Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: iti в Октомври 07, 2007, 11:56:58 am
-
Аз честно казано от цитати се обърках. Едните казват колко лошо било да мислиш, защото ни отдалечавало от същността ни, други точно обратното - че именно мисленето ни изгражда като хора. Принципно и двете са верни, но е факт, че човешкият мозък не може да възприема неща от типа - хем тъй, хем иначе. Той иска нещо простичко което да схване. Защото в простите неща била истината.... което също е вярно. Няма противоречие, всъщност в неопределимите неща също няма нищо сложно, просто мозъкът ни е програмиран да мисли крайно.
И аз да ударя нещо като цитат, от някаква книга на Розенкройцерите (от която прочетох няколко изречения де), но където за пръв път срещнах една умна мисъл. Та писателят там също се чудеше за същността на собствения си разсъдък. И разбра едно сигурно нещо. Че не може да не е разуме, тъй като самото отхвърляне на разума е интелектуален акт. Няколко пъти във форума писах, че е невъзможно да отхвърлиш нещо, чието отхвърляне е дело на самото отхърляно. Самото твърдение - аз няма да мисля, е мисловен акт. Тъй че е сигурно, че всеки мисли. Та въпросът е какво мисли за мисленето си. :-\
-
В тая книга на розенкройцерите са ползвали прословутото картезианско "когито ерго сум"..тъй де важното в цялата работа е поне д амислиш за ползени и сериозни неща през повечето време,но и да мислиш за простотии и да разпускаш от време на време...
-
Може и да се разсъждава от гледна точка че под "изключване на мисленето" се разбира да се влезе в режим на "интуитивно поведение" - тоест правиш неща които знаеш че са правилни за момента въпреки че понякога може да са нелогични без да анализираш причини и следствия. Някои спортисти казват че най-добрата им игра се получава точно когато изключат мисленето и действат само и единствено на усет и интуиция и нещата си стават естествено. Та може би темата трябва да се погледне от тази гледна точка.
-
Taka e !
Когато говорим за спиране на мисленето ( немислене, спиране на вътрешния диалог, концентриране, визуализиране и прочее - интуитивно възприемане на дясната половина на мозъка ) , не се има предвид изобщо заличаването на картезианския модел, а тъкмо обратното - превключването на нови възможности / способности на мозъка за Осъзнаване на света - синхронизираното единство между интуиция и ум...
-
Отговорът е в ... подписа ми ;)
-
Отговорът е в ... подписа ми ;)
Според мен работата е в баланса.Мисленето е неизбежно,защото самият ни начин на живот е изграден със мислене.Просто трябва да мислиш точно толкова колкото е необходимо.Просто това е средство а не начин на живот.
-
Отговорът е в ... подписа ми ;)
Според мен работата е в баланса.Мисленето е неизбежно,защото самият ни начин на живот е изграден със мислене.Просто трябва да мислиш точно толкова колкото е необходимо.Просто това е средство а не начин на живот.
И бих добавил - за това, което е необходимо (За самия теб). В днешно време прекалено много мисловна дейност се похабяхва за съвършено ненужни неща, и обратното - прекалено малко хора се замислят над нещата, които биха били наистина полезни, най-малкото за тях самите.
-
Taka e !
Когато говорим за спиране на мисленето ( немислене, спиране на вътрешния диалог, концентриране, визуализиране и прочее - интуитивно възприемане на дясната половина на мозъка ) , не се има предвид изобщо заличаването на картезианския модел, а тъкмо обратното - превключването на нови възможности / способности на мозъка за Осъзнаване на света - синхронизираното единство между интуиция и ум...
Хубаво, ама какво значи това? Кога се осъществява това превключване? Контролът е пак мозъкът. И кък какво наистина превключва? Наистина интуиция или просто друга представа?
1) много неща си мислим и за себе си и за външния свят, но те просто не са ветрни
2) интуицията изисвка наистина изчистване, което се съмнявам да може да се постигне чрез западния модел на живеене. Преди да превключиш към нещо, първо трябва да си способен на него. Тъй че ето друга посока за разсъждения. Способни ли сме да се изчистим от мръсотията в мисленето си? До колко може да сме сигурни, че паметта и желанията не действат отвътре макар и подтиснати? Самата концепция за за нещо изключва пътя то да се появи чрез самия живот по естествен път.
3) Спортистите може да играят по-добре без да мислят, но когато се пробват и да живеят по тоя начин, явно не се получава...
-
Кога се осъществява това превключване? Контролът е пак мозъкът. И кък какво наистина превключва? Наистина интуиция или просто друга представа?
Осъществява се, когато спреш чуждото устройство в себе си, или вътрешния си диалог - нещото, което в момента задава въпросите ти. Задаването на въпроси и търсенето на отговори е работа на въпросното устройство. Когато си го спрял просто знаеш и не ти се налага да задаваш въпроси. Накъдето и да насочиш вниманието си веднага имаш знание за всичко, което ти трябва. Това е нещо като да четеш направо от холограмата, която е навсякъде. Въпросното състояние не е просто интуиция, а по-скоро е действане според интуицията. Една неадекватна аналогия е карането на лека кола след достигната инерция и превключване на нулева скорост - двигателя не оказва влияние, вози те само шасито. Превключва се фокусът на съзнанието, премества се събирателната точка на възприятието.
