Автор Тема: Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?  (Прочетена 28926 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #15 -: Май 13, 2009, 16:33:50 pm »
Ако се вгледаме малко по-задълбочено в общата и "специалната" физика, мисля, че изводите са прости. Колкото едно тяло е с по-малка маса и размери, толкова повече не се влияе от свойствата на по-големите и тежки тела. В тази връзка искам да ви обърна внимание, че АПР корелациите са много удобни когато говорим за елементарни частици. Фокусирането на квантови полета е една прекрасна възможност елементарните частици да се появяват където и както си поискат, да се материализират и автоанихилират, да съществуват само когато има какво да ги измери, да действат синхронно и ... каквото си поискат още; но на макро ниво нещата не са толкова прости никак. Точно както котката на Шрьодингер ( http://en.wikipedia.org/wiki/Schr%C3%B6dinger%27s_cat ), която ако я разглеждаме като невъзможен сбор от квантово проявление ( невероятна съвкупност от ДНК - квантова подредба на протеинно съдържание), е едно, но ако я гледаме като котка е съвсем друго. На макро ниво нещата не са толкова прости и лесно обясними, въпреки че взаимодействията на различни невероятни квантови проявления могат да бъдат описани с голяма точност, то не значи, че са предвидими дори; някои от тях са взаимно изключващи се.
Ето така, разсъждавайки, стигам до момента с черните дупки, който първоначално ми се щеше да избегна.
 Съществуват достатъчно солидни теории "ЗА" и "Против" възможността на черните дупки.
 Ужасният сценарий, породен от една черна дупка, е страховит материал, безпогрешна драма, напълно достатъчна за безброй статии и научнопопулярни филми. Последователност на събитията: масивна стара звезда колабира и при свиването гравитацията на повърхността й бързо нараства, като я свива още повече. Имплозията сгърчва злощастното слънце като издишащ балон, докато скоростта, необходима за напускането на повърхността й, стане по-висока от скоростта на светлината. И тогава - край, звездата изчезва. Щом светлината не може да се отскубне от нея, това не е по силите на нищо друго.
 Колапсът продължава, докато звездата не достигне безкрайна плътност и престане да заема каквото и да било друго пространство. Тя се превръща в сингулярност, заобиколена от хоризонт на събитията - невидима сферична обвивка с диаметър само няколко километра, зад който всяко тяло пада навътре без никакъв шанс за измъкване. (Въпреки твърденията на лошата преса черните дупки не поглъщат звезди или планети. Когато пируват, цялата им трапеза е от субатомни частици или в най-добрият случай някой останал непокътнат атом.) Ако нашето Слънце претърпи колапс и се превърне в черна дупка - което е невъзможно, - Земята ще продължи да се движи по орбитата си по същият начин, както и преди. Ние няма да бъдем засмукани; всъщност няма да усетим никакво увеличаване на слънчевото привличане, тъй като масата му ще остане непроменена.
 Ако някой непредпазлив астронавт прекоси хоризонта на събитията, той на практика няма да го разбере. Там няма физически бариери, нито предупредителни знаци; всъщност не се случва нищо друго, освен че никой не отговаря на телефонните му обаждания. След това той най-ненадейно ще бъде тръпнат рязко надолу и разкъсан на гулаш. Безславен край за възхитителен и вълнуващ полет.
 Всичко това звучи познато и често се представя дори с картинки. Ето обаче една изненада - то може би никога не се е случвало и няма да се случи.
Обяснението на невъзможността за получаване на черна дупка тръгва от Айнщайн, който доказал, че времето и разстоянието могат да се изкривяват и променят. Ако пътуваме със скоростта на светлината или сме спрели в силно гравитационно поле, нашето време тече по-бавно. Обяснението на Айнщайн е, че нито нашето време и пространство, нито тези на мюона са абсолютни.
От гледна точка на атомите на колабиращата звезда няма проблем да бъдат свити до такава степен, че да образуват сингулярност с безкрайна плътност. (!) Е, може и да има. Някои експерти релативисти, твърдят, че относителността не взема предвид фактори като силната ядрена сила, чиято роля може да става все по-голяма при приближаването на материята към състоянието на сингулярност. Те възразяват, че тъй като безкрайната плътност и нулевият обем сами по себе си са лишени от мисъл концепции, не е по-безсмислено да се предположи, че някои процеси, като например действието на силната ядрена сила, са в състояние да спрат колапса на звездата и да попречат на образуването на сингулярността.
Дори и сингулярностите да могат да се развиват, от наша гледна точка и според времето на всичко извън черната дупка (т.е. цялата вселена), времето на свитата материя се забавя до такава степен, че е нужно безкрайно дълъг период, за да се свие до сингулярност и да създаде свързаният с нея хоризонт на събитията. А безкрайното количество време все още не е изминало и никога няма да измине.
 Така, че черни дупки не могат да се образуват, и точка. Онези, които са доказано съществуващи, както тази в Лебед Х-1, би трябвало да са там и преди Големия взрив, преди началото на времето.
