ОБЛИКЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ Разговор от 30.05.1985 г. Времената плахо се разкрепостяват. Интересът към истината и нейните чудати проявления расте. Хората вече открито, без страх се вълнуват от неизвестното, тайнственото, дискриминирано доскоро до тотална забрана.
- Ще бъдат ли почитани отново официално като светци великите солунски братя? - Обръщаме се към прорицателката, изкушени от идеите на Новата епоха.
- Били са и ще бъдат. Доколкото виждам, официалното им честване не е далече.
- Творците на писмената са представени в иконописта в най-различни изображения. Но как са изглеждали в действителност? Иконите им са плод на индивидуалното вдъхновение на зографите. "Тялото - изповядва Константин Кирил Философ - е сегашната дреха на моята душа". Не подсказва ли това, че е имал отношение към прераждането? Ти, лельо Славе, проникваш в хрониките на Акаша. Как са изглеждали славянските първоучители в действителност? - Връхлитаме я с буря от въпроси. Голямата пророчица е в добро настроение. Но сега дълго мълчи. Тихо се съсредоточава. В един миг долната й устна леко потреперва. Полупритворени, очите й остро се взират в необоз-римото: - Виждам две одухотворени същества. Младият е със закръглено лице. По-светъл. За разлика от Методий, който е мургав и дългобраз. Слава отново се умълчава.
- Би ли могла да разкриеш духовната им същност? - Продължаваме с любопитство.
- С буден ум и висок дух, те са сред най-елитните представители на славянското племе в оная ранна средновековна епоха. Учат в Магнаурската школа ведно с бъдещи гръцки патриарси и императори.
- Това е известно - рязко я прекъсваме. - Каква е биографията от непознатата й страна на предво-дителите на писмената?
Въпросите навярно са повече от самонадеяни. Но нали дързостта ражда истината. - Добре, ще ви предам нещо, което не знаете. Тайноведката още по-дълбоко се съсредоточава. Въздиша. Подготвя се да прочете посланията отвъд думите. Дезархивирала миналото, тихо продължава: - Противно на общоприетото за тях, Кирил стои малко по-ниско в духовен план от брат си. Виждам го - експанзивен, рязък, остър. Високо образован философ, а е буен. Освен това има някои неугодни дела пред Отца... (Отказва да ги назове.) Виждам и Методий. Деликатен, тактичен, не толкова краен в реакциите. Превъзхожда Кирил в духовно отношение. Широко скроена натура. Улегнал характер. Затова покровителства енергичния си по-млад брат. Стимулира го да надмогне някои несъвършенства... Съзнателно сякаш се орисва цял живот да остане в сянката на Кирил. Голямото дело е извършено от Методий, но той е по-смирен и търпелив. Заслугите му за азбуката са толкова значителни, че, според мен, тя би трябвало да се нарече методиевица. След време хората ще узнаят това... (Пророчицата навлиза в личностната идентичност на създателите на славянското четмо. Об-разите им отдавна са изтлели в мрака на небитието. Почти нищо не се знае за тяхната физическа и духовна специфика. Останали са откъслечни сведения за делата, някои факти и... митове. Възвръщайки автентичността, сладкодумната владетелка на "психотропното око" разширява кръга на познанието.)
- Какво ги направлява в духовния подвиг - създаване и разпространяване на азбука, основа за бъдеща книжнина на славянските народи? Кое подклажда силата на вярата им?
- Вярата на Методий е колосална. Кирил умира рано, едва четиридесет и две годишен. Новосъздадената писменост предстои да се разпространи от Методиевите ученици из славянските земи. Преодолели неимоверни трудности, повелителите на писменото слово с усърдие и достойнство развиват християнски добродетели. С основание по-късно са канонизирани за светци.
37
- Началото на славянската книжнина започва от България. Не е ли това най-голямата победа на нашия дух? Завоевание без оръжие? - Умуваме, набраздили чела.
- Княз Борис е прозорлив държавник. Приема учениците на Кирил и Методий, за да превърне страната ни в духовно средище на огромното славянско море. Така младата по негово време България се нарежда сред водещите в тогавашния свят. Стратегически мост е между източната и западната култура.