-
Проблема според мен не е мисленето като процес, спрян или действащ. Проблема е, че чавешкото мислене е поробено.
Ето един цитат от книга, който по-ясно от мен описва ситуацията:
- Кои сме ние, днес живеещите на планетата хора?
-Всеки сам може да даде на себе си определение, ако поне за девет дни може да освободи своята мисъл.
СВОБОДНА ЛИ Е МИСЪЛТА НИ?
-Какво значи “да освободи”? Мислите на хората и така са си свободни.
-В условията на технократското общество, човешката мисъл е заточена, поробена в рамките и условностите на този свят. Технократския свят може да съществува само при условия на ликвидация на свободата на човешката мисъл, поробването й и поглъщането на енергията на човешката мисъл.
-Някак не ми е ясно. Всеки човек през живота си може да мисли за много неща. Да каже например всичко, не е възможно. Има страни, в които има голяма свобода на словото, в други - по-малка, а да мисли всеки може за каквото иска.
-Това е илюзия. Мнозинството от хората са принудени да мислят за едно и също цял живот. Това е лесно да се види, ако разделим различните мисловни моменти на един типичен човек, живеещ в твоето време, на отделни времеви отрязъци, а после да сравним еднаквите мисли. С такова просто действие, и ще определиш главната мисъл на човешкото общество на своето време.
-Интересно. Хайде да се опитаме да определим тази мисъл.
-Добре. Тогава кажи, каква цифра ще назовеш за средна продължителност на човешкия живот?
-Това важно ли е?
-Не много, при еднаквост на мисленето, но цифрата е нужна за по-нататъшните изчисления.
-Добре, в наше време човешкият живот е около осемдесет години.
-И така, родил се е човек. По-точно казано - придобил е материалният план на своето битие…
-По-добре просто се е родил, така е по-ясно.
-Добре. Още като малко дете той гледа света, който му предстои да опознае. Дрехите, жилището, храната му осигуряват родителите. Но те също, със своето поведение и отношение, волно или неволно се стремят да му предадат своите мисли и отношението си към околния свят. Видимият процес на опознаване продължава около осемнадесет години, и през всички тези години, технократския свят се опитва да внуши на младия човек своята значимост. По-нататък, с останалите шестдесет и две години, може да се предположи, че човек е способен да се разпорежда сам с посоката на работа на своята мисъл.
-Да, може, а ти казваше, че някой я сковава.
-Казвах. Ето сега, хайде да пресметнем, колко време той е свободен волно да мисли.
-Хайде.
-Ежедневно определено време човек спи, почива си. Колко часа човек ежедневно губи за сън?
-Обикновено - осем.
-Ние взехме за основа 62 години живот на човека, като ги умножим по осем часа ежедневен сън, с отчитане на високосните години, получава се, че през 587 928 часа от своя живот човек спи. Ежедневният осемчасов сън се равнява на двадесет и две години непрекъснат сън. Отнемаме тези 22 години от 62 години живот и получаваме 40 години бодърстване. По време на бодърстването мнозинството от хората се занимават с приготвяне на храната. Колко, според теб, човек хаби за приготвяне на храната си?
-Жените основно готвят наистина, на мъжете им се налага повече време да губят за да спечелят за продуктите.
-И колко отива според теб, за приготвяне на храната ежедневно?
-Ами, ако отчетем закупуването на продуктите, приготвянето на закуската, обеда и вечерята, то три часа, навярно, в делничен ден. Само че не всички в семействата се занимават с готвене, останалите ядат, е, може би купуват продуктите, помагат да се мият съдовете, тъй че на всеки човек се падат по два часа и половина.
-Всъщност е повече, но нека бъде както казваш, ще вземем по два и половина часа на ден, ще ги умножим на количеството дни и ще се получи 61242,5 часа или 25517 дни или 7 години. Изваждаме ги от 40 години и остават 33. За да получи храна, дрехи и жилище, човекът живеещ в технократския свят трябва да изпълнява една от необходимите за този свят функции - да работи. Искам да ти обърна внимание, човек е длъжен да работи, да се занимава с някаква работа, не защото тя много му харесва, а в угода на технократския свят, иначе човекът е лишен от жизнено важното за него.
Колко време са принудени да губят мнозинството от хората ежедневно за работа?
-В нашата страна по осем часа, но на път към нея и обратно, още около два часа отиват, но пък всяка седмица има по два почивни дни.
-Ето опитай сам да изчислиш, колко условни години от своя живот човек губи за далеч не винаги любимата си работа?
-Дълго ще е да смятам без калкулатор, ти кажи.
-Най-общо от тридесет години,така наречена трудова дейност, десет години той непрекъснато работи за някого, а по-точно за технократския свят. Сега от 33 години живот изваждаме тези десет и остават 23.С какво още ежедневно се занимава човек през живота си?
-Гледа телевизия.
-Колко време всеки ден?
