Още преди появяването на конфуцианството в Китай възникват т. нар. секти на "спокойните". Противно на съществуващите феодални традиции "спокойните" приканвали към неподчинение на господарите и противопоставяне на съществуващите социални отношения.Подобно на йогизма и будизма тези секти проповядвали усъвършенствуването на личността като висша цел на човешкия живот. Съществуват сведения, че за целта те използували специфични техники за медитация, като при това обръщали голямо внимание на дихателния процес. "Спокойните" приемали съществуването на реален външен свят, който се намира в непрекъсната неделима връзка с "вътрешния свят". Според тяхната основна етична .доктрина опознаването на външния свят можело да бъде осъществено само при уравновесяването на "вътрешния свят".
На основата на философско-етичните представи на сектите на "спокойните" възниква едно от най-забележителните в историята на човечеството древно диалектическо философско учение - даоизма.
Първите сведения за даоизма се свързват с легендарните личности Лао Дзъ и Чуанг Дзъ.
Противно на конфуцианството даоизмът не се солидаризира със съществуващите социални порядки. Според Нидхам "привържениците на Лао Дзе водели остра и жестока борба със -своята феодална система". В книгата на Лао Дзъ* се казва:
Благополучието в двореца,
покриването на полетата е плевели,
празните хамбари,
носенето на разкошни дрехи и скъпи украшения,
пренасищането с храна и питиета,
това са разгулните пътища на бандитизма.
Мур пише: ... два-три века след Лао Дзъ конфуцианството се превръща в официална идеология в Китай, а даоизмът, подобно на републиканството в Римската империя, в опозиция на салона".
Ключова роля o в даоистката философия играе понятието "Дао":
Съществува нещо безформено,
Което е преди небето и земята.
Колко е свободно то, колко е спокойно.
То е навсякъде, не се променя и не зависи от нищо.
Ние го приемаме за началото на вселената.
Аз не знам неговото име. Наричаме го Дао.
Интерпретацията на понятието "Дао" е обект на остри спорове. Редица буржоазни автори приемат, че даоизмът е анархистично учение, което в основата си се противопоставя на официалния обществен ред. В "Коментар на книгата на Лао Дзъ" Горн интерпретира "Дао" като основни принципи и закономерности, на които се подчиняват явленията в природата. Аналогични противоречиви мнения дават и китайските автори. Според Биков "лаконичността, недостатъчната яснота и противоречивостта на някои отделни части в книгата на Лао Дзъ са причина за взаимно изключващи се оценки на понятието "Дао" в учението на Лао Дзъ. Именно поради това построение книгата на Лао Дзе се използува както от материалистичното, така и от идеалистичното направление. Понякога понятието "Дао" се интерпретира като естествен закон на природата, независим от ролята на върховното божество".
Нидхам отбелязва, че "Дао" е интуитивно понятие и не се поддава на точен превод, но в школата на философите даои-сти то е означавало и закон, природа на нещата. Според Ки-мура Ейхи "Дао" е синтезирано понятие, с което се означава самият живот.
За мистичното звучене на даоизма до голяма степен допринася принпицът за бездействието, който е основен закон в учението на Лао Дзъ. Той се съдържа в цялата му книга. Ще го представим със следния откъс:
Най-податливото може да победи и най-твърдото.
Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо.
Ето защо действувам чрез бездействие и уча без думи.
Някои автори, разглеждащи учението на Лао Дзъ в мистична светлина, приемат буквално тълкуване на принципа за бездействието. Други, които интерпретират понятието "Дао" като символ на основните закономерности в природата, виждат в този принцип една хиперболизация на факта, че Познаването на същността на явленията в природата и обществото облекчава нашата активност и ни предпазва от излишни действия, които не са в съответствие с обективно протичащите процеси. В полза на това становище е следният цитат от книгата нш Лао Дзъ:
Да се действува чрез бездействие,
Да се вижда великото, докато е още малко,
да се лекуват раните с нежност,
да се решават сложните проблеми, докато са още прости,
да се започват големите дела, докато са още малки
това е пътят на Дао.
