Концентрирането просто върху физическата страна - какви вещества-животни-растения използваме за храна, ни поставя твърде надалеч от същността на въпроса. Без значение е дали се храните с трупове или венчелистчета, ако го правите с проклятие на уста и мисълта ви се гърчи във всякаква корист, злост, мъст. Без значение е дали се храните с трупове или венчелистчета, ако мисълта ви благоговее пред земните богатства, които са се представили на Бога у вас и идват да послужат за поддържане на телесната ви обвивка. Разбира се, по-добре венчелистчета, отколкото трупове, но в сравнение с вашето отношение и съзнание - това не е толкова важно.
Ако се напуквате като свине, безогледно и безчувствено, менюто няма да ви помогне въобще, дори и да е най-доброто. Ако ли превръщате всяка хапка в тържествена литургия, то тогава вече много от работата е свършена дори преди да започнем да усъвършенстваме менюто си. Друг е въпросът, че обикновено отношението към храната и нейното качество са сходни, но това е по-скоро следствие.