-Не по-малко от три часа.
-Тези три часа се равняват на осем години непрекъснато седене пред телевизора. Изваждаме ги от останалите 23 - остават 15. Но и това време все още не е свободно за занимания, присъщи само на човека. Човешката мисъл е инертна Тя не може рязко да превключва от едно на друго. Някакво време мисълта анализира получената информация. Най-общо средностатистическият човек се замисля над мирозданието всичко 15-20 минути през целия си живот. Някои изобщо нито веднъж не се замислят над това, някои размишляват по няколко години. Всеки сам за себе си може да определи, като анализира изживените години. Всеки човек е индивидуален -той е по-значим, от всички взети заедно галактики, тъй като е способен да ги твори. Но всеки човек - е частичка от обществото човешко, което като цяло може да се оценява като единен организъм, единна същност. Попаднала в капана на технократската зависимост, великата същност на вселената се затваря в себе си, губи истинската си свобода, става зависима, включва се механизмът за самоунищожение.
Друг, различен от обикновения, начин на живот водят хората, които живеят в селищата на бъдещето. Тяхната мисъл е волна и човечна, в единно стремление е слята тя, изважда от задънената улица човешкото общество. Галактиките тръпнат в радостно предчувствие пред слялата се в единство човешка мечта. Раждане на ново и сътворение ще види мирозданието скоро. Прекрасната планета нова ще материализира тяхната човешка мисъл.
-Хайде де, колко високопарно говориш за жителите на селищата. А външно те са просто хора.
-И външният им облик е различен. Сиянието на енергия велика в него има. По-внимателно ти виж....
Сега, кайто пожелае, нека погледа по-внимателно. И да не забравим, за да успеем поне малко да съзрем нещата, необходимо е минимум за 9 дни да освободим мисълта си. Т.е. да се изключим от технократския свят.... ;)
-
Осъществява се, когато спреш чуждото устройство в себе си, или вътрешния си диалог - нещото, което в момента задава въпросите ти. Задаването на въпроси и търсенето на отговори е работа на въпросното устройство.
Много странно мислене. За някои любопитството и търсенето на отговори е изконното в човека, едно от малкото неща които го различават от животните. Освен това "чуждо" звучи наистина доста странно. Вътрешния диалог, мисленето, самоосъзнаването пак са неща които ни отличават от животните. Идвало ли ти е на ума, че всъщност това което казваш е програмирането и "чуждото"? Защото един човек без собствен акъл се контролира най-лесно. Животните живеят по интуиция. Която всъщност наричаме с друго име - инстинкт. Виждаш ли - има разлика между двете. Ти говориш за нещо за чието съществуване аз направих забележка. От къде смяташ, че ти имаш интуиция, а не инстинкт? Самото нещо което приказваш е просто мисловна концепция. Някой ти е казал, че имаш интуиция. Ти самия знаеш ли го? Или ти е казано, че го знаеш?
Joro Velev, подходящ цитат. Въпреки, че вземам дълбоко да се съмнявам в индивидуалността и неповторимостта на човека. Човекът като биологична форма, е просто още една таква на земята, малко по-усложнена от другите. Въпросът е в съдържанието. Малко обидно звучи да кажа, че не обвивката прави съдържанието.... Макар да сме един биологичен вид, вътрешно хората са много, много, много различни. Има животни които са много по-удохотворени от доста хора.
-
Има животни които са много по-удохотворени от доста хора.
Това е вярно и напълно се подкрепя от тезата че 50% от хората нямат душа - тоест са биороботи и например едно куче или коте или пък някой друг бозайник са много по близки като излъчване до мен отколкото някои "хора". Поне аз така го чувствам и за да го почувствам трябва да изключа "мисленето", което иначе логично би ме довело до съпричастност към "биороботите" вместо към тези които са по-близки до моята същност!
-
Чак пък 50% да не се самузаблуждаваш?
-
Одухотвореност, по-одухотвореност .... при наличие на степенуване дали не става дума за различни състояния на осъзнатост на въплътения Дух или Душа? А какво са Дух и Душа?
Осъзнатоста не е ли резултат от разМисли (и страсти ;))?
Обвивката не прави съдържанието. Какво прави обвивката?
Съдържанието прави ли обвивката или само е "напъхано" в нея?
-
Идвало ли ти е на ума, че всъщност това което казваш е програмирането и "чуждото"? Защото един човек без собствен акъл се контролира най-лесно.
Къде съм писал, че човек няма собствен акъл? Въпросът е дъвкан в други теми доста отдавна, че и много цитати има. Защо да го предъвкваме тук още веднъж?
Самото нещо което приказваш е просто мисловна концепция.
А ти да не очакваш в този форум или някъде другаде да получиш чуждо мнение в друга форма, освен като мисловна концепция? Спри чуждото устройство в себе си и задръж този миг, а после се опитай да предадеш възприятието си на някой друг без мисловни концепции. Докато не опиташ сам и не се убедиш какво е винаги всичко за теб ще е мисловна концепция.
-
Осъществява се, когато спреш чуждото устройство в себе си, или вътрешния си диалог - нещото, което в момента задава въпросите ти. Задаването на въпроси и търсенето на отговори е работа на въпросното устройство.
