-
Отдавна, много отдавна, когато планетата ни е била много по-различна от сега се зародило човечеството. “Човечество” може би не е най-точната дума, защото хората, които я населявали нямат нищо общо с днешния човек. Първите наши пра-родители били безполови. Следващия етап от еволюцията е на двуполовите хора и сигурно щяхме да си останем такива, ако по-незнайни все още причини станало разделението на половете. Сега сме мъже и жени, част от едно изгубено единство, обречени на търсене на другата половинка. Наричаме я “сродна душа”, “духовен близнак” и я търсим през целия си живот. Това е копнежа на всяка човешка душа.Когато мъжят и жената били едно същество-андрогин, те не познавали този копнеж, защото тяхната единствена любов била насочена към Твореца и неговите творения. В много митологии се говори за тези същества. Защо и как сме разделени? Кому е нужна нашата половинчатост? Древногръцкият философ Платон подробно описва този процес. А дали е така? Прочете го и може би ще разберете :)
" Едно време нашата природа не е била каквато е сега, а друга. Най-напред имало три човешки рода, а не само два, мъжки и женски, както е сега; имало и трети, който съчетавал в себе си черти от другите два и от който сега е останало само името, а той е изчезнал; тогава именно е съществувал един мъжко-женски, андрогинен род, който и по вид, и по име е имал общо и с двата други — и с мъжкия, и с женския; сега тази дума се употребява единствено в обиден смисъл.
На второ място, всеки човек представлявал едно цяло — гърбът му бил объл, а страните му били извити в кръг; имал четири ръце и същият брой крака; и лицата му били две, върху кръгъл врат, напълно еднакви, но тези две лица, разположени в противоположни посоки, принадлежали на една глава, ушите били също четири, половите им органи два и всичко друго човек би могъл да си го представи според вече казаното. Той вървял и изправен, както ние сега, в която от двете посоки искал, а когато се спуснел да тича бързо, правел като акробатите, които си вдигат краката и се премятат презглава в кръг; и понеже тогава се подпирали на осем члена, бързо се движели като колело. А тези три рода с тези особености съществували поради това, че мъжкият род имал произхода си от Слънцето, женският — от Земята, а този с общите черти на другите два рода — от Луната, понеже и Луната има общо и със Слънцето, и със Земята; естествено, че били овални, и по външен вид и по начин на придвижване, поради това че приличат на родителите си. Те били страшни по сила и храброст и имали големи стремежи — посегнали дори на боговете и което разказва Омир за Ефиалт и От, че се заловили да се качат на небето, се отнася за онези хора, които искали да нападнат боговете.
Зевс и останалите богове се събрали на съвет, какво трябва да ги правят, и изпаднали в затруднение. Нямало как да ги убият и заличат рода им с мълнии, както постъпили с гигантите — щели да изчезнат отдаваните им от хората почести и жертвоприношения, — нито пък могли да ги оставят да безчинстват. Зевс много се измъчил, докато измислил следното: "Струва ми се, рекъл той, че имам средство и хората да останат, и безчинствата им да престанат — да станат по-слаби. Сега, рекъл той, ще разделя всеки един на две половини, като същевременно ще станат и по-слаби, и по-полезни за нас поради това, че ще бъдат повече на брой. ще вървят изправени на два крака. А ако се окаже, че и занапред ще безчинстват и не искат да стоят мирни, ще ги разделя още на две, така че ще ходят, куцукайки на един крак." Така казал и разделил хората на две, както режат на две крушите, за да ги консервират, или пък както разрязват яйцата с косъм. И когото разрязвал, карал Аполон да му обръща лицето и половината от врата към разрязаната част, та като гледа разреза си, човек да се държи по-благопристойно. Накарал го да излекува и другите последици. Аполон обръщал лицето и като смъквал отвсякъде кожата по посока на това, което наричаме корем, както се стяга кесия, правел една уста и я връзвал по средата на корема, което именно наричаме пъп. Изглаждал много други бръчки и оформил гърдите с един уред, подобен на този, с който кожарите оглаждат бръчките на кожата по калъпа; по няколко оставил, тия около самия корем и пъпа, за да напомнят за случилото се някога.
Но понеже природата на тялото се оказала разсечена на две, половинките й копнеели една по друга и се събирали. Те се обгръщали с ръце и се сплитали взаимно, стремейки се да се срастнат, и така загивали от глад и изобщо от бездействие поради това, че нищо не искали да вършат една без друга. А всякога, когато едната от двете половини умирала, а другата оставала, тя търсела друга половина и се сплитала с нея, независимо дали попада на половина от цяла жена — което сега наричаме жена, или пък на половина от мъж, и така загивали. Зевс се съжалил и намерил друго средство: преместил половите им части отпред; защото, докато били на външната им страна, те и създавали, и раждали, но не един в друг, а в земята, като щурците. И така, той им ги преместил отпред и по този начин направил създаването да става един в друг, чрез мъжкия орган в женския. Намеренията му били следните: в това свързване, ако се срещне мъж с жена, те да създадат и да се продължи родът, а ако се срещне мъж с мъж, те да се наситят на общуването си и след като си отдъхнат, да се върнат към работите си и да се грижат за останалите си нужди в живота. Така че безсъмнено от това далечно време е внедрена у хората любовта един към друг — тя събира нашата първична природа, стремейки се да направи от две тела едно и да излекува човешката природа.
Следователно всеки от нас е половина от човек, тъй като е бил разрязан като половина от едно цяло, както и калканът; така че всеки търси постоянно собствената си половина.
Които от мъжете са отрязък от "общия" род, който тогава се е наричал андрогинен, те обичат жени и повечето от прелюбодейците произхождат от този род; от него произхождат също така онези жени, които обичат мъже, и прелюбодейките.
Които от жените са отрязък от някогашна жена, те съвсем не обръщат внимание на мъжете, но се насочват повече към жените и от този род произхождат "приятелките" на жените.
Които мъже пък са отрязък от някогашен мъж, те търсят мъжете и докато са още момчета, понеже са отрязък от мъж, обичат мъжете и обичат да лежат и да се прегръщат с тях. Между момчетата и юношите те са най-добрите, понеже са и най-мъжествени по природа. Наистина някои ги смятат за безсрамни, но това не е истина. Те вършат това не от безсрамие, но от дръзновение, храброст и мъжественост, привързвайки се към подобния им. Ето и едно голямо доказателство: вече оформени личности, единствено такива мъже се занимават с политическа дейност. Когато възмъжеят, те обичат момчета и по природа нямат склонност към брак и създаване на деца, но го правят, защото го изисква обичаят; иначе им е достатъчно да живеят взаимно и да останат ергени. Изобщо един такъв човек, привързвайки се винаги към сродния му, и момчета обича, и обича да го обичат мъже.