Физиците отдавна се питат дали наистина можем да се измъкнем от черна дупка. Популярната идея е, че там в черната дупка, пространството няма никакво измерение, а времето заема мястото на пространството. Никой не знае дали това е така, но ако все пак е истина, астронавтите трябва да продължат напред към сингулярността, също както трябва да се движат напред във времето на Земята и да остаряват. Но какво се случва с времето в точката на сингулярност? Можем да си представим как спираме, след като сме изминали някакво разстояние в пространството, но какво означава да спрем във времето?
(следва)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #16 -: Май 19, 2009, 12:47:11 pm »
 Ако можем да видим от Земята обект попаднал в хоризонта на събитията на черна дупка, то за за нас този обект ще бъде всмукан към сингулярността за време равно на 0. Това движение трудно бихме уловили с каквато и да е техника, но не пречи да си го представим. От негова гледна точка, т.е. на обекта, ако можеше да ни наблюдава през процеса на придвижването си в черната дупка, времето сигурно си би текло нормално, но жителите на Земята биха изглеждали като статуи, обречени на вечен ступор. За този обект ние ще сме спрели във времето.
 Като оставим на страна проблемът дали изобщо ги има в нашата действителност, възниква въпросът дали изобщо може да се избяга от това нещо. Вероятно някой ден ще отидем да  проверим.
 Дори уважавани физици подхранват популярната идея, че няма начин да се избяга от черна дупка, щом веднъж сте прекосили хоризонта на събитията. Тази обезкуражавщо по-висока от светлината скорост е нужна само за лишени от тяга тела, като фотоните или частиците заловена материя, които си нямат мънички двигатели. Подобни естествени тела наистина си остават там завинаги. Не съществува обаче причина, поради която ракета с подходящата субсветлинна скорост да не може да се освободи и да се върне по пътя, по който се е озовала там. Геодезичните пътеки (онези, които минават през пространство-времето) са винаги двупосочни.
 Истинският проблем за екипажа от авантюристи е следният: заради изкривяването на пространство-времето около черната дупка е сигурно (от гледна точка на останалата вселена), че ще измине безкрайно много време преди астронавтите да се появят отново над хоризонта на събитията. Ако и когато успеят, от нашата гледна точка ще е минала цяла вечност. При това не става дума изобщо за мода. На мястото на Слънчевата система ще има отдавна угаснало слънце, свило се до бяло джудже, вероятността да не намерим Земята е голяма; тя ще бъде отдавна покрита с лед - негостоприемна и смъртоносна. Така въпросът придобива следния вид - какво биха могли да видят астронавтите при връщането си в нашата вселена? За тях времето е минавало нормално, и ракетата им е преминала бързо хоризонта и евентуално също така бързо се е върнала. Но при положение, че междувременно в нашата действителност е минала цяла вечност, с какво ще се сблъскат те?
 Учените неотдавна откриха нови начини за изучаване на тези свръхплътни тела, всяващи хаос в пространство-времето. През 2000г. рентгеновият сателит "Роси" засече странни трептения (като от камертон, който дава тон на обезумял хор), породени от материята, въртяща се около черна дупка с маса колкото седем слънца с лесното за запомняне име GROJ655-40. Отдалечен от нас на десет хиляди светлинни години, този "микрозавър" изхвърля подобни на гейзери струи от атомни фрагменти перпендикулярно на плоскостта, в която обикаля останалата материя. Тази сякаш излязла от научнофантастичен роман структура генерира рентгеново лъчение с честота 300 цикъла в секунда - точно колкото би изпускала материята в орбита над 65км над хоризонта на събитията. (Съвсем между другото, този цикъл на трептене е малко по-нисък от писъка на комар, който е 600 цикъла и се дължи на размахването на крилете му.) За да съществува подобна полустабилна орбита толкова близко до събитийния хоризонт, целият пространствено-времеви континиум около черната дупка трябва да е в движение - което означава, че самата черна дупка трябва да се "върти". Макар че всяко небесно тяло се "върти" около оста си, това е първото ясно доказателство, че черните дупки не само завъртат главите ни, но правят същото и със самите себе си.
През 2001г. телескопът "Чандра" направи първото откритие на променливи рентгенови лъчи от черна дупка (J1118+480) извън нашата галактика. Тогава намиращият се в орбита апарат заедно с трите други космически лаборатории на НАСА - Роси, Хъбъл и Екстрийм Ултравайлит Експлорър - насочи сензорите си към странна черна дупка, чийто диск от натрупан материал бе спрял необяснимо далеч от хоризонта на събитията. Вместо границата от 40км, очаквана от някои учени (разстоянието, след което материята би трябвало да започне да изчезва, защото гравитацията отмества светлината и до толкова, че тя не може да се види), процесът на загряване на обречената материя я е превърнал в нагорещен газов мехур, който спира движещият се по спиралата материал на около двадесет пъти по-голямо разстояние. Уредите ни позволяват да видим нещо, което едва ли някога ще се наблюдава пряко от човек - действителните екстремни физически условия, заобикалящи гигантските космически мишеловки.
(следва)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #17 -: Май 20, 2009, 04:24:49 am »
Обикновеният отговор на възражението, че човек би могъл да се върне назад във времето и да поправи някои събития гласи, че ако времето тече назад, то нашите собствени мисловни процеси също ще работят в обратен ред, така че няма да забележим нищо нередно.