Много странно мислене. За някои любопитството и търсенето на отговори е изконното в човека, едно от малкото неща които го различават от животните. Освен това "чуждо" звучи наистина доста странно. Вътрешния диалог, мисленето, самоосъзнаването пак са неща които ни отличават от животните. Идвало ли ти е на ума, че всъщност това което казваш е програмирането и "чуждото"? Защото един човек без собствен акъл се контролира най-лесно. Животните живеят по интуиция. Която всъщност наричаме с друго име - инстинкт. Виждаш ли - има разлика между двете. Ти говориш за нещо за чието съществуване аз направих забележка. От къде смяташ, че ти имаш интуиция, а не инстинкт? Самото нещо което приказваш е просто мисловна концепция. Някой ти е казал, че имаш интуиция. Ти самия знаеш ли го? Или ти е казано, че го знаеш?
Joro Velev, подходящ цитат. Въпреки, че вземам дълбоко да се съмнявам в индивидуалността и неповторимостта на човека. Човекът като биологична форма, е просто още една таква на земята, малко по-усложнена от другите. Въпросът е в съдържанието. Малко обидно звучи да кажа, че не обвивката прави съдържанието.... Макар да сме един биологичен вид, вътрешно хората са много, много, много различни. Има животни които са много по-удохотворени от доста хора.
Разликата между животните и нас е обхвата на възприятието,което обуславя изцяло реакциите спрямо околният свят.Тези които твърдят,че любопитството е изконно на човека не познават друго освен мисленето а то е процес,а не директно възприятие и основният му двигател е интереса,който пък се поражда от нуждата на ума да обяснява,която нужда се поражда от желанието за контрол и манипулация,чрез използване на процеси и инструменти разни(например емоциите,чрез които ти контролира тялото).Тази нужда от контрол се поражда от нуждата за създаването на среда,в която ума като система за възприятие да се чувства на място за пример имаш днешната цивилизация.Следиш ли ми мисълта?
И така стигаме до въпроса,защо умът ще прави това.Нали би трябвало да се чувства на място,ако е естествен,и най-вече за да можеш да владееш тази система на възприятие трябва да бъдеш научен.
В един от горните постове даваш пример за спортистите.Дали глупостта в живота им се обуславя от немислене?
Или е от ограниченост.Защото пример за глупост в живота могат да бъдат дадени и учени и философи,те все мислят само за областите в които са силни.
Умът има свойството да създава описи и оттам и възможността за поддържането на огромни и сложни системи за пример пак,ще ти дам днешната цивилизация.За да се поддържа тя постоянно си "преговаря" описа(образованието например).
Следиш ли ми мисълта?
Христос Михаил иска да ти каже,да спреш това "преговаряне" и с това твоята вътрешна "цивилизация" така да я наречем спира,и тъй като липсата на възприятие си е смърт(липса на форма),тъй като самото възприятие определя формата,тялото ти от инстинкт за самосъхранение се обръща към единствената му останала,която действа по съвсем различен начин.Тя разчита на обхват и директност(точно тези две неща обуславят възможността за избор),а не на линейност и процеси като при тази на ума.Почва се с това да премахнеш от живота си всичко излишно,което те кара да се обръщаш към описа си,което пък изисква дисциплина,която пък не се харесва на 99.99% от тръгналите да се извисяват "духовно" в собствените си очи ,и от своя страна те се обръщат към някакво учение според вкуса си,или казано с "две думи" заменят един опис с друг нарочен за от тях за духовен.
Друго което ми прави впечатление, е че свеждаш понятието "да имаш собствен акъл" до мисленето.Да имаш собствен акъл не е ли способността да направиш избор.Нима искаш да кажеш,че мисленето като процес е равно на разумност?
Днешните методи за манипулация не се ли опират на това че хората са се оплели в мислене и си мислят,че като правят едно и също нещо по различен начин и имат "собствен акъл".
От друга страна този свят(визирам цивилизацията) е създаден от мисловни процеси и трябва да се съобразяваме с това и в това няма нищо лошо просто един от многото достъпни за нас светове,но да се изпада в разни полюции от типа "Мисля значи живея" изказана от някакъв много тачен човек не си спомням името му и да гледаш останалия свят изотгоре това вече е... с извинение като че....я гледащ на жените изотгоре.
-
добро мнение. ще трябва да го прочета повече от веднъж.
спирането на мисленето, върши една много хитра работа - спира егоизма. А оттам човек започва много здраво да поглъща енергия. Казано с други думи започва по-добре да усеща Бога; казано с други думи, минава в естествено състояние. Колкото по-дълго човек е в това състояние, толкова по-добре. Медитацията - статична и динамична е един от начините за постигане. Бойни изкуства, танци, и някои други подобни занимания (изкуства) също въвеждат в това състояние.
