изстрелват срещу мишена. От удара с нея се получават нови частици, някои от които принадлежат на следващата спектрална област - фотонната. Чрез развъртане на една или две прецесионни електромагнитни, т. е. фотонни, вълни и тяхното тангенциално или радиално излъчване се получават тахионите [4]-те са в тахионната област на спектъра на скоростите.
Скоростта на процес зависи от скоростта на енергийните взаимодействия. Простите процеси се извършват в рамките на една спектрална скоростова област. Сложните процеси се извършват в няколко (две или повече) спектрални скоростови области. Природните явления представляват физически енергетични и причинно-следствено (логически, информационно) свързани процеси, които обхващат няколко скоростови области. Преобразувателите на енергия от един вид в друг се наричат качествени елементарни динамични звена [5]. Нашата интерпретация е, че всеки вид енергия се разпространява с определена скорост в дадена среда. Колкото по-високи скорости са нужни при едно и също предавателно количествено отношение, толкова по-малки са радиусите на работното тяло на динамичното звено-ускорител. Такова звено може да бъде наречено генератор на сигнал. Генераторите на информационни сигнали с най-голяма ефективност работят на принципа на хиперкода. Т.е. хиперкодът се явява ключов високоефективен информационен фактор за преминаване на даден сигнал от една скорост в друга. Наред с генераторите на сигнали, съществуват и детектори на сигнали, които по информационна и физическа същност са еднакви с генераторите и са комплиментарни. При генераторите високата честота е управляваща на процеса. При детекторите управляваща е ниската честота. По строеж и специализация обаче генераторите и детекторите са твърде различни. Правило е при един тип излъчена и детектирана скорост (т. е. сигнал), приемникът да е много по-сложен от генератора.
Времето представлява, според изложената тук концепция, приета стандартна скорост на разпространение на лъчение (сигнал), при която телата (частиците) имат нулево движение на вътрешните си процеси. В съвременната физика това е скоростта на светлината. Всички тела със скорост под светлинната се движат напред във времето, а тези над светлинната - назад. Т. е. преобразувател на тахиони във фотони би ни дал нагледна картина за бъдещите състояния на нашето стандартизирано от науката фотонно време-пространство. Всичко, което става в барионното ни "време" е вече станало във фотонното и е отдавна-отдавна минало в тахионното. Машината на времето за пренасяне на тела и информация от бъдещето в настоящето и миналото представлява система от качествени динамични звена за преобразуване на вида на сигналите от тахионни във фотонни, от фотонните в барионни, възможно нататък забавянето на барионите до сигнали с браунови скорости. В обратна посока - към бъдещето - ще трябва да се отнеме енергия от брауновото движение и да се насочи по веригата към по-високите скорости. Подобно нещо - охлаждане на околната среда - наблюдаваме в кръговете от наведена трева оставащи след излитането на някои НЛО ([4] и другаде).
Еволюиращата система съдържа задължително - непрекъснато или циклично протичащи - няколко процеса с различна скорост. Т. е. самата еволюция като процес е сложен процес. При функционирането на една система има процеси, които са хомеостазно-хомеорезни, целящи стабилизацията на общата, основната за системата функция. Съществува и процес, в който поне един от компонентите (параметрите) му е главен управляващ на развитието. Той променя по динамичен закон останалите параметри като дава тенденцията в еволюцията на системата. Високоскоростните и енергоемките процеси реализират по-бавна еволюция отколкото нискоскоростните и енергоикономичните процеси в система. Например, организмите, и особено многоклетъчните, имат по-бърза еволюция от неорганичната (нежива) материя изобилстваща на енергия - като звездите, планетите.
В природната еволюция съществува тенденция за увеличаване на детекторите - динамични звена преобразуватели на високоскоростни в нискоскоростни процеси. (Възможно е тази тенденция да се подхранва от това че температурата на Вселената непрекъснато намалява, изстиването дава възможности за по-дълготрайни контакти и комплекси от частици, което е и намаляване на ентропията, увеличаване на организацията). Тъй като в природната еволюция има тенденция към връщане към реализирани варианти, то и тахионният поток от бъдещето се ускорява с времето, което може да се наблюдава като локално ускорение на природните изменения, например, образуването на нови видове в биосферата.
В техническата еволюция съществува тенденция за увеличаване на генераторите - динамични звена - преобразуватели на нискоскоростни във високоскоростни процеси. Тъй като в техническата еволюция има тенденция към прилагане на нови варианти, най-често нови материали, то и тахионният поток от бъдещето намалява, но брауновият и барионният придобиват голямо значение, което може да се наблюдава като миниатюризация, опростяване на системите при запазване и дори увеличаване на полезните функции, заради които са направени техническите системи.
Заслужава да се отбележи в допълнение към подтемата за скоростта, че последната е една от трите променливи величини в уравнението s = v.t . Тези три величини са базови за разбирането на съвременната физика. В нютоновата механика времето t е абсолютно, а скоростта v и пътят (разстоянието) s са зависими от него. В айнщайновата теория на относителността скоростта е абсолютна (скоростта на светлината във вакуум с), а пътят и времето са зависими от нея, особено при големина близка до светлинната. В тази логика твърдим, че е възможна физика при която пътят s е абсолютен (виж квантово разстояние от 1014 км [6], допускаме такова квантуване с мащабите на Планковите размери , квантово време от 160 минути [7], квантова маса на протеините от 12 kD[8] и др.), а скоростта и времето - относителни. В нашата теория правим опит за велико обединение на тези допълващи се и изключващи се позиции. Новата физика на третото хилядолетие може да се конституира върху разбирането за пълната относителност на основните физични величини поради фазовия характер на процесите/телата при съответни разстояния/размери, скорости и времена.
