В името на равновесието
Кисинджър и Бжежински си заслужават истински кошмар
Уилям ЕНГДАЛ, специалист по глобална икономика,
независим журналист и автор на книгите
„Семената на разрухата” и „Столетието на войната”,
в разговор с Леонид САВИН
- В рапорта на американските спецслужби „Глобалните тенденции до 2025” се казва, че новите конфликти ще станат възможни заради неадекватни доставки на страни, които не са членки на ОПЕК. Дали това не е скрита критика по адрес на Русия, Иран и др. държави, такива като Венецуела, които не са съгласни с външната политика на САЩ?
- Окупацията на Ирак от САЩ през 2003 г. ясно демонстрира, че външната политика на САЩ и т. нар. стратегия за национална безопасност са насочени към постигане на тотален военен контрол върху всички големи запаси от нефт на планетата. Специфична цел на тази политика е руският нефт, не само поради това, че е на второ място в света по величина на запасите, но и защото уникалното геофизично разположение и последните 50 години на независимо руско нефтено развитие заплашват възможността една сила – Вашингтон, - да контролира чрез нефта конкурентите си, например Китай или Западна Европа.
- Напоследък пред много правителства се изправя проблемът за измененията в климата. Смята се, че той е доста дълбоко свързан с добива на нефт и газ. Например изгарянето на страничните продукти води до влошаване климата на региона.
- Климатичната паника, или това, което обикновено наричат „глобално затопляне”, се базира на научно мошеничество. С него в значителна степен се занимават американските учени-метеоролози, например Джеймс Хензън от IPCC (Intergovernmental Panel on Climate Change) на НАСА. Както доказаха негови колеги в науката, той преднамерено фалшифицира или неправилно използва статистическите данни, за да докаже тревожната „климатична прогноза”. Няма компютърен модел на планетарния климат, който да може да проектира комплекс от величината на климата в света за близките шест дни, да не говорим за близките 60 години. Това е доказуем факт.
Глобалното затопляне стана тема на деня, която обсеби за пореден път вниманието през 2004 г., след войната в Ирак. Тогава Пентагонът пусна тревожно предупреждение по темата, а медиите покорно и бързо го направиха най-важната тема. Изкуствените отпадъци, все едно доколко са замърсени или токсични в локален мащаб, днес съвсем не влияят на климата в макрорегионите на Земята, и слава Богу. Природният газ и нефтът – двете най-чисти горива, които хората са открили досега, и двете са в огромно изобилие, което вашите, руските учени доказаха отдавна в изследванията си през 50-те години на 20 век. Така че сега те имат право да получат признание, което беше невъзможно в епохата на студената война.
- Какво ще кажете за новите технологии в енергийния сектор?
- Споменах за това. Повечето от онова, което наричат „алтернативни” източници на енергия, са всъщност шегички. Вятърът? Слънчевите батерии? И най-престъпното раздуване по въпроса за „биогоривата”, понеже трябвало да използваме зърно и други зърнени култури не за да нахраним гладния и разорен свят, а за да го изгорим като заместител (впрочем доста отровен и корозионен) на бензина.
Организациите, които се занимават с биогорива в САЩ и в ЕС, са отговорни за наскорошното 75-процентно повишаване на световните цени на зърното, през миналото лято. Това показва последното изследване на Световната банка.
- В книгата ви „Столетието на войната” се споменава за МВФ като агент на неолибералното влияние на територията на постсъветското пространство. МВФ и Световната банка са остро критикувани заради деструктивната им политика в развиващите се страни. Но Русия успя да се измъкне от икономическата примка на тези организации, докато в същото време другите постсъветски републики продължават да си сътрудничат с МВФ и Световната банка, като прилагат програми за структурно регулиране. Какви показват резултатите от вашите лични изследвания за дейността на МВФ и Световната банка на територията на Евразия и други региони?
- Структурата на МВФ първоначално бе разработена от Вашингтон и оттогава той контролира процеса на гласуване заедно с Великобритания, негов съюзник. Това е част от секретен проект към този момент, наречен „Студии за войната и мира” (“War & Peace Studies”), финансиран от фондация Рокфелер още от 1939 г., за да се разработи генерален план за американското следвоенно господство.
В американските властови кръгове се разглеждаха два варианта през 1944 г. Единият предвиждаше след войната Русия да бъде използвана като „съюзник”, за да се сдържа Германия.
Според втория, за който Чърчил убеди Труман да бъде приет, Америка трябваше да стане съюзник, внезапно, а Съветският съюз – „Империя на злото”, термин, който по-късно Роналд Рейгън много хареса и често го повтаряше. Студената война набираше сила, първоначално бе провокирана от Чърчил, който разчиташе на страха на Сталин от британските проекти в Западна Европа, после бе използвана от американския властови елит в обкръжението на Харимън, Кенън и братята Дълес.