Това е и най-добрия начин да се избавите от негативни мисли, които ви тровят. (Имаше един филм - 4 сезона или нещо подобно му беше името. Там я има илюстрирана тази идея)
за неверниците мога да добавя и едно чисто материалистично преимущество - интензивното мислене консумира адски много енергия. Силно емоционалното мислене също консумира адски много енергия. Спирането на емоционалния мозък, и на размислите спестява страшно много енергия и човек се енергизира много.
-
казано с други думи, минава в естествено състояние
Ей те това беше. (http://smilies.sofrayt.com/^/aiw/good.gif)
-
да де, ама те нещата хем са така, хем не са така. Изобщо сложна работа.
Не може 24 часа на ден да медитираш.
Може би е добре отвреме на време, но за цялостно спиране на мисленето, не знам.
А спортистите спират само мисленето за детайли - как точно да си мръднат ръката, крака, как да изчислят силата с която ритат или стрелят топката, малките детайлчета при финтирането и тн.
Те със сигурност не си спират изцяло мисленето. Все пак някой трябва да решава аналитично - сега ще подам, ето сега ще стрелям, ето сега треньора прави знак да приложим комбинация номер 314.
Когато тялото повтаря едно и също движение, мозъка има способността при многократно повтаряне да изработи обобщаване и да направи синтез на база на опита - съвкупност от движения - резултат. И се получава така все едно играеш шах. Мислиш върху играта и стратегията а не върху самото движение как преместваш една фигура.
В крайна сметка кои точно дялове на мозъка се спират и кои остават да работят, може би ще може да каже някой учил медицина. Аз не се наемам.
Но очевиден факт е че мозъка е доста сложна конструкция и се дели на няколко нива, дори и чисто физически погледнато.
Преди време ми попадна интересна информация за 3 те мозъка на човека разположени един в друг.
Ето нещо което съм писал по подобна тема преди доста време.
как е при животните например?
Защо при хората се говори за три мозъка, които са един в друг, и са се образували от еволюцията.
Първият е най-вътрешен и най-стар (reptile brain) в него са заложени само най-примитивни функции - да оцелява, да се бие, да се храни, да се размножава (йерархичен инстинкт също може би) Неговите реакции са най-бързи, най-неосъзнати и с най-голяма мотивация. (най-силен енергиен импулс и най-много химия)
Вторият (primative brain) примативен, също и емоционален.
Третият е най-отвън, т.нар. мозъчна кора, сравнително най-нов(neo cortex brain) който е специфичен за хората, на него се дължат способността за мислене, за анализ, логиката, вербалната комуникация, алтуризма, изкуството и т.н.
Най-бавен е откъм реакция, най-слаб откъм мотивация на импулса, с най-гъсти мозъчни (електронни) вериги, но и с най-слабо напрежение. Понякога би могъл да бъде прескочен (даден накъсо) от първия и втория мозък.
Примери за прескачане - ярост,ревност и т.н., ситуации, когато си крайно афектиран. Някой убива твой близък, и ти си готов буквално да го разкъсаш на парчета.
Пример: Знаеш че можеш да се биеш, но като стане напечено блокираш и те хваща шубето.
Пример: говориш си за празнотата на ума, и изведнъж минава покрай тебе ослепителна мадама, от която както казват старите "ум да ти зайде"
е тогава първия мозък включва на пълни обороти, спира ти ненужното мислене за глупости, включва override програма в компютъра, и взема контрола в свои ръце. Веднага ума ти се изпразва/напълва, но по нов начин evil.gif
Понякога между тези три мозъка има конфликти. Единия иска едно, другия друго. При някои хора единия тип е по-силно развит, при някои другия. При някои всички типове са слабо развити, при някои всички са силно развити.
Трите мозъка обикновено се свързват с материалните, емоционалните и умствените потребности.
Та ми е интересно, като говорим за чист ум, кой от трите имаме предвид ? Или може би и трите ? Можем ли в действителност да спрем първите два, ако само работим върху третия (медитация и пр.) при нашия светски живот ? (където първите два имат постоянни дразнители)
Не са ли тези практики единствено лицемерие ? (нямам предвид БИ, а разни почитатели на медитацията, на "духовността" в кавички и тем подобни)
Е до колкото аз смятам, при пълноценна медитация ще трябва да спреш и 3-те.
- никакви страсти, никакви емоции, и никакви привързвания.
Основна грешка, която правят някои от "почитателите" на духовните учения, живеейки в нашия съвременен светски свят е да взимат под внимание само най-външния мозък и неговото спиране. Да, обаче тия отдолу като напират с нагони за глад, жажда, секс, и най различни други чувства ?!
Ако не се работи на всички нива е лицемерие. Ако се работи пък на всички нива, трябва да станем отшелници.
едит : хаха ... цитата го постнах без да го чета, а ето че по-долу току що написах почти същото, като това което съм писал преди година и половина. Странно нали :)
-
"
Когато човекът се втренчил в пространството, стаята, в която бил, станала призрачна и прозрачна и на нейно място се материализирала сцена от далечното минало. Внезапно той се озовал в двора на някакъв палат, а пред него стояла млада, много красива жена с мургава кожа. Той могъл да види златната огърлица около шията й, нейните китки и глезени, бялата й прозираща дреха и черната й сплетена коса, събрана царствено под висока квадратна тиара. Щом я погледнал, в ума му потекла информация за нейното минало. Той узнал, че е египтянка, дъщерята на принц, но не на фараон. Тя била омъжена. Съпругът й бил слаб и строен, с коса, сплетена на многобройни плитчици, които се спускат от двете страни на лицето му.
