Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: ======= в Май 06, 2008, 20:43:35 pm
-
Ето и обещаната тема за Тъмните сили и започвам пак от Нина Ничева. Другите материали, които имам за Тъмната йерархия са за нивата й около планетата ни в една книга, а другите са за Системата на Сатаната от друга книга, в която има и за Системата на Бога /нашия Бог, в чието съзнание обитаваме ние/.
-
ДОБРО И ЗЛО - КАК ПРОИЗЛЯЗОХА ДВЕТЕ НАЧАЛА?
Дуализмът, плюс и минус като заряди, са съществували в зародиша на онзи могъщ СВРЪХРАЗУМЕН ЕНЕРГИЙНО-МИСЛОВЕН ИМПУЛС НА СЪЗДАТЕЛЯ - ТВОРЕЦ на Вселената, и нейните структури и обитатели. Може би Творецът съзнателно е кодирал това раздвоение, за да гарантира развитието на творенията си от материален, енергиен, плазмен, полеви и друг тип.
В най-близките до началото на Творческия акт структури градивните съзидателни импулси и породените от тях форми са били в относително равновесие между заряди със знаци плюс и минус. Със саморазвитието на Вселената, на отделните галактики и звездни системи, започва разслоението на градивните енергийни потоци, които в определен момент се обособяват на ПОЛОЖИТЕЛНИ и ОТРИЦАТЕЛНИ енергийни единици. Това е предпоставка за вечно противоборство с цел РАВНОВЕСИЕ И ХАРМОНИЯ, А ТО СТИМУЛИРА РАЗВИТИЕТО НА СЪТВОРЕНИЕТО.
"АНТИСВЯТ" във Вселената е общото название на ПРОСТРАНСТВАТА СЪС СТРУПВАНИЯ НА ОТРИЦАТЕЛНИ СТРУКТУРИ И ЗАРЯДИ. В огромни количества и пространства мощното струпване на негативна енергия засмуква късове пространство и енергийни образувания, както и материални обекти, с което до известна степен се изразходва натрупаната отрицателна мощ.
"Черните дупки" и накои пулсари са подобна проява на Антисвета - ОТРИЦАТЕЛНИЯ СПЕКТЪР в Космоса. Движещото разумно начало на т.нар. ЧЕРНА ЧАСТ от Вселената е с ниво на разума до VІІ степен. Създателят го лишава от ВЕЧНОСТТА във всички разновидности на подразумните нива. Енергийни и материални форми с ниво на разума VІІ степен от Света на Мрака и Отрицанието при енергийна атака се преобразуват в "единици в равновесие", т.е., стабилни структури и неутрални разумни формации. Оцелелите отрицателни заряди и структури се групират в нови мощни импулси от енергиен, полеви или материален тип и вид.
Висшето разумно начало в този отрязък на Вселената може да се приеме за Черния творец на Антивселената - част от необятния Космос. Неговите творения след обособяването му при Сътворението са подвластни само на него. Те са "постижения" на Черния творец.
Помощна висша формация в този отрязък е т.нар. Съвет на Черната армада, в която влизат представители на различни разумни форми от отрязъците, галактиките и съзвездията, но разумът на съществата не е по-висок от ІV степен.
Следващата формация е т.нар. Черно братство. То действа чрез свои представители в отделни галактики, съзвездия, планети от Света на Антиматерията, от паралелни светове. Тук са и т.нар. Черни Учители.
Енергийната формация на Света на Мрака е Черната армада, водена от т.нар. Черен принц и неговия Съвет.
Този свят на отрицанието, деструкцията, хаоса и тъмнината не е по-мощен от Света на Светлината и в крайна сметка е подчинен на общия Творец-Създател. Защото Антисветът е произлязъл от същия този свръхразумен мощен импулс. Разделението и развитието на двата типа заряди и разума идва след това.
Черната армада също има свои информационни депа, в които съхранява познание, умения, информация за видовете разум от покрайнините на Вселената, които са по-склонни да бъдат "изкушавани" и манипулирани, понеже излъчват доста силна негативна енергия. Негативните вибрации са жизнено важни за Черния тип разум - както от планетата Земя, така и от други планети. Ето защо не бива да се мисли негативно, да се излъчват злоба, ярост, омраза, страх, емоции, които автоматично се всмукват и усилват мощта на негативните структури във Вселената.
Обратно, по-мощните положителни заряди могат да неутрализират и да премоделират негативните заряди и да възстановят до известна степен равновесието и хармонията - на дадена планета, в определена система, галактика и по-голям пространствено-времеви отрязък.
-
ВРЕМЕТО НА АНТИХРИСТА
В древни пророчества и тайни ръкописи от старо и по-ново време пророци, посветени, Учители от Духовната йерархия говорят за времето на Антихриста.
Такива периоди на сблъсъци между Добро и Зло, Светло и Тъмно, Прогрес и Регрес, Хармония и Хаос е имало непрекъснато в историята на планетата от заселването й с разумен живот.
Нещата се сгъстяват във времена на промени от количествено в качествено естество - край на една епоха, раса, цивилизация, век. За днешния човек е интересно да знае какво се влага от посветените в понятието "Антихрист" и за неговото време, определено за края на ХХ и началото на ХХІ век.
Близо до истината са пророчествата на прочутия Нострадамус, виденията за Апокалипсиса на Йоан, някои тайни книги на богомилите, устните предания на племена в Андите, Африка и в джунглите на Амазония.
В каноничната религиозна книжнина също има отгласи от древните знания. Но времето и някои прекалено усърдни и фанатизирани духовници са сложили своя отпечатък върху познанието и са доукрасили събитията, за да сплашат човека. Така той губи най-силното си оръжие в критична ситуация - спокойствието, любовта и добронамереността, които са най-добрия съветник при избора на позиция в дадена ситуация.
Страхът, омразата, завистта, яростта, ужасът автоматично усилват негативните вибрации и така Злото става по-силно.
В края на хх век т.нар. Сили на тъмнината, злото, хаоса и деструкцията ще направят поредния опит да вземат надмощие над Разума на индивида и на социума като цяло. Не случайно локалните конфликти са почти непрекъснати. Глад, болести, природни бедствия поставят на изпитание човешкото същество и неговата РЕАКЦИЯ спрямо тях.
Технологията в различни важни сфери /комуникации, медии, военно дело, банкови институции, здравеопазване/ е развита и върви към още по-висока степен на концентрация и централизирано управление чрез мултимедийните мрежи и компютърните центрове. В това няма нищо лошо, но зависи КОЙ и КАК ще следи и ще управлява тези процеси чрез новото поколение компютри.
Времето на Антихриста вече тече, но народите все още неосъзнато усещат бремето на сблъсъка между двете противостоящи сили - Добро и Зло, Хармония и Хаос. Във времето на критични противоборства се получават най-големите уроци за тези, които искат да вървят напред и нагоре. Тогава част от човешкия потенциал прекрачва в нова еволюционна степен на развитие. Други остават потенциал за следващи реинкарнации.
Привидно на повърхностния слой на събитията в края на 90-те години на ХХ век доминират ХАОСЪТ, ДЕСКТРУКЦИЯТА, РАЗРУХАТА, ЦИНИЗМЪТ, БЕЗЧОВЕЧИЕТО и ДЕГРАДАЦИЯТА. НО КАКТО ТРЕВАТА РАСТЕ В ТИШИНА, ТАКА СРЕД БУРИТЕ НА ДЕЛНИКА ПОКЪЛВА СЕМЕТО НА Н О В А Т А Д У Х О В Н О С Т, РАСТЕ НОВИЯТ ТИП ЧОВЕК, КОЙТО ЩЕ СЪБЕРЕ В СЕБЕ СИ ХАРМОНИЯТА И СПОСОБНОСТИТЕ НА КОСМИЧЕСКО СЪЩЕСТВО, ЗА ДА ОСВЕТИ ТЪМНИНАТА НА ХАОСА И ДА УСПЕЕ ДА СЪХРАНИ РАЗУМА ПРЕЗ КАТАКЛИЗМИТЕ, СЪПЪТСТВАЩИ ВРЕМЕТО НА АНТИХРИСТА.
Хората не бива да се плашат от това, че са възможни промени на релефа, на климана, на границите между държавите, на ценностите и взаимоотношенията. Огънят на изпитанията винаги е пречиствал и обновявал цивилизациите в човешката история, за да има напредък и еволюция, за да не се самозабравя Духът и да не прекрачва определените норми за Добро и Зло.
Понякога човечеството се оказва неподготвено за отговорността от някои технологични открития /атомната бомба, химически и бактериологични оръжия/. В някои държави и човешки общности надделяват агресивността и стремежът за доминиране на всяка цена, което е една от уловките на т.нар. Черни сили, чиито синтезиран образ е т.нар. Антихрист.
Конкретната човешка личност, която в края на века ще застане като водач на Черните сили, ще е носител на доста мощ, способности и привидно благородни и амбициозни спасителни кампании от международен мащаб. Ще има доста спекулации с човешките слабости и желания да се живее и оцелява само и единствено на материална основа. В изпитанията ще издържат поелите по Пътя на Светлината, работещи в тишината на Духовния дълг, за да присъединят енергия, мисъл и воля към мощта на Бялата светлинна струя на Духовната планетарна йерархия.
Всеки човек ще има шанса да избере своето бъдеще дори и във времето на Антихриста. Не е възможно човешкото същество, ако не е дало повод или не е изразило желание, да бъде манипулирано и приобщено към Силите на мрака. Колкото и да са коварни, те също имат свои правила и дори своеобразен морал. Арсеналът на изкушенията, с които се вербуват души, е огромен и разнообразен - от невинните проповеди на самозвани месии, през съблазните на различни школи, обещаващи псимогъщество, до изкушенията на многото пари, властта и могъществото, достижими чрез псиспособности. /Спомнете си изкушенията на Фауст от Мефистофел на гениалния Гьоте/.
Времето на Антихриста ще е време на пресявка, преоценка и прегрупиране. То е част от движението напред, част от изпитанията и проверките на Духа и Разума - на тази планета, под тази форма на живот на цивилизацията.
-
Аз както ги виждам нещата, доброто и злото съществуват само в нисшите светове (физически-етерен, емоционален и част от умствения план). И двете са отражения на нещо което можем да наречем "Добро" (с главна буква), защото доброто, така както се проявява в нисшите светове е негово подобие (сравнително точно, но също така и непълно, частично отражение), а злото е негова противоположност (изкривено отражение, използването му в обратна посока на първоначалния замисъл). Доброто е безкрайно. Отраженията му - добро и зло, както обикновенно ги разбираме са крайни, частични. Така Доброто е в основата и присъства и в злото и в доброто. Отговорността за злото е във всеки който предизвиква изкривяването на Доброто, злоупотребата с неговата природа. Злото е едно лъжливо отражение на Доброто; доброто е сравнително вярно отражение. И двете са илюзия, но за да се разбере същността стояща зад тях, трябва да се търси вярното отражение, а не изкривеното (т.е. самите ние трябва да станем това вярно отражение).