Много интересен момент... а и може би най-важния в процеса на наблюдение на времето. И съответно и за неговото правилното дефиниране.
По тази логика може би пътуваме и сега към миналото, но няма как да го усетим.
В научно-фантастичните филми пътуване във времето обикновено е свързано с някаква машина, в която СЛЕД като се качим, отиваме в миналото. Самото присъствие на думата 'СЛЕД' предполага, че това е все пак един СЛЕДВАЩ момент, т.е. бъдеще от гледна точка на пътешественика, нищо че се разхожда м/у динозаври. На практика той продължава естествения ход на времето.
Обратното е немислим процес от фундаментална (мисловна) гледна точка (Ама, че изречение  ;D ).
Дори Хокинг (поне доколкото змам) прескача този момент, след като на въпрос възможно ли е пътуване назад, отговаря шеговито: "Да сте срещали туристи от бъдещето?..."

От гледна точка на интуитивните ни възприятия, минало и бъдеще не съществуват реално. Не можем да пипнем клавиатурата преди една минута, да я видим след 2, или да я помиришем след 5. От тази гледна точка по-изумителен е настоящият момент. Той е фундаментален израз за самото ни съществуване. И връзката ни с реалността.
Имаме спомени от миналото, планове за бъдещето.. но трябва да ДОЧАКАМЕ СЕГА-то за да се реализират. Въпреки спомените си - ние нямаме такъв - в който да сме съществували извън СЕГА.
Спрямо допира ни с реалността (ТАЗИ) през цялото време сме пребивавали във вечно СЕГА. (Не знам колко разбираемо се изразявам, но ми е трудно да изписвам мислите си в думи).
Според Айнщайн обаче времето е като пространството - съществуват всички моменти едновременно, както съществува всеки метър (примера за нарязания хляб :) )
Та....?!?

Въобще откъде можем да бъдем сигурни, че ПРЕДИ МАЛКО е съществувало реално, след като нямаме никаква сетивност да го докоснем. Както и неговите следи, които усещаме единствено в НАСТОЯЩЕТО. Еднакво вярно е да кажем, че миналото е съшествувало така както го помним... и че не е съществувало, а е да речем аналог с програмния код на настоящия форум, който е чист потенциал и има ТЕНДЕНЦИЯТА да съществува САМО когато някой юзер го отвори в своя браузър.
То м/у другото има подобни хипотези и за пространството - Луната не е там, докато някой не я погледне :) - Шрьодингер и неговата котка, ако не се лъжа.
Хареса ми тезата на кабалистите, според които ние съществуваме в черни кутии (като Нео, преди да го събудят) и имаме право да говорим само за тази част от реалността, която можем да изживеем. Според това схващане думи като 'съществуване', 'Аз', 'реалност', 'вярно', 'невярно'... нямат особен смисъл извън кутията. Както за нас няма смисъл въпроса какво е семейното положение на числото 5, или пък какво е усещането ако се възприемеш като НЕ-АЗ.
Но това е друга тема.