Човекът можел също да се придвижва бързо напред през сцената, преминавайки през живота на жената като че ли той бил просто филм. Видял, че тя е починала при раждане. Наблюдавал етапите в дългата и сложна процедура на нейното балсамиране, погребалната процесия, ритуалите, които съпровождат поставянето й в саркофага, а когато свършил, образите избледнели и стаята отново застанала пред погледа му.
Името на този човек е Стефан Осовиечки, роден в Русия поляк и един от най-надарените ясновидци, живели през XX в. Датата е 14 февруари 1935 г. Видението на миналото е извикано от парче вкаменено човешко стъпало, което той взема в ръка.
Осовиечки се оказва толкова вещ в психометризирането на артифакти, че накрая привлякъл вниманието на Станислав Понятовски, професор във Варшавския университет и един от най-изтъкнатите етнолози в Полша по това време. Понятовски проверява Осовиечки с различни кремъци и други каменни оръдия, намерени в археологически находища из цял свят. Повечето от тези литики, както те се наричат, било толкова трудни за разпознаване, че само тренирано око можело да определи, че са оформени с човешки ръце. Те също така били предварително сертифицирани от експерти, тъй че Понятовски знаел от кои епохи са и какъв е историческият им произход -информация, която той грижливо крие от Осовиечки.
Но за него това няма значение. Отново и отново Осовиечки идентифицира правилно обектите, описва от коя епоха и култура са, както и местоположението на техните находища. В няколко случая местата, които Осовиечки посочва, се разминават с информацията, която Понятовски си е отбелязал в своите бележки, но в крайна сметка Понятовски открива, че във всички случаи грешката е в неговите бележки, а не в информацията, която му дава Осовиечки.
Осовиечки винаги работи по един и същи начин. Той взема обекта в ръка и се съсредоточава, докато стаята пред него и дори собственото му тяло стане като сянка и почти несъществуващо. След като преходът бъде извършен, той се оказва зрител на триизмерен филм за миналото. Тогава може да иде където си поиска в сцената и да види каквото пожелае. Макар да е вперил взор в миналото, Осовиечки дори движи очите си назад-напред, сякаш нещата, които описва, действително присъстват физически пред очите му.
Той може да види растителността, хората и жилищата, които те обитават. В един случай, след като взема в ръка едно каменно сечиво от магдаленската култура, народ от каменната ера, живели във франция около 15 000 до 10 000 г. пр. Хр., Осовиечки казва на Понятовски, че жените тогава са имали много сложни прически. По това време твърдението му изглеждало абсурдно, но последващи открития на статуетки на магдаленски жени с натруфени, претрупани фризури доказват, че Осовиечки е прав.
В хода на експериментите Осовиечки дава над сто сведения, подробности за миналото, които отначало изглеждат неточни, но по-късно се оказват верни. Той казва, че хората от каменната епоха използват кандила и правотата му е потвърдена, когато при разкопките в Дордон, франция, са намерени кандила с точния размер и стил, които той описва. Той прави подробни описания на животните, които различни племена ловуват, формата на колибите, в които те живеят, както и техните погребални обичаи - твърдения, които по-късно са потвърдени от археологически открития... "
Michael Tolbot - Холографската Вселена
-
Ролята на мозъка не може да се отрече... Той е орган, който засега използваме само за логичеки операции, просто защото не познаваме другите му възможни функции. Но, в интерес на истината, човешкият мозък е сложен мултиизмерен компютър, свързващ ни с частиците на Вселената, и позволяващ достъп до нейните дълбини. Неговата холографска същност е способна на множество фини настройки... Само при едно условие - мозъкът трябва да работи в синхрон със Сърцето - живата и действена човешка душа - която не дава мира на чувствата, но и която захранва цялата система с енергия. Само тогава, в баланса на - ляво и дясно - мъглата започва да се разсейва.
За това говорим, от доста време насам. . .
За глухите камбаните бият понякога и по 100 000 пъти !
-
По темата, ако все още някой го интересува,
прочетете книгата:
"The Power of Now" - Eckhart Tolle
"Силата на Настоящето" - Екхарт Тол
-
Да мислиш е лесно, но да не мислиш е много, много трудно! Който не вярва нека опита за минутка!
Казано с други думи започва по-добре да усеща Бога; казано с други думи, минава в естествено състояние.
-
Всъщност винаги има среден път. Когато човек осъзнае че мисленето,знанието и въобще цялата информация която е изградила светоусещането му, вече му пречи, намира онези атрибути които смята за единствено важни.Например аз имам 2 такива- Любовта и Вярата.Но за да разбера че те са най важните се задръстих с информация която сега ми пречи.След като човек разбере кой са тези атрибути за негокойто изразяват най вишия му аз,той разбира че няма нужда да спре да мисли, а е желателно всичките му мисли да произхождат от тези атрибути.Няма нужда да сме крайни,няма нужда да спрем да мислим, мисленето не ни е дадено за да го унищожим а чрез него да го надскочим и вече не мисълта да е водеща, а атрибута които смятаме за най дълбоко изразяващ в чист вид нашата личност и душа.
