Здравейте! 
Извинявам се предварително за отношението, Иван, но каквато и книга да предложите, която обяснява абсолютността на символите "напред", "назад", "нагоре", "надолу", "положително", "отрицателно", "мъжко", "женско", "водещо", "следващо" и т.н.; не смятам, че ще ме убедите в тяхната абсолютност. Но моята убедимост е най-малкият проблем, изказвам я, тъй като според разбиранията ми би било лицемерно да я спестя.
А парадигмата ми е, че спокойно можем да ги наречем "мяу" и "бау" всичките, при това със същия успех. Съществуват различни наблюдателни ъгли, за да определим с абсолютна безусловност кой кого води и кой кого следва.
Извинена сте, аз също съм минал през университетското образование.
Последно, не разбрах - науката иска ли да търси такива основания, и отправни системи, които да и дават сигурност, че върви към познание или ще си търси относителни такива, спрямо които ще се чувства като пате в кълчища?
И въобще аз съзирам една мания в научните среди към намиране именно на относителността в нещата и извеждането им като принципи. Помислете върху този фундаментален мисловен феномен, придобил поведението на вирус. Фразата "всичко е относително" е нещо като висше познание, което на всяка цена трябва да бъде открито във всяко явление или взаимодействие.
Езотериката няма такъв проблем, защото тя поставя ученият, наблюдателят в центъра и той е отправната точка. Край на проблемите с относителността. Този учен върви из Вселената, потапя се в света на елементарните частици или се оглежда всред звездите и това, което вижда е истината за него. И какво се оказва - че един ден, срещайки се с друг подобен учен и обменяйки опит, се оказва, че и двамата са видели едно и също. Тази повторяемост и устойчивост на възприятието е и търсената от науката абсолютност.
Потърсете разработките в областта на устройство на елементарните частици и Вселената, записани на научен език (за да бъде разбран от учени) на базата на видяното от неуката женица Слава Севрюкова. Това е последната отправна точка, която давам, за да усетите що е то абсолютност и спирам, защото мисля, че започвам да говоря със стената.
Относно "мяу" и "бау", препоръчах ви да прегледате книгата на Спас Мавров, но очевидно не сте го сторили. Следователно оставям същинският отговор, докато имате някакво основание да вземете решение по тоя въпрос. Наличието на свободна воля и фантазия е достатъчно да наречем с "мяу" и "бау" каквото си искаме, но не е достатъчно това наименоване да отразява същността, истината! Има ли нещо неясно в моето твърдение - избирането на произволни отправни системи не прави света произволен.
Всъщност, отново трябва да попитам - от това ли се води науката - безгранична свобода на фантазията и хаос? Аз мислех, че науката се стреми да открие именно ред (помните определението за Енергия - РЕД).
Най-простият опит, който можете да направите е когато се къпете да наблюдавате канала, в който се оттича водата. Тя се завихря без да е предупредена за абсолютността на това правило. Веднъж на ляво, веднъж надясно. А и не само водата. Всички хидро- и термодинамични флуиди имат различна посока на турбулентност, ако бъдат оставени да избират посоката.
Изненадан съм, че казвате това. Наистина ли оптът ви по темата е само от банята и смятате да го наложите като коментар към труда на Потапов и Фомински "Енергия на въртенето"? Разбира се, начинът, по който ще се завихри водата в канала зависи предимно от началните условия, заради малката стойност на въртеливата компонента на потока.
Намесвам се съвсем накратко, тъй като и 2та сте по-начетени.
Искам само да отбележа следното:
При гладкоцевните оръдия (които са много по-старите) няма въртеливо движение на снаряда.
Съответно са и по-неточни и по-непредсказуеми.
Едва по-късно е изобретена нарязаната цев. Именно нарезите предизвикват това въртеливо движение, което помага много при точността на снаряда.
Но съответно цевите с вътрешни нарези са доста по-трудни за изработка.
. . .
Така, че тезата за въртеливото движение на снаряда, която произлиза от самосебе си е невярна.
Вие играли ли сте на фунийки, Танграта?
Върнете се към това занимание и пак ще говорим.
Стреляйте с гладкоцевна пушка със сачми по дъска, проследете отпечатъка, има ли следи от завъртане и в каква посока. Обяснете резултата.
След като са забелязали, че снарядът/куршумът така и така се върти, производителите на оръжие са му сложили нарез. Защо повечето нарези са десни?
Един и същ куршум изстрелян от гладкоцевно и нарезно оръжие има различна далекобойност. Може ли това да се обясни само с подобрената аеродинамика. И откъде се взема разликата, след като куршумите са еднакви. Зад куршума има област с ниско налягане, която спира куршума, но когато той се върти се намалява това налягане. Само от завъртането и намаляването на налягането може ли да се обясни фрапиращата разлика в далекобойността при равни други условия. Дали няма превръщане на част от въртеливата компонента в постъпателна? Практика, братлета, и нека умът следва виждането ви.
