Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Религия => Темата е започната от: July в Април 26, 2008, 12:53:42 pm
-
тест
-
тест
-
тест
-
Ето в руски сайт информация, в която се говори за София, Барбело, Епинойя и Пронойя, Ялтабаоф и други.
"Откровение Эпинойи Света переданное Йоанну" -
www.firelion26.narod.ru
"Знание о совершенном человеке - 1" www.starlion44.narod.ru
"Знание о совершенном человеке - 2" www.starlion62.narod.ru - "Раждането на Плеромата"
-
Благодаря ти delfin. Аз видях сайта още, когато ти го предостави за първи път и дори отидох на този сайт. Но не ми стана ясно, кой е източника на информацията в него. Затова не му обърнах много внимание. :)
-
Сайта го четох около 2-3 месеца, докато го мина целия. Има за мен лично доста интересни неща, над които човек да се замисли сериозно. Доколкото разбирам от посочената в него информация, това са двама души - мъж и жена, вършещи духовна работа, посветено на Квантовия преход на Земята и си описват информацията, която им дават, тяхното собствено духовно израстване и разказват подробно за работата, която извършват. Те са от град Симферопол, Украйна. Дават и фотографии от пътуванията си по местата, на които са извършвали дейността им.
Ако сте чели книгата на Друнвало Мелхиседек, издадена на български от "Аратрон" за 2012 и женската енергия, около средата на книгата той описва пътуването си с група в земите на анасазите и церемониите, които са правили там. На една снимка има лечебно колело. Същото колело съм го виждала и на снимки от този сайт, само че те ги наричат храмове.
ХРАМ ВЫСШЕЙ РЕАЛЬНОСТИ И КАРМИЧЕСКОГО ОЧИЩЕНИЯ В КРЫМУ
ХРАМ ОСИРИСА (ОРИОНА - СИРИУСА) В КРЫМУ!
ХРАМ ЗОДИАКАЛЬНОГО ПРЕОБРАЖЕНИЯ В КРЫМУ
ХРАМ ВЕРЫ И СЛУЖЕНИЯ В ГИМАЛАЯХ
ХРАМ "ЦВЕТОК ЖИЗНИ" В УЛЬЯНОВСКЕ
ХРАМ "УРУСВАТИ" В ХМЕЛЬНИЦКОМ
ХРАМ "ВСЕХ КОСМИЧЕСКИХ ЭНЕРГИЙ" В КРЫМУ
КРЫМСКИЙ ХРАМ ВЕНЕРЫ
ХРАМ "АЛМАЗНОГО ОГНЯ" В КРЫМУ
КРЫМСКИЙ ХРАМ КАЛАЧАКРЫ
АЛТАЙСКИЕ ХРАМЫ СВЕТА NEW AGE MASTERS
ХРАМ СВЕТА "КРЫМСКИЙ АЛТАРЬ АЛТАЯ"
НОВЫЕ КРЫМСКИЕ ХРАМЫ СВЕТА NEW AGE MASTERS - 2006
-
Главният сайт е на адрес www.newagemasters.narod.ru
И там може да ги видите списъка на всичките им сайтове и теми, по които са работили и писали, както са дадени и снимки на тези храмове, също и разкази и снимки от пътешествията им.
Храмовете са им същите или подобни като тези на Мелхиседек, явно в такъв стил се правят за настоящите нужди на планетата ни.