Стихийните диалектически представи на Лао Дзъ са най-съществените аспекти на учението му. В този дух е и цялата му книга:
Когато хората различиха красивото, се роди и грозното..
Когато познаха доброто, се появи и злото.
Така съществуващото и несъществуващото,
сложното и простото,
високото и ниското,
тънкото и дебелото,
идващото и следващото
се пораждат едно от друго.
От тези примери, както и от цялата книга на Лао Дзъ се вижда, че той разглежда всеки предмет или явление като единство на противоположности. Проникването на противоположностите и преливането им една в друга определя напълно основните етични възгледи на учението му:
Има ли разлика между да и не?
Има ли разлика между добро и зло?
Изхождайки от тази неразривна диалектическа връзка между силите на доброто и злото, Лао Дзъ препоръчва да се използува трансформацията на етичните противоположности при разрешаване на социални, персонални и други проблеми:
Каквото искаш да унищожиш,
отначало го заздрави.
Каквото искаш да вземеш,
отначало го дай.
Мекото побеждава твърдото,Нежното побеждава грубото.
Много често в книгата си Лао Дзъ препоръчва пасивността въз основа на приемането, че е много да се установи границата между доброто и злото. Затвори си устата, не слушай, не виждай и през целия си живот няма да имаш проблеми. Но ако си отваряш устата и искаш да знаеш какво става, през целия си живот не ще можеш да се отървеш от неприятности.
Ако изпразниш съзнанието си от всичко,
ще притежаваш пълно спокойствие.
Един от големите недостатъци на философското учение на Лао Дзъ е, че то пренебрегва развитието на обществото и лежащите в основата му обективни закономерности. Поради тази причина Лао Дзъ вижда злото и доброто, истината и лъжата като междуперсонални форми на взаимоотношение, а не като морални преценки за явления с дълбоки социални и исторически корени. Идеалът на Лао Дзъ за хармонично общество е насочен към древността:
Защо древните хора са ценели Дао?
Защо са го смятали за най-скъпоценното?
Зашото не са се стремили към богатство.
Като следствие от неосъзнаването на обективния ход на историческото развитие на обществото даоистите не разбирали значението на познанието като движеща сила в общественото усъвършенствуване. Точно обратното - те смятали, че познанието е основен фактор за социалната поляризация в аспекта добро-зло. В съответствие с това е изградена и тяхната представа за съвършено обществено управление:
В древността следващите Дао не просвещаваха народа, а го държаха в невежество.
Колкото повече знаят хората, толкова по-мъчно е да ги управляваш.
Неоценявайки правилно същността и обективността на социалните взаимоотношения, даоистите изградили етична система, в която стойността на активността на отделната човешка личност е силно девалвирана от принципа за бездействието.
Аналогично на хиндуистите и будистите даоистите също имали свой идеал за съвършенство на личността. Този идеал означавал психично релаксиран човек, достигнал до състояние на пълно сливане с природата. Даоистите вярвали, че е възможно с помощта на спазването на хранителна, физическа и психична хигиена да се достигне до безсмъртие. Те постигнали забележителни успехи в областта на билкарството, иглотерапията и други природолечебни способи, някои от които днес представляват изключително голям интерес като лечебни средства. Подобно на хиндуистите и будистите даоистите развили аналогични на системата йога процедури за физическо и духовно усъвършенствуване. Даоисткият автор от IV век Пао Пу Дзъ препоръчвал следното дихателно упражнение: "Начинаещият вдишва през носа, задържа въздуха, като брои до 120, и издишва през устата. Нито при вдишване, нито при издишване трябва да се издава звук. Пред ноздрите се поставя гъше перо и когато се постигне майсторството то да не трепти, първият етап от изкуството на дишането вече е усвоен. Броенето в следващия етап постепенно се увеличава, докато достигне до хиляда, при което практикуващият ще забележи, че става все по-млад, вместо да остарява..." В тези редове авторът явно дава простор на фантазията си, нещо присъщо за източните народи. Независимо от това примерът показва, че дихателните упражнения са съставна част от физическите процедури на даоистите.