Последователите на първоучителите въздигат духа на българския народ. Апостолски му помагат за чистене натрупаната със столетия карма, въвеждайки го в смирение и богослужение. (Докато разказва това, лицето на пророчицата е озарено от светлина.) Слава разкрива тайните на вековете, а тя с дарбата си е неразшифрована енигма. * * * Във времената на ранната ни държавност политическите водачи трябвало да бъдат и властелини на духа. И те наистина са такива. Благодарение на това, страната поема към просперитет. Българската православна църква в зараждането си е революционно напредничава. Единствено при нея в мрачните средновековни години се извършва богослужение не на чужд- гръцки или латински, както е в тогавашния християнизиран свят-а на роден, разбираем език. Епохално, безпрецедентно в историята събитие. Не е случайно. Корените му са от времето на първите будители. Има ли по-колосално дело от това да се създаде азбука? Животът без нея е като звука отвъд думите. Макар да е съществувала култура и преди азбуката. Кирилицата - съвкупност от старинни български рунически знаци и адаптирани гръцки букви. Сътворявайки писмените белези, тези духовни мъже извършват истинско чудо, приспособявайки ги към говоримия народен език. Революционен акт за IX век. Най-древният славянски престол на българите приема новоизградената азбука. Държавата ни тогава също е свръхнапредничава. Дава убежище на младата писменост 200 години преди останалите славяни. Това издига значимостта ни като културна сила. И започва разрастващо се просвещение на роден език. Нечувано, невиждано в световен мащаб. За да се роди небивало книжовно великолепие в една "тъмна епоха". С превода на Библията на славянски, тя става достъпна до всеки ограмотен. Сънародниците ни имат привилегия свободно и понятно да четат Светите писания. Могат да вникват в тях, да разсъждават самостоятелно, критично, а не да им бъдат препредавани и предъвквани единствено чрез тълкуванията на свещениците, както е в останалите страни на "цивилизована Европа". Онези народи наистина са ощетени. Богослужението за тях е неразбираемо, канонизирано от църквата само на гръцки и вече "мъртвия" латински. България е третата страна в света след Византия и жалките остатъци от отдавна раздробената Западна Римска империя, където се провеждат църковни служби на понятен роден език. Това е закономерен процес, плод на мъдра държавност. Княз Борис цели да заглуши асимилиращото влияние на Византия. Благодарение далновидността му, приелата християнството България успешно се конкурира не само със силата на меча а духовно и културно с ненавистната си съседка. Религията ни се превръща в жилав клон от живота. Не се строят респектиращи готически катедрали, изстрелващи Бог високо в небосвода. Високомерен, недостижим. Нима пътят към Него трябва да минава през страха? При нас е близо до земята и проблемите на миряните. По-нисички и малки са ни църквите не от бедност, а от съвършено ново отношение към Висшата сила. И Господ сякаш стъпва с нозете на хората. Като че е слязъл долу, сред тях - всеотдаен покровител, а не студен суров повелител... Възниква предпоставка за много по-критичен поглед към религиозните писания и Църквата катс институция. За да се оспори догмата, тя трябва да бъде разбрана. Широката непредубедена култура в оная схоластична епоха води до ерес. Това ражда безценни плодове-богомилство-то. То след години с последователите си: катари, албигойци, бугри, патарени, розенкройцери и други се превръща в предходник и пламенен подбудител на европейската Реформация. Касае се за свръхнапредничави събития. Устремно се зараждат в наскоро изгрялата на све-товния хоризонт България и бързо пренасят сред славяноезичните съседи. Едва ли биха се разви-хрили така стремително, ако светите братя не бяха изградили писменост на говорим роден език И ако водачите на прогресивната ни по онова време държава не носеха прозорливост да я приемат и въведат. И така да създадат Епоха. Свидетели сме на неподражаема демократичност в една "тъмна ера".
38
А сега някои се опитват да ни учат на демокрация... Кирилицата - една от най-съвършените азбуки на света. На абсолютно всеки звук от-говаря буква. Славните ни предци са знаели - най-дълбоки са най-простите неща. В никоя азбука не е така. Това изключително много улеснява грамотността. В "безпросветните години на Средновековието" само Климент Охридски обучава над 3 500 ученици на четмо и писмо. Същото правят неговите събратя Наум, Сава, Горазд, Ангеларий и много-бройните им следовници. Сред народа настава небивало брожение. Десетки хиляди българи се ограмотяват. Във време, когато прославени европейски монарси дори не знаят да се подписват. С приемане на писмената, България вече респектира не само във военно, а и в културно отно-шение. Княз Борис преобразува славянобългарския етнос в здрава сплав от просветени напредничави люде. Подготвя се народът, с който синът му Симеон ще осигури величието на държавата. И, стигнал до стените на величавия, недосегаем дотогава Константинопол, с гордост и достойнство ще забие копие в градските му порти. Вярно, завоеванията на славния цар се дължат на силата на меча. Но многократно повече на прозорливостта на Духа. Срещата на княз Борис с учениците на Кирил и Методий събира извисени духовни водачи с изпреварил времето си свръхнапредничав държавник. Това въздига българската мощ. Славен акт. След него племето ни никога вече няма да е сляпо и глухо. Ще получи път към Истината. Защото тя е глобалният език... С приемане и разпространяване славянската азбука България се превръща в една от люл-ките на източноевропейските цивилизации. Пророчицата контактува със Силата, движеща световете на живи и мъртви. Далече от истините с дъх на овехтели книги, реконструира човешките съдби. Разбулва неизвестни, заслужаващи внимание характеристики при историческите личности. Толкова различни от популярното за тях. Впечатляващи възможности на една невероятна дарба. Извличайки информация от "Небесните хроники" и директно от души в Отвъдното, оживяват отдавна отшумели хора и събития. Вълнуващи срещи. Погребваме завинаги скуката. На бял свят излизат непознати, често пъти изненадващи сведения Благодарение на духовната сърцеведка, възстановили историческото си наследство, се чувстваме равни на другите, че и повече... Външният вид на Светите братя - ето го неизвестното. Без да навлиза в детайли, психотроничката представя специфичните им физиономични и характерологични особености. Интерес буди постановката за по-извисената фигура на Методий в духовен план. Неслу-чайно Блажени Профилакт го назовава "Великият Методий". За времето, когато е споделено, гледището на жената-уникум е сензационно. Подобно на другите й предсказания, това за предстоящото празнуване на славянските първо-учители не след дълго се сбъдна. С "кончината на комунизма, създателите на една нова световна цивилизация Кирил и Методий официално се честват на 11 май като светци и на 24 май в Деня на писмеността.
