Н., благодаря за добре казаното ти лично мнение. Ти си разбрал какво всъщност исках да кажа с написването си на дълтия си пост.
Не, за мен същността в този живот не е да има деца. Ако сте чели по-внимателно езотеричната литература, или поне биографиите на някои изтъкнати личности, свързани с езотериката, би трябвало да забележите, че те не са имали деца. Примери от нашата страна - баба Ванга, Слава Севрюкова, Петър Дънов. Да не говориме за Ел. Блаватска, синовете на семейство Рьорих (досега никъде не попаднах на информация да са имали деца), както и други имена, които надали сте срещали, тъй като те не са толкова известни.
Аз не писах, че съм против децата по принцип, просто не ги виждам в моето си развитие. Искам да се махам от енергетиката на тази планета Земя, такама каквато е в момента. И за да се махна от това, изходът ми е само един, развитие на енергетиката с цел надрастване на планетарната енергетика и вече замисляве за работа, свързана не с деца и постоянно въртене в колелото на преражданията тук, а излизане от него и влизане в други сфери на развитие и служене на други цели, кщоито вече са свързани с разширяване на съзнанието, възможността за поемане на лична отговорност за всяка една своя постъпка и служба не на един народ или семейство (това е в случая с темата деца - гледане само на изгодата на семейството, но не и да се погледне общата картина на народ, нация, полуостров, континент и тогава вече идва планетата, като наш общ дом, после е Слънчевата ни система, Галактиката, Локалната ни Вселена, малкият сектор, Големият сектори ипосле идва Свръхвселената. Тук боравя с Йерархията на нашата еволюция, както е дадена в "Книгата на Урантия".)
Кой колкото може, толкова разбира какво казва с думите си дадения човек. Вашето мнение е такова, моето си е такова.
Идва момент, в който се излиза от мисълта за обикаляне в кръга на малката единица, каквато е семейството с децата, и се появява мисълта за обобщаването и свързването с все повече и повече части от нашето си аз.
Справка - Робърт Монро и описанието в една от книгите му на това как той вижда многото си Азове, съществуващи едновременно в посоките на миналото, настоящето и бъдещето, като една тръба (или поне така си го спомнам), в която той усеща изкачването и слизането по нея на малките си частички, наречени "Азове" (собствените му малки частички - аз) и също срещата му с голямото светещо същество, от което тръгват тези частички и което се оказва, че е неговата по-цялостна същност.
Разберете, че ние сме многоизмерни личности. Аз просто имам желание вече да започна постепенно да се осъзнавам на повече степени, а не само в тази триизмерна плътност, която за мен е само един затвор. Искам еволюция в по-ефирните измерения. това ли мое изказване ви шокира и така остро реагирате? Мнението си е ваше, но не може да кажете, че някой ще дойде на вашия акъл, някога си, защото не знаете дали този, на когото давате такъв акъл, всъщност няма повече акъл от вашия, от тези, които сте се вплели в удобната обвивка на триизмерната плътност и нямате желание да излезете и да погледнете какво може би има и в другите светове. Е, аз пък искам да вида точно тези други светове и затова се старая за постигането на тази ми мечта и желание и да работя с други открити личности на други нива, в името на нещо по-голямо и по-стойностно от една малка земна единица - семейство. Този етап вече го надминавам. Какво лошо има в това да имаш желание да се учиш и да работиш в името на нещо по-голямо, което не е свързано с дребното егоистично чувство за собствената ни триизмерна сигурност, а е свързано с цялата планета и междупланетни връзки, само че в други, по-свободни измерения, където има и телепатия и левитация и преместване с мисълта в пространството и творене с тези мисли. И в книгите на Майкъл Нютън има описания за създаване на други планети, в различните нива на плътност. Искам да творя и планети и живот на тях, да се уча в такава посока, да изучавам другите същества в необятната Неизвестност, техните история, бит, култура, възможните варианти на бъдещето на нашата звездна система и Галактика. Е, някой ще си каже, че искам много. но, точно хора, които искат подобни неща, рано или късно ги постигат, защото важното е да имат желанието да се учат и развиват.
Който разбрал, разбрал, който не, захващайте се само за дребните неща, ваша си работа. Вселената е необятна, има място за всички. А и вярвам, че сега живеем в наистина съкратени времена и в един живот, този който иска може да научи много неща, да приключи много минали неща и да продължи с исчистено съзнание от наследството на миналите си животи по-нататък, по-наторе по спиралата на ученето в еволюцията.

В "Спиралата" има и една книга, която поне отчасти може да даде отговор на това, което написах - Беа Нади - "Приказка за боговете", но само двете части препоръчвам, третата - "Предупреждението" може и да не е дадена там, но тя не е и свързана с първите две.