-
Момичета, имайте си едно на ум, когато ги четете тези двамата и не приемайте всичко за чиста монета. Доста аргументирани критики против тях съм изчел преди време, като най-главното съмнение е на кого всъщност служат като канал за приемане на информация и като действия. Това са известните в Русия Влад Булгаков и Ирина Истомина. ;)
-
Аз тези двамата даже не ги знам. Аз съм превела само коптски ръкопис, както съм обяснила. Обикновено те са писани от най-ранните християни-гностици. И тези текстове не са влезли в официалната Библия. Иначе съм съгласна, че трябва да се отнасяме с по много наум към всичко написано, защото не се знае знае ли се. :) Аз давам текста всеки да си тълкува, както намери за добре. А по принцип аз нямам доверие много в хора с месия-комплекс. Прав си за това. Някой дето сам се е провъзгласил за знаещ, винаги ме е съмнявал. :)
-
За мен лично, всичко което се дава през ченълинг, телепатия и от този сорт, е интересно, но винаги е с повече от 1 на ум, тъй като минава през човешкия ум и приемателя винаги си оставя и своя отпечатък. Винаги си следвам моето вътрешно аз и да имам грешки, са си само моите. Обожавам вълшебните приказки. Не ви ли се струва, че ченълингите, както и фентъзито са като вълшебни приказки! Навсякъде има зрънце истина и в най-нескопосаните на пръв поглед работи.
А това, което го дадох е по темата, защото там е посочена информация за някои от имената, посочени в коптския текст, който Джули е превела толкова добре.
По начало за произхода на Земята има много и различна информация, сякаш една с друга неприличаща си, но истината е някъде в далечината, по Пътя, който ни води към Безкрая. И сякаш е винаги само частичка по частичка от нея, а голямата истина за всеки човек е различна. Както, май от изток принадлежи казаното, че "Колкото хора на земята, толкова пътища към Бога".
Джули, има ли още текстове за София, Барбело и другите имена, споменаващи се в публикуваните от Вас текстове?
-
Съгласна съм с Mirotvorec. Провеждат доста семинари, в които казват, че биха могли да научат дори и на връзка с Висшия ти Аз.... Никой не може да те научи на такава връзка. :)
-
Да съгласна съм, така е. Семинари да ме свържат с Бог, да, сигурно :o, който иска да им вярва. ;D За претенциите за лична връзка с Бог и месия-комплекс имам друг материал, който ще публикувам, не знам къде, може и тук.
И да, има още текстове, ма не съм ги превела още, че е много трудно. Сега превеждам малко по-съвременнен поглед на същите теми, сътворение, материя, енергия и т.н и малко физика ... Ще ги пусна и тях, когато мога да ги систематизирам в някаква последователност.
-
Благодаря на July за превода. Доста интересни неща наистина могат да се научат от коптските текстове. От тях за заимствали и гърците, ако не се лъжа.
Напоследък се замислих, че тези най-древни писания за произхода на света са отблясък на много по-древни идеи. Дни, в които света е бил цял. Това за мен са опити да се предаде едно остатъчно знание, което в началото е било доста силно и подробно. Понятия като "зад орбитата на Луната", ме навяват на мисълта, че древните копти не са се занимавали само с лов, риболов и събирачество. А дори и да са го правели, те вече са имали текста готов:)
Оберон
-
Доста личности са обладани от мания, че са в лична връзка с Бог! И си вярват.
А всъщност само човек сам за себе си взема решения. Не ви ли се струва, че във всички религии има голяма доза желание все да ни командват, сякаш сме овце, които нямат право на собствено мнение. Но крайният резултат е, че в днешно време все повече и повече хора нямат желание да ходят в официални църкви и започват да търсят Необозримото според зова на сърцето си.
Само, че се появиха секти и какви ли не самозвани "пророци", "ясновидци" и тем подобни, мъчещи се да ни убеждават, че само те са правите и само те имат "Монопол" върху истината. А какво или каква е истината? Многолика, вечно търсена, но трябва да се осланяме на собственото си мнение, сърце, разбирания. Всеки човек сам за себе си има право на собствено мнение, защото като зрял индивид само той си знае зова на сърцето и своите мечти, и стремежи, и търсения.
Ще успеем ли да разберем някога самите себе си?
-
Да, всички ни убеждават, че могат да ни помогнат да променим света. Не можем. Можем да променим единственно и само себе си и тогава света около нас ще се промени.
Ако се вслушваме по-често във вътрешния си глас ще разбираме всичко и ще имаме отговорите на всичко. За съжаление ние често го пренебрегваме и не му вярваме. А той никога не ни лъже.