Съществуват данни, от които може да се предположи, че даоистките лидери са практикували и дълбоките степени на медитацията. Ето два пасажа от книгата на Чуанг Дзъ, които подкрепят това твърдение: "Философът Чи седеше на стол с отпусната назад глава, дишайки много леко. Той изглеждаше напълно безчувствен, като че ли само част от него беше тук. "Какво правиш със себе си? - попита го неговият ученик Йен Ченг, който седеше до него. - Ти умееш да правиш тялото си като дърво, а душата си като угаснало огнище. Този, който виждам сега на стола, няма нищо общо с този, който седеше преди малко." "Ти го каза много добре - отговори Чи. - Когато ме видя преди малко, аз бях загубил себе си."
Когато Конфуций посетил Лао Дзъ, заварил го "така безчувствен на външен вид", че изобщо не приличал на човешко същество. Конфуций почакал малко и когато почувствувал, че е дошъл моментът да се представи, казал на Лао Дзъ: "Дали е така? Ти изглеждаше като безчувствено тяло, твърдо като дърво. Ти изглеждаше без усещане за нещата вън от теб, като че ли беше вън от тялото си". Лао Дзъ отговорил: "Аз бях в същността на нещата".
Основната идея на даоизма, че всяко явление и обект са изградени от противоположности (ин и ян), се съдържа още в древната китайска книга "И Дзив" ("Книга на промените"), съставена вероятно 3000 г. пр. н. е. В нея физическият универсум се представя като непрекъсната циркулация на мекото начало ин (още и женско или лунно) и твърдото начало янг (още
и мъжко или слънчево). В съответната древна китайска символика ин се представя с прекъсната линия, а янг с непрекъсната. От тези два основни символа се съставят шестограмй, с които се представя кръговото движение на противоположностите в природата. Така например в цикличната промяна на годишните времена всеки месец се представя с една от следните фигури:
кун фу лин тай та-чуанг куай
-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --
-- -- -- -- -- -- -- -- -- -- ----
-- -- -- -- -- -- -- -- ---- ----
-- -- -- -- -- -- ---- ---- ----
-- -- -- -- ---- ---- ---- ----
-- -- ---- ---- ---- ---- ----
октомври ноември декември януари февруари март
чиен коу тин фоу куан по
---- ---- ---- ---- ---- ----
---- ---- ---- ---- ---- -- --
---- ---- ---- ---- -- -- -- --
---- ---- ---- -- -- -- -- -- --
---- ---- -- -- -- -- -- -- -- --
---- -- -- -- -- -- -- -- -- -- --
април май юни юли август септември
Виждаме, че според "Книгата на промените" ин е максимално през месец октомври, а ян през месец април. Този процес на циркулация на ин и ян се приема от даоистите като модел на всеки жизнен процес. Те вярват, че на всяка от дванадесетте шестограми съответствува жизнен център в гръбначния стълб. Например центърът,- наречен "море на дишането" (чай-хай), се намира на височина непосредствено под пъпа. По време на дихателните упражнения даоистите концентрират вниманието си върху въображаема точка, която се движи по гръбначния стълб и в различните фази от дихателния цикъл съвпада с различни жизнени центрове. Едновременно с това те мислено си представят динамиката на ин и янг с помощта на дванадесетте шестограми. Въображаемите жизнени центрове се използуват и като статични обекти за концентрация на вниманието, което е аналогично на кундалини-медитацията в индийската йогийска практика. Мъжете обикновено се концентрират върху чай-хай, а жените върху центъра танг-чунг (разположен на височината на средната част на гръдния кош). Като обекти за външна концентрация най-често се използуват следните триади, символизиращи съответно:
Ли - сърце, огън, лято, юг, птица, слънце.
Кан - бъбреци, вода, зима, север, морска костенурка, луна.
Чен - черен дроб, дърво, пролет, изток, дракон.
Туй - бял дроб, метал, есен, запад, тигър.
Като обект за външна или вътрешна концентрация се използува и кръгът, за който се смята, че символизира абсолютната празнота, която се приема за еквивалент на абсолютната пълнота. Според даоистите правилната практика означава всеки ден да губиш излишното. В този смисъл изпълнената със съдържание личност е онази, която е изгубила напълно ненужното познание.
