Състраданието

[Спорт-Здраве4]

А според това, което сам съм преживял, състраданието няма нищо общо със страдание.Доколкото има общо, дотолкова е маловажно последствие.

Всъщност състраданието означава "влизане под кожата на другите" или емоционалното(а не интелектуалното) разбиране на другия.За да успее човек да съпреживее емоционалното състояние на другия, трябва да бъде състрадателен.

Естествено, най-вещите убийци, психолози, детективи, военни и прочие хора, чиито занимания се базират на разбирането на другите с цел манипулация или с каквато и да е друга цел, са състрадателни.

Това, че някой избира да не изпитва болката, нещастието и лайната на другите, не означава, че не е състрадателен.Това схващане е поредния бул-шит в морално-лингвистичния микс на нашата неадекватна, некадърна и несъвместима по наш адрес цивилизация.

И още по-невярно е, че човек се отказва от егото си, докато е състрадателен.Това първо е качество, а не копче на пералня, която не пълни вода докато центрофугира и второ за да бъде състрадателен, човек трябва да е запознат твърде добре с егото си и да го усеща достатъчно силно, за да може да открие общите му елементи с това на останалите.


И преди да ме затрупате с fluffy bunn-ване, ви казвам, че каквото съм казал, съм го казал на читателите.Не си правете труда да проявявате наглостта си като ме убеждавате, че това, което съм преживял, е грешно, тъй като аз няма да си правя труда да се изказвам отново в тая тема.

[Mirotvorec]

Не си правете труда да проявявате наглостта си като ме убеждавате, че това, което съм преживял, е грешно, тъй като аз няма да си правя труда да се изказвам отново в тая тема.

Ако възприемаш несъгласието на пишещите тук като наглост, то това твое изказване е два пъти по-нагло. Не смяташ ли, че обиждаш по този начин форума? Ако ти не искаш да спазваш някакви етични норми, така широко заклеймявани от теб като бул-шит(или както там се пише) на играта, наречена "живот на Земята", то позволи на другите да си я играят, без да им лепваш етикети.
Всъщност, етикетите не са ли пак към същата тази игра. 
Нищо лично, разбира се.  Голям процент от твоите реакции са ми до болка познати и даже и състрадание не изпитвам. Сега се сещам, че според Дао състраданието е наистина огромна сила, от която обаче все пак ще е нужно да се откажем, за да се потопим в...пустотата.

[mitko]

     Състраданието задължително трябва да се разглежда от два ъгъла.
     1) От ъгъла на емоционалноста - когато емоцията решава ставаме самите ние лесно манипулируеми тоест жертви с всички произтичащи от това последици.
     2) Ако приемем състраданието с разума си и се постараем да разберем нуждата на другия и при условие, че ни помоли за помощ и помогнем - подчертавам задължително трябва да бъдем помолени - то тогава можем да бъдем доволни от себе си. Натрапената помощ е грубо вмешателство в съдбата на индивида защото може да попречи за усвояването на определен кармичен урок и независимо от помоща ни болката ще остане или ще се повтори задължително с по-голяма сила.
     3) Лично аз смятам, че състраданието и прошката са ориентирани повече към самия даряващ отколкото към получаващият ги. Алдонея ти как мислиш?
      С уважение към аудиторията: Туров
     

[eli]

Състраданието е велика сила, проява на Любовта. Състраданието е форма на свърване, а най-великата свръзка е Любовта. Състраданието прави хората "по-широки", позволява им да надмогнат ограничаващото Его и да достигнат до другия отсреща, да го почувстват и да разберат единността си с него. Всички ние сме едно.Същевременно, състраданието се използва по най-вероломен начин, подобно на "троянски кон", за да се вкарва чрез него по пътя на добродетелта едно ужасно катранено зло в хората...

Това мнение съдържа всичко, което аз бих искала да кажа за съсдтраданието и дори много повече. Мисля, че изчерпва темата доста добре и съветвам пишещите тук, които се чудят какво е истинско състрадание да го прочетат внимателно.
Това, което аз бих написала от мен е, че преди да се научим да съпреживяваме болките на другите, трябва първо да се научим да преживяваме нашите собствени. Ако не можем на себе си да помагаме в трудните моменти, то как тогава можем да помогнем на някой друг.