-
Наистина, когато слушам вътрешния си глас /интуицията/ никога не съжалявам, но доверя ли се извън вътрешното си предчувствие на някой "добронамерен" съвет, после винаги съжалявам. И в последно време не допускам "доброжелатели" да ми обясняват кое било по-добре за мен. И си живея в по-голяма хармония със собственото си аз.
Даже моята половинка взе да се "заслушва" в предчувствията ми, а и започна да обръща повече внимание на собственото си вътрешно гласче. И по-добре се чувства, вглеждайки се във вътрешния си свят.
-
Нека да се върнем на темата :P
Този трактат е част от ръкописите открити в Наг Хамади. Времето на написване се дебатира, но предполагаемото е в края на 300СЕ.
2/3 от документа съдържат произхода на Света от началото до създаването на Адам.
Кажете какво означава 300СЕ, че не се сещам :(
Може ли да се каже преди колко години е създаден Адам?
-
Английското CE (Comon Era) = AD (Anno Dominae)латинско.
AD е начинът да се отбелязва времето по Юлианския и Грегорианския календар след Христос.
CE=AD=след Христос.
BC или BCE е времето преди Христос.
Много не ги разбирам, нали Римляните са започнали ново летоброене според Хрисовото възкресение май... Ако някой знае повече, да ни осветли по въпроса.. :)
Кога е създаден Адам, не става ясно като година, ма трябва да е бая назад ако се доверим на този текст.
Тези текстове са писани 100-200-300 години след Христос, така, че макар и доста по-близо от сега, пак са били писани доста по-късно от неговото пребиваване на Земята. И само може да гадаем, кое в тия текстове е истина и кое не е. Те са като пъзели от рода: Казвам ти дъще, сещай се снахо.
Аз затова, като чета текстове, така или иначе имам повече вяра на по-старите, но после винаги си търся опорни точки и в науката за да мога да се опитам да ги разбера.
-
Съкращението C.E е стандартния начин за обозначаванена датите в научната литература. C.E означава “Common Era” а с B.C.E се означава времето преди тази ера “Before Common Era”. Годината 1 C.E е същото като 1 A.D..
Съкращенията A.D и B.C се отнасят за христианската вяра : Anno Domini, означава :” Годината на нашия Господар”, изказвайки вярата, че Исус е нашият Господар. B.C. показва, че той е Месията, The Christ. Религиозните учени, много от които не са христиани имат ясна представа за това, така че са измислили този неутрален начин за означаване на годината.
-
В "Урантия" се дават Адам и Ева като Материални Син И Дъщеря, които се изпращат на планетите за създаване на свое пряко потомство, което след време започва да се смесва с най-добрите представители на местните раси.
А в една книга на Нина Ничева се споменава в един неин разказ , че са прототипи, използвани за създаването на човешката раса. Ако го намеря ще го пусна в темата за "Вселената...Земята.", защото той е свързан съсЗемята.
-
"После той създаде конгрегация (ekklesia) (събор, сбор) от хиляди ангели с безбройни мириади, които наподобяваха конгрегацията от 8-то небе. И първият роден е Израел – мъжът, който вижда Бог. И още едно същество, наречено Исус Христос ( Jesus Christ), по подобие на Спасителя горе..."
Хайде сега...На сцената не е ли името "Юдея" по времето на Христос.Как набързо ги намесиха двете :))
-
Понеже ме помолиха да напиша нещо за источника на преводите, които съм направила, реших, че ще бъде честно да се спомене, човекът, който много е допринесъл за това, тези текстове да станат обществено достояние. - Проф. Д-р Барт Ерхман.
Барт Ерхман е автор и преводач от коптски на поместените по-рано от мен текстове. Той е “Джеймс А. Грей”- професор и ложе към департамента за Религиозни учения в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил .
