Ами аз споменах, че накрая всеки ще си дърпа чергата и отговор няма да има.
Въпроса е не да решим какво е Бог а да разберем какво е реалноста. Разберем ли няма да се питаме има ли го няма ли го.
Аз започнах от себе си, като негово евентуално творение и подобие, както се твърди. Сега и аз знам, че го има. Не само един, много са. Сега вече правя разлика между Бог и Господ. И описаното в голямата Книга е едно посмешище, една карикатура и чиста манипулация. (В другите религии е почти същото. навсякъде вяра и тайнства
)
Как се започва с изучаване и изследване?
Забравяш всичко научено. Не искаш и не очакваш нищо определено като резултати и последици. Наблюдаваш безпристрастно и непредубедено. Тогава реалноста започва да ти се разкрива. Иначе ние с посотоянното си умствено бълнуване замъгляваме дори собствените си наблюдения и заключения.
Това, което предложих е лесно на думи. Много хора ги ползват вече като клише. Но опиташ ли действително да приложиш - бедна ви е фантазията.
mitko, останалите мнения ако са цитати аз не ползвам цитати, нито подготвени отговори или лекции. Цитирам, коментиран извор и изразявам свое мнение. Аз разсъждавам на момента и пиша "на живо" дето се вика. Не ми трябват и суфльори. Говориш за регресия. Идя си нямаш защо изплуват само негативи. Как ще ти обяснят неща извън възможностите ти за разбиране? И ти ще ги разбереш? Значи не са били извън възможностите.
Изплуват защото съзнанието ти успява да се освободи частично от веригите които те задържат и лишават от свободата.
Ние, хората, не познаваме ни устройството ни функциите ни възможностите на телата си. Мечтаем за духовни, енергийни и интелектуални способности... А сме се заели да оправяме с Бог. Видите ли, дайте да решим има ли го няма ли го. Знаете ли колко му дреме такова решение? Каква нужда има той от точно това решение? Точно колкото вие имате нужда от дупка от куршум в главата си.
Онзи Бог, от Книгата и религиите, който основно е и в устите и в краката на хората през оная му работа е какво мислите за него и какво ще решите. За него му е келепира, че се драчите за неща подхвърлени от заблудения му Аз и клакьорския му антураж.
Извинявам, се че се подведох и подобно на мнозина критикувах и отричах мнението на опонента по всевъзможни, дори иронични и саркастични начини. Ако някой излезе и ми каже аз вярвам/знам/, че той съществува/не съществува/ защото моя опит е такъв и такъв(а не прочетох и повярвах в това или онова) Ще се зарадвам изключително. Ако ще си дъвчем хилядовековните стричани катранджийски плювки... Господ да ви е на помощ, на вярващи е невярващи.
Предлагам да приключим с драченето. ?
Само един, освен мене, заяви, че знае за съществуването на бог.
mitko, ха сподели знанието си. Как научи? Какво те доведе до това заключение?
Ако успееш да убедиш хората така, че и те да научат - Хвала тебе Господи(не че има нужда от хвалебствия). Не говорим за вяра. Знанието Е единствено продукт на преживян опит.
Аз смея да предположа, че няма да успееш, защото това е изключително лично, интимно почти и индивидуално преживяване. Субективно в основната си част. Толкова рядко има обективни, възприети от мнозина неща, че е невероятно да се съберат статистически данни. Камо ли за експериментално доказване.
Така, че, вярата помага ли ви - добре е да си вярвате. Вреди или ви натоварва - замислете се.
Но винаги правото ви е валидно и зачетено. Всеки сам решава дали и какво ще избере да преживее. Дали да е свободен в полета си на орел и роб .... хм, като .... май по адекватен пример от хората за роб няма....
Благодаря Ви за търпението. Мислете сами, не се доверявайте нито на мене нито на кой да е друг Бог
Всички са мекерета. (е сега ви лъжа като ...)
P.S.
Можете ли да си представите, че вярвам във всичко това което написах? Блажни са вярващите, освен кога постят.
