БУДА (Шакямуни Сидхарта Гаутама, 623-544 г. пр. Хр.) - един от най-известните днес религиозни източни реформатори, родоначалник на будистката религия, смятан наред с Хермес, Моисей, Орфей, Питагор, Платон и Христос за един от просветлените учители на човечеството:
“Да станеш вегетарианец, е като да стъпиш в поток, който води към нирвана.”
ПИТАГОР (ок. 580-500 г. пр. Хр.) - един от най-големите гръцки мъдреци. Запознат с египетските и източните учения. Основал т. нар. Питагорова школа. Известен днес най-вече с приноса си към геометрията и математиката. Той е и един от най-известните древни привърженици на вегетарианството. Ето неговата позиция по този въпрос:
“Хора, стига сте се сквернили с храна непозволена. Ние имаме златокласи ниви, сочни плодове, които превиват клоните с тежестта си, лози, зеленчуци - крехки и вкусни. Чистата млечна каша и благоуханният мед също са ви предоставени. Обилно, щедро всички блага ви дава земята - без жестокости, без убийства и без кръв. Само дивите зверове утоляват глада си с живо месо и то не всички. Много от дивите животни се хранят с растения. Само свирепите хищници - лютите тигри, жестоките лъвове, алчните вълци обичат да проливат кръв. Какъв престъпен обичай! Как можем с месо и кръв на твари и нам подобни алчното си тяло да гоим и с убийство на други живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжените щедро с даровете на благодатната земя страстно, с жестоки зъби да късаме раздрани трупове като люти диви зверове? ...
Човек, който, слушайки жалкия предсмъртен рев, коли невинно теле, който убива агнето, ревящо като дете, който птицата небесна бие за забава или за да яде, той не трудно ще се реши и човек да погуби. На този жесток обичай само човекоядството прилича. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя! ... Смъртни - смъртните щадете! Хранете се с това, което е позволено и достойно за любящата и чиста душа на човека.”
КОНФУЦИЙ (ок. 551-479 г. пр. Хр.) - древнокитайски просветител, философ и педагог:
“Следвайте неотменно вегетарианството и се пазете да не отнемате живот.” (Вижте книгата “365 основателни причини да бъдете вегетарианец”.)
СОКРАТ (ок. 469-339 г. пр. Хр.) - бележит древногръцки философ. Дава образец за един здравословен град, като при това определя за гражданите храна, която се състои от плодове, житни храни и зеленчуци. Отговаряйки на едного, който мисли, че такава храна е съвсем проста, Сократ казва:
“Струва ми се, че описаният град е истински и, така да се изразя, здравословен град. Но ако искаш да изнамерим и град, който страда от болести, нищо не ни спира да направим това. Изглежда че някои хора не ще се задоволят с храната или начина на живеене, който описахме и ще искат да имат в добавка много мебели и вещи, а също така и месо.”
По-нататък Сократ описва защо смята употребата на месо за начало на много нещастия за хората и цялото общество. Той смята, че войните и болестите са далечно, но действително последствие на месоядството. (От прощалния диалог на Платон “Републиката”.)
ПЛАТОН (427-347 г. пр. Хр.) - гръцки философ. Смятан за един от най-значителните философи на човешката история. Ученик на Сократ. След смъртта на Сократ, Платон започва да пътува. В тези си пътувания възприема знания от мъдрите в Мала Азия, пропътува Египет, преминава обучение за жрец в Египет, при което постига там най-висока степен на посвещение.
Той е бил ученик на Питагор и като питагореец се е придържал към растителна и безмесна храна през целия си живот. В своето произведение “Тимей” той открито заявява, че вегетарианската диета има божествено одобрение. (Вижте книгата “Знаменити вегетарианци” на Рин Бери.)
ЛУЦИЙ АНЕЙ СЕНЕКА (ок. 4 г. пр. Хр. - 65 г. сл. Хр.) - живял в Рим по времето на апостол Павел и станал жертва на Нероновата ненаситна жестокост. Той казва:
“Растителните храни са достатъчна храна за стомаха, в който сега ние натъпкваме скъпи същества.”
“Категорично реших да не ям плът на умряло животно и накрая на първата година въздържанието ми се превърна не само в навик, а и в приятно занимание.” (Вижте книгата “365 основателни причини да бъдете вегетарианец”.)