И така, попадне ли човек — бил той любител на момчета, било всеки друг — на собствената си половинка, тогава и двамата ги обхваща светкавично някакво чудно приятелство, близост и любов, не желаейки, така да се каже, да се разделят и за съвсем малко време. И те са хората, които преминават живота си заедно, в който не биха могли дори да кажат какво очакват един от друг. И никой не би помислил, че това е еротично общуване, че за това именно се радват един на друг и се стремят с такава ревност да бъдат заедно. Ясно е, че друго нещо иска душата и на двамата, което тя не може да изрази, но го усеща и го загатва неопределено. Така както лежат заедно, да речем, че пред тях застане Хефест с инструментите си и ги попита: "Какво искате, хора, един от друг?" И ако те се затруднят и той продължи да ги пита: "Това ли жадува душата ви, да станете колкото е възможно една същност, така че да не се разделяте ни нощем, ни денем? Ако това жадувате, аз съм готов да ви претопя с духалата си живи, и двамата ще живеете общо като един човек, а след смъртта ви ще бъдете в подземното царство един вместо двама, ще бъдете заедно мъртви. Но вижте дали това искате и дали ви е достатъчно, ако го получите." Ако чуе такива думи, сигурни сме, че няма да се намери човек да откаже и да изрази друго желание, но просто би сметнал, че е чул това, което отдавна именно желае — да се съедини и претопи с любимия си и от две тела да станат едно.
Тази е причината за тези чувства — че нашата първична природа е била такава, каквато казвам, именно че сме били нещо цялостно. Жаждата и стремежът да се възстанови тази цялостност има названието любов. В началото, да повторя, ние сме били едно цяло, а сега, поради нашата несправедливост, богът ни е разделил, както лакедемонците разселили аркадците. Съществува, разбира се, опасност, ако не се държим прилично към боговете, да ни разрежат още веднъж на две и да се разхождаме с вида на релефите, представени в профил по паметницитe, или станали като половин жетони. Поради това трябва да подканяме всеки един да бъде благочестив спрямо боговете, за да избегнем тази участ и да постигнем другата, имайки за предводител и вожд Ерос. Никой да не върши нищо, което му е противно (а противно върши всеки, който е омразен на боговете), но станали негови приятели и помирени с него, ние ще открием и срещнем момчета, които са действително наши, нещо, което вършат малцина от съвременниците ни. Дано Ериксимах не се заяде с мен и почне да ме подиграва, че имам предвид Павзаний и Агатон, защото може би и те са от тези малцина — природата и на двамата е мъжка.
Но аз говоря изобщо — и за мъже, и за жени, че по този начин нашият вид би станал щастлив, ако задоволим напълно Ерос и всеки попадне на своето любимо същество, връщайки се към старата си природа. Ако това е най-доброто, то и при сегашните си обстоятелства по необходимост най-добро е това, което е най-близко до него, т.е. всеки да попадне на любимо същество, чиято природа е според желанието му.
Ако следователно прославяме бога, който е създател на това благо, с право бихме прославяли Ерос; той и сега ни помага, като ни води към това, което ни е родствено, и за в бъдеще ни дава най-големи надежди — при условие, че ще проявяваме благочестие към боговете — да ни направи блажени и щастливи, като ни върне към старата ни природа и ни излекува."
"Пирът"
Платон
-
Душата - Половинка
Всяко човешко същество има душа – половинка. Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата. По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени. Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат до там, че да се разпознаят отново, това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия, всеки е сложил печата си в другия. Така, всеки човек носи в себе си образа на душата си половинка. Образът може да е зацапан, но е там. По тази причина всеки, който се въплъщава на земята носи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае и че с тази душа ще намери перфектна хармония и неописуемо сливане.
Всички вие знаете това. Всеки един от вас очаква един ден да срещне възлюбената душа, чието лице вече познава. Но вие носите този образ толкова дълбоко заровен вътре във вас, че не можете да го видите много ясно. Понякога вие виждате някого на улицата и възкликвате: “Ето това е, ето това е!”, тъй като неочаквано образа във вас е реагирал на лицето, което току що сте видели. Тогава на мига целият ви живот се променя и вие правите всичко, за да намерите човека. Когато го намерите и говорите с него, всичко става прекрасно, вие можете да чувствате циркулацията на живота във вас, способни сте да прогресирате във всяка област. Но впоследствие, след известен период на интимност вие откривате, че не това е човека, когото сте търсили. Тогава се разочаровате и подновявате търсенето. След време отново срещате някой и за втори път си мислите, че сте намерили вашата душа половинка. Същата радост, същото вдъхновение се надига във вас и за пореден път се влюбвате. Но същата история се повтаря и вие разбирате, че не това е съществото, което сте търсили.
“Но щом е така”, казвате вие, “той просто не е бил моята душа – половинка!” И да, и не. Това е била другата част от вашето същество, идваща от друг свят, за да ви посети чрез лика на друг човек. Обикновено се въплъщава само едната част, а другата чака реда си. Какво се е случило, когато сме мислили, че сме срещнали душата си половинка? Тя е мислила за нас от другия свят, желала ни е щастие и всичко най-добро и благодарение на мистериозната връзка, която съществува между нас, сме почувствали, че се устремяваме към по-висшия живот, към красотата. По този начин половинката ни прониква в другото същество и за известно време се проявява чрез него. Ето защо, например, жената неочаквано се влюбва в някой мъж, мислейки си, че е намерила Любовта в него. Причината е, че нейната душа – половинка е влязла в този човек, дошла е на земята за кратко време и изпраща чрез него любовни съобщения, без той дори да знае какво става в него. Но обикновено жената или мъжът, тъй като тези неща се отнасят и за двата пола, се нуждаят да изразят Любовта си физически, което автоматично означава, че душата – половинка си отива с дълбоко съжаление. Още щом мъжът се възползва от грешката на жената да го приеме за нейната душа – половинка, тя малко по малко осъзнава, че мъжът е лъжец, крадец и че нейният истински възлюбен си е отишъл. Може би той ще се върне чрез друг мъж …
Тези нещастни опитности ще се повтарят, докато мъжът и жената не осъзнаят свещената страна на Любовта. В този момент двете половини действително ще се намерят отново, ще се обичат, ще се обгърнат в светлина, ще плуват в щастие, без да имат желанието да отидат по-далеч от фините и деликатни контакти, защото ще знаят, че това ще скъса връзките, които ги обединяват с изначалната светлина. Колко сърца му трябва на човек да разбие, колко грешки да направи, преди да достигне това състояние на съществуване? Вместо това той казва: “ Аз изядох и изпих, което ми се полага, преситих се, но още съм мизерен, никога не съм бил с някой, който да ми донесе истинско щастие!” Да опиташ всички жени на света и да не намериш истинско просветление, е криминално. Но хората са свикнали да се задоволяват с мимолетни искрици.
Душата – половинка прави човека цялостен, така както никой друг на света не може да го направи. Така всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори, са ви напуснали, защото те не са били за вас. Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. Докато двете души, които Бог е създал заедно, са направени изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата не ги плаши. Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора(и това по никакъв начин не може да бъде спряно), това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата – половинка. Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга. Мъжа обича жената, но тя го напуска … но душите – половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят.
Човек среща душата си половинка дванадесет пъти през земните си въплъщения, но обикновено това става близо до смъртта, тъй като условията на нашето съществуване не позволяват реализирането на такава перфектна, абсолютна Любов. Пиесата на Шекспир “Ромео и Жулиета” се занимава с този сюжет, срещата на душите- половинки.