-
Информацията от първия ти пост от книгите на Орис ли е, защото там съм чел подобни неща? Определено това ще бъде една интересна тема? :) А иначе доколкото скромната ми личност е прочела :D противопоставянето между Добро и Зло или Светли и Тъмни се прекратява от 5-та плътност нагоре, така че дори след трансформацията, която ни предстои полярностите ще ни изкушават и ще трябва да се учим да балансираме. :) А това, че с негативните си емоции захранваме същности от низшия астрал си е самата истина и при условие, че сме
в тъмен сектор на галактиката, ще бъде доста трудно да ги разкараме тия братлета :D и да ги заменим с такива, които се хранят с положителни емоции, защото не вярвам тези да се научат на ново меню ;D . Иначе бях чел, че ако се промени мисленето на болшинството от човечеството, тези същества щели да се научат да се зареждат от човешките щастие и любов. Може и така да е затова
дерзайте хора и се обичайте! :)
-
В първия пост съм посочила авторката - Нина Ничева, българка е, на най-горния ред е. И сега, това, което ще напиша е от нея. Книгите й ги няма в нета.
Орис са му други книгите и ги има на руски в неговия сайт.
СВЕТЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО, МРАКА И ЗЛОТО
Двете основни начала, движещи развитието на материята и Духа, на енергиите, плазмата, полетата, вълните и другите образувания във вселената са заложени в самия процес на Сътворението на видимото и невидимото и разума от Създателя - творец. ДУАЛИЗМЪТ е съзнателният избор на Свръхразума - творец на живата и неживата природа във всичките им разновидности и форми.
За да има стабилни духовни и материални структури във Вселената, при първоначалния съзидателен тласък Творецът - свръхразум, формира веднага помощни висши разумни формации от духовен и материален тип, съставени от равен брой положителни и отрицателни разумни енергийни заряди и импулси. След това процесът следва своята логика до онзи момент, в който Създателят усеща, че пред ОТРИЦАТЕЛНИЯ СВЯТ трябва да се сложи ограничител, защото рискът за бързо всмукване на другите породени структури и светове от мощния отрицателен поток става огромен и застрашително реален.
ЧЕРНИЯТ РАЗУМ е антипод на Висшия вселенски разум. Най-висшето му еволюционно ниво е VІІ степен, но НЕ Е ВЕЧЕН, тук е сложил СВОЯТА БАРИЕРА СЪЗДАТЕЛЯТ. След като Черният разум е ограничен в определени параметри на пространството и времето във Вселената, Светът на отрицанието и мрака започва автономното си развитие. Черниат разум е енергия с отрицателен заряд и тъмен сектор на лъчение, без шанса да постигне вечност и безсмъртие. Не му е дадена и способността за материализация на висше ниво. Ето защо този свят и неговите обитатели започват своята съпротива срещу решението на Създателя, за да получат достъп до тайните за вечност, материализация и дематериализация на ниво VІІ степен, защото тези способности биха гарантирали мощ и власт на Черния разум и неговите творения.
Синът на мрака и Черния разум, неговото Черно братство и Черната армада като негова енергийна формация имат висши знания и умения, но не са безсмъртни. Посветените и Учителите от висшите космически йерархични нива лесно разпознават обитателите на Мрака по тъмния спектър на излъчване, по черния цвят, който е предпочитан за облекло и космически костюми, както и по излъчваните енергийни импулси, които са много мощни, но с отрицателен заряд. Сред по-младите вселенски жители "тъмните" обитатели на Космоса подбуждат негативни емоции, стремят се да се създава хаос и деструкция. По-неразвитите духовни субстанции, поставени в по-трудни условия на съществуване, чрез срещите си с представители на Мрака учат уроците си и трупат опит.
Влиянието на Мрака може да се неутрализира с излъчването на ЛЮБОВ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЕМОЦИИ, с генерирането на бяла светеща енергийна струя, както и с визуализация на плюс, който в религията е означен с кръстен знак. Той неутрализира негативните енергии и вибрации, НЕ СЛУЧАЙНО религиозните канони изискват ТРОЕН КРЪСТЕН ЗНАК!
Светът на Мрака също има своите познания, тайни оръжия, учители и... последователи из Вселената. Най-често под негов контрол попадат цивилизации, в които нивото на разума не е еволюирало да ІІІ степен, по космическите критерии за генериране на опитност и познание. Цивилизациите, достигнали ниво на разум над ІІІ степен, могат да неутрализират енергийните атаки на Черната армада. При конфликтни ситуации между тях има нещо като междузвездни войни.
В света на Черния разум най-високото ниво на разума е в Черното братство - ІV степен. Само Черния разум - водач, е с умения и познание на ниво VІІ степен и с импулси, носещи мощта на Създателя.
Създателят ва Вселената няколко пъти е давал шанс на Черния разум, който е също негово творение, да се опита да върши неща, полезни за Вселената и за създадения от него Антисвят и Антиразум. Вероятно мощният енергиен заряд с отрицателен знак по някакъв начин модифицира състава на първородната смес и й придава определени качества. Поради това протичат процеси и реакции, които имат своята логика и принципи на реагиране.
Създателят може да посещава Света и отрязъка от Вселената под влияние на Черния разум.пПрави го, когато информацията му очертава катаклизъм от вселенски мащаб, конфликти между цивилизации или груба намеса над някой тип разум, който не е дал повод за агресия. Създателят се намесва и ако Черния разум атакува тайните на Сътворението, механизма на вечността и порядъка във Вселената, принципине за движение на вселенските структури и др.
Ако Черният разум не е агресивен, Създателят оставя сътворените тела и форми на живот на физическите и природните закони на отделната звезда, галактика, система. Те са такива, че чрез противоборството дават развитието и напредъка, а натрупаната положителна енергия винаги неутрализира отрицателните заряди. И цикълът на следващия еволюционен кръг започва отначало, но на по-висок етап.
Ако отрицателните заряди погълнат положителните, това означава, че нивото на разума все още е ниско и трябва по естествен път да се синтезира градивна енергия.
Този механизъм е валиден както за отделното същество, така и за всяка нация, планета, система, галактика, метагалактика.
-
"Светлината и тъмнината, животът и смъртта, дясно и ляво са братя едни на други. Те не могат да бъдат разделени едни от други. Затова, добрите не са добри и лошите не са лоши, нито животът е живот, нито смъртта е смърт. И по тази причина, всеки един ще се разпадне до своето първично съществуване. Но тези, които са издигнати над света, не могат да се разпаднат; те са вечни."
Христос
Евангелие на Филип стих 10.
-
АСТРАЛЪТ И НЕГОВАТА ЙЕРАРХИЯ
Това е светът на другите енергийно-полеви форми на живот. Свят, съществуващ редом и независимо от триизмерния реален земен свят. В Астрала преминават духовните субстанции на всички мъртви земни хора и в зависимост от достигнатата степен в духовната им еволюция те се отправят към различни астрални и космически нива. Астралът също е част от Космоса, така както и земният видим и реален свят е част от него. Но Астралът е сфера главно на духовни същества от земен тип. Тук никога не присъстват извънземни хорми на разум, освен когато е нужно да се предаде важно послание или за друга мисия.
В Астрала има същите паралелни светове, които са редом със Земята. И на Земята , и в Астрала има "врати на времето", през които посветените Духове и Учители могат да преминават в други светове и измерения. "Ключовете" за тези врати се поверяват на малцина.
Йерархията на Астрала е по-различна от вселенската. Астралът е измерение за премоделиране на енергията при определени условия /степен на енергийно излъчване, определена гама на светлинния спектър, честота на импулсите, определяни от отделната духовна енергетична същност и ред други физико-химични реакции/ при прехода на живата материя в нов вид, с нови качества и нови параметри.
В света на Астрала важат общите вселенски принципи и закони. Астралният свят и неговите нива са училище на земните души. Тук те получават възможност да видят своя бъдещ живот, да анализират стария, да получат знания и отново да се върнат в ново тяло за нов урок и нови опитности.
В нивата на Астрала се гради различният тип човек. Те са и степените за преминаване от раса в раса - като цвят и като ниво на разума от космическа гледна точка.
Нивата са групирани в сфери.
Те са 4 с по 7 поднива, а останалите 5 са над тях и като висши класове за преминалите 7-те в отделните сфери.
В Астрала има астрални учители - наставници на всички новодошли духовни същности. Те помагат при тяхната адаптация.
Онези, които в земния си живот са били ученици и служители на Тъмното начало и на Злото, след края на земния си път преминават през едно астрално ниво, където преживяват онова, което са причинили на другите приживе. То е извън останалите нива и е вид "чистилище". Тук енергийната субстанция трябва да се пречисти, да се приведе в хармоничен духовен заряд. Ако успее да синтезира положителни заряди и енергия сама - чрез разкаяние и осъзнаване на грешките си, тази духовна субстанция преминава в едно от първите нива на определената й сфера за опитности. Всеки Дух преминава последователно и през 4-те сфери - за да придобие различни опитности и сръчности, за да натрупа познание.
Земен човек получава правото на общуване с Космоса само ако е завършил астралното си училище и обучение с приличен заряд от знания.
Проявите на Черното начало в Астралния свят са също под формата на различни енергии и полета. В Астрала има отрязък /сектор/, както и във Вселената, за "черно училище" за черните духовни субстанции /отрицателни енергийни субстанции/, или това е мястото, което земните религии определят като "ад". В земните религиозни книги краските са сгъстени и са обрисувани за примитивното земно съзнание.
В тези астрални полета на отрицателните енергийни духове се обучава отрицателният духовен потенциал, който служи на черния разум, готви се за нова духовна битка в новите прераждания.
Не случайно при смъртта си земните хора виждат различни "посрещачи" - едни изпитват ужас, други си отиват с усмивка. Хората виждат различното "лице" на смъртта - за едни череп с коса с черна качулка, за други - светлина и същества, пълни с любов и нежност.
Религията е много по-близо да истината за Астрала, отколкото до познанията за Космоса.
Около всяко космическо тяло, включително и около Земята, има зона, подобна на Астрала - преход към Космоса и неговия свят. Това може да се приме като сито на духовните същности, устремени нагоре.
В Астрала се моделират кармите и съдбите на онези, които все още не са дорасли да преминат в космическиа свят и в космическото училище. Там съдбата и кармата вече е зависима от ред други характеристики на разума и духа.
От Нина Ничева
-
Информацията от първия ти пост от книгите на Орис ли е, защото там съм чел подобни неща?
Има сходства с Орис, да, и аз като се зачетох си помислих за него.
Иначе delfin на Орис има 2 издадени книги у нас - "Душата и космоса" и "Хора и нехора". А кои са всъщност книгите на Нина Ничева, от които цитираш, кои са заглавията? За "черното училище" ми е интересно дали има повече информация.
-
"През времето и пространството" и
"Земята -нашето училище". Издания са от 1998-99 г. На Орис съм чела само в резюме няко статии върху книгите му на руски.
-
Между другото попаднах в spiralata.net на още една книга на Орис, на който се интересува :) , но не съм я чел все още. "Иисииди - Учение за това, което "не съществува", но което е по-реално от всичко, което "съществува".
"Ако се почувствате привлечени от тази книга, значи сте готови за индивидуален квантов скок." - Орис.
