Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Спорт-Здраве3 в Януари 05, 2009, 22:07:25 pm

Титла: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 05, 2009, 22:07:25 pm
Тема размислителна, безцелна. Заверил проекта: Боризмей амстафа.


В нашият свят на неограничените възможности, на информацията и на наблюдението, имаме ли все още право да се питаме въпроси? Ако решим да се питаме за нещо,не е ли редно първо да се попитаме - именно доколко всъщност са неограничени възможностите на нашия свят, точно колко власт има информацията и фактически докъде е възможно наблюдение?

Достатъчни ли са възможностите на нашия свят, за да ни заблуди за всичко, което пожелае?
Достатъчно власт ли има информацията, за да може да замени всяка разменна монета и да направи дори немислимите фантазии действителни?
Доколко наблюдението може да се нарече наблюдение и доколко ествено състояние на нещата? Или има ли нещо, което не се наблюдава?

Да, предостатъчно и не.

Тогава, ако можем да бъдем заблудени за всяко едно нещо, по всяко време и с голяма лекота... ако живеем заради информацията и следователно животът ни се купува и продава... ако няма НИЩО неприкосновено... То следва - нашият свят свят на ценностите и нравствеността ли е?

Не е :) Тогава, може би, това е донякъде притеснително :-\

И при условие, че сме принудени да ходим на работа, да гледаме семейства, да даваме 1/3та от кинтите за ядене, 1/3 за данъци и 1/3 за поддръжка на това, оето вече имаме...
...и при условие, че нямаме възможност да хванем кирките и да изравяме археология, да хванем ножовете и да разпаряме биология или да мятаме камъни към слънцето, а да изследваме космоса...

...На кого да вярваме за информация?

Съществуват ли учените, които ги пише по вестниците? Кой може да създаде нереална личност? Какво може да направи тя? Кой трябва да провери дали съществува, кой проверява информацията, кой я доказва отново, кой я редактира, кой я печата, кой ми я носи, защо ми я носи, кои са всички тези хора, някой вижда ли ги, кой е задължен, на кого му плащат, колко, кой е принуден, от кого, кой е той, за кого работи, последния къде е, с какво се занимава, има ли интерес, какво го бъркам аз...

...и накрая - защо?

Или къде.

Кога съм на работа?

И имам ли избор да бъда прав.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Androctonus в Януари 06, 2009, 11:12:32 am
Разбирам на къде биеш (май) и кое те е провокирало да пуснеш темата.
Аз съм сигурен в едно - че има какво да се каже по въпроса и ще е полезно на много хора във форума.

Това, което каза в прав текст и чрез въпросите, за които мислиш, че ниой не може да ти даде отговор, е до някъде така, по мое мнение - не можеш да си напълно сигурен в нещо. Самият аз имах една случка - бях убеден, че съм присъствал на едно място, казвал съм нещо, разбрал съм нещо и няколко години си живях с мисълта, че един приятел е свирил на кавал в народен ансамбъл. Нищо общо.

Вярно е, че всеки избира сам на какво да вярва.
Манипулацията с информация обаче се практикува масово - когато някой вярва на един източник, а отхвърля друг не защото нивото на провереност му е по-малка, а защото не отговаря на вече изградената ни представа.

Ролята на науката е да отговаря на въпроси, които най-често учените сами си задават. Лошо няма.
Всъщност колко хора от вас са проверявали наистина, дали имат черен дроб?
Изследванията на черния дроб (ако сте си правили) може да са компрометирани. Колко от вас са виждали черния си дроб?
И все пак, ние знаем (от опит), че човешкият организъм не може да функционира правилно без черен дроб. Затова приемаме, че го имаме.
хах... сега, като се сетя за вегетарианството... ние хубаво спорим, ама колко от вас са си виждали стомаха :))))

Та науката, такава, каквато е.. пфф замислена се основава на опита.
Това, което е отвъд човешкия опит не бихме могли да изучим чрез науката. Има си религия, вяра... кой както иска да го нарича. Чрез тях, както и чрез други практики може да се "научим".

