Първо искам да благодаря на всички които откликанаха на моето запитване. Наистина ми помогна информацията.
Бих искала да ви попитам колко Прани има като цяло? 
Зависи на каква база се прави разделянето. Пет или десет както беше посочено в първия ти пост. Също атомична, човешка, земна, слънчева. В някои източници се споменават пет (или седем) във връзка с татвите – Притхви, Апас, Теджас, Ваю, Акаша, (Анупадака, Ади).
Темата е много обширна, а информацията не липсва, но е непълна и разпокъсана. Всъщност опитите да се систематизира до голяма степен ограничават истината. Нещата в действителност са далеч извън способностите на човека за разбиране и за да се подредят парченцата в една обща мозайка хората ще трябва да положат още усилия за своето интелектуално и духовно развитие. Цялата истина е като една гениална и изящна по своя замисъл и красота ваза на парченца; аз от своя страна мога да предложа само една малка част от всички парченца, като самият аз не разбирам напълно всичко от това, което цитирам (или ще цитирам). Красотата, необятността и всеобхватността на пълната истина все пак може да бъде почувствана дори и от тези парченца, а в бъдеще тя ще ни се разкрива все повече и повече.
Продължавам с откъс от книгата на Чарлз Ледбийтър - Чакри, кундалини и прана.
Прана или жизненост
Вече обяснихме, че жизнената сила е една от енергиите на Логоса също като тези, които наричаме светлина, топлина или електричество, според честотата на трептенията й. Но действието на жизнената сила се различава в много отношения от това на светлината или на топлината. И двете предизвикват трептение в атома, което идва като външно въздействие. Другата енергия, която наричаме жизненост, идва в атома не отвън, а отвътре.
Трябва да помним, че самият атом не е нищо друго освен проява на една сила. ... Съвсем вярно е, че целият физически план, всичко, което виждаме, не е нищо друго освен майя (заблуда). Така че тези атоми съществуват благодарение именно на постоянното упражнение на Логосовата волева сила. И когато се опитаме да изследваме действието на тази сила, намираме, че тя не иде в атома отвън, а извира отвътре – което, разбира се, значи че тя влиза от едно по-високо измерение. Същото е вярно и по отношение на силата, която наричаме жизненост. Тя идва в атома отвътре, заедно със силата, която поддържа атома, вместо да действа спрямо него отвън, както е случая с онази друга сила, която наричаме светлина или топлина.
Когато жизнеността извира вътре в атома, тя му дава допълнителен живот, а и свойството да привлича, благодарение на което той веднага групира около себе си шест други атома, нарежда ги в определена форма и става един „хиперметапротоелемент“, както е наречен в „Окултна химия“. Но този елемент се отличава от известните ни елементи по това, че създаващата го сили идва от второто лице на Логоса вместо от третото. Следователно то е малката група, която образува извънредно бляскавата броеничка на мъжката или положителната змия в химическия елемент кислород (виж „окултна химия“), и е в сърцето на централната сфера на радия.
Тези кълба се виждат най-лесно измежду всички, които плуват из атмосферата, тъй като са бляскави и извънредно активни – носители са на крайно интензивен живот. Това действително са формите на огнен живот, така често споменавани от мадам Блаватска.
Макар силата, която оживява тези кълба, да е съвсем различна от светлината, тя сякаш зависи от светлината за проявлението си. По време на бляскаво слънцесияние тази физическа сила започва отново да извира и предизвиква раждането на такива кълба с голяма бързина и в несметно количество. В мъгливо време този процес намалява твърде много, а през нощта като че ли съвсем престава. Затова може да се каже, че през нощта ние живеем благодарение на запасите си от предишния ден, и макар че най-вероятно този запас не може никога да бъде окончателно изчерпан, очевидно е, че той твърде много намалява, когато се заредят няколко мъгливи дни един след друг. Кълбото, веднъж създадено, остава да съществува като един субатомен елемент и не личи да изменя или губи силата си, докато не бъде погълнато от някое живо същество.
Човек поглъща тази сила, както вече се каза, през ефирния център (чакрата), съответстващ на далака. ...
