СЪЗДАВАНЕТО НА НОВО АНДРОГЕННО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО
В.В.: В първото интервю ние говорихме за разделянето на половете и сега би било добре да поговорим за преодоляването му като идеал на бъдещето. Ако хората водят своя брак съзнавайки бъдещата ориентация, която описахме, с помощта на духовните същества, може да бъде развито едно ново андрогинно човешко същество. Какво именно се развива там? В коя част на човешката природа живее субстанцията на андрогенния човек?
В. Гедеке: В Евангелието се казва, че ще бъдат създадени ново небе и нова земя, когато настоящото небе и настоящата земя преминат и, че няма да има вече нито мъж, нито жена. Това е перспектива за бъдещото състояние на човека, при което разделянето на половете, което според Библията било само вторичен акт на сътворението, ще бъде преодоляно. В Новият Завет не е казано нищо повече за това. Обаче Рудолф Щайнер говори изчерпателно за преодоляването на чисто мъжкото и чисто женското, т.е. за разделянето на половете. Той говори за края на сегашната форма на възпроизвеждане: дори в сравнително близко бъдеще човешкото тяло ще бъде трансформирано (а с него и цялата природа) по такъв начин, че всичко ще върви към все по-голямо и по-голямо одухотворяване, но това ще се отнася за хора съединили се с Христос. Тогава Неговата възкресяваща сила ще работи преобразяващо и одухотворяващо в телесната природа на човека.
В.В,: Как се подготвя това, тук и сега? Има ли вече черти в човешката природа, които можем да отдадем на този развиващ се андрогенен човек, например, в контекста на брака, в който партньорите се стремят към преодоляване на своята относителна едностранчивост?
В. Гедеке: Както разисквахме в първото интервю, разделението на половете не е просто телесно-физически акт, а засяга също жизнените и душевните сили; от тук следва, че всяка форма на стремеж към преодоляване на острия контраст между мъжа и жената в душевната област, а по-късно и в етерната област, ще подготви преодоляването на разделението на половете в областта на физическото. Но това дело трябва да се извърши от върха към основата, така да се каже, от духа през душата към жизнените сили и най-накрая до физическата природа. Това винаги започва от равнището на духа; там е мястото, от където този процес днес вече действително започва навсякъде, където човешките същества се стремят да усъвършенстват своя душевен живот отвъд бариерите на мъжката и женската поляризация.
В.В.: Има ли някакви указания от Рудолф Щайнер дали плодовете от усилията на човека насочени към тази цел в този живот ще бъдат продължени в следващия и по какъв начин ще стане това?
В. Гедеке: Всичко, което може да се случи при такова съзнателно преобразяване на душата и тялото чрез човешкия Аз, извършвано в свобода и с вътрешен усет от човека като индивид за разлика от промените налагани от културните условия на средата, всички резултати от подобно преобразяване на съставните членове остават с човешкия Аз и след смъртта. По силата на своята духовна природа те стават част от следващото съществувание на индивида и не се разпадат. С една дума, всичко, към което е имало искрен стремеж и е било достигнато, остава постоянно в човешкото същество.
В.В.: И какъв ще бъде този нов андрогенен човек, когато се зароди един ден?
В. Гедеке: Има някои указания от Рудолф Щайнер, но е много трудно да ги приемем с нашето съвременно разбиране, когато казва например, че бъдещото възпроизвеждане ще се осъществява чрез речта и ларингса, по-точно, чрез мъжкия ларингс. Последният ще се развие във възпроизводителен орган. Аз предизвиквам всекиго да се опита да разбере това. Наистина е трудно!
Но той казва също, че днешните сексуални органи са се развили последни и първи ще отпаднат, ще закърнеят. Днес вече има признаци за това - в нашите цивилизовани страни безплодието е твърде разпространен проблем.
Волфганг Гедеке
...Сътворяването на началата бе едно творение на любовта, на космичните топлина и светлина можеха само да намаляват силата си с времето, да достигат до дъното в творенията, затворени в егоизма. Тази втора вълна от божествена любов пробужда душата, буквално я преобръща, я кръщава. Един нов импулс неустоимо повежда всичко, което бе затворено да вдигне бариерите, да преодолее разделенията, да изправи грешките.
Кои бяха тези разделения, тези грешки?
ЧОВЕШКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СЪСТОЯНИЕТО НА РАЗДЕЛЕНИЕ
Ако тласъка на еволюцията е даден от едно творене на любовта, тя трябва да върви към постигане на осъзнаване, за да може тази любов, на свой ред да стане творене и то свободно творене.
В началото, любовта се изявяваше под безлична форма; тя трябва да достигне до съзнанието. За да стане това, тя трябва да допуска предварителното си разделяне на части. Постигането на осъзнаването изисква от човека да приеме в себе си всичко онова, което го е образувало, действувайки върху него отвън, както слънцето действа върху растенията. Той трябва да обърне върху самия себе си всички творящи сили, които виждаше да действат в света и спечелвайки ги, да им даде такова направление, че да може да направи от тях свое благо, свое притежание.
Положението на модерния човек показва съвсем ясно, че единството е било нарушено, разчупено на милиарди малки индивидуални части. Но любовта, която ще трябва да възстанови своите разделения, човек може да се научи само в страданието.
Защото само съществата, които страдат от това, че са разделени могат да осъзнаят, че чрез любовта се премахва това прекъсване.
На ниво тела, се извърши разделението на половете. Двата полюса, които зараждат живота, мъжкият и женският, биват разделени. Ако човешкото същество ги бе запазило и двата в себе си, то никога не би имало съзнание за техните различия; нито да се научи да желае единение до неговата най-материална форма. Разделянето на половете има като космично следствие изхвърлянето на Луната.