ПЛУТАРХ (ок. 46-120) - знаменит старогръцки писател и историк, чиито произведения се издават и днес. Освен своите много по-известни произведения, Плутарх е написал и съчинение върху месоядството, защитавайки вегетарианските принципи:
“Най-често се разстройва храносмилателният орган след месна храна, защото тя скоро го затлачва и оставя лоши последици. За човека ще бъде най-добре да не яде никак месо, защото земята ни дава достатъчно много предмети, които ни служат не само за храна, но и за наслада. Но човек от алчност се нахвърля върху всичко, за да задоволи прищявките на своя апетит, опитва всичко, вкусва всичко и сякаш, търсейки това, което трябва да е за него, става едно всеядно животно. Той употребява месо не защото има нужда или необходимост, а от сластолюбие и пресищане, понеже вижда, че му се дава да прави свободен избор между тревите и плодовете, чието изобилие е неизчерпаемо. Той търси и намира нечиста и неудобна храна, която се доставя с цената на убиването на живи същества. И по такъв начин излиза по-жесток от най-кръвожадните диви зверове. Кръвта и месото на убитото животно могат да нахранят ястреба, вълка и змията, но за хората те са излишни храни.”
“Вие ме питате на какво основание се е въздържал Питагор от употребяването месото на животните. Аз пък от моя страна се чудя какво чувство, мисъл или причина е ръководила оня човек, който пръв е решил да оскверни устата си с кръв и е позволил на устните си да се допрат до месото на убитото същество; който е наредил на своята трапеза обезобразените форми на мъртвите тела и е поискал да има за всекидневна храна това, което преди малко е било същество, надарено с движение, чувство и глас.”
“Защо хулите земята, че уж тя не е в състояние да ви нахрани и напои?”
“Вие наричате хищни и жестоки лъвовете, тигрите и змиите, когато сами вие никак не им отстъпвате по варварство. И все пак за тях убийството е едничкото средство да съществуват, а за вас то е излишен разкош и престъпление. Всъщност ние не убиваме и не ядем лъвовете и вълците, което ние бихме сторили за самозащита, а напротив, оставяме ги спокойни, а преследваме и убиваме невинните, домашните, безпомощните същества, които са лишени от оръдие за самозащита.
Горко на нашето дивашко човечество! Страшно е да се видят трапезите на богатите, заобиколени от тези, които простират върху тях убитите тела - касапите и готвачите. А още по-страшна гледка представлява същата трапеза подир пира, защото оголените мощи са по-грозни, след като бъдат оглозгани.”
“Ако въпреки всичко, вие все още твърдите, че природата ви е предназначила за такава храна, тогава убивайте поне сами това, което вие искате да изядете, но вършете това само с вашите природни оръдия, без да употребявате нито ножа на месаря, нито брадва, нито сопа. И така, както вълците, лъвовете и мечките убиват сами всичко, с което те се хранят, така и вие убивайте кравата или вола, като ги захапвате с вашите челюсти, като гризете свинята с вашите зъби, като се хвърляте върху заека или овцата и ги разкъсвате на парчета, без да търсите време и място. Като извършите сами всичко това, тогава седнете на вашата трапеза. Но ако вие чакате някое живо и мислещо същество да бъде лишено от живот от други хора, и ако на вас самите е противно да изтръгнете сърцето на своята жертва и да пролеете нейната кръв, то защо вие, питам ви аз, в разрез с природата, се храните със същества, надарени със съзнателен живот?
Нещо повече: даже след като са убити вашите жертви, вие не ще ги ядете в тоя вид, в какъвто са доставени от кланицата. Вие ги варите, печете и съвършено ги изменявате с огън и подправки. Вие напълно видоизменяте убитото животно, като употребявате десетки хиляди миризливи треви и зеленчуци, за да излъжете по тоя начин вашия естествен вкус и да го приготвите да приеме неестествената храна.”
ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (Leonardo da Vinci, 1452-1519) - знаменит италиански живописец, скулптор, архитект, инженер, изследовател и изобретател:
“Аз се отказах от употребата на месо от ранна възраст и ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.”
Граф ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - най-известният руски писател и драматик, мислител. Признат за един от най-великите писатели на всички времена. Създател на религиозно-философско учение (толстоизъм) за непротивене на злото с насилие:
“Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит.”
“Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие - убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.”
ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ (George Bernard Shaw, 1856-1950) - забележителен английски писател от ирландски произход, световноизвестен драматик и публицист:
“Жестокостите са не по-малко жестокости, когато се случват в лаборатории и биват наричани медицинско изследване.”
“Човешките същества са единствените животни, от които аз съм напълно и истински уплашен.”
“Средната продължителност на живота на месоядците е 63 години... Аз съм на прага на 85 и все още работя толкова упорито, колкото мога. Аз съм живял достатъчно дълго и се опитвам да умра, но просто не мога да го направя. Една единствена пържола би ме довършила, но не мога да се принудя да я погълна. Аз съм заплашен от вечен живот. Това е единственият недостатък на вегетарианството.”
