Стигаме до така познатият проблем за кокошка и яйце. Честно казано за това по принцип винаги ми е било безСмислено да говоря и мисля.
Това, което се опитвам да обясня е свързано с някаква цикличност. А не с конкретни точно установени граници на някаква/и истина/и.
Вместо думата истина я заменете с човек- чисто физиологично. И си представете от зачеването- при истината е съмнението, удивлението, любопитството ...
оформянето, раждането- установяване на истината- израстването на човек и превръщането му в зрял индивид- така и с истината, която служи за изграждане на теори или доказване на други истини- тук ива момента на отдаването и създаването на собственото поколение- т.е. от една истина съдаваш нещо съвсем ново и истинно
и т.н. Накрая като остарее истината се съхранява в някоя книга и може да послужи на някой друг- респективно човек дори и остарял и към залеза си- през близките си е запазил-съхранил и продължил развитието с един век.
Не е толкова сложно колкото изглежда. Нито страшно. А лъжата пък не е толкова ужасна- понякога с нея е по-интересно. Друг път е по-трудно, защото е заблуда и може да ни обърка или забави. Но така или иначе все някога се връщаме в пътя и продължаваме.