Но когато започнат да се изсмукват научни доказателства за нещо, което не може да се докаже - това лесно се оборва. Не защото може да не е вярно, а защото метода на доказване не е правилен. (примерно съществуването на Бог).
Горе долу, междувпрочем Тома от Аквино описва "конфликта" между църквата и науката - всеки да си знае гьола.

Отделно от това са чистите измишльотини, които не са характерни само за нашето време - винаги е имало хора, които си измислят нещо, за да печелят внимание и пари.
Измишльотините лесно се познават от хора, които се интересуват в областта.
Примено... що за авторитет ще сложи един чуждестранен шлем върху корицата на една про-националистическа книга? (да, да... издатели... дрън дрън)
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 06, 2009, 11:43:15 am
Именно :) Това е естественото състояние на нещата,в което никой не мисли зло на другия...в света на морал и ценности други "полезни" ограничения на съзнанието.

Но ваншия свят на "вредни" ограничения на съзнанието, където свободата ти е нещото,за което всички се борят и искат да имат,нещата са по-целенасочени.

Естествено,има проверени неща - черен дроб и тн.Основни неща,които обикновеният човек лесно разбира и сам.
Но колко версии на торсионен генератор има изобретени и скрити от погледа на всеки обикновен човек? Колко на борй са лекарствата против рак,които отново "не съществуват"?
Колко реализации на перпето-мобиле са направили учените и колко от тях са стигнали до хората,освен ако те самите също не ас ес сетили?

От ясно по-ясно е например,че човечеството(тоест командирите на човечеството) отдавна е открило безконечната енергия от нищото и няма нужда да гори каквото и да е,за да я извлече.Но това ли е светът ни? :)

Не е.Тогава кои са онези учени,които откриват тези неща? Те не съществуват за обикновения човек.Техните шефове също не съществуват за обществото.Целта на тази група хора - също не същестувва за обществото,защото не отговаря на изградената им рамка на мислене.



Това се отнася до криенето на информация.А създаването на информация?

Колко от информацията,пусната в обществото,има за цел да го насочми? Информацията сама по себе си оформя възгледите и възприятията на иначе еднакви неща.Различна информация - различно възприятие на един и същи обект.

Такаче въпросът е кой я пуска и защо :) Понеже информацията винаги чертае пред себе си посока.


Така че..."непроверена информация"? Висшите хора са способни потопят маляк континент и да прикрият това деяние,камо ли да създадат "проверена информация".

Затова според мен,в нашият свят и нашето време...трудно е :)
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Androctonus в Януари 06, 2009, 11:58:47 am
Добре, ти се опитваш да представиш информацията като нещо, което е отвъд човешкото разбиране. Това е интересна гледна точка.
Но трябва да имаш база, за да отправиш това твърдение.
На базата на какво твърдиш, че ги има тези учени?
На предположения, на "информация", на книга?
Не е излишно да се допусне вероятността, информацията, която те е накарала да допуснеш, че информацията, за която ти говориш, е истинна, всъщност Е възможно да е изманипулирана, измислена или просто грешна (умишлено или не представена като такава).
Ето защо, не е ли по-добре изказвайки едно твърдени, да го основаваме на нещо, което е по-близо до човешкия ни опит, колкото и да е ограничен, защото в този случаи шансът твърдението ни да е грешно е по-малък?
Примерно: Говорейки за история, водещо трябва да е твърдението - нещо не съществува, докато не се докаже от извори. А много често една теория (недоказана) се доказва, чрез хипотези (по същност недоказани, често недоказуеми). Хипотезата е "игра" с информация и няма как да е обективно доказателство.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Iris в Януари 06, 2009, 12:14:36 pm
Много обичам безцелни теми. Можеш да си пишеш без да се притесняваш особено, че ще се отклониш от темата. А аз със сигурност ще се отклоня.

Всеки иска да знае истината, да има информация. Информацията дава възможности и власт... донякъде. Това, което е по-важно от информацията е начина по който я използваме; по-важно е и доколко сме свободни да определяме в каква посока, за какво да я използваме, т.е. доколко правилно определяме целите си. Информацията е средство. С истината може да се злоупотреби, също така, както може да се злоупотреби с лъжата.