Иначе поздравления за изключителния анализ :)
« Последна редакция: Май 20, 2009, 04:58:16 am от vallex »
"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #18 -: Май 20, 2009, 07:26:43 am »
сложна материя.

Към наблюдаващите обекти, обаче ще трябва да включиш и неживата материя.

Преди време като си ударих колата всичко изглеждаше като сън - стана за част от секундата. Но не беше само сън. Остана си посмачкана отпреде до момента в който тенекеджиите не я поизправиха.
Реалността е доста реално нещо. Напомня за себе си, при това понякога доста осезателно.
Мога да спомена и други, по-зловещи примери, но всеки сам може да си представи.

А когато включим и всяка жива и нежива материя към наблюдаващите обекти, ще имаме резултат близък доста до конвенционалното мислене - но вместо "битие" на дадения обект, ние го заменяме с "наблюдение". Т.е. затворен кръг, игра на думи.

И все пак съществува ли възможност да се променя битието? В някои книги пише, че можело. Аз също съм склонен да вярвам, но само на теория. Просто едва ли става често, меко казано.

Може би всеки атом да е свързан със всеки друг атом, както във времето така и в пространството. Т.е. има едновременност, а също и единност. Единствено това би обяснило "късмета" като понятие, в който хората са вярвали навремето много. Вярват също и сега.
Също се обяснява телепатията, телекинезата, ясновидството.

Но
ако всичко това работи в пълна синхроничност, то няма нужда от промяна, също и не може да бъде променено.
Ако всеки атом (и всеки обект) е свързан със всеки във времето и пространството, тогава това, което се случва е оптималното. Тая система е била балансирана и уравновесена веднъж завинаги.
Щом има едновременност, това обезмсиля понятието "време". Също обезмисля и нуждата някой да "променя" нещо на даден етап от времето.
Самата "промяна" противоречи с концепцията за едновременност.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #19 -: Май 20, 2009, 15:11:10 pm »
Самата "промяна" противоречи с концепцията за едновременност.

Да, така е.
Но тук искам да вметна предположение, като реално случващо се: усещането за промяна съдим единствено от спомена. Нямаме пряка реална връзка с нея. Например преди 5 минути може да сме били на Канарските острови или Луната - имаме ли преки доказателства, че не сме били? За всичко съдим от НАСТОЯЩЕТО.
Виждаме 'промяната', като сравняваме спомена за състоянието преди малко със сегашното състояние.
А самия спомен е единствено в главата ни. Т.е. материята от преди малко реално не съществува извън нас, поне от наша гледна точка.
Но знаем, че спомени могат да се манипулират или генерират изкуствено (Като при хипноза). Те променят ли реално миналото ни?
..Даваш пример за катастрофата. Имаш спомен, че колата е била здрава преди да се случи, а сега я виждаш смачкана. Здравата кола е само спомен, а смачканата я долавяш с петте си сетива. И на база спомен решаваш, че е се е случило събитието катастрофа. Ами ако например 'някой' е генерирал този спомен частица от секундата преди това...?!

Да вземем един луд, който разговаря с невидимите си приятели. Ние му казваме, че няма такива, а всичко е плод на неговото въображение. От негова гледна точка е реално, от наша не е. Коя е обиктивната реалност в случая?!.. и това доказва ли, че ние не си въобразяваме, а той да...

Доколкото за връзката за всеки атом със всеки друг във всеки един момент и в цялото пространство - също има предположения. От квантовата механика знаем, че една частица може да се намира на много места едновременно. А защо не и навсякъде. От тази гледна точка аз и клавиатурата не сме две части от едно цяло, а сме едно и също нещо. Холографският принцип.

Но пак казвам - това са само някой от безкрайно многото предположения за реално случвашото се :).

