Април 2003 г.
Да заложим "мрежа за акули"
Близкият Изток трябва да се отвори за Евангелието
Синди ДЖЕЙКЪБС
През април 2002 год., докато бях на служение в Норвегия, Господ ми говори, че САЩ ще навлязат в Ирак. Знанието, което дойде към мен бе, че струпването на войските ще започне през февруари 2003 год. Почувствах, също така, че Господ ме насочва към следното писание:
"Издигнете знаме в страната, затръбете между народите, пригответе против нея народите; свикайте против нея царствата на Арарат, на Мини и на Асханаз; поставете над нея уредник; докарайте коне като бодливи скакалци. Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, и цялата подвластна на тях земя. Земята се тресе и измъчва; защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, за да направи Вавилонската земя необитаема пустиня" (Еремия 51:27-29).
След като го прочетох, Господ говори на сърцето ми, че трябва да се направи точно това, което казва този стих: "Поставете над нея уредник" (в друг превод вместо уредник е казано "генерал"). Когато търсех Господа относно времето на това международно събиране на молитвените генерали, ясно разбрах, че трябва да е "януари 2003". Събрахме се на 16-ти януари във Вашингтон. Това се оказа много забележителна дата. Аз не знаех тогава, че на тази дата е годишнината от започването на Войната в Залива ("Пустинна буря"). Ние бяхме започнали нашата молитвена инициатива против Вавилон на същата тази дата преди 12 години. Когато питах Господа защо САЩ трябва да навлезе в Ирак, разбрах няколко основни причини: че Бог желае да защитим Израел от иракско нападение; че Близкият изток трябва да се отвори за Евангелието, както и да бъде смирен духът на Исляма.
Международното събрание на молитвените генерали беше посетено от лидери от над 30 страни, дошли да получат насоката на Божиите военни стратегии. Между тях бяха и лидери на много големи църкви в Европа и Азия. Всеки континент на света беше представен.
Започнахме събранието си с молитвените цели, които бяхме определили на пророчески съвет, седмица преди това. Словото от Господа беше, че ако САЩ трябва да навлезе в Ирак с недостатъчно смирение и с уповаване на военна мощ, ние ще бъдем съдени за това, което беше много отрезвяващо.
Когато се молих относно това наставление от Господа, аз дълбоко се убедих в погрешността на своята реакция при съюзническата победа във Войната в Залива. Господ ми показа, че в радостта си от победата, аз не съм почувствала скръб за 100-те хиляди убити в битките иракчани. Някои информации казват още, че 300.000 души бяха ранени и най-малко 60.000 души пленени.
В допълнение, когато изучавах Войната в Залива, аз започнах да чувствам, че ние сме съгрешили пред иракския народ с греха на пропуска, недоглеждането. Нека да го обясня. Съюзниците така бързо преминаха през Кувейт, че вярната на Саддам Републиканска гвардия, дори не навлезе в Кувейт. Когато приключи войната, гвардейците започнаха систематично избиване на иракчаните, противопоставили се на заповедите на Саддам. Най-напред те отидоха на юг и започнаха избиването на шиитските мюсюлмани, като разрушиха и много шиитски свети места. След това отидоха на север и започнаха избиването на всички опозиционни фракции между кюрдите. Кюрдите са древните мидианци от Библията. Това накара хиляди хора да преминат границата като бежанци. Там те умираха от глад, увеличавайки броя на жертвите от избиването. Накрая САЩ разбраха какво е станало и изпратиха помощи в бежанските лагери. Моето убеждение е, че ние не опазихме тези хора и така загубихме и онези, които можеха да съборят Саддам отвътре. Всичко това трябваше да се има предвид и ние просто трябваше да се молим за прощение пред Бога, за дух на смирение и съкрушеност за нашите лидери в правителството и във войската. Ние съзнавахме факта, че хора и от двете страни - цивилни и военни могат да умрат, ако има война. Страх от Бога беше над нас през цялото това време.
Имахме усещането, че в тази нощ небесата се разпукват, отворени между нациите.
Бог даде специално време на покаяние пред Израел и народа му, като се фокусирахме на защитата на тази нация. Представителят на Етиопия сподели как неговият народ страда в момента от така наречения "зелен глад", тоест растенията им не връзват плодове. Той каза, че страната му е отхвърлила Израел в определен исторически момент и отправи молитва на покаяние за това.