Запитали Шоу защо не яде месо и с присъщото му чувство за хумор той отговорил: “Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си.”
МАХАТМА ГАНДИ (Махандас Карамчанд Ганди, 1869-1948) - наречен от индийския народ Махатма - “Велика душа”. Сочен като една от най-големите политически фигури на XX век, виден деец на индийското националноосвободително движение, реформатор, хуманист:
“Величието на една нация, нейният морален прогрес може да се определи според начина, по който тя се отнася към животните.”
“Според мен животът на агнето е не по-малко ценен от този на човешко същество. Аз не бих искал да отнема живота на агне заради човешкото тяло.”
“Аз не приемам месната храна като необходима за нас на никакъв етап и в никакъв климат, в който е възможно за човека по принцип да живее. Аз смятам месото за неподходящо за нашия вид. Ние грешим като се държим като по-низшия животински свят, ако сме по-висши от него.”
АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР (Albert Schweitzer, 1875-1965) - германски лекар, философ, теолог, музиковед и общественик. Основава със собствени средства и ръководи болница за тропически болести в Ламбарене, Габон. Получава Нобелова награда за мир през 1952 г. Вероятно през последните 10 години от живота си не е бил вегетарианец (вижте книгата “Знаменити вегетарианци” на Рин Бери). Но преди това е бил вегетарианец и е имал честта през този свой по-добър период да изкаже следните мисли:
“Разумният човек трябва да застане срещу всички жестоки обичаи, независимо колко дълбоко вкоренени в традицията и доколко заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, трябва да избягваме да причиняваме страдания и болка в живота на друго, дори и най-низше същество. Ако не правим това, си навличаме вина, която нищо не оправдава.”
“Това е съдбата на всяка истина - да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана. Някога се е смятало за смешно да се предположи, че чернокожите са наистина човешки същества и че би трябвало да се третират като такива. Това, което някога е било смешно, сега е неопровержима истина. Днес се смята за преувеличение да се прокламира постоянно уважение към всяка форма на живот като сериозно изискване на рационалната етика. Но идва времето, когато хората ще бъдат удивени, че човешката раса е съществувала толкова дълго преди да осъзнае, че неразумното посягане на живота е несъвместимо с истинския морал. Моралът в своята абсолютна форма обхваща отговорността към всичко живо.”
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН (Albert Einstein, 1879-1955) - признат за един от най-великите учени на всички времена. Гениален физик - никой освен него, от Нютон до днес, не е извършвал такъв огромен прогрес във физиката. В началото на XX век той преобръща из основи човешките представи за Вселената. Най-известен с прочутата си формула Е = m.c2, със специалната и общата теория на относителността. Носител на Нобелова награда за физика. Изявява се и като борец срещу всякаква форма на насилие чрез оръжие.
Смята се, че Айнщайн не е бил вегетарианец. Включваме го тук от уважение към способността му да мисли независимо и прозрението му по отношение на вегетарианството:
“Нищо няма да допринесе за човешкото здраве и да повиши шансовете за оцеляване живота на земята толкова, колкото еволюцията на вегетарианското хранене.”
РОМЕН РОЛАН (Romain Rolland, 1866-1944) - Нобелов лауреат за литература през 1915 г.:
“Хиляди животни (сега милиони) са убивани всеки ден без сянка на разкаяние. Това плаче за отплата върху цялата човешка раса.”
“За човека, чието съзнание е свободно, има нещо дори по-нетърпимо в страданията на животните, отколкото в страданията на човека. На второ място е поне признанието, че страданието е зло и че човек, който го причинява, е престъпник, но хиляди животни са безполезно избивани всеки ден, без ни най-малко съжаление. Ако някой обърне внимание на това, би бил сметнат за смешен. И това е неизвинимо престъпление.”
ВИНСЕНТ ВАН ГОГ (Vincent Van Gogh, 1853-1890) - нидерландски живописец постимпресионист:
“Откакто посетих кланниците на Южна Франция, спрях да ям месо.”
ХЕНРИ ДЕЙВИД ТОРО (Henry David Thoreau, 1817-1862) - американски писател и философ:
“Аз не се съмнявам, че част от съдбата на човешката раса в нейното възходящо развитие е да се откаже от яденето на животни.”
НИЙЛ БЪРНАРД - президент на Лекарския комитет за отговорна медицина:
“Месодобивната индустрия е довела до повече смъртни случаи на американци, отколкото всички войни на този век, всички природни бедствия и всички автомобилни катастрофи, събрани заедно. Ако месото е твоята идея за “храна за истински хора”, по-добре е да живееш наистина близо до много добра болница.”
www.vegetarianstvoto.hit.bg