Ако дадем на едно дете пистолет и му покажем как да си служи с него, можем да очакваме примерно да отиде до най-близкия магазин за играчки и да си "купи" някоя. Хората са деца, а информацията често може да бъде оръжие. Значи някои хора ще дадат на детето пистолет, а то ще си мисли, че има някаква власт да командва другите хора, но всъщност хората даващи оръжието знаят предварително какви ще са действията на детето и само го използват. Други хора няма да дадът на детето пистолет, преди да порастне (разбирайте преди да са сигурни, че детето ще използва пистолета с цел не да наранява или да получи нещо за себе си, а за да защитава себе си и другите хора); те ще му доверят такива средства, които отговарят на неговото съзнание, които може разумно да контролира.

Хората не знаят истината, защото са деца. Белите (добронамерените) никога няма да им предоставят повече информация, преди да са пораснали. Черните (злонамерените) често предоставят частична информация (те и без това не разполагат с "цялата" и по доста въпроси са в заблуждение, гледано от позицията на Белите), която хората разбира се не могат да контролират и злоупотребяват с нея, изпълнявайки намеренията на черните. Хората трябва да се научат да мислят; да се научат, че всеки живее не сам за себе си, а със загриженост за всички останали; да осъзнаят, че човечеството е едно неделимо цяло и това, което засяга един човек неизменно рано или късно се отразява и на всички останали. Друг начин за научаване на истината няма. Човек получава части от истината и според това, доколко ги е овладял, как ги използва получава или не получава следващата част. Всъщност дори и човек да получи погрешна информация, по-важното е отново как ще я използва, с какви намерения.

Разбира се черните се опитват да повлияят и на начина по който хората мислят, на намеренията и желанията им. Белите също, но само като ги насочват, без да ги вкарват в заблуждения и с това да ги манипулират. Средата в която е потопено човечеството в настоящето е доста тежка и се изискват доста усилия за да успее човек да запази чисти мислите и желанията си. В същото време човек също влияе върху средата и за да се прочисти средата, определен брой хора трябва да преодолеят влиянието и, да повишат вибрациите на мислите си и с това да трансформират и средата. Това е и първоначално целта на всички духовни учения дадени на човечеството. Затова и във всяко едно от тях на преден план се поставя личната трансформация, която всеки трябва да осъществи първо в себе си.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 06, 2009, 12:24:48 pm
Естествено,тук си разменяме спекули("хипотези").
Но ако на един човек,който търси информация,му подхвърлиш 100 спекули за ЕДНО нещо,той ще има достатъчно материал да го опознае наполовина ;)


Да,ти каза това,което се опитвам да кажа.Кой казва,че всичките ми книги,било то за стандартни или нестандартни неща,не ме насочват в посока,която не съм избирал.

Работата е там,че за мен информация,отвъд човешкия опит,ще бъде невъобразима ;) Тоест,ако аз съм първобитен човек,и мога да си представя колело,значи аз съм събрал достатъчно опит,за да се опитам да го направя и това е нещо в моите способности и капацитет.

НО...това означава,че щом аз,бидейки такъв,какъвто съм,мога да се сетя за това и то е в капацитета ми...със сигурност е ив капацитета на друг.Който също се е сетил за това.

Въпросът е в този друг.Той на моя страна ли е,и желае ли ми доброто.

Например(за да не съм голословен):
-хрумва ми машина,която на базата на скъпоценните камъни,придава на базова материя(да речем стволови клетки или белтък) желана форма(ДНК примерно или друго).Като фантазия.
-след време прочитам за торсионното поле,което може да обясни "как" би могла да пробачка една такава въображаема машина.
-и тук си даваш сметка - "Аа,значи човечеството отново ме е изпреварило.Но бидейки охрана,а те безгранично обезпечен екип от изобретатели...въпросът е с колко са ме изпреварили.Дали дотам,че да го използват срещу мен,ако се наложи?"

