Сибирските шамани-убийци
Тайните на коренното сибирско население остават неразгадани. И до днес по тези места стават мистериозни и драматични събития.
Иркутският инженер Андрей Турчанов разказва за брат си, Дмитрий. Той бил здрав и едър 30-годишен мъж. Заминал на почивка на високопланинското езеро Селенкен. Като пристигнал, той се скарал с един местен жител. Местният му обещал да му отмъсти жестоко за нанесената обида. Един ден, докато се печал на слънце край езерото, към Дмитрий приближил странен конник. Едър, смугъл мъж с гъста черна брада, облечен в черен национален костюм със златни ивици. Конникът се приближил и непрекъснато мърморел нещо като гледал почиващия със злоба. В ръката си държал голяма глинена чаша. По едно време той плиснал течността от чашата в Дмитрий. Тогава конят се обърнал и се отдалечил.
Още същата вечер Дмитрий се почувствал зле. Като се прибрал у дома, той бил посивял и грохнал старец. Лекарите установили, че има бързоразвиващ се тумор. Дмитрий починал след десет дни.
Малко след смъртта на брат си, Андрей се срещнал човек, изучаващ паранормални явления сред традиционните религиозни обреди и култове на сибирските народи. Специалистът обяснил, че има една каста жреци, които на съвременен език може да се нарекат килъри. Тези последователи на езическите култове можели само с определен набор от думи да убият млад и здрав човек. "Вербалните убийци" съществуват не само сред шаманите от Сибир и Далечния Изток, но и сред будиските знахари. Механизмът на действие на тези заклинания и проклятия остава обгърнат в тайнствена мъгла и не е достъпен за останалите хора. Тайната се пази много ревностно и не се споделя с никого.
Единствената ни надежда да се предпазим от подобно проклятие е просто да бъдем добри и любезни с останалите хора, колкото и да ни провокират те.
Източник: http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=7834