Едно може би е сигурно.. ние нямаме преки доказателства за съществуването на този свят така, както лудия няма за неговия 'въображаем' приятел.
Кое е вярното... опираме до вярата. Сигурно неслучайно думичката 'вярно' произлиза от нея.
"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #20 -: Май 20, 2009, 15:19:37 pm »
Добър ден!  :)
Много благодаря за адекватните коментари и най-вече за намесата на оторизираните лица в прегледността на тази тема. Наистина ви благодаря!
vallex, вие до сега къде се крихте? ;)
Много се радвам на посоката, в която завива разговорът и обещавам с това да се изчерпи личната ми пристрастност.
vallex, миналото само по себе си е сбор от мисли и нищо повече, затова сте абсолютно прав, че то не представлява реално доказателство, че наличността на времето е абсолютна. Точно и както бъдещето е само представа в нашите умове. Ние нямаме точен разделител на двете понятия нито мисловно, нито физическо. Приели сме че събитие следва друго и това е.
Тук реален проблем няма, стига да не подхождаме избирателно към точно кое събитие предхожда точно друго.
Настоящият момент сам по себе си, се оказва, че е изключително тесен диапазон от реално време, при това само за самите нас.
Останалите моменти като нищо може да си следват някаква тяхна уникална подредба. Разбирайте хаотичност. Според много физици хаосът съдържа в себе си безброй вариации на ред. Нищо не задължава собственото ни време да следва стрела. То може да е спокойно вързана на фльонга последователност от събития, които ние мисловно да подреждаме в разбираем ред. Според мен нищо не пречи да знаем предварително всички събития от целият си живот, но по разбираеми* причини да са недостъпни някои от тях.
(*Под разбираеми причини, имам предвид характеристики като агресивността на биологичния ни вид, неспособността да използваме голяма част от умствените си и физически дадености и не на последно място - убедеността ни за абсолютно величие.)
Свикнали сме да вменяваме състояния характерни за нас на цялото мироздание. И въпреки, че сме наясно как във вселената има безброй изключения от нашите правила, се изненадваме когато установим, че нещо не се държи според вменените му свойства. Цялата вселена е един вид "Виновна въпреки доказване на обратното".
Ще продължа после.
Благодаря за вниманието! :)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #21 -: Май 20, 2009, 15:24:32 pm »
Във връзка с 'илюзията' не времето се сетих за древната тибетска притча, в която учителя в продължение на месец наблюдавал с какво се занимава неговия ученик в даден момент от деня и му е задавал въпроси:
- Кога четеш това? отговор: - Сега!
- Кога играеш с другите? отговор: - Сега!
- Кога ядеш? отговор: - Сега!

Като минало един месец учителя го попитал:
- В продължение на много време ти задавах въпроси. Кога ти ги задавах?
- Ми вчера, завчера, оня ден...
- А ти какво ми отговори?
- Сега...

Иначе, Empistosunh, радвам се че се намират хора, които си задават въпроси от фундаментално естество :) С голям интерес прочетох всичко твое.

По начало се опитваме да анализираме нещата от научна гледна точка и според нея да ги приемаме като състоятелни. Самата наука изключва сляпата вяра. И търси доказателства. Плашещото в случая, че самия фундамент на науката е един вид парадигма... аксиома...
Ние трябва да приемем за вярно (да повярваме), че този свят съществува - и от там следва всичко останало.
Без ВЯРА не би могъл да съществува нито един учен.
А какво знаем за ВЯРАТА като фундаментално, базисно свойство?

ПП. (емпистосини - εμπιστοσύνη - вяра?!? :) )
Имаше една култова песен на Никос Вертис, но не знам дали го превеждам правилно
« Последна редакция: Май 20, 2009, 16:20:03 pm от vallex »
"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #22 -: Май 21, 2009, 11:59:59 am »
Здравейте, vallex! :)

