Само слънчевата светлина синхронизира скоростта на тиктакането на хронометъра в човешкия мозък, който действа благодарение на пулсиращата активност на т.нар. часовников ген и реагира на светлинните импулси, възприемани чрез зрителния нерв. А той ги брои с точност до минутата, но в 25-часов ритъм. Според съвременната хронобиология няма телесна функция, която да не е под влиянието на ритъма на деня, на светлината. Нещо повече, всичките ни жизнени процеси зависят от ритъма на вътрешния ни слънчев “часовник”.
Но тази сравнително нова информация е била позната още в древността. В изкусните украшения на маите (”Нефритената огърлица”) и в гробницата на легендарния им владетел Пакал е закодирано много важно астрономическо познание за връзката на живота със слънчевия ритъм. В съкровището на Тутанкамон също е оставена подобна информация. Древните ни предци са знаели за периода на завъртане на екваториалното магнитно поле на Слънцето (26 дни) и за периода на завъртане на полярното му магнитно поле (37 дни). Навсякъде в забележителните си паметници на изкуството и архитектурата са оставили тайната за свръхнауката за Слънцето. 9 от календарните цикли на маите се равняват на числото 1366560 дни, времето, за което магнитните полюси на Слънцето променят местата си. Изчислено по компютърен път, това число е 1366040. Оставили са ни и числото на максимума на слънчевите петна (68302 дни). Двадесет такива цикли пак дават числото на катастрофата – 1366560. А то се равнява на 2340 пълни обиколки на Венера.
Маите дори са предсказали собственото си изчезване – 1366560 дни след началото на техния календар през 3113 г. пр. Хр. - и ни предупреждават какво ни очаква в годината Катун Ахау 13 – 2012 година. Това е достигнало до нас чрез книгата на Чилам Балам от Чумайел, открита в Юкатан. Оскъдна реколта се очаква, се казва в нея, слънцето ще се затъмни за 5 дни (смяна на полюсите), после пак ще се покаже. Мъже без потомство и водачи без последователи.