Професор Ерхман е и Бакалавър по изкуство (B.A. – Bachelor of Arts) от колежа Уитън, в Илинойс, 1978 – (magna cumlaude- ( с висока почест) . През 1981г. става и Магистър по теология – ( М.Div – master of Divinity). Той защитава своята докторантура ( Ph.D – доктор по философия) в Принстънската семинария, където неговата докторкса дисертация през 1985 г, бива удостоена също с magna cumlaude ( с висока почест) .
Вече повече от 20 години от живота си той е посветил на изучаването историята на ранните християнства, формирането на канона, похристиянчването на Рим и много дрги теми в същия дух.
Той е автор на книгите:” Изгубените Християнства”, “ Изгубените писания – книгите, които не влязоха в Новия завет”, “ Битката за писанията” “ Вери, за които никога не узнахме”, “ Истината и фикцията в ‘Кодът на Давинчи’ ”, “ Погрешно разбраният Иисус”, “ Исус – Апокалиптичният пророк на новия Милениум”, “ Проблемът на Бог” и много други.
Предоставям неговите собствени разсъждения върху текстовете, които е събрал и превел.
Приятно четене.
-
Въпреки, че много хора по света четат Новия завет – дали от любопитство, дали от религиозна отдаденост – много малко от тях се запитват, каква е тази колекция от книги, от къде е дошла, кой е решил какво да влезе в Новия завет , защо и кога?
Новият завет не се е появил проасто ей така от нищото, веднага след смъртта на Иисус. Много години са преминали преди Християните да се съгласят помежду си, кои книги ще съставляват тяхното учение, с дебати върху контура на “канона” (т.е. колекцията от свещени текстове), които били дълги, трудни и груби. От части защото и други книги също били на разположение, също написани от Християни, много от които твърдяли, че са истинските апостоли на Иисус и въпреки това защитаващи виждания, доста различни от тези, по-късно включени в канона. Тези различия не били просто някакви елементарни спорове дали да се покръства някой докато е млад или когато е възрастен; Битките били за много по-големи доктрини, колко богове има ( 1, 2 ,12, 30?) дали истинският Бог е сътворил света или някое по-низщестоящо божество; дали Иисус е божествен или е човек, дали Исуссовата смърт е донесла спасение или е била без абсолютно никакво значение за спасението на човечеството и дали изобщо някога е умирал?
Християните също спорели за връзката с новата религия, с която Християнството се появява – Юдеизма. Трябвало ли християните да продължават да изповядват и Юдеизъм едновременно с Християнството? Или ако не са вече Юдеи, дали трябвало да се покръстят и в Юдеизъм. Ами Юдейските религиозни текстове? Трябва ли те да бъдат част от канона ( като Стар завет ) или писанията от различни религиозни учения, от различна религия, може би е вдъхновена от друг Бог?
Ето над такива фундаментални въпроси спорели тогавашните християни и е очевидно, кои изводи са надделели: Има само един Бог; той създал света, Иисус е негов син и е и човек и Божи син едновременно, неговата смърт е донесла спасение на света, в изпълнение обещанията направени в Стария завет, който също бил инспириран от единствения истински Бог. Става ясно, кой е победителят.
От тези спорове само едни вид виждания и вярвания се оказали победители, (тези, които влезли в канона). Тези вярвания и групата християни се нарекли “ортодоксални ” или правилната вяра) и алтернативни вярвания, че може да има и друг Бог, над всичко и , че Иисус е с божествен произход - не човек, били обявени за “ерес” – грешна вяра, и били отречени и отхвърлени завинаги. Като резултат, Ортодоксалните християни не само победили теологическия дебат, но и пренаписали историята на самия конфликт, така, че по-късните четци предположили, че победилата Ортодоксална вяра е били приета от множеството още по време то на Иисус и неговите най-близки последователи – апостолите.
Какво тогава за останалите книги, които претендирали , че са написани от същите тези апостоли, които не идват от Новия завет? В по-голямата си част те били подтискани, забравяни, умишлено унищожавани – по един или друг начин изгубвани, освен дотолкова, колкото да бъдат споменати от онези, които им опонирали и ги цитирали именно за да погажат колко “грешни’ са те.