[Спорт-Здраве4]

Типична ситуация на здрав програминг.

1.Импулс за размисъл./импулс с корен разум/

2.Прикрито ниво на инстинктен отговор./Огледало извежда информация на екрана с неясен корен/

3.Открито ниво инстинкт./Огледало изпълнява "повтаряй дефиницията"/

Това изглежда така:

В крайна сметка май не е проблема в състраданието, просто не знам как да се пазя./dir/
>Състрадание - info.pack_1
>Състрадание - info.pack_2
>Състрадание - info.pack_3
>Състрадание - unable to perform...floating point not loaded!
>Unexisting directory... R_etry I_gnore

>Състрадание - deffinition
>Състрадание - deffinition
>Състрадание - deffinition
>...cyclick redundancy check...veryfication not matched by the user...
>Unhandled exception...S_end report



"В крайна сметка май не е проблема в състраданието, просто не знам как да се пазя."
optimus7, засякъл си основния "severe error" в състрадателната функция на обществената програма.Става дума за следното.

Ето това е състрадание:

"състрадание
ср., само ед. Съчувствие, жалост, скръб, предизвикани от чуждо нещастие или скръб. Видът му будеше състрадание."

1.Състраданието изключва безпристрастието и обратно.
2.Състрадането НЕ Е това, което осъществява връзката между страните и НЕ Е самото осъзнаване на положението на другия.Състраданието е ПРИСТРАСТИЕТО ПРИ ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧУЖДОТО ПОЛОЖЕНИЕ.

Осъзнаването на чуждото положение се извършва от Егото.Ако Егото е достатъчно пъстро и може да помещава чуждата ситуация в представите си, това ще стане.Ако ти самият решиш да си пристрастен към това положение(а не да си безразличен), това вече е състрадание.

Затова състрадание без его не може да има.Обмисли нещата от тази гледна точка и ще видиш, че ти правиш обратното - пазиш се от състрадание.Затова се чувстваш "затормозен с чужди проблеми", защото съзнателно се съпротивляваш на пристрастието към чуждото положение.

И най-вече, личен съвет от мен - ако не искаш да си пристрастен на чуждото положение, тогава недей се насилва.Това е само за онези, които има какво да научат от чуждото положение - онези, които вече са научили урока на съответното положение, никога не биха му били пристрастни.Именно защото са осъзнали същността му и нещата за тях винаги ще изглеждат по-прости, отколкото за онзи, на който се опитват да са пристрастни.

[eli]

Спорт-Здраве4, всичко, което си написал, щеше да бъде абсолютно вярно ако ние бяхме само софтуер и нищо друго. Представяш нещата все едно софтуера ни ни оправлява, а всъщност е точно обратното - ние оправляваме софтуера си. И да, невъзможно е да се изпитва състрадание от някой, който се чувства безпомощна жертва на собствените си програми. Такъв човек трябва първо да помогне на себе си, за да може ясно да вижда след това, как да помага на другите.И не, състраданието не е "ПРИСТРАТИЕТО при осъзнаването на чуждото положение", а е точно обратното - истинското състрадание може да прояви само с БЕЗПРИСТАСТИЕ.

[merulious]

Спорт-Здраве4, всичко, което си написал, щеше да бъде абсолютно вярно ако ние бяхме само софтуер и нищо друго.

Интересно наблюдение. Спорт- Здраве4ето може и да има желязна логика, но забравя понякога, че човек е по- скоро и до голяма степен алогично същество, което не може да се поставя в рамки.

[Спорт-Здраве4]

Спорт-Здраве4, всичко, което си написал, щеше да бъде абсолютно вярно ако ние бяхме само софтуер и нищо друго. Представяш нещата все едно софтуера ни ни оправлява, а всъщност е точно обратното - ние оправляваме софтуера си. И да, невъзможно е да се изпитва състрадание от някой, който се чувства безпомощна жертва на собствените си програми. Такъв човек трябва първо да помогне на себе си, за да може ясно да вижда след това, как да помага на другите.И не, състраданието не е "ПРИСТРАТИЕТО при осъзнаването на чуждото положение", а е точно обратното - истинското състрадание може да прояви само с БЕЗПРИСТАСТИЕ.