-
По една тема във форума дадохме накъсо, дано в тази стигнем до консенсус! Есес да можеш да не мислиш по пет минути, два пъти на ден не е отказ от мислене! Да можеш да не мислиш, значи да дадеш възможност на божественото да дойде при тебе, а не да го търсиш в книги и къде ли не! На учениците си давам следният съвет: Не търсете отговорите в книгите, това са чужди отговори, по-добре е да питате своята практика, тя ще ви даде вашите отговори и никога няма да получите грешен или подвеждащ отговор! Книгите са полезни само тогава, когато те учат как да постигаш нещата! И тук Танграта е прав - правенето му е майката! За мотивацията - Докато дойдат първите резултати е страхотна скука, но си струва усилието! През това време ще те крепи вярата и упоритоста! И още нещо, когато си готова ще се намери учител който да те поведе!
-
Ако искаш да не спираш да мислиш и да действаш от името на любовта и вярата, то ти неминуемо ще ползваш субективни понятия. Ще ползваш твоите субективни понятия за любов и вяра.
И така отново ще си в затворения зациклен кръг на егото.
Единствения начин е да се спре субективното и да се отвори обективното.
Няма лошо, прави си каквото ти харесва, но не се заблуждавай. Това не е чиста форма на любов и вяра, а пречупена през личното ти его.
Ако това ще те успокои, 99.999999% от хората така правят. Включително и "духовните".
-
Какво значи „против мисленето“? Мисленето е способност, която хората притежават. Нека направим аналогия с човешката ръка. Човек чрез волята си може да движи ръката си по избран от него начин. Може и да я държи неподвижна (всъщност ако говорим за абсолютна неподвижност – не може). Кога как ще движи ръката си, е въпрос на целесъобразност. При всички случаи обаче е глупаво да смятаме, че човешката ръка е излишна, поне докато не разполагаме с алтернатива, която пълноценно да я замени. По-същия начин стоят нещата и със способността за мислене. Наистина е вярно, че мисълта е трудно да се контролира и именно към това следва да се стремят хората. Това може да включва и упражнения по временно „прекъсване на мисленето“ (само относително), може да включва концентрация върху и задържане на една единствена мисъл в съзнанието, може да се изразява и в други методи. Въпросът е човек да е господар на своята мисъл и да борави с нея единствено според волята си. Едва когато овладееш една способност в определена степен, можеш да започнеш развиването на по-висшите способности. В случая имам предвид способностите на будхичното тяло. Последователността е етерно тяло, емоционално тяло, умствено тяло и будхично тяло. Ако веригата съдържа слабо звено в някое от споменатите тела, то човешката душа няма как да се прояви правилно.
-
Преди малко се върнах от лекции по източна философия и да ви кажа хич не ми се спори и доказва моята истина,нито пък опровергава вашата. Но ще поясня че медитирането е прекрасен метод за успокоение на ума и не го отхвърлям даже го използвам.Аз обаче разбрах темата като абсолютно отхвърляне или приемане на мисленето. Затова ще повторя отново думите си,няма нужда да спрем да мислим, в един момент всичко загубва значението си когато открием онова което ни води към хармонията.Тогава спираш да се интересуваш имаш ли или не нужда от мислите, защото единственото нещо за което ти се мисли и изживява е хармонията която получаваш.Тогава дали мислиш или не като въпрос не ти изплува в съзнанието,камо ли да намира възможност за противоречие в теб. Мислите нямат никакво зачение.Понеже в началото на обучението ми се наложи именно с тях да се занимавам ,ще ви разкажа че това е една безкрайна игра на ума.Колкото повече си мислите че трябва да спрете да мислите толкова повече разклонявате и подхранвате мисълта.Ума има нужда именно от неразрешими ребуси.И така мислите стават 2,едната мисли а другата и казва че не трябва.И така мозъка става още по натоварен с мисли.Той се самоосъзнава и клонира.Осъзнава че трябва да спре да мисли и мисли за това как да спре, наред с останалите мисли от ежедневието.Не ви трябва това нещо.Търсете хармонията а не контрола,не насилвайте себе си а търсете мира.Относно движението.Може би то помага да не мислим за лоши и кофти неща ,но не и да спрем изцяло да мислим.Затова не се борете срещу природата си а я инегрирайте по пътя си.
-
Ние ги знаем тия работи, но мерси все пак.
В такъв случай говорим за едно и също нещо.
Никой не е тръгнал да спира ума си със стоене и мислене "сега няма да мисля". Ползваме си други техники, като например да играем баскетбол, а също и да идем на диско.
Пълно спиране на мислите е възможно почти само теоретично. А на първо време е добра идея да намалим емоционално натоварените мисли (независимо дали положителни или отрицателни). Точно за тях основно става въпрос.