Може би ще е интересна. :) книгите, които Breath е споменала също ги има в спиралата. :) Delfin, много ми харесва темата :) , благодаря ти! :)
-
Не знам Орис на доброто или на злото служи, но такова понятие "индивидуален квантов скок" нещо не мога да приема. Земята може да "скочи", но кой знае колко същности съставляват Духа и. Ако ще има скок, той ще е за всички, които в този момент се намират на Земята, поне аз така мисля.
Тъмната страна на реалността винаги се е стремяла да отдели индивида от цялото, да притъпи неговото усещане за свързаност с другите и обещавайки му "нещо по-така" единствено и само за него да го манипулира както си иска.
-
"Ако се почувствате привлечени от тази книга, значи сте готови за индивидуален квантов скок." - Орис.
Това си е 100 % самоизтъкване. И също манипулация и внасяне на разделение - отхвърлящите тази книга не са готови за "квантов скок", а приемащите я са готови. Това говори най-малкото за силен егоизъм (последното не е свързано задължително със служба на тъмните).
-
Хм. Според мен пък всички на тази планета напредваме и вървим по пътя си индивидуално, а не като едно цяло. Така че, когато трансформацията се извърши
и Земята извърши своя квантов скок, не всички от нас ще преминат заедно с нея. Тези, които не са готови ще трябва да започнат Играта в трета плътност отначало. И ако даден Висш Аз се почувства готов за преминаването си защо пък да не даде на дадената си инкарнация "тласък" да прочете дадена информация. Може би той има предвид точно това. А колкото до тъмни и светли, според мен човек трябва да черпи информация и от двете страни и сам да си определя кое му е полезно и кое не. И двете страни лъжат така или иначе. :) Съжалявам за off-topic-a! :)
-
ХАОСЪТ - ДРУГОТО ЛИЦЕ НА КОСМОСА
В Космическите книги на тайните се споменава за далечното Праначало и Прасъстояние на мирозданието, когато е доминирал хаосът, преди Създателят да го влее във форма и да го трансформира в съзидателната сила на Нещото, което е породило Вселената.
Преди Сътворението на Вселената и световете творческите еманации на извечното начало са съществували като хаос и чрез него.
Пулсирали се могъщи потоци. Ставали са произволни реакции. Обединявали са се атоми, молекули и вещества. Анихилирала се е материя и е преминавала в друго състояние.
Хаосът е бил "бульонът" на Сътворението, който Творецът е концентрирал и охормил в Космическото яйце на живота.
В големи пространства на по-млади отрязъци от Вселената хаосът все още е този, който прорязва мрака с експлозии на нови и свръхнови звезди. Потякога неовладяната му енергия засмуква огромни енергийни и материални маси и късове пространство, които потъват в черните дупки на антиматерията.
Хаосът е едно от първите творения на Създателя, а по-късно е сред разбунтувалите се, на които било обещано да бъдат освободени от опеката на Създателя и от неговите ограничения във времето и пространството.
Космическите недоволници, които поради това, че не виждали Създателя и не общували пряко с Него, смятали, че той е вселенски мит, много пъти се съюзявали с рожбите на хаоса, за да ги използват в своите планове. Защото хаосът се нуждае от енергия, за да бълва енергия, а така изчерпва и поглъща всичко, което е наблизо. Поглъщайки пространство и материя, той се придвижва и засмуква нова енергия от звезди, системи и галактики.
И тогава, според Космическите книги на тайните, се намесил Създателят, който превърнал своето творение Хаос и рожбите му в нещо относително статично. Поставил ограничения, които заключил, а ключовете прибрал, за да може породеното без намесата на хаоса да прояви и заложеното в него.
Хаосът е градивен до определен момент, но като всяка стихия е и разрушителен. И някога Този, който е породил Вселената, го е "хванал" и насочил, за да използва енергията му за съзидание чрез разширяване на сътвореното във форма.
В привидния хаос винаги има скрит ред и смисъл. Тази първична стихия, ако премине определена критична точка, става по-скоро разрушителна, защото енергията изтича, ако не се трансформира за градене. Енергията във Вселената не се губи, защото хаосът и има своя логика. Той е първичната лаборатория на съзиданието. Вероятно Създателят-Творец дълго е анализирал този "перпетуум мобиле" на живот и смърт, на цяло и части, на вещества и частици, на материализация и дематериализация, преди да сътвори живота и разума, като даде тласък и насока на градивната енергия, но остави еволюцията на съзиданието на овладения хаос.
Дори зараждането на човешкия живот е минимодел за трансформацията на енергията на хаоса. Новият живот се заражда от наглед хаотично, но кодирано движение на противоположните полови клетки. И когато хаосът се превърне в нещо единно, споено, относително стабилно цяло, избухва новата звезда на живота.
В по-късен период от развитието на Вселената, във вече породеното и установеното като относително стабилна система тяло, същество, планета, съзвездие, галактика, хаосът е по-скоро проява на ретроградното, когато възниква в неподходящото време и на неподходящото място. Затова той често се отъждествява със Силите на мрака, когато е насочен срещу еволюцията, а не в нейна подкрепа.
Хаосът е море от енергия, но неопитният капитан по-скоро ще бъде принуден да напусне разнебитения кораб, отколкото да успее да обуздае и насочи енергията му като гориво и попътен вятър.
Ако се твърди, че хаосът е опасен за човешкото общество, за всяка система, за Вселената, то е, защото той е мощен вихър, който е непредсказуем и неуправляем. Хаосът се подчинява само на Онзи, който е над Него, знае механизмите му и как да го укроти и "спре".
Когато равновесието на овладения хаос се наруши, стихията поглъща сътвореното, трансформира го, поражда нови състояния, но и техният живот е миг, защото в света на хаоса нещата са пластични, във вечно движение и трансформация. С придобитата форма хаосът на извечните енергии и първичната смес е етап от еволюцията в Космоса. Създателят е кодирал точки на равновесие за всяка енергия, форма, материал, тяло, планета, съзвездие.
Те държат юздите на хаоса и позволяват на формата и съдържанието да преминат определени периоди на организирано състояние и съществуване, за да еволюират. Тъмните сили търсят тези ключове на равновесието, които отприщват енергиите и връщат нещата в първичния хаос.
Допустимо ли е да бъдат оставени Силите на мрака да превърнат Земята в аморфна маса от гънещи се планини, изригващи и гаснещи вулкани, бушуващи води, мощни вихрови потоци и вибрации, които могат да взривят планетата и да я върнат в състояниета на облаци прах, газове, късове първична материя, скитащи молекули на живота и разума?
Представете си какво би се случило със Слънцето, Луната, съседните близки и по-далечни планети, ако равновесието на небесните механизми бъде нарушено и променено?
Хаосът е дете на Създателя с буен нрав, особен темперамент и колосална енергия. Когато тези качества са насочени за градене, резултатите са породен живот и разум. Когато детето е при неподходящ учител или сред лоша среда, то може да причини разрушения и ентропия.
Човечеството все още не е усвоило изкуството на равновесието. По-голямата част от времето на човешките цивилизации преминава в овладяване на хаоса и възвръщане на стабилността.
-
Затова в древните легенди и мъдрите книги се говори за небесните механизми на равновесието на Вселената, световете и планетите в нея, охранявани от Твореца. Този принцип е валиден и за човешкия организъм и равновесието на енергиите в него.
Хаосът е морето на първичната смес, от която Създателят и помощниците му по-късно моделират формите в равновесие, за да им дадат шанса да бъдат и да се възпроизведат по законите на еволюцията и кръговрата на енергиите, следвайки своята логика и тази на общото, от което са част. Хаосът не обича формата, нито статичното състояние на нещата, а без относителния покой не може да се разбере движението.
Безформието на хаоса не позволява на материята да се прояви и я лишава от собствения й избор и логиката на развитието й.
Зотава хаосът е заключен, а Създателят пази ключовете към стихията. Силите на мрака искат да използват стихията на хаоса, за да унищожат сътвореното. Ако не овладеят стихията, и те ще станат нейна жертва. Това е мъдрата забрана на Създателя ни - неподготвените и недобронамерените да не си играят с хаоса - в атомното ядро, на политическата сцена, на икономическите борси, в екологията и в Космоса.
Парадоксално е, но хаосът може да бъде наречен вечният двигател на еволюцията. Неорганизираното и хаотичното движение на първичната смес е нещото, което е стимулирало Създателя да го облече във форма и да накара енергията да гради вместо да се пилее чрез вечно разрушение и вечно сътворение на мигновени състояния, смеси, енергии, вещества, които са нестабилни и умират в мига, в който се пораждат.
Древна тайна на познанието гласи "Каквото е горе, това е и долу". По принципа на съответствието хаосът е едно от латентните състояния на всяко породено тяло, същество, планета, общество, съзвездие или галактика.
Затова в мъдрите книги се дават съвети на човека за спокоен и уравновесен дух, за добронамереност и любов. Яростта, омразата, гневът, ревността, завистта са проявите на хаоса на психическо ниво, когато нервната система и емоциите излизат от равновесието и нормалните параметри.
Хаосът може да бъде и инфекцията или вирусът, които нарушават енергийния баланс, извеждат организма извън нормалните параметри и пораждат болестта чрез изтичане на енергия или неправилното й функциониране. Да не говорим за състоянието, което всеки е изпитвал и е квалифицирал като "в главата ми цари хаос".
Той пренасочва енергийните потоци, променя посоката на движението и интензивността им. Енергийните запаси се пилеят, тялото, човекът, обществото, системата губят равновесие, сила и са податливи на разрушението, изчерпването и унищожението, ако не се възстанови балансът.
Още по-важно е да не се допуска хаос на глобално ниво - човешка цивилизация, планета, звезда, галактика. По принципа на скачените съдове енергията и вибрациите се наслагват и ефектът от хаоса на една планета рефлектира върху останалите планети в системата.
Може да се твърди, че хаосът е заразителен и сигналите и вибрациите му се разпространяват индиректно по силата на закона за резонанса. Това явление важи с пълна сила и за положителните вибрации на енергията на мисълта, думите и действията.
Понякога Силите на мрака опитват да освободят големия първичен хаос, като пуснат на свобода малкия хаос - в човешките същества и в природните стихии. Генерираната негативна енергия все още не е достатъчна, за да разбие "оковите" на първичния Хаос и да го пусне от затвора, между чиито ограничения бушува.
Затова Силите на мрака търсят начини да се генерира мощна негативна енергия. С част от нея искат да съживят митичния изначален хаос. И тогава Вселената може да бъде погълната и унищожена , ако Създателят не се намеси и не овладее творението си.
Ако всеки човек е част от Създателя, негов духовен дълг е да не пуска на свобода малкия хаос в мислите и поведението си, защото така може да се наклонят Везните и да се промени вселенското равновесие, което е щит срещу хаоса.
-
Сега ще преведа някои неща от книга, която има неспецифични наименования. Това е "Роза мира" на Даниил Андреев. В нея поне е дадено някакво степенуване на мрачните светове на Земята. Имената ще ги оставям както са си дадени в книгата. Все пак описанието на самите светове е по-важното от това, как е възприемал имената автора.