Но ние не трябва да пренебрегваме това, че някога и на някои места тези “грешни” писания са били смятани за свещени книги, четени и препрочитани от отдадени хора, които са считали себе си за Християни. Тези хора вярвали, че те следват истинското учение на Христос, както се вижда в текстовете, те поддържали тезата, че те били написани от Исусовите апостоли.
Историците днес разбират, че ще бъде прекалено опростено да се каже за тези алтернативни теории, че са просто отклонение, понеже не са включени в Новия зает. Защото Новият завет е сборник от книги, появил се в конфликт, в който доминиращото мнение е взело връх и се е провъзгласило за “правилното” и е спуснало книги на идните поколения, като Единствените “Християнски пписания”.
Триумфут не е е дошъл веднага след Иисусовата смърт. Християните вероятно са започнали да пишат текстове скоро след това, но най-ранните оживели писмена са писмата на Павел 50-60 СЕ. Скоро след това обаче се отприщил потоп от Християнски писания с различни гледни точки и вярвания: Евангелия, записващи диктовки, дейности на Иисус, свидетелства за чудодейните животи и учения на раннохристиянските лидери (“Актове на апостолите”), лични писма (“епистоли”), пророчески разкрития от Бог, отнасящи се до сътворението на света и до неговия край (“разкрития” и “апокалиспсиси”), и т.н. Някои от тези писания наистина може и да са били написани от самите апостоли на Иисус. Но вече в първитв 30-40 години започнали да излизат книги, които претендирали да са написани от апостолите, които всъщност са били фалшификати, подписани с тяхно име.
Практиката да се фалшифицират християнски текстове има дълга история. Ние знаем за Евангелия и други свещени фалшифицирани книги с името на апостолите чак до Средните векове – и дори до ден днешен. Някои от най-старите са били открити съвсем скоро от обучени археолози или бедуини, включително Евангелия, претендиращи да са написани от най-близкия ученик на Иисус Петер, неговата сподвижница Мария-Магдалена и неговиа брат-близнак Дидмус Юда Тома.
-
Дебатите вурху текстовете, кои от тях всъщност са апостолически и от там авторитетни, продължили много години, даже векове. Към края на третия християнски век, една група от виждания се появила като победител. Тази група вътре в себе си била разнообразна като мнения, но била съгласна върху основните въпроси на вярата. Тази група (отодоксалната) промотирала своя колекция от книги, като едоинствените истински автентични писания и настоявала, че тези писания са авторитетните, истинските писнаия: Новия завет, който трябвало да бъде приеман заедно със Стария завет, взет от Юдеите.
Кога бил събран и оторизиран Новия завет? Първата поява на Християнски автор, настояващ , че настоящите 27 книги и само тези 27 книги, трябва да бъдат приемани като едиснствени авторитетни писния, датира от 367СЕ, в писмо написано от силния за времето си епископ на Александрия (Египет) Атанасиус.. Дори тогава пеоблемът не бил напълно разрешен, тъй като различните църкви, дори в ортодоксалното лоби имали различни идеи – например, дали Апокалипсисът от Йоан да бъде приет като Писание ( накрая бил приет) или дали Апокалсипсисът от Петър да бъде включен (понеже тогава не бил), или епистол на Барнабас ( не бил в крайна сметка включен); и тн и т.н. И така дебатите продължили повече от 300 години.
През 1945 г. селяни от Горен Египет намират истинско съкровище, укрито в проста делва: ръкописи върху папирус с все още запазени кожени подвързии. Това са тайните книги на гностиците. След откриването на ръкописите от Мъртво море това е втората находка, която може да промени из основи общоприетите представи за възникването и същността на християнството. Тя поставя с нова сила трънливия въпрос: трябва ли да смятаме гностиците за вероотстъпници или, напротив, за представители на чистото автентично християнство? Tова e необикновено откритие, кoeто ни посвещава в учението на гностиците и в съдържанието на тайните книги, за чиито автори различните изследователи обявяват Адам, Сит, Иисус, Зороастър и Хермес Трисмегист.