По време на президентстването на Труман и Айзенхауер на ключовите постове доминираха хората на Рокфелер, също както при Никсън, Картър, Рейгън, двамата Буш (семейството на Буш е придатък на политическата фракция на Рокфелер сред американския елит).
Семейство Рокфелерови станаха след Втората световна война най-силната фамилия на планетата. Те контролираха американските медии, мозъчните центрове, университетските изследвания, външната политика. Те формираха онова нещо, което издателят на „Таймс” Хенри Люис нарече през 1941 г. – в знаменитата си колонка на първа страница – „Американско столетие”.
След Първата световна война американските елити изучаваха и адаптираха британската геополитика като своя собствена наука. Сър Хелфърд Макиндър бе повикан да изложи своите мисли за следвоенния свят през 1943 г. за сп. „Форийн афеърс”, издавано от Рокфелеровата и доста влиятелна организация от Ню Йорк „Съвет по международни отношения”.
- Икономическата криза показа безсилието на МВФ и Световната банка пред целия свят. Може ли вече да говорим за залеза на неолибералната идеология като цяло? И да твърдим, че неолибералният ред е неадекватен и неприемлив?
- Да! Ние сме очевидци не само на „смъртта на неолибералната идеология”. Ние виждаме смъртта на доларовата система на Бретън-Уудските споразумения от 1944 г., едно от най-ефективните средства на икономическия империализъм, създавано някога. Американските елити приеха съзнателно решение през Втората световна война да се представят пред света като „добри момчета” и фактически да отрекат имперската си същност. Тяхната пропагандна машина обяви Америка за „защитница на свободата, на колониалното освобождение, на свободния пазар”. Това бе блестяща успешна стратегия, докато американските икономически фондове, поради политиката на глобално разширяване, не започнаха да загниват заради немарливост. Защото американските корпорации се интересуваха само от ръста на печалбата от евтин трудов ресурс извън граница, още от началото на 80-те години на 20 в.
Много малко икономисти разбират кризата, която днес се разгръща в САЩ. Това е принципът на действие при доминираща икономика – laissez faire (ненамеса на държавата в икономиката), принципа на Милтън Фридмън, проповядван в американските университети пред студентите от началото на 70-те години на 20 в. Като резултат те не могат да мислят, или съвсем малка част от тях мислят... Вижте каква катастрофа направиха висшите чиновници в САЩ заради ситуацията от септември миналата година с „Голдмън Сакс”. Финансовият министър на САЩ Хенри Поулсън и президентът на ФРС (Федерална резервна система на САЩ, Федералния резерв) Тим Гайтнър решиха да „позволят на „Лемън брадърс” да банкрутира”. Това мигновено се отрази на глобалната платежна система – направи я неподатлива за отчетност. Нито една банка не се доверява на друга, нямаше никаква ясна представа кои банки или застрахователни компании са „твърде големи, за да доведат до подобно нещо”. Така се получи масово репатриране на капитала в долари за последните няколко месеца, което доведе до проблеми в страни като Украйна и дори в Русия. Само че проблемът на Украйна не е само в неумелото икономическо ръководство. Още откакто Вашингтон финансира успешната „оранжева революция” на Юшченко, през 2004 г., Украйна е приоритет в стратегията на Пентагона в плановете за обкръжаване на Русия, защото Русия все пак остана единствената военна сила, която може да противостои на американския натиск. Ако Вашингтон реализира целта си, която в Пентагона наричат Пълен спектър на доминиране, това буквално ще разруши Русия като жизнеспособна държава.
Шоковата терапия на МВФ от 1991 г. и Харвардските възпитаници като Джефри Сакс бяха първата фаза от разрушението на икономическата система на Русия и ОНД. (от страниците на в. “Нова Зора” нашият автор Иван Ценов зададе един риторичен въпрос на Джефри Сакс - Аз не вярвам на Муравей и Хаджийски, не вярвам на наставниците им от МВФ, СБ И ЕС, а ти, Джефри? - януари 2000 г., явно глобалният отговор тогава все още е предстоял, а анализаторът г-н Ценов днес отново е в “десетката”, б. пр.) Тези програми никога не са целели създаване на устойчиви, функциониращи държави. Твърде много наивници имаше в Русия и в Украйна, според мен, по въпроса за мотивите на Запада, и особено на Вашингтон, все едно от кого е представляван – от Буш-старши или младши. Единствената им тревога е американското жизнено пространство и контролът над света.
- Да, но има твърде много групи, които разчитат на неолибералните принципи. Същите представителства на Съвета по международни отношения, PNAM и други паралелни структури има в Русия и в Европа. Какво е нужно да се направи, за да прекратим чуждестранното влияние – политическа воля на лидерите на държавите, или по-практични интелектуални изследвания на експерти и независими мозъчни центрове?