Ще дойде ден, когато тези обединени души ще раждат деца по различен от сегашния начин. Те ще бъдат обгърнати в светлина, ще обменят тази светлина един с друг и от така образуваната атмосфера ще се родят силови потоци, които ще ги заобиколят. Тогава това, което мъжът предаде на съпругата си ще бъде абсорбирано от нея в най-голяма чистота и тази чистота ще привлече присъствието на трето същество, тяхното бъдещо дете. Естествено, това дете ще има идеален афинитет с неговите майка и баща. В момента, в който се появи Духа на тяхното бъдещо дете, майката ще получи в слънчевия си сплит флуид, който ще обгърне детето и няколко минути по-късно детето ще се появи пред родителите си, на вид точно като тях.
Разбира се, засега хората не са в състояние да създават деца по този начин, но нещо подобно се случва на спиритичните сеанси. Ясновидец може да види, че докато медиумът е в транс, той отделя от слънчевия си плексус флуид, енергия, подобна на светъл облак, който дава възможност за кратко време на призрака да се прояви и дори да бъде фотографиран. Призракът, въплътен по този начин, не може да бъде видим много дълго, тъй като медиумът бързо реабсорбира флуидната материя, която е отделил. Но за в бъдеще, когато хората създават деца по този начин, тази материя няма да бъде вземана назаем, а ще бъде давана като подарък, завинаги. Очевидно е, че за да бъде това възможно един ден, хората трябва да работят, за да постигнат абсолютна чистота. Начина, по който ние сега създаваме деца, е животински. Защо зачатието се прави на тъмно, със загасени лампи, на скрито? Защото хората чувстват смътно, че не това е начина, определен за синовете на Бога. Господ не е нито толкова жесток, нито толкова скъперник, че да не даде на хората някакъв друг метод, но те са загубили тайната, потънали са твърде много в материята.
М.Иванов(Омраам)
-
Извадки от беседи на Беинса Дуно : :
" Душите две по две са излезли от Бога.Това са сродни души.
Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята.
Когато двамата, които се обичат, се срещнат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака.
Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло.
Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране.
Другата душа може да е в другия край на света или в Невидимия свят, те ще се свържат заедно. Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта. Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез тебе, а прояви ли се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш. Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма. Идеалната Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите.
Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората.
Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга. Сродните души са човешки души, над които има един съвършен Дух. Именно това е Духът, който ги ръководи, който раздава всички блага.
Сродните души имат еднакво предназначение, но имат две различни служби. Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по-точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават. След това една двойка ще се слее с друга двойка, после с трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичния човек. Така сродните души като се сливат по две и повече, ще станат едно цяло. Без да се обезличават ще работят заедно, ще образуват мощна сила. Всички двойки, обединени заедно, ще образуват една Вселена, едно цяло.
Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем. Те имат известно отношение помежду си, като двата полюса на Земята. В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела, обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела. Тези неща не се казват на всички. Те са само за посветени. Те се говорят само на най-напредналите ученици.
Сродната душа е ядка. Всички души съставляват общия организъм. Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа.
Сродната душа е прозорец, през който виждаме всички души и красотата им, затова при Любовта към сродната душа обичаме всички. Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа. Срещнеш ли се със сродната си душа, противоречия няма за тебе, обичаш всички. Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени.
Ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души. Щом дойдем до сродните души, това вече спада към Божествения порядък. За да може да се прояви човек, трябват два центъра, това са именно сродните души.
Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата. Когато две сродни души се срещнат на Земята, то ако има благоприятни условия и двете остават да работят заедно. А някой път след известно престояване тук, едната душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята. През сродната душа всичко минава. Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е вдъхновителката. Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея. Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички.
Сродните души представляват Божествената страна на Живота. Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа.
Представете си, че има една градина, създадена от теб. Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа.
Кога се сливат сродните души? В края на крайщата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят.
Трябва да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез тебе. Отвори сърцето си към нея. Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че сродната ти душа. Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш присъствието на Бога и Христа.
Двете сродни души са колективност. Едната сродна душа е сбор от всички същества, които са те обичали, а другата – сбор от всички души, които са обичали онези души, които образуват колективизацията на другата сродна душа. Значи двете сродни души са сборност на души, обичани и обичащи.
Двете сродни души вървят успоредно и са свързани с Висши същества, които са в този път. Успоредните линии са пътища на Разумни същества. Те не влизат в стълкновение, не се пресичат. Две души, които се обичат, като се стремят към Бога, пътищата им са успоредни, има хармония между тях.
Когато две сродни души се срещнат на Земята, ако не са готови, ще забравят всичко, ще забравят да изпълняват своите длъжности, ще се захласнат. И затова се дава само 12 пъти да се срещнат при благоприятни условия. Тогава те проявяват гениалност."
-
Tan4e, благодаря ти за тези откъси, прекрасно начало на деня ми след като ги прочетох! :-* Ако са от конкретни книги моля дай заглавията или поне кажи има ли в тях още нещо по темата. На интересуващите се от тези въпроси препоръчвам следната книга, някои не харесват стила на авторката, но гледайте съдържанието (в други теми вече е ставало дума за нея):
Духовните връзки
http://www.spiralata.net/kn_bul/diliana.zip (http://www.spiralata.net/kn_bul/diliana.zip)
Трябва да се отбележи и разликата между "сродни души" и "души-близнаци" - първото е по-общо понятие, второто се отнася за цитата от Омраам:
Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата
Всяка душа има само една душа-близнак, а има много сродни души. Често тези понятия се смесват в литературата и народа се обърква, в горните цитати положението е същото. Книгата, която препоръчвам е за "душите-близнаци" и май е единствената по-сериозна излизала на български че и от български автор, или поне аз не знам друга такава. Ако някой се сеща за други книги по темата, които могат да се намерят все още, нека сподели. ;)
Душите-близнаци се явяват често насън, а ако погледнете в очите им наяве ще се слеете с Безкрайността - пожелавам го на всеки един от вас! :)
-
Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата
Руснаците го казват "пламъкът на близнака" и в последно време много се говори по този въпрос. Благодаря за книгата :-*
-
Тази тема е една от най - любимите ми - Twin Flame :-*
Благодаря на Диляна за чудесната книга, която ни свърза преди няколко години .Действително не съм срещала друга такава , издадена на български.В Спиралата е качена само първа част на "Духовните връзки". На интересуващите се ,мога да предоставя и втората и част - около 125 стр. :)
За щастие, книгата на М.Иванов , от която извадих " Душата - Половинка" , може да се свали от тук (http://www.spiralata.net/kn_bul/mivanov1.zip) - стр.62
Не мога да посоча точните източници на цитатите ,извлечени от творчеството на Петър Дънов.Бяха ми дадени в този вид.
Душите-близнаци се явяват често насън, а ако погледнете в очите им наяве ще се слеете с Безкрайността - пожелавам го на всеки един от вас!
Малко , ще се отклоня от темата, а може би не , но напоследък ми се случва нещо изключително странно.Оглеждайки се в огледалото, виждам образа на друг човек, преливайки с моя. Най- вече очите...сякаш през моите очи гледа той и аз виждам тези очи, наблюдавайки ме , от огледалото. Трудно ми е да го опиша ...Първоначално се стреснах- едва успях да различа своя собствен лик. В последствие свикнах да се оглеждам в тези мили очи. Някой да има обяснение ?