За световете от Антисвета има изключително малко информация в литературата, сякаш се страхуват да се пише и говори за него, а все пак би трябвало да знаеме поне нещо и за тези светове.
СВЕТОВЕТЕ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО
Изложението на световете на Възмездието започва с чистилищата, защото те са по-близо до нас, отколкото другите; те са съизмерими с понятията привични за нас, а в случаите на низходящ път след смъртта спускането започва именно от чистилищата. В по-голямата част от случаите той се ограничава само с чистилищата.
Думата "чистилище" е взета от католицизма, но с католическите представи панорамата на това, за което ще стане дума, съвпада далече не във всичко.
Чистилищата на различните метакултури се различават едни от други, даже взети поотделно, всяко от тях претърпява значителни промени през вековете. Сформирали са се също в различни епохи. В метакултурите на древността, включително Византия, тях не ги е имало изобщо. По-точно - на тяхно място е имало светове на безизходно страдание; отглас от мистичното знание за безизходността на страдалищата отчетливо се чува в по-голямата част от древните религии.
Най-дремното от чистилищата принадлежи към Индийската метакултура; именно този синклит първи в историята на човечеството е достигнал такава мощ от Светлина, каквато е била нужна за възпрепятстване силите на Гангутър /Дявола ?/ да превърнат в страдалища сакуалата на някои слоеве на изкупление след смъртта, която Индийската метакултура е наследила от най-древните човечества - демоните и титаните. По-късно в чистилища били превърнати някои слоеве от метакултурите на еврейството, християнството и исляма: тук решаващо значение имало възкръсването на Исус Христос, Неговото слизане в демоничните светове и последвалата след това, в продължение на векове, борба на християнските синклити с демоните за облекчаване на Закона за възмездието. Но с Византийската метакултура тази борба не се увенчала с победа. Вражеският лагер оказал непреодолима съпротива; в последствие на тази борба Византийската метакултура се откъснала от Енроф. Аз мимоходом споменавах вече за многозначителността на това обстоятелство, че византийското православие не приело идеите за чистилищата, когато те се появили в западната Църква. В ужасяващите перспективи на вечни мъки, очакващи грешната душа, следва да се търси и горещото вещество на този аскетичен максимализъм, с който горял византийският религиозен дух до самият край на своята история. Да, пред духовидците на Византия есхатологичната дълбочина се разгърнала с всичките крайности на своята демонична жестокост.
В Руската метакултура първият шеол бил създаден през ХІІ век, бидейки преобразуван от страдалища със силите на Христос. С течение на времето той променил малко своя вид; изменили се и тези кармически товари, които влекат след себе си умрелите в този свят. Впрочем, механичната част на действие на Закона за възмездието остава, разбира се, непроменена, винаги и навсякъде: тя се състои в това, че нарушаването на нравствените закони води след себе си натежаване на ефирното тяло на извършилия го. Докаго той е жив, натежаването на ефирното тяло остава сякаш на повърхността на триизмерния свят: при това тяло физическото играе ролятя на спасителен пояс за потъващия. Но едва връзката между тях е разкъсвана от смъртта, и ефирното тяло започва да се потапя все по-дълбоко и по-дълбоко, от слой в слой, докато не достигне равновесие със заобикалящата го среда. Такъв е, в основата си механизма. Но има и същества, които следят за неговото безотказно действие: ПАЗИТЕЛИТЕ НА КАРМАТА. Това е съвсем особена категория; сред разнообразието от демони на Шаданакар /Земята?/ това са - пришълци. Когато демоничните пълчища от планетата Дайи били изгонени от нейната брамфатура /Астрални слоеве/ надалече, в брамфатурата /астрални слоеве/ на нейния спътник, а спътникът скоро след това загинал и се превърнал в ято мъртви късчета - астероиди, неговите демонични обитатели се разпръснали в световното пространство в търсене на нови убежища. Част от тях се вмъкнала в Шадавакар /Земята/, сключвайки някакво подобие на договор със силите на Гангутър /Дявола/. Тези същества са с висок интелект, но с хладна, като лед, сфера на чувствата. На тях поравно са им чужди ненавистта и любовта, злобата и състраданието. Те взели върху себе си грижата за механизма на кармата, запълвайки загубата на жизнените си сили с еманациите на душевните мъки на тези хора, които след смъртта си в Енроф /физическият свят/ са принудени да се спускат в Скривнус, Ладреф и Мород - горните слоеве на чистилищата. Размерите на тези същества са огромни; от полупрозрачни и сиви, като мътно стъкло, телата са им правоъгълни, а в муцуните им, колкото и да е странно това, има сходство с муцуните на кучетата-пазачи, стърчащи уши и зорки наблюдателни очи. Със силите на Светлината те встъпват в борба само тогава, когато тези сили започват работа по смегчаване на законите на кармата и преобразуването на чистилищата.
-
Първото от чистилищата се нарича СКРИВНУС. Това е картина на обезбожествен свят и обезбожествено общество без всякакви украси. Безцветен ландшафт; оловно-сиво, никога не вълнуващо се море. Повяхнала трева, нискорастящи храсталаци и мъхове напомнят до известна степен тундрата. Но тундрата поне през пролетта се покрива с цветя; почвата на Скривнус не ражда и едно цвете. За обиталища на милионите маси от тези, които са били хора, служат тук котловини, затворени сред невисоки, но непристъпни склонове. Скривнус не познава нито любовта, нито надеждата, нито радостта, нито религията, нито изкуството; никога не е виждал и деца. Непрекъснатият труд се прекъсва само за сън, но сънищата са лишени от съновидения, а трудът - от творчество. Някакви огромни плашещи същества бодърствуват от другата страна на склоновете, от време на време те хвърлят от там купища предмети, сякаш плъзгащи се по въздуха. Всеки от предметите сам намира този, който трябва да работи над него: да се поправя никому ненужна вехтория, да се мие нещо като изцапани с масло и мръсотия шишета, да се лъскат метални отпадъци. И работата, и съня протичат предимно в баракоподобни къщи, дълги, преградени отвътре с бариери високи до пояса.
Обликът на обитателите запазва пълно човекоподобие, но чертите са размити и огладени. Те напомнят на катми, напълно приличащи си едни с други. Впрочем, паметта за съществуването в Енроф /физ. свят/ не само се пази в душите на обитателите, но и ги гложди, като мечта за изгубен рай. Най-неотстъпното от мъченията на Скривнус е - скуката от безизходното робство, тази отегчителна работа, това отсъствие на перспективи, какнито и да са те.
Защото не перспективата, а кошмарът на вечно надвиснала заплаха е единственият реален изход от тук. Изходът се заключава в това, че на морето се показва черен, приличащ на сандък кораб, бързо и безшумно приближаващ се към брега. Неговата поява вкарва обитателите в панически ужас, тъй като нито един от тях не знае, застрахован ли е от поглъщане от тъмният като в рог трюм. Взимайки известно количество от тях - тези, които товарът на кармата ги обрича на страдание в по-дълбоки слоеве, корабът отплува. Затворените в трюма не виждат изминатия път. Те чувстват само, че движението по хоризонтал се сменя с вертикално спускане, сякаш корабът е завлечен от въртящ се Малстрьом.
Със Скривнус се ограничават изкупителните страдания на тези, чиято съвест не е омрачена от паметта за тежки пороци, нито за престъпления, но чието съзнание в Енроф /физ. свят/ е било отделено от волята и влиянията на неговия шелт /Не мога да преведа тази дума/ с глуха стена от житейски грижи и мисли само за материалното.
-
Следващият слой прилича на предишния, но той е по-тъмен: сякаш е застинал в неопределен сумрак на границата с вечната нощ. Тук няма нито постройки, нито човешки тълпи; но всеки усеща невидимото присъствие на множество други: следи от движения, приличащи на отпечатъци на крака, издават тяхното присъствие. Това чистилище се нарича ЛАДРЕФ, и краткотрайно пребиваване в него изпитват десетки милиони. Това е - следствие от маловерието, не даващо на силите на духовността да проникват в естеството на човека и да облегчат ефирното му тяло.
Този, на когото предстои по-нататъшно спускане, субективно го възприема така, сякаш е заспал и внезапно се е събудил в променена обстановка. В действителност демоничните същества - осъществителите на кармата - го пренасят по време на полусън в друг поток на времето, въпреки че числото на пространствените координати - три - остава непроменено във всички шеоли.
Изкупващият своята карма се озовава сред пълен мрак, където слабо фосфоресцират само почвата и редките еквиваленти на растения. Благодарение на светещите скали ландшафтът не е лишен тук-таме от някаква мрачна красота. Това е последният слой, където все още има това, което ние обобщено наричаме Природа. За следващият слой ще бъде свойствен само урбанистичен ландшафт.
-
Тук, в МОРОД, царува абсолютна тишина. Всеки, пребиваващ в този свят, не възприема изобщо другите обитатели и е уверен в пълната си самота. Голяма мъка от чувство на тежка изоставеност го обхваща, като желязна черупка. Напразно е да се хвърля, моли, вика на помощ, иска - всеки е предоставен на общуване само със своята душа. А душата е престъпна, паметта й е опетнена с извършеното на Земята злодеяние, и за такава душа няма нищо по-плашещо от уединението и тишината. Тук всеки разбира смисълът и мащабите на извършеното на земята зло и изпива до дъно чашата на ужаса пред своето престъпление. От този безкраен диалог със самия себе си нещастника не го отвлича нищо, даже борбата за съществуване. Защото тук няма никаква борба, храната е наоколо в изобилие, това са няколко вида почви. Дрехи? Но в голяма част от слоевете, в това число и в Мород, ефирното тяло само излъчва обличащата го тъкан: тази, с която ние заменяме дрехите. И ако в световете на Просветлението тя е прекрасна и светеща, то в Мород творческата загуба на неговите обитатели позволява да се създават само ефирни парцали. Впрочем, подобно просешко облекло облича и астрално-ефирното същество на изкупващия още в Ладреф.
Този, чиято съвест не може да очисти и Мород, го чака вече не спускане в следващия слой, а внезапно и страшно пропадане в него: това има прилика с тресавище, в което нещастникът е попаднал неочаквано за себе си и което го всмуква: първо краката, после туловището, накрая главата.
-
Общо са 21 стр. все такива неща, едно от друго по-тежки описания. Има още от чистилищата, посли са магмите, световете на физическото ядро на планетата, и после гробището на Шаданакар /Земята/ - астралното. После има описание на световете, създадени от демоничните сили. После се описват демоничните стихии. И това е структурата на низшите астрални нива, описват се подробно.
Гаднички са, при четене тръпки побиват. Само в тази книга съм попадала на такива подробни описания на тези тежки светове.
-
Повествованието достигна АГРА, слоят на черните угри /угар/, между които са размесени, като острови, огледално-черните отражения на великите градове на Енроф /физ. свят/. Този слой, както и всички чистилища, няма космическо измерение. Затова тук нямо нито слънце, нито луна, нито звезди: небето се възприема като плътен свод, обвит в постоянна нощ. Някои предмети светят сами, мъждиво свети и земята, сякаш е пропита с кръв. Цветът тук е преобладаващо един: в Енроф ние не сме способни да го видим, и по впечатлението, което той прави, по-скоро напомня на тъмно-пурпурен. Сякаш това е същият цвят, който във физиката се нарича инфрачервен.