Друг пример:
-въобразявам си,че музиката оказва действие върху мен.Замислям се как ли е възможно.
-прочитам някъде след време,че египтяните се събирали около болния и започвали да пеят.
-и си давам сметка "Аа,значи не съм първия,който се замисля за това.Първия може би дори не е бил археолога,изкопал първата пирамида...Тогава...кой още се е сетил? Преди колко време? И на чия страна е..."
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: merulious в Януари 06, 2009, 12:27:54 pm
М, друго си е да го видиш тъй чисто формулирано, кара те пак да се замислиш доколко си ги осъзнавал тез неща преди това и какво може би си пропуснал...
Благодарности, Iris. :-*
Понякога все пак има нужда да получиш външно потвърждение на това, за което само си си размишлявал...
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: A познай кой в Януари 06, 2009, 14:16:35 pm
На кого да повярваш ,за да бъдеш прав?!?!?!На себе си естествено.Ти решаваш на какво да повярваш.Аз например смятам ,че няма неща като клетка за всеки оотделен човек или нещо подобно или пък ,че ние сме седмата разумна раса  на
Земята или ,че всяка раса ,която е по-виша има база зад планетите в слънчевата сис. или пък ,че Иети идва от друга планета.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав
Публикувано от: Trandev в Януари 06, 2009, 15:05:10 pm
 ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D
Отдавна не бях чел във философията, обаче мивката е изкъртена.
Моят скромен съвет.Стани солипсист, май се мяркаше тук един подобен субект.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 06, 2009, 15:15:27 pm
На кого да повярваш ,за да бъдеш прав?!?!?!На себе си естествено.Ти решаваш на какво да повярваш.Аз например смятам ,че няма неща като клетка за всеки оотделен човек или нещо подобно или пък ,че ние сме седмата разумна раса  на
Земята или ,че всяка раса ,която е по-виша има база зад планетите в слънчевата сис. или пък ,че Иети идва от друга планета.

Това е чудесно :) А прав ли си?  :P
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: dlakon в Януари 06, 2009, 15:45:09 pm
Е, нали идеята е как можеш да си сигурен в нещо.. и това, че ако ти повярваш в нещо, не го прави вярно. И аз мога да вярвам много неща и да използвам аргументи като 'всеки си вярва в каквото си иска'. Аз ако вярвам че има великденски заек, не означава че е вярно.

Много е сложно като не можем да докажем сами почти нищо, както Андромеда каза - да си видим черния дроб, или пък да излезем в космоса и да видим дали Земята е кръгла (въпреки че май имаше и по-лесни методи), да отидем до Марс и да видим кой кого лъже..

И още по-интересно е докъде може да стигне манипулацията.. Един приятел веднъж беше казъл 'за всеки по нещо - който иска религии и богове, който иска секти и дяволи, за едни - нови световни редове и заговори, за други - извънземни'. Идеята е да не им се пречкаш, те ще ти намерят зарибявката.. Колко му е да платят на един като Айк да похранва нечии илюзии.. А дали ги има изобщо? Елита и гущерите или там каквито са. Ако ги има, сигурно и затова са се сетили, че ако аз не искам да ги има - и за това ще си намеря "доказателства". А ако накрая се окажем тъпи животни с толкова голямо его, което ни е внушило че имаме "по-голяма, възвишена цел". Колко ще ви е тъпо, ако умрете и .. няма друго, освен черен екран?. Почти 100% сигурен съм, че "най-знаещите" не биха приели тая възможност, нали? С "най-отворените" съзнания. А има ли нещо такова като 'reverse brainwashing'? Или промиване на мозъците по обратния път?  ;)


Трендев, a какво ще стане ако се съберат на 1 място повече от 1 солипсиста. С UpsideDown обсъждахме наскоро нещо подобно.. Сигурно ще се убеждават един друг кой е истинския и кой - въображаем.  :D