- Според мен е нужно спешно и едното, и другото. Днес живеем във време, когато завършва столетната епоха, - или може би още по-дълга, - на англо-американското глобално господство. За различните правителствени лидери по целия свят е важно да бъдат храбри, да се изправят и да покажат пръст на Вашингтон, и да не си правят илюзии, че външната политика на Обама ще е, или може да бъде, много по-различна от провежданата от Буш-Чейни. Тези хора трябва да кажат „А кралят все пак е гол” – също като в приказката на Андерсен.
Моите текстове, поместени на различни сайтове и блогове, какъвто е и вашият геополитика.ру, са моят скромен опит да хвърля светлина върху тъмните страни на политиката, които не са много познати. И други трябва да проявят храброст и да постъпват по същия начин.
- Американският истаблишмънт придържа ли се все още към доктрината за „съдбовността” (или т. нар. Манифест на съдбата) и историческата мисия?
- Сами прекрасно знаете, че всичко това го има. Още от времето, когато американският империалистически историк Фредерик Джексън Търнър разви своята теза за „съдбоносността” на Америка, през 90-те години на 19 век, а Брук Адамс (от президентското семейство) разшири тази концепция върху целия свят като „дадено от бога” право на Америка. Също като Великобритания, още от времето на кралица Елизабет Първа, елитите на САЩ доразвиваха концепцията за съдбовността като псевдорелигиозно прикритие за чисто имперската си същност и действия. Нея я има и днес – трябва само да погледнем Афганистан и Ирак.
Кой би повярвал, че американските войски са в Кабул, за да търсят Осама бин Ладен? Или в Ирак, за да ликвидират заплахата от оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсейн, нещо, за което дори Джордж Буш, малко преди да напусне Белия дом, го представи като своето „най-голямо съжаление”. Така че според мен идеологията представлява определена структура на масонската или мистичната вяра, която позволява на американския властови елит да оправдава грубия си експанзионизъм.
- Но вие сте автор и на книгата за ГМО (генномодифицирани организми) и за мрежата на транснационалните корпорации. Можете ли да разкажете за фактическата ротация на глобалните елити във властовите и корпоративните кръгове на Запада?
- Да вземем например връзката между генералите от Пентагона и военно-промишления комплекс, където генералите и адмиралите в оставка започват работа като високо платени лобисти на водещи отбранителни предприятия, и които се връщат пак там, за да защитят своите нови клиенти по проблемите на отбранителните проекти.
Същата корупция е разпространена и в хранителната промишленост, където американските правителствени чиновници от администрацията на „Food & Drugs” („Храни и дрога”) или департамента по селско стопанство напускат Вашингтон, за да станат шефове в компании като „Монсанто”...
Частната промишленост в лицето на 500 основни компании фактически разруши необходимата независима функция на охранител за американските правителствени агенции. Това стана съвсем ясно при правителството на Рейгън, което в началото на 80-те години на 20 в. започна да „прекратява регулирането”.
- Г-н Енгдал, наскоро се върнахте от Азия. Бихте ли разказали за геополитическите насоки и за социално-политическите тенденции в този регион?
- Преговорите в Пекин и в други китайски градове ми дават да разбера, че е налице сериозно преразглеждане на досегашните мнения на ниво висши етажи на правителството и в академичните кръгове на Китай. Аз излагах мнението си непрестанно и пределно ясно, а то е, че за един по-безопасен и сигурен свят, независимо от предишните исторически търкания, важно значение за Китай ще има стратегическата реализация на по-тясното сътрудничество с Русия във всички области.
Светът има нужда от сила, която да бъде групирана в името на равновесието по отношение на едностранността на американската свръхдържава. Например Шанхайската организация за сътрудничество е потенциалното семейство на такава евразийска сфера, което впрочем, е един от най-лошите кошмари на геополическа Великобритания и на американските мислители като Кисинджър и Бжежински.
- Да, наистина, в една от последните си статии пишете за интереса на Китай към Африка, а също и за американските военни структури на този континент. Ако вземем предвид историята на управляемите конфликти за минерални ресурси (колтан, т.е. колумбит-танталит, уникална естествена суровина за получаване на ниобий и тантал - б. пр., и диаманти примерно) в този регион, какви други схеми за влияние на агентите и действията на актьорите съществуват?
- От Дарфур до Конго и по-нататък САЩ се развръщат, за да подрежат умната икономическа дипломация на Китай в стил „анти-МВФ” в Африка. Защото континентът се нуждае от стратегически суровини като нефт, колтан, мед и други. Вашингтон се разяри, когато разбра, че Пекин неглижира МВФ и чрез двустранни преговори си осигури ресурси.
Вашингтон гледа на Африка като на гигантска американска колония, която ако потрябва, може да бъде експлоатирана посредством „условията на МВФ” и т.н., а пък изведнъж изскача китайската карта и започват успех след успех.
Едва сега Пентагонът прие план, предложен от новия съветник на Обама по националната сигурност ген. Джеймс Джоунс – и това е твърде любопитно – за създаване на много мощни нови сили – USAfricоr (САЩ-Африка корпус, б. пр.). Причината за това е Китай.