Външният облик на тези, които са паднали в този свят, напомня, до известна степен, обликът на джуджета: човекоподобието още е съхранено, но формите са уродливи и мизерни. Ръстът е намален. Движенията забавени. Никаква материалност, която да замества дрехите, тялото им вече не излъчва; царува безпомощна голота. Едно от мъченията на Агра е - чувството на безсилен срам и съзерцание на собствената оскъдица. Друго мъчение е в това, че тук започва за първи път да се изпитва тръпчива жалост към другите подобни и идва разбирането на личният дял отговорност за тяхната трагична съдба.
Третата мъка за тези нещастници е - страхът. Той се поражда от наличиета в Агра и на други същества, хищници от демонична порода: наричат се волгри. Когато ние се приближихме до сграда, съставляваща тъмноефирното тяло на Инженерния замък, аз различих седящо неподвижно на покрива същество, огромно, голямо колкото гущер от мезозойската ера. То беше от женски пол, тромаво и ровещо, със сива, шуплеста кожа. Сиротно притиснала се с бузата си към кулата и прегърнала я с дясната си лапа, бедната неподвижно гледаше пред себе си със съвсем пусти, както ми се стори очни кухини. Тя беше дълбоко нещастна. Според мене, на нея мъчително й се искаше да крещи или да вие, но тя нямаше нито уста, нито паст. Впрочем, изпълнено с опастности можеше да бъде и самото чувство на жалост към нея: лукавата хищница причакваше жертва, и жертвата можеше да бъде всеки от тези, които бяха хора. В животински страх пред волгрите бедните джуджета се криеха по ъглите или се прокрадваха, затаили дишане в подножията на сградите, избрани от тези чудовища. Да бъдеш изяден, по-точно всмукан от волгър през неговата пореста кожа, значеше да умреш в Агра, за да възникнеш още по-надолу, в БУСТВИЧ или в страшният РАФАГ. По-късно аз видях, че волгрите са - многобройни -, че те отчасти са разумни и че грубата, мрачна цивилизация, с която се отличава Агр, е именно тяхно творение. Механични приспособления, облекчаващи труда, те още почти нямаха. Те ръчно натрупваха от някакъв материал, приличащ на стволовете на гиганстките дървета в Калифорния, сгради, които аз видях наоколо, и всяко късче от този материал, плътно прилепващ към останалите, започваше да свети мъждиво-пурпурно, не осветяващ почти нищо с излъчването си. В какво се състоеше връзката между сградите в Енроф /физ. свят/ и съоръженията на волгрите в Агра, за мен остана неясно.
Звукова реч те нямаха, но имаха нещо от рода на жестовете. Сградите ги строяха, за да се укриват в тях от кратките проливни дъждове, налитащи почти ежеминутно. Дъждовете бяха черни.
Странно е и това, че волгрите имаха три пола, а не два. Мъжкият индивид оплодява индивид от среден пол, която известно време изнася зародиша вътре в себе си, а после го предава на бъдещата майка.
Но тук-таме в тази цивилизация се смесваха, като острови, безмълвни, изобщо не светещи сгради. Волгрите даже не се приближаваха до тях: нещо им пречеше, нещо, което за мен беше невидимо. Това бяха единствените убежища от волгрите, където мъчениците на Агра можеха поне за кратко време да бъдат в безопастност. Кой ги е построил? Кога? От какъв материал? Не зная. Гладът не даваше на нещастниците да се крият в тези приюти: той ги гонеше в търсене на хранителна плесен, покриваща фундаментите на този безрадостен град.
Ако тежката карма не направи този, който е попаднал тук, жертва на волгрите и той не се озове в следващия от долните светове, рано или късно го очаква трансформация, която го изкачва нагоре. Завършващият своето изкупление постепенно започва да се променя телесно. Той се увеличава на ръст, започват да се проясняват чертите на лицето, напомнящи чертите, които той е имал някога, и волгрите не смеят да се доближат до него. Самата трансформация става с помощта на братята от Небесна Русия: спускащи се в Агра, те обкръжават приключилият тежкото и продължително изпитание. Да присъстват на това събитие могат само тези от джуджетата, на които скоро им предстои да бъдат издигнати от тук по същия начин. Но докато те гледат на ставащото отстрани, на тях им се струва, че братята от синклита сякаш издигат освободеният върху крилете си или върху гънките на светищите си покривала. Волгрите, обхванати от мистичен трепет и страх, гледат това събитие отдалече, но не са в състояние да разберат нещо.
Стълбата на възхождението не е закрита пред нито една демонична монада, даже пред волгрите. Но за подобно обръщане се изисква такава изостреност на съзнанието, каквато не се среща тук почти никога.
-
Понякога тук се среща нещо съвсем различно; на места ландшафта е разнообразен от светещи петна, приличащи на огромни гнилости. Нещо от трупната зеленина има в тях... Това е, че в Агра просветва другият слой, разположен по-долу: БУСТВИЧ. Там всичко гние, но никога не изгнива докрай; в състояние, съчетаващо гниенето наживо с духовната летаргия се и състои мъката на Буствич. В Буствич развързват възлите на кармата си тези, чиято душа е натежала с влечение към неозареното от нищо плътско, и не е изработила през живота си на земята никакъв противовес. Тук пленниците ги гложди угнетено отвращение към самите себе си, защото ефирното му тяло се е превърнало в подобие на кал. Защото, колкото и да е страшно и омерзително, но Буствич е всъщност не друго, а нечистотиите на волгрите.
Към душевните мъки тук започват да се присъединяват и телесните: способността на пленниците към движение е силно ограничена, както и способността им към самозащита. А самозащитата е насъщно необходима на всеки от тях, защото редом с тях тук обитават между две въплъщения в един от демоничните стихийни светове, облечени в тъмно-ефирни тела душите на дребните човекоподобни демони: тук те имат вид на човекочервеи, а са с големината на котка. Наживо, бавно, помалко изяждат те в Буствич тези, които някога са били хора в Енроф /физ. свят/.
-
След Буствич следва чистилище, носещо името РАФАГ: тук се изживяват кармичните следствия от предателствата и користната преданост на тиранията. Рафаг - е мъка на непрекъснато самоизтощаване, нещо, на което могат да намекнат такива явления от нашия слой, като страданията от холера. Това е последният слой, чийто ландшафт поне отдалечено напомня на нашите градове; но убежища, като мяркащите се в Буствич и Агра, тук вече няма. Покровът на съборните молитви на човечеството не се разпространява до Рафаг: по-дълбоко могат да достигат само силите на синклитите и висшите йерархии на Шаданакар /Земята/.
Над трите последни, долни чистилища, господстват ангелите на мрака.
-
Общо са 21 стр. все такива неща, едно от друго по-тежки описания. Има още от чистилищата, посли са магмите, световете на физическото ядро на планетата, и после гробището на Шаданакар /Земята/ - астралното. После има описание на световете, създадени от демоничните сили. После се описват демоничните стихии. И това е структурата на низшите астрални нива, описват се подробно.
Гаднички са, при четене тръпки побиват. Само в тази книга съм попадала на такива подробни описания на тези тежки светове.
Доста тежко четиво на моменти, наистина. И много ти благодаря, че не се отказваш и продължаваш да превеждаш. И аз никъде не съм попадала на такива подробни описания досега. :)
-
Първият от тези слоя - ШИМ-БИГ - представлява бавен поток, движещ се по невъобразимо мрачен свят, затворен под висок свод. Трудно е да се разбере откъде излиза полусветлината, мъртва и безцветна. Дребен дъжд ръми върху потока, кипящ на повърхността му с малки балончета. И вече не дрехите на мъчещите се тук души, но самите души в техните деградирали ефирни тела приличат на димно-сивокафяви дрипи. Те се хвърлят напред и назад, хващайки се каквото им падне, само да не попаднат в потока. Тях ги мъчи не само ужас: още по-голямо мъчение има в чувството на срам, никъде не достигащо такава сила както в Шим-Биг, и пареща мъка по истинско тяло, по мекия топъл свят - спомен от радостите на живота на земята.
Тук се усилва състраданието.
А устието на потока се вижда съвсем отблизо. И самият поток, и целият този тунелоподобен свят прекъсват там, подобно на това както прекъсва тунелът на метрото при излизане на естакадата. Но водите не се вливат никъде: и те , и бреговете, и свода - всичко се разтваря в сива безпредметна пустинност. Там не може да съществува никакво тяло, там няма и намек на каквато и да била почва или среда. Само едно не гасне там: искрата на самосъзнанието. Това чистилище се нарича ДРОМН: илюзия на страшното небитие.
-
И ако в Шим-Биг изкупват себе си тези, които носят отговорност за няколко човешки смърти, даже и за смъртта на престъпници, които са издавали смъртна присъда или които са съставяли предателски донос, - в Дромна се намират тези, чието нарушение на закона на пръв поглед ще ви се стори неимоверно малко. Да, аритметиката на кармата е странна! И в Дромна довеждат не злодеянията, не кръвопролитията, но само кармичното следствие на активното безверие, войнственото отрицание на духовността, деятелното утвърждаване на лъжливата идея за смъртността на душата. На пленника на Дромна му се струва, че никъде няма нищо, няма го и него самия - точно така, както му се е струвало и докато е бил жив. И той с голямо усилие, но не скоро, може да се справи с поразяващият факт - неугасването на самоосъзнамащият АЗ даже тук, в абсолютната пустота, въпреки логиката и здравия разум. При това, ще започне да усеща смътно, че всичко би могло да бъде по друг начин, ако това небитие - или полунебитие - той не беше си го избрал сам.
Но тъгата на доброволната напуснатост, украсяваща пребиваването в Дромна, лека-полека започва да отстъпва място на тревога. АЗ-ът чувства, че него нанякъде го влече, сякаш надолу и встрани, и самото то от точка се превръща в разтеглена фигура, устремена надолу. Отсъствието на каквито и да са ориентири не позволява да се разбере, пада ли той бавно или пропада с голяма бързина. Само вътрешното чувство плаче по-високо от всякакви доказателства на логиката , че той се движи не нагоре и не настрани, а именно надолу. Ето долу вече се вижда и розовеещо пространство. За няколко мига този цвят може да се стори на пропадащия даже радостен. Но след това вледеняваща догадка пронизва нещастното АЗ: то е разбрало, че непреодолимо се спуска в разтопено, тихо, сякаш желязно море. Тежестта на спускащия се стремително нараства ; ето, той се докосва до разтопено-червената повърхност на ФУКАБИРН и потъва в неговата среда. Мъката се състои в това, освен изгарящото телесно страдание, именно в ужаса на спускането във вечните мъки - спускането , което се струва невъзвратимо.
Фукабирн е - последният от сакуалата на чистилищата. Сега започва сакуалата на трансфизическите магми: тези локални светове съсъществуват в триизмерното пространство, но в други потоци от време, с поясите от разтопено вещество в обвивката на планетата. Повтарям, подчертавам: във всичките метакултури, освен Индийската, страданията в тези светове не са имали край, докато Исус Христос не извърши това освободително спускане в тях, което в църковните предания се нарича слизането на Спасителя в ада. От този момент за силите на Светлината става възможно, въпреки че изисква огромни усилия, измъкването на страдащите от тези бездни след срока, необходим за развързване на възлите на личната карма.
