Философът Ивайло Кутов: Доган се залюби се пред очите ми с Таня Желязкова!Имаше комплекси заради произхода сиСтудентските години на Ахмед Доган в София са обвити в мъгла – като се изключат, разбира се, някои битови подробности, намерили отражение в агентурните му “сводки” за неговите разработчици от ДС. Има обаче хора, които помнят младия Меди Доганов от лекциите и упражненията във Философския факултет на СУ, където той се дипломира, а скоро след това – с помощта на вездесъщите тайни служби е зачислен за аспирант в Института по философия към БАН. Един от тях е неговият “набор” и колега от студентските години Ивайло Кутов, участник в Кръглата маса от декември 1989 г., съучредител на възстановената Демократическа партия, който и в момента работи в Института по философия към БАН.“Навремето Доган ни правеше впечатление със своите знания. Доста четеше, беше доста ерудиран. Легендата беше, че е дошъл в Софийския университет от Шумен, понеже там задавал неудобни въпроси на преподавателите, едва ли не – дисидентски. А той вече е бил внедрен – ако се съди по документите.
Повтарям –
Ахмед Доган беше с много знания, но понякога си личаха някои пропуски в произхода,
които се отразяват все пак на комплексите на човека. Някой път елементарно говореше, някой път се опитваше да преувеличава това, което изказва като сентенция, като мисъл, като прозрение...
От време на време си позволяваше да говори – примерно против Иван Славков. Но в тесен кръг – когато бе с Таня Желязкова. Във връзка с турските проблеми – тогава още не бе започнал “възродителният процес”, правеше едни далечни намеци – в смисъл за повече справедливост към това население, но не изпъкваше с някаква прозападна ориентация, честна дума.
По една случайност любовта му с Таня Желязкова се зароди пред очите ми. Това стана в навечерието на тежък изпит по история на класическата немска философия. Отидохме с Таня и Доган в жилището на наш четвърти състудент. Не можеше да се отрече, че той беше чел, че беше подготвен. Разчерта схеми и даде методика как да се справим прагматично с изпита. Тогава още не бяха гаджета с Таня. Тръгнахме си тримата, пожелахме си “приятно лято”, преди да се разделим. Но вече си личеше по погледа му, че тепърва предстои нещо.
Това бе през 1979 г.
Доган имаше и други приятелки от курса – Ани Илиева, една Сашка от Кюстендил...С Димитър Гинев бяха близки повече на научна основа. Не помня с Юрий Борисов да е имал някакви особени контакти.
По-късно, когато стана аспирант, негови научни ръководители в БАН бяха Сава Петров, Бог да го прости, интелигентен човек, но се оказа агент, и проф. Светослав Славков, завеждащ секцията, който също почина. Не знам дали е бил агент, но беше стар партиец.
Били сме с него по студентски бригади, държеше се сърдечно. Веднъж бяхме в Девня и той чрез Дръндар осигури едно цяло агне за групата. Лично аз имам много добри спомени от купоните /тогава ги наричахме “терени”/ с Доган.
Беше човек на живота. Флирт, танци... Когато сме били на сбирки, на купони, ми е сочил някои момичета с по-особени белези и ме е питал как ги виждам, какво ми е мнението.
Хубавите ми спомени от Доган преобладават, но не приемам нещата, които извърши по-късно – на първо място създаването на етническа партия. Всички казваха, че това е опасно, дори и турците, които бяха в Независимото дружество за защита правата на човека /НДЗПЧ/.
През февруари 1990 г. Доган беше специално поканен на заседание на КС на СДС, но не прие да влезе в СДС. Отказа. Каза, че ще действа самостоятелно. Каза, че не приема НДЗПЧ да защитава интересите на “турско-помашкото население”. Това му беше тезата. Тя беше странна, но очевидно вече е била в ход регистрацията на етническата партия ДПС.
На Доган му беше наложен авторитет, отчасти изкуствен.На 30 януари 1990 г. се състоя голяма сбирка на НДЗПЧ в тогавашното столично кино “Петър Берон” и там
Таня Желязкова излезе с петиция в защита на “моя приятел Ахмед Доган”. В подписката се включи и Румен Воденичаров, който по-късно си скубеше косата за това. И това е една от ирониите на най-близката ни история – един от факторите, които легитимираха Доган, да бъде Румен Воденичаров.
През февруари 1990 г. на заседанието на КС на СДС Воденичаров вече беше на друго мнение и каза: “Ахмед Доган е поел по пътя, който отново ще го вкара в затвора, но този път аз няма да си мръдна пръста да му помогна”.
Записа Даниела КРЪСТЕВА
ОТ ГОДИНИ НЯМА БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИДевизът на Доган и досега гласял: “Подхвърляй всичко на съмнение и се стреми към истината. Само тя ще те направи свободен”. Сокола го е записал в дневника си още през 1972 г. След като излязъл от затвора, разбрал, че е крайно време да престане да страда за своите приятели. Оттогава не поддържа близки контакти с никого.
