Прераждането изобщо не ми изглежда аналогично на възкресението. Христовото възкресение е възвръщане към живот, което ще е вече в друго тяло-христово. След физическата смърт човек заспива според Библията, и пак според нея в гроба няма ни мъдрост, ни нищо.
Докато прераждането говори за цикличност и за задгробен живот. И особено според ню ейджа няма значение какво правиш, тъй или иначе, ще се преродиш в ново тяло.
Това обяснявам и аз, че
не са аналогични, докато ти обясняваш обратното.
И при двете пишеш, че се връща "живот" в ново/друго тяло.
При възкресението, според мен няма връщане на нещо отново в тяло. Същността ти не "губи", но не за да се преражда. Може да е, за да служи за модел примерно на нови или просто да си ... почива, без да се налага да се инкарнира наново.
При прераждането е задължително някаква определена същност да се въплъщава в тяло. Обаче! Това е характерно за почти всички същности, които първо се "изпаряват" от тялото и после наново се "втечняват и го пълнят"

Но никъде няма указания тези същности преди да се инкарнират в тялото дали са на Озирис и Азис или само на единия или другия или пък различни комбинации-коктейл от други на разположение. Единствено това е обяснението да има достатъчно за "пълнене" на увеличаващите се като популация (тела) хора.
Във връзка с Исус възможно е, неговата същност да е чиста и едно, не като съвкупност от части, а като самотворящо и неунищожимо, в този смисъл си възкръсва без ангажимент отново да пробва човешко тяло.