-
Първата от магмите - това е ОКРУС, лепковато дъно на Фукабирн.
Около шелта вече в Дромна не са останали никакви стари обвивки и е започнало да се образува ново телесно същество. В Окрус неговото формиране приближава към края си, но нищо, даже и най-отделечено, напомнящо на човешки облик няма в него: това е кръглообразно нищо от оживял инфраметал.
Защо са мъките на Фукабирн и Окрус, за какво? О, тези страдалци вече не са много. В Скривнус и Ладреф са се мъчили милиони, тук - стотици, може би даже, десетки. Осъждането на идейния враг на велики мъчения, осъждането на невинни, мъчението на беззащитни, поругателството над деца - всичко това се изкупва със страдания, тук, в Осрус и Фукабирн.
Тук мъчещият се си спомня отчетливо за религиозните учения, чувани на земята, и за това, че той е бил предупреден. Телесните мъки субективно се усещат тук, като въздаяние, но вече започва да се усеща двойнствената природа на Закона и отговорността за неговата жестокост не на Бога, а на демоничните сили. Съзнанието се прояснява: в това е - проявата на Провидческата страна на Закона, тази негова древна основа, която е била създадена от демиурзите още преди нахлуванета на Гангутър(Луцифер) в Шаданакар (нашата планета). Проясняване на съзнанието, проясняване на съвестта, придобиване на духовна жажда - това е тази страна от Закона за възмездието, която светлите сили са извоювали от тъмните и благодарение на което Законът все пак не е станал абсолютно зло.
-
Инфрафизичната субстанция на матмите много прилича на тяхната физическа субстанция. Пленниците им отначало запазват свободата на движение, но от действия за поддържане на съществуване тук засега няма нужда: силите се поглъщат от околната среда механично. Всичко това се отнася и за втория от поясите на магмата - ГВЕГЪР, представляващ разтопена до червено, неподвижна среда.
Но, бих искал да напомня, че страданието в Енроф (физ. свят) - каквото и да е то - отслабва посмъртната мъка, преимуществено в смисъла на съкращаване на сроковете й, но понякога и в смисъла на нейното "качество". Продължителността на изкупителното наказание на душата след смъртта се определя, основно от мащабите на тези жертви, които са пострадали от нейните действия в Енроф (физ. свят). Масовият характер на престъпленията води след себе си понижение на слоевете на възмездие: Окрус може да бъде заменен, например с УКАРВАИР, Гвегър - с ПРОПУЛК. При това същината на нещата е в това, че телесните мъки, започнали във Фукабирн и нараснали в Окрус и Гвегър, достигат апогея си в следващият слой, наричан УКАРВАИР: това е бушуваща магма. Там се изкупват изопачителите на висшите и светли идеи, носещи отговорност за осакатяването на трансфизичните пътища на хиляди и милиони. Там са и тези, които са виновни в гнусни деяния (садистите) - тези, които са изпитвали чувство на наслада от страданието на другите и ясно са осъзнавали действията си, но и отново и отново са се наслаждавали на тези мъки.
За щастие, времето тук тече много бързо.
По-нататък е ПРОПУЛК - твърдата магма: светът на изкупителните страдания на масовите палачи, виновниците за кръвопролитни войни и мъчителите на народните множества. Свободата на движение се губи. Тялото сякаш е погребано в твърда съставка, и е притиснато от всички страни. Но даже най-страшната телесна мъка тук я надраства страданието на душата. Това е такова горещо разкаяние и такава мъка по Бога, каквито са невъзможни в който и да е от висшите слоеве. За щастие, до Пропулк се спускат малко.
...
Сакуалата на магмите завършва със слой, носещ името ЪРЛ; това е свръхтежка магма. Тук телесните страдания направо гаснат пред духовната мъка. Ърл е създаден за възмездие на тези, които са рецидивисти: тези, които неведнъж са изпитвали пропадането в магмите и връщайки се в Енроф (физ.свят), отново са се утежнявали с велики злодейства.
Магмите свършиха.
По-надолу започва сакуалата на световете, съотносими с физическото ядро на планетата, обща за всички метакултури.
-
По-надолу започва сакуалата на световете, съотносими с физическото ядро на планетата, обща за всички метакултури.
Първият е БИАСК, инфрачервени пещери, най-лошата от алените преизподни, ако се определи така цялата стълба от слоеве от Фукабирн до Биаск. Формата тук се променя, появява се подобие на глава и 4 крака. Но пък дарът на речта е загубен, тъй като няма с кого да се разговаря: всеки от затворниците е изолиран от останалия свят и вижда само своите мъчители - тично същите, които приличат, колкото и да е странно това, на прословутите дяволи. Жертвите, пропаднали до Биаск са само няколко десетки, дяволите, нуждаещи се от техния гавах (енергия или страх), - са изключително много и те измъкват от жертвите си гавах, по всички възможни начини, които само могат да измислят. Жертвите на Биаск са тези, които в Енроф (физ.свят) са били развратници, изнасилвачи и са развращавали и обезчестявали. Такива престъпници се преценяват толкова сурово, защото те донасят повече кармична вреда за хиляди човешки души.
По-ниско от Биаск зее АМИУЦ: вертикални процепи. Падащият сякаш засяда, окачен в пълна безпомощност. А тъй като процепите водят към ГАШАРВА, то нещастникът се оказва висящ направо над гнездото на демоничните сили на Шаданакар /Земята/. Тук са тези, които са съчетали съзнателният садизъм с огромни злодейства.
Но от вертикалните процепи на Амиуц има и странични ходове-задънени, без изход. Това е ЪТРЕЧ, планетарната нощ, продължаваща от началото на образуването на Шаданакар /Земята/ до края на съществуването на нашата планета в Енроф /физ.свят/, т.е. до изтичането на вторият /бъдещ/ еон. Тук са били малко. А по-нататък има само още един слой, съвсем особен: на извършеното деяние на Юда е съответствал само той. Нарича се ЖУРЩ, и никой освен Юда, не е встъпвал в този слой.
Ясно ни е, че за страданията, преживявани в слоевете на ядрото, ние не можем да си съставим даже самостоятелна представа.
-
И ето, описанието се доближи до последния от слоевете - гробището на Шаданакар /Земята/. Аз не можах да чуя точното му име:понякога ми се струваше, че звучи като СУФЕЛ, понякога като СУФЕТХ, и въпросът остана нерешен. Тук от долните страдалища се спускат упорстващите в злото. Тук техните черупки - остатъците от шелта (?)- се напускат от монадите. Монадите изпадат от Шаданакар /Земятя/ изцяло, за да започнат всичко отначало в непредставими пространства, времена и форми. И все пак това е по-добре, отколкото пропадането през дъното на Шаданакар /Земята/ на Галактическото дъно: тук монадата не изпада, в крайна сметка от Космическото време.
Но шелтът - е жив, това е самоосъзнаващо, макар и низше "аз"; в Суфетх той едва мърдаше, постепенно издишайки остатъците от жизнените сили. Това е и тази втора смърт, за която се говори в Библията. Искрата на съзнанието грее до края, и мярката на нейните мъки превишава въображението на самите демони. Тук до сега не може да достигне никой от Светлината, даже Планетарният Логос. Братята от синклитите могат да виждат Суфетх понякога, но не отвътре, а от съседните слоеве. Тогава те виждат пустиня, над която стои мрачно-лилавото слънце на ГАШАРВА - антикосмосът на Гангутър (Дявола).
За щастие, през цялата човешка история е имало само няколко стотин монади, падали до Суфетх. От тях само няколко единици са оставили следа в историята , защото всички големи монади от нисходяща посока се привличат в Гашарва. В Суфетх са тези, които не са нужни даже и на Гангутър /Дявола/.
-
ШРАСТРИ И УИЦРАОРИ
Аз се доближавам до описанието на светове, имащи за човечеството с неговата история и за целия Шаданакар(Земята) изцяло особено значение, тъй като именно тези светове са създадени от демоничните сили като непосредствено оръдие за осъществяването на световния план на Гангутър (Дявола).
Това са два реда, две сакуали от инфрачервени слоеве, тясно свързани помежду си.
Всяка от метакултурите включва в себе си някакъв антиполюс на своя затомис, някаква цитадела на демоничните сили, където сякаш наопаки се отразяват черните огледала на свещените градове на синклитите. Става въпрос за шрастрите, обителите на античовечеството.
Шрастрите - са различни области на единния 4-измерен пространствен свят; всеки от тях има обаче своето неповторимо число на временни координати. Пръстенът от шрастрите метагеологично е свързан с долните слоеве на земната кора, с нейните компенсаторни издатини, и противостои на тъмните двойници-антиподи на Еанна, Олимп, Рая, Монсалват, Небесна Русия и останалите затомиси. Компенсаторните издатини, уравновесяващи планинските масиви на повърхността на земята, са обърнати със своите остриета и гребени към центъра на планетата. В Енроф (Земята) тези области са безжизнени и мъртви: базалт, лава и нищо друго. Но в 4-измерния свят това не е така. Долу, към центъра, под тях лежи пустота - рижава, пламтяща с претичващи вълни от светлина и топлина, мъждиво-оранжево покривало. На обратната страна на кората господства равнодействие между две притегляния: към дебелината на кората - и към центъра на земята; понятията за горе и долу не съвпадат с нашите на повърхността. В поздемното оранжево-рижо небе неподвижно стоят инфралилави и инфрачервени, почти черни светила.В лъчите на тези луни живеят и укрепват своите цитадели тези многомилионни общества и тези чудовищни йерархии, които пред нашите очи се проявяват във велики държави, в държавни тирании, в безлики вампири от световната история.
Каква природа, какъв ландшафт господстват на тази обратна страна на света? Тук няма сини и зелени цветове: те не бихамогли да се възприемат от зрението на обитателите. Но пък има два цвята, към възприятието на които не са приспособени нашите очи. Има и някакво подобие на растителност, но гореща и страшна: купове масивни тъмно-пурпурни храсти, а на места големи, отделни, шаващи цветове от пламък. Релефът е много неравен; в масивите на сушата са впръскани езера и морета от бяла и розовееща лава. Като цяло ландшафтаима своеобразен геолого-урбанистичен характер: гигантски многомилионни градове; в инфра-Русия, например, най-главният от тях е свързан с почти цялата компенсаторна изпъкналост на анти-Урал, друг съответства на Кавказ, а сега се създават още градове и компенсаторни издатини в планините на Казахстан и Тян-Шан. Има градове и под нашите низини, но по-рядко, тъй като тези райони в по-голямата си част са запълнени с лава.
