Браво на Станчо за труда: не само за намирането на информацията, а и за търпението при постването.
От гледна точка на надеждността, може би по-дбре ще е завбъдеще триангулирането (засичането) на информацията от различните сензитиви да става по различно време, с буквално еднакви въпроси на всеки сензитив поотделно.
Също така, добре ще е ако има такива въпроси, чиито отговор да не оставя място на сензитива да интерпретира "видението", а това да се прави от интервюиращия. Конкретно за това не съм сигурен, че е 100% възможно. Тоест, да се задават въпроси изискващи стойности, форми и позиции, а не оценка. Например за властта на папата - как можем да измерим властта му? Така че вместо тях, да се задават въпроси от рода, колко хора на брой по света се влияят от това което казва папата? Същия брой хора, би ли се повлиял от Буш, едновременно и колко от тях?
Освен това, добре ще е и ако се засича информацията на отделен сензитив, с друг. Например - Сензитив А каза еди-какво си - доколко е вярно.
И накрая, като част от систематичния подход, въпросите които им се задават, по-добре ще е ако са не само детайлни, но и много близо до писанията на определени автори. Личи си, че това е спазвано.
Като цяло горното не е точно критика към труда на Станчо, а просто предложения за подобрението надеждността на информацията. Големия проблем идва от двойната интерпретация. Първо сензитива вижда нещо и го оценява и го казва на интервюиращия. После последния интерпретира оценката на сензитива... (Някои от тези аргументи са застъпени в предходни постове - breath - например)