-
В Спиралата е качена само първа част на "Духовните връзки". На интересуващите се ,мога да предоставя и втората и част - около 125 стр. :)
Вярно че е само първа част, но само тя е за души-близнаци, втората част е по-обща и не е пряко по темата. ;)
За щастие, книгата на М.Иванов , от която извадих " Душата - Половинка" , може да се свали от тук (http://www.spiralata.net/kn_bul/mivanov1.zip) - стр.62
Не мога да посоча точните източници на цитатите ,извлечени от творчеството на Петър Дънов.Бяха ми дадени в този вид.
20х! :)
Малко , ще се отклоня от темата, а може би не , но напоследък ми се случва нещо изключително странно.Оглеждайки се в огледалото, виждам образа на друг човек, преливайки с моя. Най- вече очите...сякаш през моите очи гледа той и аз виждам тези очи, наблюдавайки ме , от огледалото. Трудно ми е да го опиша ...Първоначално се стреснах- едва успях да различа своя собствен лик. В последствие свикнах да се оглеждам в тези мили очи. Някой да има обяснение ?
Обяснението може да намериш само ти. Ето някакви предположения: ако все още не си срещнала близнака си може образа в огледалото да е неговия, запомни го и се оглеждай. А ако си го срещала и този образ не е неговия, може да е на някой друг от групата ти. Какво усещаш като гледаш тези очи - познато чувство или нещо необяснимо и непознато, приятно или плашещо? Така или иначе запомни въпросния образ и го търси сред приятели, познати и непознати. Близнаците имат канал за връзка помежду си - еднопосочна или двупосочна. Чувстват се взаимно, единия може да е по-напреднал. В книгата на Диляна са споменати някои знаци, по които близнака може да се познае. Който се интересува нека гледа и филма "What Dreams May Come", също е за близнаци. Душите-близнаци нямат защита един от друг, тоест ако единия реши да прави мръсотии на другия той ще си го отнесе като бръмбар сламка и нищо няма да може да му спести "удоволствието". Близнаците почти никога не са на едно ниво защото пътищата им са различни и твърде рядко се пресичат. Може другият да е по-напред от теб и да умее някои шашми, не се стряскай, това ходи по хората. :D Подобно на филма "Матрицата" просто следвай белия заек. ;)
Айде и това за десерт: http://www.sibir.bg/blog/Erotikon/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=1997 :D
-
Вярно че е само първа част, но само тя е за души-близнаци, втората част е по-обща и не е пряко по темата
И това е вярно , но аз имах предвид самата книга , която в Спиралата не е в своята цялост, като не правя връзка с темата.Някой може да прояви интерес и към втората и част.
Какво усещаш като гледаш тези очи - познато чувство или нещо необяснимо и непознато, приятно или плашещо? Така или иначе запомни въпросния образ и го търси сред приятели, познати и непознати.
Познавам човека. Усещането е за ... Безвремие.Оглеждайки се в очите му , по-скоро потъвайки в тях, дълбоко в себе си знам, че той и аз сме едно .
- Защо ме гледаш все така? :)
-
Много, много странно ! Току що , по някаква "случайност" , попаднах на следния текст в една книга :
"На огледалото винаги се е гледало като на “точка на сингулярност” или космическо пресичане на две съседни измерения, която дава възможност за съзнателен достъп до другия Свят. Считало се също така за напълно реално човек да може да изчезне в дълбините на огледалото или че астралната същност може да излезе от него и да отнесе човека в тайнствения Свят на огледалата."
-
Душите-близнаци се явяват често насън, а ако погледнете в очите им наяве ще се слеете с Безкрайността - пожелавам го на всеки един от вас!
Веднъж имах подобен случай, бях с приятел и той срещна една негова позната която беше с приятелката си и тя разхождаше едно кученце. Докато той говореше с приятелката си аз се обърнах към другото момиче и разменихме няколко приказки, оказа се, че колкото повече говорехме толкова повече имаме общо и за много неща бяхме на едно мнение. И двамата не можехме да откъснем очи един от друг, бях като намагнетизиран. Стигна се до там, че приятелят ми спря да си говори с другото момиче и двамата започнаха да ни зяпат - двама напълно непознати все едно се познаваме от години. За съжаление момичета бързаха и не можах да разбера нищо повече от тогава не съм виждал това момиче.
-
И двамата не можехме да откъснем очи един от друг, бях като намагнетизиран. ...За съжаление момичета бързаха и не можах да разбера нищо повече от тогава не съм виждал това момиче.
А ти, Зизу, направи ли невъзможното за да я откриеш след това? Мисли за нея, ако е това на което прилича, тя ще получи мисълта ти, не се съмнявай в това. :)
-
Така е... странно съвпадение. Но момчето май не е разбирало, че тук няма духовни, а човешки връзки. Такива грешки се наказват доста жестоко.
И така да е ... на мен ми липсва онова разбиращо момче iti от преди 3,4 години ...
Винаги ме е интересувал въпросът: Може ли човек да иска и да приеме нещо което самият той не може да дава? А отговорът винаги се е облягал на две неща: съвестта и самото разбиране за даване. Не може да се твърди, че всички използват съвестта или дават в еднаква степен. Тези неща бързо си проличават. Ето това е човешкия план - на егото, на опита и разбиранията. И колкото и да се тириш за духовното, то няма да дойде заради твоето желание, а заради извървения път. Твоят извървян път.
Но може би реалният път изглежда доста грозноват. Как може да е духовен ако така изглежда? Той трябва да е хубав, лек, пълен с възвишение и героични неща, и такива за които копнеем да ни се случат още утре, дори веднага... Всичко което изглежда грозно и неприятно бива отбягнато. Еволюцията обаче, не се гради толкова на красиви представи за бъдещето, колкото на разбиране и поправяне на грозни грешки от миналото. А духовен е не този които следва желанията си, а който следва живота. Но последното е трудно, нали? Трябва да си изживял всичко, да си разбрал всичко. Всяко нещо да минава през теб, без да те накара да си изграждаш представа за него спрямо собственото ти его. Да се стремиш да го видиш такова каквото е, а не такова каквото ти се иска или не иска да бъде. А последното май не е толкова плод на духовна зрялост, колкото може би на желание? Не знам...
И ако трябва да се върна отначало. Каквато и да ти е представата за iti, в онзи или в този форум, тя надали и в двата случая има нещо толкова общо с реалността, колкото с теб самата. Точно заради това, духовни връзки не могат да се изграждат с желание, а само с достатъчно опит от двете страни. А това изключва веднага представите за допълване, защото говорим за завършени хора които могат сами да гледат и да се справят с живота. Изключва нещо което може да се постигне утре, вдругиден, дори и в някой близък следващ живот...
Кофти е обаче да разбиваш представите на хората. Това изглежда грозно. А духовния път не можеше да изглежда грозно...
Както беше цитирала в една друга тема: Ако тръгнеш да се опитваш да помогаш на глупак, самият ти се превръщаш в такъв.
-
Сродни души/ Пламъци близнаци
Въпрос: Чувал съм много за "сродни души" и "пламъци близнаци". Може ли Крион да ни обясни за тях и по какъв начин можем да привлечем тази енергия в живота ни?