Античовечеството се състои основно от 2 раси или породи, много различни една от друга. Главните от тях са дребни, но високоразумни същества, движещи се по кръга на превъплъщенията в шрастрите, където приемат 4-измерна форма, наподобяваща малко нашата. Това е тяло, съответствощо на нашето физическо, нарича се КАРОХ: то се формира от материята на тези слоеве, създадени от висшите демонични йерархии. Жителите на шрастрите имат чифт горни и чифт долни крайници, но с различен от нашия брой пръсти, освен това са снабдени с нещо от вида на кожни летателни ципи. Техните червени като рибенокостен шев очи, издадени отстрани на цилиндрична глава, тяхната мишо-сива кожа и изтеглената тръбообразна уста, биха предизвикали може би отвращение. Но тези същества имат остър интелект, създатели са на висока цивилизация, в някои отношения изпреварила нашата. Те се наричат ИГВИ.
-
Игвите имат звуков език с едносложен строеж. От нашите езици фонетично той би бил най-близко до китайския, но, благодарение на тръбоподобния строеж на устата, сред гласните при игвите доминирет звуци от типа на "о", "у" и "ü".
Те понякога употребяват дрехи, но най-често ходят голи. Извънредният индивидуализъм на тези същества ги е лишил от жизненост в тяхната сексуална сфера. Начинът им на размножоване прилича на човешкия, но е по-непригледен. Те се съвкупяват почти в движение, без да изпитват при това никаква нужда от усамотение, тъй като са лишени от чувство за срам. Чувствата на любов, привързаност, жал се намират в зародиш. Вместо семейство - кратковременни съюзи, а за децата - старателно оборудвани и скрупульозно измислени възпитателни домове.
Моралът е робски. Обществото се състои от 2 класи: висша интелигенция, в която влизат учени, инженери, жреци и, ако може да се използва думата администратори, - и подчиняващото се мнозинство, действащо само по задачите на ръководството. Впрочем, и самото ръководство е строго подчинено на волята на т.нар. "велики игви" (това е нещо като приемствено следващи един след друг върховни жреци-императори) и волята на страшилищата от съседния слой - уицраорите.
Почти неограничен владетел във всеки от шрастрите фактически се явява велик игва. Шрастъра не е монархия, и разбира се, не е теокрация: това е - сатанократия. Принципът на династичното наследяване при игвите е изцяло чежд. Приемникът се избира и подготвя десетки години, с изумителна рационалност и далновидност. Яснотата на съзнание при великите игви е огромна, въпреки че възприемат целият свят преобърнато, под демоничен зрителен ъгъл. Те са способни да прозряват даже до антикосмоса на Галактиката; тях постоянно ги инспектира самият Гангутър (Дявола). След смъртта си великите игви се изкачват направо в ДИГМ.
Би било неправилно да се каже, че в шрастрите е налице еквивалент на нашата наука и техника: по-скоро нашата наука и техника е еквивалент на науката и техниката на игвите. Другите условия и закони на тези слоеве са определили друго съдържание на тяхната наука, но методите на научно изследване и принципите на техниката много приличат на нашите. Наистина, на тях, изпреварили ни надалече по този път, са им познати такива способи и начини, които се преплитат с нашата магия и на много от нас те биха ни се сторили магьосничество. Но те използват даже принципите на винта, колелото, ракетата. Има съдове за плаване по езерата от инфролава. Между шрастрите се практикуват отдавна редовни връзки, доста развит е даже и туризма - разбира се, не с естетични, а само с познавателни цели. На висота е и авиацията, въпреки че самите игви могат да се придвижват с голяма скорост, балансирайки често надолу с главата и кацайки на таваните и стените на сградите като мухи.
Науката е дала на игвите възможност да проникнат на повърхността на Земята. В техният инфрафизичен слой тази повърхност е мъртва и пустинна. А тъй като пространството на сакуалата на шрастрите гасне на границите на слънчевата система, то звезди на това небе няма. Но планетите и Слънцето игвите са ги видели, въпреки че е по-различно от това, което виждаме ние. Температурата в шрастрите е много висока (за нас тя би била непоносима), и затова Слънцето, струващо се на игвите мерцаещо инфрачервено петно, излъчва топлина, но недостатъчна за тях. Въпреки предприетите мерки за самозащите, игвите-пионери върху повърхността на Земята са страдали жестоко; тази повърхност засега е толкова малко пригодна за тяхното съществуване, както за нас дълбочината на Антарктида. Но те имат предвид някакъв начин за усвояване на тази повърхност, и при това не в собственият им слой, а в нашия.
Научната им апаратура вучу им е позволила да уловят сянката на Енроф (Земята). Възможно е, даже е въпрос на време да подадат знак за съществуването си, ще възникнат обмен и контакт, но с това, те ще влияят на човечеството в желаната за тях посока. Тяхната заветна мечта е - разпространение на владичеството им с помощта на уицраорите на Гангутър (Дявола) из всичките слоеве на Шаданакар (Фините светове на Земята). Струва ми се, че ВЕЛИКИЯТ ПРОТИВОБОГ НА БЪДЕЩЕТО, ПОДГОТВЯН В ГАШАРВА ЗА РАЖДАНЕ СРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО В НЕДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ, ЩЕ СЪЗДАДЕ В ЕНРОФ (ЗЕМЯТА) ДВОЙКА ПОЛУХОРА - ПОЛУИГВИ. ОТТУК ЩЕ ТРЪГНЕ РАСАТА НА ИГВИТЕ В НАШИЯ СЛОЙ. РАЗМНОЖАВАЙКИ СЕ БЪРЗО, КАТО РИБИ, ТЕ ЩЕ ТРЯБВА ПОСТЕПЕННО ДА ЗАМЕНЯТ ХОРАТА, ПРЕВРЪЩАЙКИ ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТА В ОБИТАЛИЩЕ НА ДЯВОЛОЧОВЕЧЕСТВО.
/Страшно звучи. Имайте предвид, че книгата е отпечатана чак след падането на СССР, а авторът е имал тези видения по време на престоя си из концлагерите на Сталин, 40-те - 50-те год. Първият ръкопис на книгата е бил унищожен , автора е преследван от режима и по-късно той възстановява по-голямата част. Разпространявала се е книгата тайно от режима, на циклостил или е била преписвана на ръка.
Ето база за сравнение със сивите "извънземни", Антихриста и мераците им, а също и действията на тайното правителство (правителства) и техните желания за власт./
-
Игвите се движат по кръга на въплъщенията в шрастрите, а в промеждутъците между тях претърпяват едно и също: техният шелт заедно с астралът падат на Дъното (въплъщението в свръхтежкото тяло на Дъното е невъзможно без астрала), пренасяйки се сякаш по допирателна през магмите и Гашарва, едва докосвайки ги. При това спускане ефирните им тела стремително се разлитат на капчици. Случаите на просветленост сред игвите са редки до отделни случаи, и тогава тяхната посмъртност, разбира се, се променя. За Бога, всички те, освен отчасти великите игви, имат обърнато разбиране като за световен тиранин, по-страшен от Гангутър. Христос, за когото те чуват от великите игви, в представите им се оказва в положението на антихрист - като метежен икрайно опасен деспот; въобще всичко е обърнато надолу с главата. Затова е естествено, че култът им се състои главно в есктатично демонослужене, чийто излъчвания стигат да Гангутър.
Цивилизацията на игвите не се ограничава с науката и техниката: тя включва и някои изкуства. Но на развитието на изкуството препятства разсъдъчният строеж на психиката им и слабата им емоционалност. Най-голямо развитие в шрастрите е получила архитектурата. Градовете са сформирани от съоръжения със свръхчовешки размери, но голи геометрични форми. Частично - това са скали, издълбани отвътре и облицовани отвън. Кубове, ромбове, пресечени пирамиди блестят с червени, сиви и кафяви облицовки. В тези градове бушува и музика, предимно шумна, за нашето ухо звучаща като какафония, но понякога издигащи се до такива ритмични конструкции, които могат да омагьосат някои от нас. Още по-голяма роля в живота на игвите има танца, ако може да се даде тази дума на техните вакханалии. И техните демонослужения, съчетавани с поразителни светлинни ефекти, оглушителното звучене на исполински инструменти и есктатичен пляс-полет в 4-пространствените координати, се превръщат в масови беснеения: така те привличат ангелите на мрака, а излъчваната при това енергия я попива Гангутър.
Освен игвите в шрастрите има и други същества, аборигени на този преобърнат свят - РАРУГИ, древна порода, приличаща отчасти на кентаври, отчасти на ангелите на мрака, а повече от всичко на мезозойски гущери, вдигнали се във въздуха. Крилете на раругите са могъщи и изправени отстрани на непомерно голямото тяло. При законите на тежестта, действащи на Енроф (Земята), такъв масимен летящ организъм би бил невъзможен.
Раругите са гущери. След дълги инкарнации в телата на алозаври, тиранозаври и птеродактили, някои - най-хищните видове - са започнали пътя на по-нататъшно развитие в слоевете на инфрафизиката. За изминалите милиони години те са достигнали степен на разумност, но тя е още далече от изострения интелект при игвите. Но телесната мощ и невероятната емоционална закалка на духовния им живот са такива, че след продължителна борба за този слой от битието игвите са били принудени да се примирят с тясното съседство на раругите. Скоро бил изработен между двете раси своеобразен модус вивенти, преминал след това в съюз. Сега раругите - са нещо като разумната конница на шрастрите, тяхната армия. Самите игви участват във войни само в краен случай; обикновено са ръководители, особено по техническата част. Неповратливите мозъци на раругите все още не могат да се справят със задачите на военната техника. Но неимоверната им кръвожадност, войнствеността им и безстрашието - са необходими условия за победоносни войни в този слой. Старинните представи за адските крилати коне - е отзвук от знанието за битието на раругите.
А войните на опаката страна на света са двояки. В миналото историята на тези сатанократии се е свеждала в значителна степен до взаимно съперничество и въоръжена борба. В хода на най-силните от тези войни някои шрастри са претърпявали катастрофични промени и даже гибел. Сега е станало по-сложно: висшите демонични инстанции прилагат всякакви усилия за това, да заздравят мира между шрастрите. Непримирима борба се води не между шрастрите, а между игвите, раругите и уицраорите от една страна, и синклитите на затомисите, ангелите, даймоните и самите демиурзи на свръхнародите - от друга.
След като метакултурата завърши цикъла на съществуването си в Енроф (Земята), нейният шрастър влачи унили дни , приличащи на постоянна гладна агония. Такива шрастри повече не са нужни на Гангутър, хвърлени са на произвола. Наименованията на шрастрите на завършилите метакултури на Енроф (Земята) са : ДАБ - шрастъра на АТЛАНТИДА, БУБГИЙ - пшрастъра на ГОНДВАНА, СЕТ - шрастъра на ДРЕВЕН ЕГИПЕТ, ТАРТАР - на ГРЪКО-РИМЛЯНИТЕ, НЕРГАЛ - на ВАВИЛОН и АСИРИЯ, ДЕВАН - на ИРАН, ЗИНГ - на ЕВРЕИТЕ, БАБИЛОН - на Византия.