-
Много ясно че ги знаете,но това е моята истина по тази тема,независимо дали ви изглежда познато,банлно или претоварено с емоции.Всичко това има значение за мен само,защото е моят метод, а твоят, да играеш баскет и да ходиш на диско.И въпреки това намирам съществена разлика между двете.Това за което говоря се стремя да превърна в постоянно-обичайно състояние, а това което имаш в предвид ти го разбирам като почивка,разтоварване. За почивка използвам медитацията и стоене на тишина.Всъщност повечето мъже разпускат играейки,някой играейки пред компа а други на игрището.Това обаче не е универсален метод, които е истинен за всички,още повече той не представя едно постоянно състояние на мир ,затова че нямам нищо против да го препоръчваш все по горещо,но аз вече си имам друг,които съм изпитала и приела.
-
Ползваме си други техники, като например да играем баскетбол, а също и да идем на диско.
Не говорех за универсален метод, а за само отделна техника. Човек може да действа и със 100 техники.
Това не изключва медитацията, или заниманията с други изкуства.
Но, далеч не намирам същността на спорта или изкуствата в "почивка и разтоварване". Косвено може и да вършат такава работа, когато ни дистанцират от материалното ежедневие, но това не е първостепенната функция.
"Почивка и разтоварване" мога да използвам като седна да изпия няколко бири.
Изобщо не мога да го оприлича и на играенето на електронни игри. Защото в единия случай си адекватен в Реалността, а в другия лапаш мухите, или там каквото хвърчи на екрана.
Прочее ...
!!!
В случая мога да ползвам битовизми като "баскетбол" и "дискотека". От една страна да вкарам оригинална гледна точка, от друга да подразня някои хора (чрез показване на истината), и от трета да изразя нещата хем ясно хем не ясно.
Но!
Тези битовизми са само понятия ...
Нима нямаше една притча за Конфуций и ЛаоДзе, за стареца който вадел ръчно вода от кладенеца. Спрял се един умен човек да му дава акул и да му обяснява, че може и да се автоматизира ваденето на вода, и няма нужда да се труди.
А той отговорил:
"Остави ме, защо искаш да вкараш във грях един стар човек? Цял живот съм работил с ръцете си. Остави ме да си умра така, като обикновен човек, неомърсен."
Нима монасите от ШаоЛин не са тренирали по 15 и по 18 часа на ден най-тежки тренировки, като основната идея е била именно същото? Чрез действието да смирят себе си и Егото.
Този принцип на динамичната медитация далеч не съм го измислил аз. И далеч не е някоя моя субективна приумица. Хиляди години хората само по този начин могат да се просветлят. Дали ще си обущар и ще ковеш обувки, или ще си копач на нивата, принципите които можеш да приложиш са все същите.
Та не знам ... може и да е универсален, може и да не е . Според мен е, а и не само според мен. Както съм казал и пак го казвам, ето ви реалността, творете! Кой както може. И ще постигне каквото може. (а не каквото си мисли)
-
Правилната цена
http://gemicha.blogspot.com/2010/01/blog-post_03.html
-
Tangra пряви каквото искаш и както намериш за добре,нямам никакви претенции нито към теб нито към когото и да е(изключвам семейството си)Щом смяташ че по този начин имаш резултати, супер. Аз обичам танците и танцувам почти всеки ден, но не го разглеждам по този начин.Всеки извършва някакви действия които му помагат да смири егото си.Не всеки му дава име.
-
Никога няма да се смириш Есес ти си високомерна!
-
Никога няма да се смириш Есес ти си високомерна!
... рече и отсече...
-
;D
Такава съм каквато съм,ти обаче едва ли знаеш каква съм точно.Гледай си живота и не прави такива кардинални изказвания.
-
"Дъждът, това е вятър, казва едно шест годишно дете. В такъв случай дъждът и вятърът едно и също ли са? - пита го психологът. Не. - Какво е вятърът? - Дъжд. - Тогава е едно и също? - Не, не е същото. - Кое не е същото? - Вятърът".
Из "Детството" на Анри Валон и Рьоне Зазо
-
;D
Такава съм каквато съм,ти обаче едва ли знаеш каква съм точно.Гледай си живота и не прави такива кардинални изказвания.
Ще се радвам ако ме принудиш да си променя мнението! Цитата само потвърждава мнението ми!
-
Дигиталният потоп засяга вече начина ни на мислене
http://www.glasove.com/article-6943.php
-
;D
Такава съм каквато съм,ти обаче едва ли знаеш каква съм точно.Гледай си живота и не прави такива кардинални изказвания.
Ще се радвам ако ме принудиш да си променя мнението! Цитата само потвърждава мнението ми!
пф не ме интересува твоето мнение Митко,осбено мнението ти за мен.Не може всички да ме харесват ;D виждаш ли още едно потвърждение за твоето мнение,можеш да си сложиш още една звездичка,за познал отговора ;D
-
То се мисли, ама ако има с какво. :diablo:
Не виждам какво толкова има да се спори. Просто всеки за себе си трябва да спазва баланса между мисли и чувства, между ума и сърцето. Залитането в каквато и да е посока не е желателно.
:)