Напълно съм съгласен с теб, просто говорим на различни диалекти.

Каквото имаш предвид под "не софтуерът управлява нас, а ние управляваме софтуера", това имам предвид аз, когато казвам, че за да имаме власт над себе си, трябва да имаме силно его(за да не ставаме уред на външна култура...или "софтуеър" както казваш).

Ще забележиш, че в тази тема се говори смесено за двата вида състрадание.В тълковния речник състраданието се описва като пристрастно осъзнаване положението на другия.В езотериката състраданието представлява самата способност за осъзнаване на чуждото положение или по-скоро в езотериката "състрадание=влизане под кожата на другия" и се отнася и за щастието например.
Тъй като думата е една обаче, се замислих, в крайна сметка от какво зависи състраданието? От това дали човек има достатъчен контрол над собствения си софтуеър(по твоята метафора), за да може да превключва между различни операционни системи - тоест, от това доколко широко понятие е егото му, за да може да го наглася към представата за друго его.
И тъй като в крайна сметка всеки има избор - пристрастен ли да бъде към подкожието на другия, или не...и тъй като някои хора издигат на пиадестал състраданието като любов и тн, реших да деполяризирам малко светлата страна като всея смут.
А и си заслужава да се осъзнае момента на избора при състраданието, от който избор самото състрадание е независимо - него ще го има независимо дали ни пука за положението на другия или не, след като вече го осъзнаваме.(последното се отнася до езотеричния смисъл на състрадание=свързване)

[ThreeFaces]

Най -грозно казано състраданието е страхът на егото, че това може да се случи и на него. В такава ситуация изчезва гордостта и се чувстваме уязвими, за това не ни харесва.

В какъв тип състрадание ще изкристализира нечие страдание, зависи единствено от степента на осъзнатост.
Пристрастната осъзнатост е абсолютно наложителна за да се почерпи опит от чуждо преживяване (съпреживяване) независимо дали ще е съвсем първично (страх, уязвимост) или по възвишено (съпричастност като духовно същество).

В чистият езотеризъм страданието, състраданието, щастието, нещастието и др. от тоя род са илюзия. Всички те се дължат на себеотъждествяването с формата.

[merulious]

Aх, ThreeFaces, колко добре казано! Дойдохме си на думата! 

[Iris]

Да се отъждествиш с другия, до усетиш неговата болка - физическа или психическа е съчувствие. Състраданието в езотериката е нещо различно. То се отнася до духовната човешка същност и невъзможността и да се прояви правилно. Човек бива блъснат от автомобил. Ние се поставяме на негово място и съпреживяваме неговата болка - това е съчувствие. Състрадание може да се появи, ако жертвата изпита омраза към шофьора, пожелае възмездие, да му навреди, да му отмъсти. Жертвата в случая не реагира правилно (от гледна точка на духовната си същност) на събитието и с това си създава нови тежки последствия. Това е причината поради която можем да изпитаме състрадание към жертвата, а не поради физическата болка, която изпитва. Състрадание изпитваме осъзнавайки човешкото несъвършенство. Състрадание можем да изпитаме примерно към един силно пиян човек вършещ някаква простотия, въпреки че последния в пиянството си въобще не страда и дори се чувства щастлив. Но тези му действия въпреки че пияният ги осъзнава като щастие, от гледна точка на духовната му същност, това щастие е илюзорно и фалшиво, и тя страда (тук последната дума не е съвсем на място, по-скоро става въпрос за невъзможност на духовната същност да се наложи над въплътената личност). Затова в този случай ние изпитваме състрадание към привидно щастливия пиян човек.
Значи в обобщение, съчувствие изпитваме към това, което се случва на човека, а състрадание към начина по който самият човек реагира на случващото се.

[Спорт-Здраве4]

Според мен optimus7 трябва да е много доволен, защото чак сега се вижда за какво мащабно поле на проявата се е замислил.