Отговор: Във вашата кармична група не можете да живеете отново и отново, без понякога да "разпознавате" хората като нещо повече, отколкото изглеждат. Да предположим, че имате прекрасен другар или партньор в могъщ живот с много преживявания и дълбок смисъл. Дори да се е случило преди много изживявания (инкарнации), на клетъчно ниво кармичните остатъци съществуват. Освен това вашият Висш Аз знае всичко и вие сте призвани да бъдете по-близо до него в тази нова епоха.
Изведнъж някой човек (полът няма значение) се спъва в живота ви и ви "поваля" с присъствието си. Може да не е казал нищо и да не е особено дружелюбен, но от ваша гледна точка човекът крещи: "Познавам те!" Това е особеност на сродните души или пламъците близнаци.
Много може да се каже за пламъците близнаци и сродните души (и много верни неща са канализирани от Сен Жермен, истински специалист по човешка алхимия), но ето някои основни съвети. Моля ви, имайте предвид, че ако намерите такъв човек, няма астрален закон, който да казва, че непременно трябва да бъдете с него! Обикновено това качество на сродната душа, което долавяте от миналото, има връзка с вашия договор сега. Вие сте имали взаимоотношения с този човек в миналото и сега си почивате от него. Но срещата с него е реална!
Има разлика между сродна душа и пламък близнак, която вече е обяснявана от други канализатори. Факт е, че и двете носят енергиен "заряд", който вие усещате на клетъчно ниво.
В някои случаи вие сте чакали този човек за връзка или бизнес партньорство - и е назрял моментът за този съюз. Да знаете какво да направите с този човек, е част от вашата нова интуитивна сила на общуването с вашия Висш Аз. Обикновено ситуацията е очевидна дали да предприемете нещо с човека. Не се опитвайте сами да породите ситуацията и не се заблуждавайте, че трябва да предприемете нещо, ако "познаете" сродна душа.
Много често сродната душа или пламъкът близнак от минал живот са само "разпозната кармична енергия", а не знак от Вселената да се впуснете в романтична връзка. Това привидно романтично послание често е фалшиво, поради наличието на разтърсваща енергия от минал живот. Хората, които пренебрегват този съвет, обикновено научават много силен и неприятен урок. Много пъти този човек е последният, с който бихте искали да се забъркате в този живот. Искра е думата, която ще ви даде известна представа за случващото се между вас. Често вие сте на двата полюса на магнита и се отблъсквате взаимно. Насилването може да породи усещане за триене на два остри камъка. Затова не сте срещнали този човек по-рано. Как да познаете?
Тайната за познаването на правилната ситуация се основава на синхронността и непринудеността. Ако се озовете въвлечени в хаос, докато се опитвате да се съберете с този "идеален" партньор, но нищо не върви както трябва, тогава ситуацията крещи, че не е правилна! Призовете цялата си вътрешна сила, за да решите дали тазк искра ще породи привличане или отблъскване. Ако ситуацията се развива лесно и гладко, без драми и проблеми, значи наистина сте срещнали специален човек, някой, който си струва да бъде в живота ви.
Скъпи мои, любовта на истинските пламъци близнаци или сродни души, които са се появили синхронно в живота ви, е може би най-висшата любов между човешките същества. Тя може да бъде между деца и родители или романтична, между партньори. Ако е романтична, тя може да поеме заряда на "първата любов" и произтичащите чувства за цял живот. Ако намерите такава любов при каквито и да е обстоятелства, оценете я и не я оставяйте да си отиде, защото тя е благословена и носи семената на Духа.
Крион - Партньорство с Бог
Лий Каръл
-
Линк, към част от видео-лекцията Language of Hyperspace, която ми бе дадена от приятел :-*, и в която Swerdlow разглежда темата за Душите-близнаци !
Twin Flames (http://amsterdam1.plunder.com/101949/Twin%20matters%20(Language%20of%20Hyperspace%20III%20excerpt).rar)
-
Сродните души
Петър Дънов
Беседа, държана на 1 януари 1922 г. в София
Източник: http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html (http://www.bratstvoto.net/vehadi/fr1n.html)
Да възлюбиш ближния си като себе си. (Ев. Матея 22:39)
Повидимому, този 39-ти стих е много ясен, нали? „Да възлюбиш ближния си като себе си!“
И целият съвременен християнски свят мисли, че разбира тази заповед и я прилага. Аз нямам нищо против този възглед. Когато някоя жена изтъче платно, по какво се познава това платно? Нали по самото изтъкаване, дали е то хубаво изтъкано или не? Ако основата на туй платно не е дотам здрава, платното се къса. Самото платно може да е изтъкано много добре, но основата му да не е здрава. Онези от вас, които се занимават с висшата математика, могат да изчислят по закона на вероятностите колко пъти от създанието на мира досега е произнесена думата „любов“ от мъже и жени, от братя и сестри, от деца и приятели. Нека всички изчислят. Това е една философия.
Сега, по закона на еволюцията, всички ония неща, които еволюират, развиват се и растат, а всички, които инволюират – слизат, т.е. смаляват се и се разнищват.
Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано и когато човекът слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво мяза тази любов? Тя мяза на едно парче или една част, останала от някой голям разбит кораб или параход от вълните на развълнувания океан, който го клатушка. Това парче се люшка насам-натам и казва: „Е-е, любов, любов“, но като излезе на брега на някой остров, казва: „Слава Богу, спасих се!“
Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора мяза на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаял само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаял как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров.
Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега, на този остров, ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“.
И тъй, колко пъти досега е произнесена думата „любов“? Ами че тя е най-силната дума! Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „любов“, Той създал с това целия космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата „любов“, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл Господ десетия път думата „любов“, родил се човекът. Няма да разказвам какво е станало при произнасяне на думата „любов“ третия, четвъртия и т.н. пъти. Тъй че Господ е произнесъл досега само 10 пъти думата „любов“. И върху тези 10 думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти. Според теософите, това е диференциране на думата „любов“ във всички нейни проявления в разните полета, понеже няма нищо по-реално в света от Любовта. Сцеплението на материята зависи само от Любовта, която съществува между нейните частици и ги кара да се привличат. Хармонията на световете зависи от Любовта, която ги привлича и чрез която те се движат и се въртят.
Но сега да дойдем до тази Любов. Като се качвате нагоре, ще изучавате Любовта. Сега започвате от числото едно, т.е. ще изучавате каква част от големия кораб, който се е разбил, съставлява туй парче, на което сте се спасили.