Преди 1945, когато са намерени ръкописисте в Наг Хамади, Ириней Лионски е сред основните източници на сведения за различните гностически общности от 2 век. След откритието от Наг хамади учените започват да се съмняват , че Иреней е познавал онова, за което е говорил и че е представил справедливо възгледите на своите противници. Причината е , че религиозният мирогглед в писмените паметници от Наг Хамади се разминава в някои важни отношения с изобличителното описание на епископа от Лион. Ако обаче прочетем безпристрастно неговиа труд и отдадем заслуженото на разказите от първа ръка в новооткритите писания, които в крайна сметка са създадени от гностици за гностици, можем да получим сравнително цялостна представа за възгледите, защитавани от различните гностически религии.
Защо Ириней и ортодоксални автори са виждали опасност в гностическите текстове.
Понятивто “гностицизъм” идва от гръцката дума “гносис”, или познание. Гностиците – това са “посветените” и “ знаещите”. И какво знаят те? Знаят тайни, които могат да донесат спасение. Според тях спасението идва не чрез вярата в и
Иисус и добрите дела, а с познание за истината – истината за света, в който живеем, затова кой всъщност е истинният Бог и най-вече, кои сме ние самите. С други думи става въпрос за себе познание: от къде сме дошли, как сме се озовали тук, и как можем да се завърнем в небесния си дом. Тук, в тези плътски тела, ние сме хванати като в капан и трябва да разберем, как да се отксубнем от тях. За гностиците, които са и християни (защото не всички са християни) именно Христос донася свише това тайно познание. Той разкрива на най-близките си последователи истината, която ги прави свободни.
Традиционното християнство учи, че нашият свят е едно добро творение на единния истинен Бог. Гностиците обаче не споделят този възглед. Както смятат различни гностически общности, богът, създал този свят, не е единният Бог и дори не е Всемогъшият и Вездесъщ Бог. Той е много по-низше и често неевежо малко божество. Как тогава човек може да гледа този свят и да твърди, че той е добро? Гностиците виждат бедствията около себе си – земетресения, урагани, наводнения, глад, суша, бедност, страдания и заявяват, че не можем да виним за това Бог! Не, този свят е вселенско бедствие и спасение ще има само за онези, които разберат как да избягат от света и от тленната си обвивка. Някои мислители гностици обясняват тленния свят на злото със сложни митове за сътворението. Според тях върховното Божество е трансцендентално, то е абсолютен Дух без тленни проявления и свойства. Това божество е създало множество същества –Еони, които също като него са духовни. Първоначално съществува само това божествено царство, населявано от еони, които също като него са духовни. Но започва вселенско бедствие - един от еоните някак си пада от божественото царство и това води до сътворяването на други богове, извън обхвата на Божеството. Тези низши божества създават тленния свят, а той е мястото, където са затворени божествените искри, които низшите богове са уловили и вместили в човешките тела. С други думи, някои хора носят в себе си божесвената съставка. Душите им не са смъртни – те са безсмъртни и само временно хванати като в затвор в този пълен с превратности и злочестини свят на материята. Тези души трябва да избягат и да се завърнат в божественото царство, откъдето са дошли.
Митовете на гностиците се разминават съществено в подробностите. Но има нещо, което ги сближава, то е, че са мнго подробни. За съвременния читател тези предания са понякога доста объркващи и странни. Основното обаче е ясно: тленният свят не е творение на единния истинен бог. Богът, който е създал този свят – онзи от сария завет – е вторично, низше божество. Той не е всевишният, когото трябва да почитаме. По-скоро трябва да го избягваме, като прозрем истината за божественото царство там, горе на небето, за материалния свят на злото, за това, че сме затворници в него и затова, как да се отскубнем.