5. Системата като материален израз на персистиращ процес. След повече от 8 години работа върху еволюцията на системите получихме един неочакван и необикновен резултат. Същината на въпроса не е системата и нейното преобразуване, а наличието на процес, чрез който се създава система, която отразява наличието на този процес. От един момент нататък процесът се локализира в пространството, като енерго-информационни потоци формират структура с вход и изход. Този възглед позволява да бъдат разбрани и запълнени големите неясноти и празнини в хронологичния (темпоралния) и структурния (морфологичния) модели на еволюцията [12]. Например, от разбирането на причините за ограничената продължителност на съществуване на системите виждаме неунищожимостта или изключително голямата продължителност на процесите, стоящи в основата на системите, както и провокирането на системната реликвимация (известна с популярния термин “прераждане”). С приемането на концепцията за двудименсионното време се предоставя възможност за прилагане на физически критерий в организационния модел на еволюцията. Той трябва да отрази допускането, че управленското въздействие на по-висшето организиращо ниво става чрез хиперкод при който сигналът се състои от много къса фаза на лъчение и дълга фаза на тишина (нулево значение на енергията на лъчението-носител). Т. е. това се възприема от подчиненото, управляваното по-нисше ниво като случайно (и уникално) събитие, последвано от дълъг период на липса на подобни събития (покой). През времето на покоя въздействието продължава, но то е ненаблюдаемо за рецепиента. При най-низшите управляващи нива хиперкодът клони към нормалния непрекъснат спектър на Фурие.
При синфазност (синхронност на фазите) има връзка между управляващ и управляван процес. За да се извърши явление (за да стане събитие) е необходимо поне два процеса да са спрегнати синфазно. Управлението е ненаблюдаемо от управлявания, защото няма енергетически пряко наблюдаемо явление от него. Така корелиращите сигнали между управляващ и управляван може да осъществят с връзки между случайни събития, което от последния да се преживяват с удивление и логически парадоксално.
Човекът може да бъде даден за пример на хармонично интегрирани персистиращи процеси с активна наблюдателна и деятелна разумни функции на неговата система. Ако се ограничим с пример за неговата наблюдателна функция и още повече - сведем я до сетивността спрямо външни дразнители, ще видим, че системата на сетивата притежава универсални преобразувателни свойства по отношение на скоростите, а оттам и по вида на приеманите сигнали.
Температурата се възприема благодарение на брауновата скорост на частиците от повърхността на телата влизащи в допир с кожата, както и благодарение на лъченията, които предизвикват засилване на тази скорост в рецепторите за допир и температура.
Звукът се възприема от ухото, тъпанчевата мембрана (...), вътрешното ухо, благодарение на преобразувания на вълни от барионния спектър във въздуха, в браунова.
Електромагнитните колебания в определен интервал на честотния спектър се възприемат от очите и в по-малка степен от епифизата благодарение на преобразувания на фотонната скорост в по-ниска, барионна и в крайна сметка – брауновата скорост на биохимичните процеси.
Тахионното лъчение, носещо информация от бъдещето се възприема от хипофизата - органът който регулира ендокринната система съобразно последователните стадии в онтогенеза и много от текущите състояния на околната среда. Тя определя такива важни за живота процеси като растежа, функциите по половото развитие и размножаването, лактацията, поведението във възрастта най-общо и т.н.
Най-слаби в организиращо сигнално-биологично отношение имат нискоскоростните въздействия върху организма от средата. С увеличаването на скоростта те придобиват все по-важно значение. Най-важни са тахионните скорости за които няма или почти няма предел в получаването на информация от бъдещето. Александров [4] цитира скорост 17315 с.
6. Управлението като процес. Както посочихме, универсалното в еволюцията е процесът, докато системата заема част от времето на фазово-спрегнати процеси. Ще допълним - двойка комплиментарни или конкуриращи се процеси. Например енергия в средата (в надсистемата) и управлявано възприятие в система.
Няма извън- (не-) информационен процес. Поглъщането и излъчването е информационен, строго погледнато, не енергетичен процес, който физически се манифестира енергетически. Синфазност в управлението имаме в случаите на кратност на фазите (както например при хиперкода), например октавна кратност. Количествената физическа мярка за енергията "честота" се явява качествена мярка за управляваната система. В много случаи тя е по-важна, отколкото амплитудата на въздействието. Както посочихме в предишна работа с Маркова [9] и нейните собствени резултати [10] в частния случай на генетичния код, първата позиция в кодона отразява амплитудата, втората - честотата, а третата - фазата. В допълнение към това, за общия случай, фазата се разбира и като форма на вълната. Тя също може да се използува като фактор в хиперкода.
В нашата концепция управлението е процес, който повлиява на процеси, ползувайки се от информацията като ресурс, с който се въздейства. Използуваните вещество и енергия в управлението са значително по-малки от настъпилите веществени и енергийни промени в управлявания процес. Управлението може да се осъществи както върху система, така и върху процес в несистемен обект, в средата. Обратните връзки за промените, настъпили в управлявания обект са от решаващо значение за качеството на управлението.