Сега, според Божествения план, всички тия части на разбития кораб ще се съберат и от тях ще се направи един много по-величествен кораб, отколкото е бил първият. Един велик виртуоз-цигулар отива при един майстор на цигулки да поправи цигулката му, на която не могъл да свири, защото имала някакъв малък дефект. Майсторът взима цигулката, удря я силно на земята и я разбива на десетина парчета. Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът. Той събрал всички тези парчета и образувал от тях една цигулка, 10 пъти по-хубава от първата, тъй че ако вашата цигулка се развали някой път и онзи майстор я хвърли на земята, не бойте се за тази цигулка! Този майстор ще направи нещо много по-хубаво, отколкото е била първата. Че нашето тяло не е ли направено от множество малки, микроскопични частици? Не си правете илюзия да мислите, че е нещастие, когато в света става разрушение. Всяко разрушение е един случай да покаже Бог Своята сила, Своята мъдрост, Своето знание, Своята любов към онези, които уповават на Него. Когато Господ казва, че ще разруши света, ние подразбираме, че ще създаде много по-хубав свят, отколкото е бил първият. Когато кажем, че този свят ще премине, ние подразбираме, че ще дойде друг, по-хубав от първия. Когато кажем, че този човек ще си замине, подразбираме, че той пак ще се роди, и то по-добър от първия. Това е правилната философия.
Сега да дойдем до Любовта. Ще кажете: „Побеля ни главата от любов!“ И действително, всички глави все от любов са побелели. Ами дето ядем, това е от любов; дето се обличаме, това е все от любов; дето се учим, все от любов; дето се съдим, все от любов. Любовта създава и радости, и скърби, тя е причина на всичко. Който разбира Любовта, радва се, а който не я разбира, скърби. Който разбира Любовта, работи, а който не я разбира, почива си.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под думата „себе“ аз разбирам Божествената човешка душа. Всички души, които са излезли първоначално от небитието и са влезли в битието, са били все двойки. Две души са били те, и тези души сега се търсят. Всички стремежи на хората, дето се любят, дето се женят, дето деца раждат, подразбира това, че всеки търси своята душа. Когато се разрушил онзи кораб, тези души се изгубили, омотали се в материята и днес те се търсят. Ще ми възразите: „Че как тъй, не виждаме ли ние, не виждат ли хората?“ Духовното зрение във вас още не е развито. Някоя мома намери някой момък, ожени се за него и казва: „Моят възлюблен, той е!“ И попът дойде и ги венчава в името Божие. Не се минава един месец след женитбата, и тя казва: „Не е той“. Мъжът намери някоя жена, ожени се за нея и казва: „Не е тя“. Всеки се намира в положението на английския реформатор Джон Уеслей, който се влюбва в една мома, оженва се за нея, но три дни след женитбата си казва на приятелите си: „Не си струва човек да се жени“. – „Защо?“ – „Не е тя, не е моята душа, която аз търсех.“
Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, т.е. да възлюбиш ближната, сродната душа. Имайте предвид, че когато вземам думата „душа“, аз я употребявам като една мярка. Ако ти не можеш да любиш близката си душа, ако не можеш да любиш душата, с която си излязъл, никого не можеш да любиш. „Като себе си“, казва Христос, а не извън себе си. От думите „като себе си“, от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на земята. Вие ще възразите: „Как, колко ми е горяло сърцето, по цели нощи не съм спал?“ Ако не си спал по цели нощи, това не е още доказателство, че си любил. Като те набият и ти счупят крака, спиш ли? По цели нощи не спиш, не можеш да се обърнеш. Като си счупиш крака, това от любов ли е? Аз се чудя на хората, когато казват: „От любов не мога да спя“. Че каква е тази любов, която гори?! „Ума си щях да изгубя!“ Каква е тази любов, която взема умовете на хората? И сега имаме много писатели, автори на романи, които пишат, че героят и героинята припаднали. Пишат туй, което не е. Ами че аз мога да накарам всекиго да припадне. Не само аз, но и всеки от вас може да стори това. Като го хлопнеш по главата, ще му припадне. И тогава казват: „Припадна му“. Не, не, това не е философско разглеждане на думата „любов“.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш, се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване.
Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.
Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизване. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна седи в това – да намериш своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред. Има ли една опорна точка, всичко става. Как е казал Архимед? „Дайте ми една опорна точка, за да туря своя лост, и ще вдигна цялата земя.“ Следователно този ближен, когото трябва да възлюбиш като себе си, той трябва да ти бъде опорната точка, на която да туриш своя лост. Кой лост? – Любовта. И тогава всички действия ще стават правилно. Любовта не е едно греховно чувство. Преходните неща са само материалните неща, те са сенки. Сенките прехождат, защото земята се движи, върти се, и в нейното движение сенките постоянно се менят.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“, това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не седи тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва.
Прочетете второто послание към Коринтяните от Павла, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертвуванието е само закон да възстановим своята първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб.
И тъй, с жертвата се придобива чистота, с чистота се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.
Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. Следователно вие, които разбирате математиката, ще направите тия пермутации: ще образувате двата полюса на Духа и ще турите сърцето на противоположния полюс, защото животът не седи в самосъзнанието и съзнанието; това са преходни етапи, през които душата трябва да мине. Това е движение.
Ти очакваш бъдещето си благо. Можеш да се радваш на неща, които в миналото си преживял, или пък на неща, които в бъдеще ще преживееш, но никога не можеш да се радваш на неща, които преживяваш в настоящия момент. Всичкият ни живот седи или в бъдещето, или в миналото. Следователно, който очаква щастието си в сегашния момент на своето съзнание, той всякога се лъже. В съзнанието всякога има едни жило на горчевини – те са процеси на чистене. В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещето знание, т.е. онова, което Бог сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов.
Сега аз виждам, че във вашите къщи често има някакви останки. За пример, някой ходил на Света гора, донесъл си някое малко парченце от там и го туря в къщата си като светиня. Друг ходил на Божи гроб, донесъл от кръста на Христа нещо, оставил го вкъщи. Трети взел от космите на някой свой приятел и ги държи като муска. Някой прибрал половин писъмце от някой свой приятел, на което другата половина изгоряла, и скрил го. Целият ви живот се състои все от такива останки от вашите минали животи. Оставили сте ги по долапите и ходите да ги преглеждате, като постоянно пъшкате: „Ух!“ Не, престанете вече с тези пъшкания, защото пъшкат само хора, които са преяли. В Любовта пъшкане няма, затруднения няма, умопобъркване няма, обезсилване няма, смърт няма. Тогава има един велик живот вътре.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Правило е човек да обича себе си, защото себе си донякъде познава. Онзи другият, когото ще възлюбиш, той ще мяза точно на тебе, той няма да седи нито по-високо от тебе, нито по-ниско. Затуй, според закона на Любовта, ако искаш да любиш някого и се поставиш по-горе от него, не си ти; ако пък си смирен и се поставиш по-долу, не си ти – нито си по-горе, нито си по-долу. Разбирайте ме, искам да разсъждавате по-добре, не от сегашния ваш живот, не от сегашните ваши чувства. Има големи наслоения, трябва да очистите всичко това, за да разберете Любовта. Сега, когато човек изучава Любовта, изисква се най-голямо геройство. Щом дойдем до Любовта и започнем да я изучаваме, казваме тъй: „Какво ще стане с мене, какво ще стане с общественото ми положение, с децата ми, какво ще стане с моите вярвания?“ Ти никога няма да намериш истината, ако разсъждаваш така. Ти трябва да имаш смелостта на онзи американец... на кого? Ще ви приведа един пример. Близо под Ниагарския водопад американците опъват едно дебело въже и опитват дали ще се намери някой да мине по въжето с върлина, всред рева на този голям водопад. Измежду всички американци се явява един, който взима върлината и минава по въжето. Първия път той минава с върлина, втория – без върлина, а третия път взима на гърба си друг един и с него минава по въжето. И този, който минава по въжето, и онзи, който е на гърба му – и двамата са герои. Това са двете души, които са излезли от Бога. Те трябва да минат над този голям рев на водопада. При най-малкото колебание, при всяко малко нарушение на равновесието всичко е изгубено.