Нека подчертая, че средствата да се постигне това бягство не са достояние на всеки. Работата е там, че не всеки, а само някои от нас носят в себе си божествената искра. Останалите са творение на нисшия бог на този свят. Подобно на другите твари тук (кучета , костенурки, комари) те ще умрат и това ще бъде краят на тяхната история. Някои обаче сме хванати в капан божества и трябва да се научим как да се завърнем в небесния си дом. Как да постигнем тайното познание, необходимо за сапсението? Очевидно не можем да го узнаем, като наблюдаваме света наоколо. Каквото и да научим за този свят, то не ни носи нищо повече от познание за материалното, тленно творение на едно нисше божество, което не е истинният Бог. Затова е необходимо да получим откровение свише. Трябва да се появи пратеник от духовното царство, който да ни каже истината за нашия произход, за нашето предназначение и за начините да избягаме и да се освободим. В Християнските гностически религии Христос е онзи, който идва свише и разкрива тази истина. Според този възглед Христос не е просто смъртен човек с мъдро религиуозно учение. Той не е син на Бога творец – от Стария завет. Някои гностици учат, че Христос е еон от царството на небето, че той не е човек от плъът и кръв, роден на този свят от създателя, че е дошъл свише, само привидно в човешка плът. Той е привидение в плътски вид, което е дошло да каже на призованите (т.е на гностиците, носещи в себе си искрата) тайната истина, необходима за спасението.
Други казват, че Иисус е истински човек, но без божествена искра в себе си. Затова пък душата му е Божествена и е слязла от небето, за да се всели временно в човека Иисус и да го използва като проводник, чрез който да разкрие на най-верните му последователи неоибходимите истини.
Според това схващане божествената съставка е влязла в Иисус в даден миг от живота му (например при кръщението , когато Духът се е излял върху него), а после след като работата му е приключила, го е напуснала. )
Това е едно възможно обяснение, защо на кръста Иисус се провиква: “Отче, защо ме изостави?” Божествената съставка го напуска, защото Божество не може да страда или да умира.
Преследващите еретиците, например Ириней, смятат гностиците за исключително хитри и трудни за оборване. Лошото е, че не можеш да вразумиш гностика и да му посочиш грешките му: той твърди, че притежава тайното познание, това, което ти нямаш! Ако му кажеш, че не е прав, гносртикът просто маха с ръка и казва, че ти просто нищо не знаеш. Затова Ириней Лионски и такива като него трябвало да впрегнат всичкки сили, да оборят гностиците и да убедят останалите християни че, еретиците не знаят никаква истина, а напротив, изопачават истината като отхвърлят Бога от Стария завет и неговото творение и отричат, че Христос е човек; от плът и кръв, чиято смърт и възкресение са доснесли спасение , а не тайното му учение. В 5-томно опровержение на гностиците, Ириней охулва възгледите им като непоправимо противоречиви, излишно подробни и в разрез с учението на самите Христосови Апостоли. Ириней се позовава на някои гностически писания, за да ги осмее и противопостави на свещените книги, повсеместно приети от Църквата.
Поместил съм общо 47 текста, повечето от тях пълни, от някои само откъси от най-важното, тъй като са много дълги. Много от тези текстове са били изключени от Новия завет, именно защото, се смятало, че олицетворяват еретическата гледна точка. Някои, пък са били наречени “ортодоксални” но не са сметнати достатъчно важни, за да бъдат приети в Свещения канон, по една или друга причина. Аз нарекох тази колекция от други свещени текстове “Изгубените писания”, въпреки, че тези писания вече не са изгубени. Но повечето от тях бяха загубени за векове, докато не бяха открити в модерни времена в археолохически открития и чрез систематични търсения из манастири и библиотеки на Средния Изток и Европа.
Остава на вас да си направите своите заключения.
-
Много хубаво казано и има за какво да се замисли човек. Благодаря за превода и изобщо за труда Ви за превеждането на тези трудни текстове. Кой е автора на статията?
-
Нали споменах по горе, това е Барт Ерхман. Това са част от уводите, които пише към някои от книгите си. Мой е само първият пост, където обяснявам кой е той. Нататък всичко е от него. :)