ДО 7-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ВИКАЛ НА МАЙКА СИ “КАКО”“Дядо ми и баба ми ме отгледаха. До първи клас дори не знаех, че майка ми ми е майка и я наричах “сестра ми” или “како”. Майка ми, когато съм бил на три месеца, се е развела с баща ми, когото между другото изобщо не съм виждал. Дядо ми по майчина линия беше строг човек, но справедлив. Той беше овчар и първите си години винаги свързвам с моя “овчарски” живот. Примерно на 3-4-5-6-годишна възраст. Имаше едно магаре заедно със стадото и няколко кучета и аз като малко момченце винаги обслужвах стадото. “Малкото овчарче” ме наричаха...”, довери преди много години Доган. Когато дядо му починал през 1971 г., последната му заръка била да му направи надгробния паметник. И Сокола го измайсторил със собствените си ръце.
ПЛАШЕЛ КМЕТА НА ДРЪНДАР С “ПУКАЛКА”Като дете и тийнейджър бъдещият ДПС-лидер бил много буен, държал се предизвикателно и не цепел басма на никого. Обичал да провокира съученици, учители, дори представителите на местната власт в Дръндар.
Един ден кметът на селото го обидил – според него незаслужено. По това време Доган бил 8-9-годишно хлапе. Но от по-големите си авери научил хватката как се прави “пукалка” – самоделен “инструмент” от кибритени клечки, който вдигал страшен шум. Издебнал кмета да мине по една от уличките и пуснал в действие “пукалката”. Човекът така се стреснал, че чак подскочил от уплаха. След това, разбира се, се окопитил, и погнал хлапетиите, които му спретнали “покушението”, подкокоросани от малкия, но отмъстителен Ахмед.
“ХОДЯ ПО БАРОВЕ КАТО САМЕЦ, КОЙТО СИ ТЪРСИ ЖЕРТВАТА”,
фука се едно интервю, датиращо от зората на демокрацията, известният с пословичното си бохемство лидер на ДПС. Според негови приближени той и досега поддържал следния режим: лягал си между 2 и 3 след полунощ. Задължително спял по 8 часа. И трябвало да се случи нещо извънредно, за да наруши табиетите си. Преди да се унесе в сън, размишлявал, четял или пишел. Но ако не се чувствал достатъчно уморен, “се хвърлял в обятията на интимността”.
Според отлично информирани източници Сокола обичал да разпуска в компании на известени олигарси в заведението “Шатрата” край Правец, където навремето е пирувал с отбрани гости от страната и чужбина самият Тато. Местните разправят, че специално за Сокола били доставяни кръшни девойки на подходяща за мераците му възраст.
По думите на Доган сравнително тесен кръг от хора го познавали като бохем. Обичал да ходи по ресторанти, “но не винаги”. “С удоволствие ходя и по барове, не бих отказал. Доскоро често ходех и по дискотеки. Естествено, там съм съвсем сам, не като политик, там съм като човек, като самец, който си търси “жертвата”, довери преди време лидерът на ДПС.
ПОСИНИЛ ОТ БОЙ СИНА СИ ДЕМИРАхмед Доган така и не се жени за голямата си студентска любов – Таня Желязкова, въпреки че двамата живеят заедно и им се ражда син Демир, който Сокола припознава. Причината да се отчуждят фатално един от друг бил престоят му в затвора. Поне така твърди Доган.
След като излиза на свобода, бъдещият ДПС-лидер разбира, че е “чуждият елемент в семейството”. Синът му изобщо не го познава. На малчугана явно не му е било лесно, тъй като изведнъж идва някакъв мъж, наречен “татко”, и ролите вкъщи трябва да се преразпределят.
Може би затова по думите на самия Доган “отначало синът му не го гледал с много добро око”. Веднъж дори го поставил на изпитание. Докато Сокола седял в кухнята, четял вестници и пушел, момчето се надвесило от перилата на балкона /жилището на майка му се намирало на седмия етаж/ и започнало да се клати напред назад демонстративно. Баща му го помолил да не прави това, но Демир не го послушал. Тогава Доган му обърнал гръб. Синът му престанал и отишъл при него.
“Като го хванах, си получи пердаха. Два дни не ходи на детска градина заради синините от боя”, призна още в самия старт на политическото си поприще лидерът на ДПС.
“ЕМИЛ КОШЛУКОВ НЕ СТАВА НИТО ЗА ПОЛИТИК, НИТО ЗА ПОЛИТОЛОГ”,
заяви категорично Ахмед Доган още през далечната 1992 г.
Двамата се запознават в Старозагорския затвор в края на 80-те години. Доган твърди, че Кошлуков излежавал “малка присъда”.
“На него дори съм му бил първият учител по политика и политология. За съжаление после се разочаровах от него. И съм убеден, че от него нито политолог ще излезе, нито политик. Давам му оценка, защото съм му бил учител там с молив и тетрадка, ежедневно съм му давал лекции кое как е – основни, принципни положения...”, припомни Сокола.
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/article/13322