Аз не ви казвам да правите още сега тези опити, но само ви насърчавам. Най-първо ще минете по въжето на един по-малък, по-тесен водопад, та като минете, да не се удавите; после ще минете през по-широк и най-после – над течението на онзи голям водопад.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“
Щом намериш тази сродна душа, ти си разрешил половината от своята задача, намерил си правия път. Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е великият закон: „Дето има двама души, събрани в моето име, там съм и аз“. Тези двама, това са тези две сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никаква илюзия, никаква измама. Често цитирате този стих: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз."
-
Двама или трима, събрани в чие име? – В името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената същина, отдето именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и малките работи трябва да бъде еднаква. Ако имате една семка от ябълка и една малка ябълка, каква трябва да бъде любовта ви към едното и към другото? Ще кажете: „Аз обичам ябълката повече, отколкото семката“. Любовта към семката е по-безкористна, отколкото любовта към ябълката. Ти ябълката обичаш повече, защото е за ядене, има какво да се асимилира от нея. Но ако можеш да обичаш семка, любовта към нея ще бъде по-безкористна. Следователно, ако ти можеш да обичаш тази семка, трябва да виждаш еднакво и във великото – малкото, и в малкото – великото. Така, ние не бива да се заблуждаваме от нашите външни черти. Някой път нашето лице е по-правилно, носът ни по-симетричен, правилен, по-стройни сме, и хората, като ни погледнат, казват: „В него има нещо хубаво“, обикнат ни. Когато видиш някое слабо, хилаво, болно дете, казваш: „Нищо няма да излезе от това дете“. В това малко дете има толкова вложено, колкото и във възрастния, защото духът на това малко дете функционира на друго място. Този дух в Божествения свят е същото, каквото е духът на възрастния тук. Там любовта е еднаква между всички същества. Като казвам еднаква, как разбирате това? Не еднаква по степен, но еднаква в своите проявления, и във великите си проявления Любовта е еднаква. Ако някому в небето направите най-малката, микроскопическа услуга, той е толкова доволен, колкото ако бихте му дали целия свят – безразлично е. Но на земята не е тъй. Ако на земята те нахранят хубаво, турят те на меко легло, направят ти хубав костюм, започваш да пишеш за тях добре във вестниците. Казваш: „Тези хора са благородни“. – „Защо?“ – „Нахраниха ме с кокошки, баници, туриха ме на меко кресло, направено с пух от патици.“ – Но ако тези хора са те нахранили с малко мамалига, ако са те турили на някое кораво легло, като излезеш от тях, ще кажеш: „Много проста работа беше“. Сега туй сравнение е по отношение на любовта у съвременните хора. Тя мяза на същото нещо. Дето има заклани повече патици и кокошки, там има и повече любов. Дето няма толкова патици, кокошки и баници – там има по-малко любов. На небето не е така.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“
Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица.
Та сега, Христос казва: „От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо“. Това, както го разбирате, не е за обикновените хора. Ако вие разрешите вътрешно този въпрос, вие сте разрешили всички други социални въпроси в света. Ще ви приведа един малък пример. Преди 5,000 или 6,000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще ѝ се повери, трябвало да направи следния опит с нея: един ден той се превърнал в един малък гълъб – великите учители имат туй свойство. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и ѝ казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат, дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб и го турили в един кафез. Учителят на опит познал какво е намерението на тази ученичка и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен: принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. За това отложили влизането ѝ в школата. Даже и досега още жени в Бялото Братство няма. Докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“
Искам да ви дам една правилна философия, правилни схващания, за да се учите. По този въпрос има писано на много места. Даже и в сегашната литература вие ще намерите писано, но това са само сенки, а такъв въпрос досега не е разглеждан. Вие трябва да се чувствате като души. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За себе си. Ще кажете: „Туй е криво схващане“. Да, за себе си. Ние го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната си чистота. А туй на човешки език значи: Господ се пожертва за себе си, та като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в Него. Той се жертва за себе си, за да възстанови първата хармония. И оттам излизат Павловите думи: „Бог беше в Христа, и примиряваше света със себе си“. Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в себе си, т.е. да принесе Сина си – любовта си, живота – в жертва.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпрос: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го зачеквам. То е все едно, като да ме попитате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето е женене. Този велик въпрос не стои в свръзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще почнем да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като ражда, колко пъшка, вика бабите и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също тъй ревностен в доброто, както е бил в злото. Аз не говоря за туй обикновено добро, не. За мене сегашните, и добри, и лоши хора, са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш, добър е, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, добра е, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея! Тъй щото ние често казваме: „Той е благороден човек“. Казвам: Той е нахранен човек. Но за да го познаете дали е благороден човек, оставете го 12–24 часа гладен и опитайте се да го побутнете. Добрият човек, сит ли е или гладен, в него няма никаква промяна, той е един и същ. Да се не мени нашето съзнание.
Следователно, когато Христос казва: „Обичай ближния си“, то значи, че ще дойдем до положението да познаваме своя ближен. Казвате: „Аз измених мнението си“. Да, той е тъй изменчив, като тебе. Даде ти 1000 лева, добър е; вземе си ги назад, лош е. Значи всеки момент ще изменяш мнението си за характера му. Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе.
„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под туй „себе“ – теософите го наричат висшето „аз“ – се разбира да се пробудиш, да любиш тази своя близка душа.