Вярата може да се разглежда в много аспекти. Някои хора я бъркат с религията, други с любовта, трети с доверието (често чисто граматически ;-) ), но според мен вярата е висше състояние на мисълта, изчистено по естествен път от конструкти, които и пречат.
Няма друго такова състояние на мозъка, което по аналогичен път да създава убеждения и енергия за нашите умове. На практика цялото ни познание и подозрения, в крайна сметка опират до вярата ни в съществуване. Логика, диалектика, декуктивност... Това е са едни от инструментите на вярата.
Още преди да преценим дали едно твърдение има потенциална истина в него (за нас), то ние питаме своята вяра накъде клони. Често я изобразяват сляпа и наистина тя бива такава в голяма част от случаите, но не защото и липсват сетива, а защото именно това човешко чувство сякаш е сериозно застраховано от посегателства върху неговите притежания.
С единствен враг, който е пак много сериозен нервен процес - съмнението.
И двете имат нужда от "храна". Удивителното според мен е, че те се явяват храна един за друг, не просто врагове. Затова началното за нашите умове не е анализ от научна гледна точка. Началото е огладняла за съмнение вяра.
 Тук се сещам за много примери от молекулярната биология и се извинявам, че ще дам един в чисто физичен дял от този форум, но идеята ми е само да онагледя това, което имам предвид.
 Големите прозрения в науката обикновено могат да се направят при наличието на много малко данни. Такова прозрение е теорията за конвергенцията в еволюцията. Веднага може да се разпознае, че рибите, делфините и ихтиозаврите имат подобна форма на тялото и че крилете на птиците, прилепите и птерозаврите са устроени по сходни начини. Всеки може да разбере, че всички тези структури са се развили в рамките на относително несвързани групи организми, за да се справят по един и същи начин в едни и същи условия. Един от гигантите на палентоологията Стивън Джей Гоулд използва една мощна метафора, която нарича повторно пускане на лентата. Той твърди, че ако историята на Земята и Слънчевата система може по някакъв начин да се произведе отново, ще сме свидетели на различен набор животни и растения.
На база тази метафора са издадени много книги, но и се е състоял един бих казала епичен сблъсък между Гоулд и друг гигант, но в биологията - Саймън Конуей Морис. Като последният доказва, че на планета, където гравитацията, съставът и налягането на атмосферата и солеността на морската вода са едни и същи, конвергенцията би произвела серия същества, които най-вероятно ще ни изглеждат познати. Не съществуват прекалено много начини за създаване на криле или перки, както и по-ефективни начини за летене или плуване. Освен това в крайна смета пак ще опрем до хлорофил.

Иначе сте прав за сляпата вяра в науката, но и това и е хубавото на последната.  ;)

За п.п. - Имах предвид вторият вариант на този превод - "доверие".
Не се сещам за песента, а не я и намирам...
Πρέπει να άκουμε για να συνεχίζουμε στης όραση μας... σύχνα. ;)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #23 -: Май 21, 2009, 17:43:00 pm »
Цитат
Дори Хокинг (поне доколкото змам) прескача този момент, след като на въпрос възможно ли е пътуване назад, отговаря шеговито: "Да сте срещали туристи от бъдещето?..."

Този тип аргументи са напълно несъстоятелни (независимо от "авторитета" който ги изказва).Това е така защото почиват на абсурдното предположение че "туристите" след като дойдат "задължително" трябва да дадат пресконференция по CNN  за да може всички да разберат за това "чудо". Да не говорим за милионите технологични възможности, които да ги направят скрити наблюдатели на събитията и т.н и т.н.А и същия аргумент се изтъква доста често и по отношение на извънземните и в частност парадокса на Ферми който би имал логика само при  липсата на конспирация (заговор). Каква ирония просто - след като света ни е базиран изцяло на криене на информация - тя се крие  за абсолютно всичко с цел пари и контрол.Не случайно за всичко има патенти и "права". Ако ги нямаше почти всички стоки биха били десетки пъти по- евтини.
« Последна редакция: Май 21, 2009, 19:44:20 pm от Alien »

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #24 -: Май 21, 2009, 19:02:52 pm »
Бих искал тук да вметна и нещо което написах в друга тема по повод окултните учения:

"....
Без пространство и време ние сме навсякъде едновременно.

Ние сме свършили нашия път, по който вървим, още преди да сме го започнални.

Няма следващ момент, в който бихме могли да поправим грешките си, които сме направили в предишния.

Извън времето,
ние сме при Твореца и СЕГА.

Извън пространството,
не бихме могли да бъдем един до друг.. един в друг..
ние и Твореца сме ЕДНО и СЪЩО нещо.

Извън време-пространството - ние СМЕ Твореца СЕГА.

...или има пространство-време навсякъде и в безкрая на Ада и Рая, което да ни дели от Него. "

Иначе благодаря за изчерпателния отговор за Вярата, Empistosunh. Дълбок поглед, макар и да знам, че винаги има какво още да се пише.