EDIT: много държеше ника му да е удебелен и с главно 'u' и 'd'  :D
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Androctonus в Януари 06, 2009, 19:27:30 pm
Естествено,тук си разменяме спекули("хипотези").
Но ако на един човек,който търси информация,му подхвърлиш 100 спекули за ЕДНО нещо,той ще има достатъчно материал да го опознае наполовина ;)
Туй пък съвсем не е така.
Според мен ще си избере тези спекули, които си хареса, ще ги приеме за истина... и какво от това - може да повярва, че има великденски заек или че живее с Алф.
Особено пък ако спекулите се подкрепят една друга.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 07, 2009, 11:57:16 am
Да,АКО.
Но АКО реши да ге сравнява и отсява общите елементи,ще стане таак,както аз казвам  8)
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: neven в Януари 07, 2009, 12:12:51 pm
На кого да повярвам, за да бъда прав? Отговор:на себе си!Естествено този отговор поражда въпрос:как да се науча да получавам отговори от себе си?
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 07, 2009, 13:09:08 pm
На кого да повярвам, за да бъда прав? Отговор:на себе си!Естествено този отговор поражда въпрос:как да се науча да получавам отговори от себе си?

Не,този отговор поражда въпроса - докога ще се залъгвам,като рядко съм прав  :P и беше зададен по-горе.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав
Публикувано от: Trandev в Януари 07, 2009, 13:47:40 pm


Трендев, a какво ще стане ако се съберат на 1 място повече от 1 солипсиста. С UpsideDown обсъждахме наскоро нещо подобно.. Сигурно ще се убеждават един друг кой е истинския и кой - въображаем.  :D




EDIT: много държеше ника му да е удебелен и с главно 'u' и 'd'  :D


Хахахахаха - сигурно ще изпадне в шизофренично настроение, поради факта, че ще спори с част от собственосто си въображение и най -лошото в случая е, че плода на въображението ще го убеждава, че той е нереален.

Супер зацикляне. ;D ;D ;D ;D ;D

А иначе отговора се крие в невероятната книга - Пътеводител на галактическия стопаджия. Един цитат от нея ще помогне на доста объркани хора тук -

"Пътеводителят винаги е прав, действителността често греши".
Перефразирайте си го и добро настроение това е.
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Salito в Януари 07, 2009, 16:17:32 pm
На кого да повярвам, за да бъда прав.
Защо трябва обезателно да си прав?
Прав да си, не значи ли да съвпадат фактите с капацитета на твоето тълкуване?
Та когато си прав днес за нещо и се оказва че не си утре!
Искам да кажа, че се стремиш към упорна точка за да изградиш гледна точка, и там е проблема според мен.
Вселената няма упора.
Не трябва да допускаме 100% неща, та дори математически.
Нали 1=1 значи една ябълка е равна на друга ябълка, което не изразява теглото примерно!?
Просто се учим .....
за Какво ли се учим?
не знам  :(

 
 
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 07, 2009, 17:03:00 pm
и аз не знам  :(
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: METAL в Януари 08, 2009, 00:21:36 am
На себе си повярвайте, на собствената си интуиция, която е от минали животи, преживяла и препатила, никога няма да ве излъже истинският ви вътрешен глас, НА НИКОЙ ДРУГ!!!
Титла: Относно: На кого да повярвам, за да бъда прав?
Публикувано от: Спорт-Здраве3 в Януари 15, 2009, 16:03:44 pm
Но има и друг момент.Това,което Висшият ми аз вероятно желае,не винаги се желае от осъзнаваното ми съзнание.

Тоест..."вярвай на себе си" означава,че каквото и да направиш,ще бъдеш прав,но според Висшия Аз(тоест истинския ти),който винаги прави така,че да се случи неговата воля.

Тоест...ако волята на по-тясното ми съзнавано съзнание не съвпада с волята на по-широкото ми цялостно съзнание,аз(малкия аз) нямам никаква възможност да бъда прав.Защото каквото и да избера,ще се окаже грешно.Защо? Защото това може да не е волята на цялостното ми съзнание.

Или с други думи - говоренето за свободен избор от първо лице човешка инкарнация е абсурдно и безпочвено.
Говоренето за свободен избор,от трето лице неосъзнато цялостно съзнание е единствената истина.Която ще е неосъзната за незнайно време.

Тоест, свободната воля на ниските нива ще си остане безпочвена за незнайно време.