Значи, да повторим, давайки цялата си изживяна реалност на тази формула, която би могла да изглежда абстрактна:
“Единството трябва да се раздели, за да може всяка част да осъзнае своята особеност и да потърси, при пълно познаване на причините, възстановяването на единството”.
Един поглед накратко, на еволюцията ни представя три последователни ситуации и ние можем да преминаваме от едната в другата си непрекъснатост, мислейки ги в тяхната последователност:
- Първоначалното единство излъчва живота чрез любовта, с цел появата на едно ново качество, - съзнателна свобода.
По този път, колкото по-комплексно става човечеството, толкова повече се разделя, всеки от елементите, които го съставят клони към себеизолиране. Космичната неразделима любов се изгубва в своите творения като водата на една река в пясъка.
- Всяка песъчинка, концентрирана върху самата себе си, открива там следата от тази вода, усеща присъствието и в себе си и в другите песъчинки; това е втората ситуация.
- Докато се извършва сливането, се рисува третата ситуация, плод на стремежа на всички песъчинки: да се съединят, да съставят отново заедно единството на реката.
Тези три ситуации могат да се появят само като виждане на ума; те помагат в крайна сметка, да се разбере как, в сложната природа на човешката любов, съжителстват хаотично носталгията от първата, желанията от втората, стремежите от третата. Това три форми на любовта, които може да изглеждат противоречиви, най-малко ако не се вземат така в техния последователен ред. В действителност:
СЪЩЕСТВУВА ЛЮБОВ,
която е тук, за да изплати дълговете от миналото. Тя вече не знае нищо за космичните начала, но се навдига от топлината на кръвта, в която те са се излели и която, при всяко биене, повдига нашето сърце. Това е една скрита и инстинктивна любов, но колкото по-проста и без мисъл, без дискриминация, толкова по-важна е тя. Тя не ви пита, за да ви помогне, нито кой сте, нито от къде идвате. Колкото по-лоши са хората, толкова по-добра е тя. Превързва раните, които не тя е причинила, повдига жертвите, които не тя е повалила, плаща дълговете, които не тя е поела.
Тя е божествената любов, продължаваща да живее в човешките сърца и завръщаща се към своите начала.
Но в нашата епоха хората казват:”Ние вече не сме деца”.
По-голяма част от тях са изгубили смисъла на Духа на началото, без да са постигнали още този на завършека; те, като прелестния лебед, приемали духа си “пъхнали глави под крилото, между два небосвода”.
Великата работа на любовта тогава е, за всеки един да тръгне към другия, да преодолее изолирането, да намери партньор, да затвори отново ръцете си върху един себеподобен. Знае се добре, че да се обича така точно се изпитва съжаление; такава обич е жалостива, хилава, смъртна, обикновено човешка; това неустойчиво човешко поведение образува персонална черупка.
“Обичайте това, което никога няма да видите два пъти”, пееше Вини… Обичайте го, защото там ще намерите отново вашата собствена съдба. От друга страна, тази нетрайност, когато се повтаря в милиарди примери, в крайна сметка ви укрепва и успокоява, радва ви и ви разширява. Тя ви възстановява безкрайността, вече не тази на преди или след: тази на сега. Не откривате ли тук също божествената любов, вече не онзи благославящ жест на Отца, а жеста на Сина върху кръста: ръцете, които се отварят под импулса на сърцето?
Това е само един момент, един пасаж; той няма да трае винаги; това се знае добре. Една непрекъсната работа на съзнанието ни ще направи Аза по-изискващ. Едно невъзвратимо изкачване ще го доведе, искаме или не, от инстинкта до съзнанието.
Азът е абсолютен. Както Бога, от когото той е искра, няма измерение и граници. Приел земно съзнание за самия себе си в корените на егоизма, веднъж щом се е “обменил” чрез импулса на инкарнирания в Христос космичен Аз, той влиза в пътя на обединението. Той работи за преодоляването на всички разделения, всички ограничения, да стане способен да присъедини божествения план чрез една непринудена от силата на любовта прогресия. Новият импулс довежда Космоса, по свое подобие на пътя на обединението. Това, което е трябвало да бъде изхвърлено, е отново възвърнато.
Егоцентризма е историческа необходимост, която, удължавайки се, се превръща в болест. Човечеството трябва да се научи да се лекува от него, преди да бъде изтребено всичко от братоубийствените войни, Геноцидите, убийствените омрази. Човечеството е поставено пред тази дилема: - или ще остави капитала от космичната любов да чезне под натиска на егоизма, да дегенерира в еротизъм, в бруталности, които зараждат всички форми на престъпността; то влиза тогава в една истинска ера на престъпленията, или ще създава смело нови форми на братство, непринудено неегоистично.
Да се премине от егоистичните форми на любовта към неегоистичната любов, това предлага смелост и “морално въображение”, което за сега може да се иска само от някои редки индивиди.
Ще се възрази: това е облог и, от друга страна, противоречие в термините. Ако се засили действието на Аза , ще се подсили егоцентризма, ще се превърши с разширяването на всяка комуникация между хората! Не: трябва да се осъзнае Аза в неговата повратна точка, да поеме върху себе си своето минало, за да се разчисти по-добре неговото бъдеще. Можем да открием някаква светлина върху любовта само като прегледаме еволюцията и нейните метаморфози. Разбираме добре, че дара, който Христос поднесе на земния човек бе да присади любовта, която преобръща Аза от егоцентризма към свободното действие, безвъзмездната любов...
Любовта бе първата дума и ще бъде последната от човешката епоха.
Откъс от лекцията: СМИСЪЛЪТ НА ЛЮБОВТА В СВЕТА