Доколкото за Хокинг имах предвид, че заобикаля истинския парадокс, предизвикан с пътуването във времето. И той не е, че можем да убием дядо си. Поне за това има обяснение във паралелните вселени.
За да пътуваме назад - трябва да променим изоснови мисленето си. Самата мисъл тече в посока бъдеще. Поне така си мислим. Колкото и назад във времето да пътуваме, за нас то ще е винаги бъдещ момент.
Може и да го е казвал Хокинг, но лично аз не съм прочел (или гледал) някой физик да го има предвид.
"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #25 -: Май 21, 2009, 20:02:12 pm »

Когато пси шпионите ( обучените в дистанционно виждане) се връщали от своите ментални пътувания и описвали множество измерения, далечни планети, звезди, пътувания през времето, дори техните шефове били скептични относно изнесените твърдения.

Но в някои по-нови книги физици твърдят че са открили свидетелства за "топ кварк", който те считат за ключов елемент относно погледа върху физическата вселена.Според тези учени "Ние сме във вселена в която пространството съществува в 10 измерения и в която може да се пътува назад във времето, вселена в която се образуват дупки във времето и пространството и служат като преки пътища (шорткътки) до други части на вселената. А видимата вселена може да е само една от безбройните мини вселени, които съществуват паралелно като сапунени балончета в космическата пяна.

От книгата Пси шпиони - истинската история на американската психическа военна програма.


Неактивен sidewinder

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 837
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселен
« Отговор #26 -: Август 26, 2009, 16:37:10 pm »
Прочетох темата отгоре-отгоре. Затова искам да се извиня, ако има доблиране на мнения като това, което аз ще дам.

Времето не съществува. То е протеза на нашето съзнание, която ние сме си изработили. Времето ни помага да се ориентираме в среда с ниска степен на ускорение, каквато е триизмерното материално пространство (отвъд инфлексната точка на скоростта на светлината няма време). Извън това пространство, миналото, настоящето и бъдещето съществуват заедно. Представете си един течен тороид вода. И една машина, която прилича на пръстен и обикаля около тороида, така че той да влиза в пръстена. Ролята на машината е да замръзява водата в участъка, над който се намира. Замръзналият участък го приемаме за настоящето. Това, което се е разтопило е миналото и това, което следва да замръзне е бъдещето.
« Последна редакция: Август 28, 2009, 20:43:09 pm от sidewinder »

Неактивен bogoizbrania

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 931
  • Homo Supermenos!
    • Олтар на непознатия Бог
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселен&#
« Отговор #27 -: Август 26, 2009, 18:09:20 pm »
Някои казват че понятието за време и измислено от продавачите на часовници, аз мисля че времето е най близкия преобраз на същността на Бог, както Пространството е част от същността на Светия Дух, а материята е преобраз на Христос. Всъщност идеята че вренето тече на обратно не е ми е чужда и не е изключено че при края на света времето ще започне да тече на другата посока.
Във всеки случай мога да се похваля че открих кога запона да тече времето, времето е съсдадено в Бт.1:1, но заповането да тече или да се движи или както е по правилно да се напише започва със изгонването на Адам и Ева от рая в Бр3, в рая на небето няма време, времето е само за нашия свят. За това определено го смятам за мое откритие.
Soli Deo Gloria!

Неактивен Out Of Time

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 19
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената
« Отговор #28 -: Август 26, 2009, 18:14:52 pm »
Времето не съществува. То е протеза на ношето съзнание, която ние сме си изработили. Времето ни помага да се ориентираме...
Напълно споделям това мнение, винаги съм смятал, че време не съществува. То е абстракция на възприятието, която ни помага да измерваме периоди.

Популярната идея е, че там в черната дупка, пространството няма никакво измерение, а времето заема мястото на пространството.
Може ли тези, които приемат популярната идея, да дефинират понятието "време" и как тази абстракция на възприятието може да запълни обем в пространството? Времето да запълни пространството е все едно в бутилка да налеете 1 литър мисъл.

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Безкрайно ли е времето? Или краят на Вселената?
« Отговор #29 -: Август 28, 2009, 15:44:00 pm »
Out Of Time, здравейте!

Времето е точно толкова абстрактно понятие колкото и трите пространствени области, а и скоростта.
Физиката е свързала 3-те абстрактни понятия в нещо, не по-малко абстрактно от тях самите.
В тази връзка, сравнението Ви не е удачно, тъй като никъде из формулите, в които времето има някакво значение, няма нищо обективно. А бутилката обективна ли е?

Поздрави :)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27