Предразсъдъкът за съществуване е най-мащабната илюзия на реалността, в която "сме" "затворени".
Поставям "сме" в кавички, защото тук властва илюзията за нашето наличие като "Аз" (ти лично си отбелязал на друго място, WhiteRider, че "аз"-концепцията е илюзия и по-нататък в нивата тя отпада). В действителност, "аз" в сегашния "ми" вид представлявам илюзорно завихряне на енергийност, което изпитва определени състояния. Енергийността, след края на завихрянето, ще се върне и влее в своя Първоизточник и ще стане едно с Него. От позицията на Вечността "Аз" е само едно трепване, което всъщност няма никакво значение.
Поставям "затворени" също в кавички, защото цялата видима и мислима реалност е несъществуващото ограничение на несъществуващите ограничени. Енергията е единствената реалност и нейното завихряне в определени форми прави възможно изпитването на състояния, което обогатява Първоизточника. В действителност, мястото на "затваряне" не е много по-различно от замъците, полята и гарите, изобразявани на някоя театрална сцена. Да, те присъстват за нуждите на произведението, но в този театър никога не е имало, нито ще има гари, замъци, поля...
"Съществуването" на реалност и "съществуването" на нас, обитаващите тази реалност, е необходимо да се възприеме сериозно, докато "си" в 3D, за да може триизмерната симулация добре да бъде изиграна. Целта е автентичност; какво би било, ако така беше наистина. Първоизточникът обаче, Който е единствената реална реалност, по принцип не Се нуждае от нищо частично, преходно и несъвържено. А Онова, коео е цялостно, непреходно и съвършено, всъщност е самият Той. Ето защо когато Той "изважда" от Себе Си енергия и я завихря по определен начин, вкарва в нея и съзнание за действителност. Така получава един цялостен опит, изпълнен с чувство за автентичност. Сякаш сега сам Бог, въплътен в тялото на flyDragon наистина натиска клавишите по компютъра и вие, по същия начин, сякаш самият Бог, наистина чете тези слова... Всеки от нас усеща своите изживявания като напълно действителни, всепоглъщащи го, въпреки, че всичко това е театърът, в който играем отредени от Първоизточника роли. Шегичката, че става дума за шизофрения, не е уместна, защото Бог запазва Своята цялост и самосъзнание през цялото време. Но така или иначе, "пиесите" на отделените енергийни завихрания се извървяват по определен начин и накрая тази енергия трябва да се завърне към своята действителна същност - към принадлежността си в божественото. За да стане това, Егото трябва да се прекрати. Смъртта изобразява това по буквален начин по отношение на телата ни, хронологията го показва и по отношение на цивилизациите ни, геологията - по отношение на планетарния организъм, а космогонията (жалко че материалистическата наука не го разбира) и по отношение на космическите тела, по отношение на вселените...
"Всичко става Нищо,
а Нищо става Всичко;
и Всичко е точно Нищо,
а Нищо е точно Всичко."