Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Ashaman в Март 22, 2008, 22:59:25 pm
-
Ех, Адаме, що ти трябваше да гризеш от дървото на познанието. Разбра, че си гол и ни една дреха не можа да те удовлетвори.
Познанието не те прави по-щастлив, мисъл стара като свободното време и философията. Защото такъв е простият факт, философията, мисленето и търсенето на знания става реалност когато пред човека отпада задължението ежедневно да се бъхти за да преживее и днешният ден.
Героят на Шифър от 'Матрицата", не можа да понесе знанието. В крайна сметка "мирише и има вкус на пържола". Беше готов на всичко за да забрави.
Дали всичко това е избор, едва ли можеш да забравиш по желание, дори и да го искаш, макар че някой хора сякаш умеят да го правят.
Даа, реките станали планини, а планините реки, когато монахът тръгнал по пътя на дзен, и май чак в самият край на Края, всичко ще си дойде на мястото. Дотогава вероятно ще човъркаме насам-натам. Търсещият дух не може да се примири сам със себе си дорде не спре да търси.