От своя страна лидерите от Израел споделиха опасенията на различни застъпнически групи в Ерусалим, които вярват, че страната им е на прага на война, защото народите, изброени в Псалом 83 формират съюз против нацията. Когато започнахме да се молим за това ние искахме да разберем как се вписва в тази обстановка библейското очакване за войната на войните в Армагедон. Имаше едно удивително единодушие в тълкуванията, че сега не е времето за тази окончателна война. Това, което стана ясно бе, че застъпниците трябва да познават добре древните държави и границите им, за да се молят правилно.
Например, древната Асирия от Библията е днешна Сирия. От картата за духовно картографиране може да се види, че Ирак беше формиран като нация от англичаните, с цел да бъде установена Близко Източна колония и да се придобие нефт. В същото време беше формирана и съседката на Ирак - Иран. Името на Иран идва от "Арийци", расата, която Хитлер толкова обичаше. По същото време страните от тройния съюз - Англия, Франция и Русия формираха и другите Близкоизточни държави (1914 год.). Така се появи Иран, познат преди това като Персия, а Месопотамия се превърна в днешния Ирак. В Ирак имаше три различни фракции: кюрди на север, (които са библейските мидианци); мюсюлманите Сунити (Саддам и управляващите партии са от тази група) и мюсюлманите Шиити на юг. Останалото от историята може да се получи от картата.
В края на сесията ние се събрахме с всички онези, които правиха изследвания по въпроса за духа на Вавилон. За всички беше ясно, че ние не действаме против народа на Ирак, а сме против духа на Вавилон. Известно е, че Садам Хюсеин се изживява като превъплътен Навуходоносор. Разбира се, мюсюлманите не вярват в превъплъщения, така че той явно не следва напълно вярванията в Исляма, но факт е, че е изключително мистична личност.
Ние бяхме особено удовлетворени като виждахме как Святия дух работи с лидери по целия свят, изучаващи един предмет и стигащи до едни и същи заключения. В нашия случай 8 души от 5 различни нации се занимаваха с духа на Вавилон. Двама от тях вече бяха обходили Ирак на молитвено пътуване, сеейки по стените на Вавилон онова, за което се говори в Еремия: 50 и 51. Всеки от нас почувства в сърцето си, че Бог иска да смири духа на Исляма и неговия бог Аллах. Ние почувствахме, че истинският Бог ще надделее и регионът ще се отвори за Евангелието. Духът на Вавилон ще бъде съкрушен, за да се промени народа на Ирак.
Бяха дадени и две пророчества за това, че Бог чертае нова карта на Близкия Изток, основана на етнически черти. Това вероятно означава, че там ще има Кюрдистан - страна на кюрдите, която не е желана от Иран и Турция. Част от Ирак ще стане Месопотамия и Иран, а шиитите от юга ще станат Персия. Пророчеството беше, че Бог действа, за да преначертае картата на региона. Това ще е интересно, защото сбъдвайки се, то до някъде ще анулира онова, което е било направено от Тройния съюз (Антантата).
Последната сесия беше акт на духовно воюване, като обръщенията към демоничните духове над региона на Ирак бяха на много езици - гръцки, немски, корейски, испански и др. Това бе напълно в подкрепа на първоначалното слово, което бяхме получили: "да призовем царствата и народите против Ирак и да назначим генерал против страната". Помазанието на мястото беше изключително мощно, когато лидерите заедно тръгнаха да разрушат демоничните крепости. Важен аспект на Събранието на генералите беше силното усещане, че фактически ние се молим с "молитвите на последното време"- молитви, които ще ускорят идването на Господ. Ние почувствахме, че Близкия изток ще бъде жертвата за Господа и ние се нуждаем да заложим "мрежа за акули" със застъпничеството си навред по лицето на земята. Тази мрежа, по подобие на онези, които спасяват плуващите на някои плажове от акулите, ще покрие мисионери и лидери, които отиват да евангелизират народите на земята, заразени от Исляма. Тя ще е едно средство за ранно предупреждаване и ще предпазва вярващите от силите на мрака, които ще се опитат да ги атакуват докато те настъпват в Царството Божие в мюсюлмански територии.
Какво ще кажете за тази статийка? Нещо не ми се навръзват нещата.