Игвите и раругите деградират, постъпателното движение на науката и техниката се прекратява. Унищожаването на съответните агресивни държавни образувания в Енроф (Земята) води след себе си прекратяване на притока на основния вид храна на уицраорите и игвите. Израждащите се обитатели на шрастрите са принудени да се препитават с дребно хищничество, по-просто да откраднат храна от съседите си или да минат на "вегетарианска храна". Такава е съдбата на някои шрастри, метакултурите на които още съществуват на Енроф (Земята), но уицраорите са унищожени в хода на взаимната борба, а великите подземни градове са разрушени. Такива са АРУ - шрастъра на ИНДО-МАЛАЙСКАТА метакултура, АЛФОК - на МЮСЮЛМАНСКАТА, ТУГИБД - на ИНДИЙСКАТА. Двете последни още могат да бъдат възродени във връзка с появяването на новоиндийския и новомюсюлманския род на уицраорите.
-
Но животът на шрастрите тясно е преплетен с битие от съвсем друг род и мащаб на демоничните същества, чиито слоеве на обитаване съставят съседната сакуала, съседна, но активно взаимодействаща със сакуалата на шрастрите. Игвите и раругите още не са в състояние да преминават в тези слоеве, но обитателите на съседната сакуала - уицраорите - могат да влизат и излизат, по-точно да влизат пълзешком в градовете на игвите.
Това са могъщи същества, играещи огромна роля в историята и метаисторията. Телесните им размери са огромни. Те се движат с невероятна скорост, имат дар слово и немалка хитрост. Произходът им е двойнствен и сложен. Всеки род уицраори се е появил на света като плод на съчетаване на "каросите", т.е. локалните, национални проявления на Лилит, "Всенародната Афродита" на човечеството, с демиурзите на свръхнародите. В повечето метакултури тези същества са се появили по волята на демиурзите на като защитници на свръхнарода от външни врагове. За първи път те се появяват в метакултурата на Вавилония: нейният демиург се опитал да противопостави това свое порождение срещу войнствените егрегори на Египет и Мидия, заплашващи самото съществуване на вавилонския свръхнарод. Но каросите носят в себе си проклетото семе на Гангутър (планетарния демон), в дълбока древност захвърлено от него в ефирната плът на Лилит, които се явяват отделни национално-културни изражения. И семето на Гангутър е предопределило това, че първият уицраор, отначало изпълнявайки волята на демиурга, скоро след това се преродил в трансфизически носител на великодържавната същност на Вавилон. Неговата агресивност тласнала демиурзите на другите свръхнароди на крайни мерки за защита на своите страни в Енроф (Земята) срещу завоевателя. Мерките били в пораждане на подобни същества, способни да окажат съпротива на Вавилонския уицраор. Така тези чудовища се появили в Иранската и Еврейската метакултури, а по-късно и във всички останали.
Размножаването на тези крайно агресивни и дълбоко нещастни същества напомня пъпкуване. Те нямат пол. Всяко дете веднага става смъртен враг на родителя си и потенциалният му убиец. Така възникнали в метакултурите сякаш династии на уицраорите, наследяващи се приемствено един друг след като бивал умъртвяван родителя и изяждано неговото сърце. В повечето метакултури съществуват едновременно или само един уицраор или един уицраор-родител и едно или няколко негови деца, водещи с родителя си отчаяна борба.
Уицраорите обитават пустинен свят, приличащ на гореща тундра; той се разпада на отделни зони според границите на метакултурите. Всеки уицраор може да влиза не само в съседните зони (разбира се, само побеждавайки съседните уицраори), но и в шрастрите: там той впълзява като облачна планина. Игвите и раругите треперят, чувайки неговият глас, като пред владетел и деспот, но заедно с това виждат в него велик защитник и срещу другите шрастри и срещу силите на Светлината.
Уицраорите виждат Енроф (Земята) смътно, хората и нашият ландшафт - мъгливо и изкривено, но обичат нашия свят с гореща, неутолима страст. Те искат да се въплътят тук - и не могат. Гангутър го виждат очи в очи и треперят пред него като роби. Смятат великите игви само за изпълнители на волята им; в действителност великият игва вижда по-далече и по-дълбоко, отколкото те, знае повече и се стреми да използва алчността, войнственността и мощта на уицраорите за интересите на античовечеството.
Какво поддържа жизнените сили на уицраорите? Уицраора излъчва в огромни количества своеобразна психическа енергия, проникваща на Енроф (Земята). Възприемана от сферата на безсъзнателното в човешката психика, тя се проявява сред човешките общества във вид на комплексни национално-държавнически чувства. Благоговение пред своята държава (не пред народа или страната, а именно пред държавата с нейната мощ), вживяването на самия себе си като участник в грандиозната дейност на великодържавието, култ към кесарите или вождовете, гореща ненавист към враговете им, гордост от материалните успехи и външните победи на своята държава, национално самодоволство, войнственост, кръвожадност, завоевателски ентусиазъм - всички тези чувства, проявяващи се вече в пределите на човешкото съзнание, могат да растат, да набъбват, да хипертрофират само благодарение на тази уицраорна енергия. Но при това психиката на хората обогавява тези, разреди от енергия със своите собствени привнасяния, свойнствени само на нея. Възниква своеобразно излъчване на човешките маси, психоизлъчване от двойна природа и обратна посока. То се спуска през земната кора, пропада в съседните инфраслоеве и постъпва във вид на мочурлива червена роса върху почвата на шрастрите. Игвите я събират за уицраорите - в това се състои и главното им задължение спрямо тях, - а с остатъците се лакомят самите те: живуркането на растителна храна не само ги угнетява и им тежи, но и не може да ги предпази от деградиране.
Храненето на уицраорите с психоизлъчванията на народите и при това излъчвания, свързани именно с емоциите от държавния комплекс, - това е не само сериозен факт, но и причина за неизброимите бедствия.
Игвите не могат да влизат в слоевета на уицраорите, но ги виждат сякаш отвън, смътно, като сенки. Криейки се в шрастрите, те наблюдават битките между уицраора и демиурга, с всички сили стараейки се да влеят в разярената маса на демона повече хранителна роса. При това те не виждат демиурга, но тази невидимост на нещо могъщо и светло, способно да се бори със самият демон на великодържавието, им внушава чувство на ужас и дълбока враждебност. Те знаят, че гибелта на уицраора води след себе си, заедно с гибелта на държавната образувание в Енроф (Земята) (това би могло даже да предизвика ликуването им, ако на мястото на старата държава трябва да възникне млада, по-силна), - гибелта на цялата династия на уицраора или разрушението на шрастъра. С това се предопределя гибелта на войнстващите държави на дадена метакултура, във всеки случай за много векове.
-
Загинали династии на уицраори са: УНИДЪР - уицраорите на Вавилон, Асирия и Картаген; ФОРСУФ - на Македония и Рим; ФОШЦ - на евреите; АРИМАН - на Иран; ХАРАДА - уицраорита на Индия; ЕФРОР - на Халифатите, стара Турция и тюрко-мюсюлманските империи. Имената на уицраорите на Византия, средновековните държави от Югоизточна Азия, свързани със шрастъра АРУ, но доста слаби не са ми известни.
Днес съществуващите уицраори са: ИСТАР - на Испания; НИСУШ - на монголо-манджурската династия; с него съсъществува засега ЛАЙ-ДЖОЙ, хибрид на НИСУШ с руския ЖРУГР; самият ЖРУГР; и накрая, ВАГАГ - общото име на уицраорите на Северо-Запад, обитаващи своя си слой по няколко едновременно. Сега са 3: английският (УСТР), френският (БАРТРАД) и захвърленият в техният слой отпъпкуван от ЖРУГР - югославският ЧАРМИЧ.
Всичките тези уицраори не са първи от своя род: династиите им са се появили през изминалите векове. Но през ХХ век са възникнали и съвсем нови династии. Такива са: ШОСТР - новоарабски уицраор, роден след разгрома на Османската империя и търсещ да се прояви ту в една, ту в друга от мюсюлманските държави, започвайки с кемалистка Турция; АВАРДАЛ - новоиндийски уицраор, роден от необходимостта от защита на метакултурата; СТЕБИНГ - уицраор на САЩ, във външният облик на когото има нещо от тигър, а на главата - златен конус; и още УКУРМИЯ - новогерманския уицраор, роден след краха на Третата империя и гибелта на старата династия уицраори. Новото създание е по-малко свирепо от предшественика си, прилагат се нечувани усилия да го инспирират от много високите светове на Светлината. Пред него се открива - за пръв път пред уицраорите - възможност за възходящ път, и в облика му има нещо царственно, по-скоро - лъвско. Досега никой от уицраорите не е познавал друго посмъртие, освен падането в УПУМ, особенният ад на уицраорите - ДЪЖДЪТ НА ВЕЧНАТА МЪКА, създаден някога от Гангутър за обърналия се към светлината дракон на Прамонголската метакултура. По-късно УПУМ е бил затворен херметически и освобождение от него не може да има, поне през този еон.
-
Д Е М О Н И Ч Н И Т Е С Т И Х И А Л И
В числото на разнозначните и разноматериални слоеве, съставляващи Шаданакар, има 4 сакуали, свързани с това, което ние наричаме стихии на Природата. Как са свързани? Чрез какво?
Смисълът и значението на някоя зона от 3-измерния свят, обемаща, да кажем, снежните върхове на планините, не се изчерпва с това, което се схваща от възприятията на нашите 5 чувства, т.е. ето тези върхове, състоящи се от гнайс, гранит и други породи и покрити с фирн (едрозърнест кристализирал сняг) и ледници. 3-измерната зона се оказва като полусфера, съотносима с друга сфера, условно изразявайки се - полусфера, но имаща друго, различно число пространствени координати. Снежните хребети, безжизнени, безприютни и безплодни в своето мъртво великолепие, - това е само една от двете полусфери или двата слоя са тясно свързана система. Другата полусфера или, по-точно, другият й слой - е иномерен. Този слой е страна на въплътените духове с потресаващо величие, подобни на царе на снежните върхове. Нарича се ОРЛИОНТАН. Именно проблясъка на Орлионтан през кората на 3-измерното вещество предизвиква тази представа на царствено спокойствие, могъщество и лъчезарност, което снежните хребети предизвикват във всеки, който поне малко може да приема инспирацията на силите на трансфизическия свят чрез красотата.пВърховете, достъпни на нашите физически очи са - не повече от плодовете на могъщото, милиони години обхващащо творческо битие на тези същества - стихиалите на Орлионтан.
Но, в противоположност на Орлионтан, голямата част от слоевете на стихиалите са локални, т.е. пространството им няма космическо притегляне. По-точно, то е лишено даже от това притегляне до границите на Слънчевата система, което го имат световете на шрастрите. Затова голяма част от тези слоеве нямат небе. Самите слоеве на стихиалите са своего рода оазиси, а между тях е пусто. Един от друг те се разграничават, както и шрастрите, с разлика в цифрите на временните координати.
Стихиали се наричат тези монади, които изминават своя път на развитие в Шаданакар преимущественно чрез царствата на Природата. При това не трябва да се забравя, че аспект на своеобразно царство на Природата е и човечеството. Именно стихийните сили , кипящи в него и без които е немислимо съществуванета му, изразяват, въпреки че не изчерпват, този негов аспект. Има и такива стихиали, които са свързани не с природата в общоприетия смисъл на думата, а с човечеството, с неговият стихиен, природен аспект.
-
браво