Да, великолепният израз на Threefaces за "страха на егото, че това може да му се случи и на него" е познат на всички ни.

Iris според мен също е абсолютно прав за това, че до сега доста пообъркахме нещата със съчувствието и състраданието.

Човек може да изпитва състрадание и е способен да го прави пристрастно, безпристрастно, да се страхува от това и още прочие комплекси.Аз лично се радвам, че в процеса на тази тема онагледихме в букви поставянето на състраданието в най-комерсиалните му рамки или иначе казано - онагледихме гафове в дефиницията за състрадание, която се приема от масовия човек като първична.

Също така, благодарение на Iris, си обясних моят тип състрадание.То просто не съществува като такова, каквото останалите го очакват.Аз съм изключително съчувстващ човек, но не ми дреме особено за оценките на хората към личното им положение и за очакванията им по адрес на моето съчувствие, които никога не се удовлетворяват.
В конкретния пример с пияния, който върши глупости...Моята нормативна система изключва нищожностите на живота и приема самият живот като нещо изключително забавно.Така че аз състрадавам на този човек, зная как вероятно се чувства и защо вероятно е избрал това решение, само че се радвам за него.
Радвам се първо, че се забавлява - пука му за нещо несъществено, от което не се умира.
Радвам се второ, че проявява свободната си воля и е решил да се напие по случая - това е неговият избор и аз се радвам че му е забавно и че участва в живота.
Той естествено в повечето пъти ще помисли, че му се подигравам или че съм много жесток човек.
Това обикновено става, защото рядко има хора, на които им е познато чувството да не изпитваш забавление от живота и не виждат съкровището в това да им пука за несъществени неща.Тоест рядко някой съчувства на мен, защото не всяко съчувствие е лесно.

И най-вече - масата народ не може да разбере позицията ми на забавление от чуждото нещастие, защото се заблуждава в дефиницията за съчувствие и състрадание и защото се заблуждава в идеята на това да живееш.

[aldonea]

     Състраданието задължително трябва да се разглежда от два ъгъла.
     1) От ъгъла на емоционалноста - когато емоцията решава ставаме самите ние лесно манипулируеми тоест жертви с всички произтичащи от това последици.
     2) Ако приемем състраданието с разума си и се постараем да разберем нуждата на другия и при условие, че ни помоли за помощ и помогнем - подчертавам задължително трябва да бъдем помолени - то тогава можем да бъдем доволни от себе си. Натрапената помощ е грубо вмешателство в съдбата на индивида защото може да попречи за усвояването на определен кармичен урок и независимо от помоща ни болката ще остане или ще се повтори задължително с по-голяма сила.
     3) Лично аз смятам, че състраданието и прошката са ориентирани повече към самия даряващ отколкото към получаващият ги. Алдонея ти как мислиш?
      С уважение към аудиторията: Туров
     

  Да и аз така смятам, че БЛАГОВОЛЕНИЕ получава ДАВАЩИЯТ. За което има и една прекрасна мъдрост. "НЕ ЗНАЕМ КАКВО ГУБИМ ,ПЕЧЕЛЕЙКИ И КАКВО ПЕЧЕЛИМ ГУБЕЙКИ"
 Парадоксално налииии... 

[merulious]

хич

[eses]

По темата, аз защити никога не съм си правила,защото не смятам ,че има от какво да се пазя. Основен закон, когато не вярваш в нещо, то не може да те застигне и така аз защити не правя, а имаше период, в който много страдах за другите,за всички, много често се разплаквах само при вида на хората, защото ми изглеждат нещастни. От дете съм страдала за хората, но стигнах до едно друго заключение, че страданието само по себе си, предизивква страдание и че ако искам хората да не страдат трябва да действам и аз да съм щастлива с надеждата, че ще им дам пример, засега успявам и мога да се похваля с няколко живота по щастливи, след този извод.
Спорт Здраве, имам усещането, че имаш непреодолимото желание да спориш, изказваш гръмки мнения и предварително се застраховаш от нападки. И всичко това е даже в синхрон със ника ти, спориш за спорта и си прецакваш здравето в 4 степен.  ;D