Сега, само като прилагате този закон, ще започне да се въдворява хармонията между вас. Аз съм решил – в бъдеще вече няма да говоря за примиряване. Това е много банално: „Хайде да се примирим!“ Аз лесно мога да примиря всинца ви. Аз съм майстор да примирявам, имам това изкуство. Някой ви изял нещо, изял ви 1000 лева. Плащам му ги. Сърдиш ли му се сега? – Не. Жената се сърди на мъжа си, че нямал костюм. Купете ѝ костюм. Доволна ли е сега? Като дадеш на хората това, което искат, в 12, 24 часа са доволни, примирени. Като изпратиш децата им в странство, като увеличиш заплатите им, като им доставиш печено месо, това-онова, казват: „Е-е, дошъл е един добър човек на света, той е Христос. Светът на добре отива, може да го последваме“. Този Христос може да царува само 12 часа. По тоя начин поставен въпросът, Христос можеше да го разреши, обаче той не зае така да го разрешава. Ние ще разрешим въпроса по друг начин, съществено. Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам „изплащане на кармата“. Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция; затуй аз ви подканвам да изпълните този закон – да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и любите ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път. Като намерите тая душа, няма да я целувате, няма да я барате и пипате, а само отдалеч ще я гледате. Ще кажете: „Да, но аз искам да си я постисна малко“. Щом речеш да я постиснеш, пропадна всичко. Туй, което може да се гали, пипа, целува, то се разваля. Целувките, стисканията са едно предаване. Когато обичаме някого, ние повече взимаме, отколкото даваме. Постиснем някого: „А-а, аз те обичам“. Но чрез това ние взимаме. Виждал съм някога, вземат едно мехурче, пълно с въздух, вдигат го, постиснат го, то се изпразва. Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го тури в джоба си и казва: „Колко го обичам!“ Щом се изпразни шишенцето, глътне, вече не се обича. Това са лъжливи понятия за Любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, туй подразбирам аз. И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила – не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък млечния път. Да видиш Бога, то е много нещо! Как мислите, как ще Го видите? Сега току пъшкате. Не, не, слушайте, така постъпват само децата, които са навикнали да гледат през дупчиците, та и сега, като дойдат, казват: „Чакайте да погледнем през дупчиците“. Не, сега ти си в широкия път, няма защо да гледаш през дупчиците. Някой напъне очите си да ме гледа, казвам: „Няма защо тъй да ме гледаш, какво ще познаеш? За да ме познаеш, намерил ли си своята близка, сродна душа?“ За да те позная, трябва да намеря своята близка, сродна душа. В тези два полюса започва да действа Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е великото начало, което трябва да турите като основа. Не си правете илюзии! Някой път дойде във вас някое възбуждение, мислите, че сте в рая, но след половин час мине настроението ви, мислите, че сте в ада. Някой път казвате: „Струва човек да умре“, след половин час – „Не струва човек да умира“. Това е Петрово! В Любовта има нещо устойчиво. Не казвам, че това произтича от нас. Ние сме като една опорна точка в един кинематограф на вселената. Всичко, което става в ума ви, всички мисли, които ви идват моментално, те не са ваши. Следователно вие си правите илюзия, че мислите, които ви идват и ви се взимат, са ваши, и скърбите за тях. Те са чужди, няма защо да се радвате и скърбите за чуждото.
Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Ако аз съм милиардер, няма защо да разправям това. Ако аз познавах и цялата вселена, не ми трябва да правя реклама из вестниците, няма защо да разправям на българските журналисти, че зная това. Какво ще ми придадат те? Аз с тях ще се разправям за лук, за чесън, за Македония и Тракия, за Англия и Германия, но за същественото – никога! Един ден, когато някой заслужил човек умре, те казват: „Еди-кой си светия тъй направил“. Нищо не е направил. Този светия, за когото пишете, вие не го познавате. Евреите от 2,000 години още не са познали Христа. Християните го въздигнаха до седмото небе. Евреите казват: „Колко са будали тези християни!“ Питам: Кои са по-умни, християните ли, или евреите? Евреите могат да ни съдят, да кажат: „Вие ако вярвате в Христа, ние сме поне по-искрени: не вярваме, но поне не лъжем. Лоши хора сме, но поне не лъжем, казваме си право: не вярваме в Христа, не искаме да приложим Неговото учение“. А ние християните? – Христос това казал, онова казал, но не прилагаме Неговото учение. Лъжем, че го прилагаме. Тогава питам: Какво е туй приложение на лъжата? Не е вярно, не е вярно, че сме християни. Е-е, тук има евангелски проповедници, православни свещеници, владици и други, те нали са турени от Христа? Но идете само и ги запитайте нещо за мене, какво ще ви кажат. Ще ви кажат, че аз съм демон, сатана, лъжец. Защо? – Аз зная от какво произтича това. Да съм на тяхно място, и аз ще говоря тъй. Но благодаря на Бога, че не съм на тяхно място, при техните изкушения, и казвам: Благодаря, че те носят моя багаж. Та ние трябва да бъдем последователни в нашите вярвания. Ще кажете: „Аз вярвам в Бога“. Не, бъдете искрени. Ако вярвате, поне малко прилагайте.
„Да възлюбиш ближния си, като себе си!“
Сега, като излезете от тука, ще започнете по вашите стари методи: „Еди-коя си сестра не прилага туй учение“. Не казвам, че вие сте лоши, вие сте по-добри от мене. Туй учение едва сега аз го прилагам. Вие сте го приложили малко, като християни, а аз го прилагам като евреите. Не, всеки от вас ще намери своята сродна душа и като дойдете при мене, ще кажа: Радвам се, че Бог е влязъл във вас. И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славословите Бога. Как ще го славословим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души. Някой от вас ще каже: „Ние сме много големи грешници“. Не сте много големи грешници, аз не ви намирам за такива, но погрешката ви е там, че искате много да живеете, а не знаете как да живеете. Тогава ще ми зададете въпроса: „Ами нашите вярвания в Христа от толкова години, ами молитвите, които четем, ами на църква дето ходим, де остана всичко това?“ – Ами Христа намерили ли сте Го? Аз не казвам, че не сте Го намерили. Бог е оставил хората да Го пипат. Преди 2,000 години той е говорил чрез Христа. Срещали ли сте този Христос, да поговорите нещо върху Неговото учение? Можете ли да кажете поне един ясен сън, в който Христос да ви е разказвал нещо от Своето учение? Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, но само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена трябва да се слеят в една душа, и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият.
Сега някои ще се обезсърчат. Не искам да се обезсърчавате. Това е по отношение на Мъдростта. Ако всички ние имаме туй състояние, то когато дойде тази велика Любов, бихме вдигнали цяла София. Ако аз бих имал само една опорна точка у вас, бих вдигнал цяла София на лоста си. Но колко пъти във вас се явява съмнение! Ще дойде още по-голямо съмнение. Когато Христос се възнасяше, присъстващите се усъмниха в Него. И вие, като тия верующи, ще се усъмните дали видяхте или не. Само когато дойде онзи велик закон – „да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание.
И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, ще започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за Тебе са сърце чисто и смирено, и дух съкрушен“. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще те потърся“.
Сега ще се върнем да потърсим този Христос на Любовта. Днес, като е нова година, ще го потърсим по новия начин и по стария начин. Ние ще направим като Давида, който отишъл при Саула. Саул му дал нови оръжия, но той, като походил малко с тях, с тези нови научни инструменти, казал: „Това не е за мене“, съблякъл ги и си взел своята прашка. Ние започваме с това-онова, с наука, но туй, което имаме, още не е наука. Истинската наука трябва да ни даде такива методи, които да можем да прилагаме, с които да работим. И като дойде онзи истински учен човек, ти от неговото мълчание ще научиш много повече, отколкото от говоренето му. И в старо време ня
-
Способността на човешката душа да обича
ЗА АЗОВОТО ЧУВСТВО И ЗА СПОСОБНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША ДА ОБИЧА.
ЗА ОТНОШЕНИЯТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША КЪМ ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
Когато човешката душа навлиза съзнателно в елементарния свят, тя се вижда принудена да променя някои представи, които е добила всред сетивния свят. Тя е способна да извърши тези промени, едва след като е укрепила своите вътрешни сили. Ако тя не стори това, може да бъде обзета от чувството, че при навлизането в елементарния свят, изведнъж губи твърдата почва, върху която е свикнала да гради своя вътрешен живот. Представите, добити във физическия сетивен свят, са пречка за навлизането в елементарния свят, само доколкото човек се стреми да ги запази в онзи вид, в който те отговарят на сетивния свят. Единствената причина за този стремеж е навикът на душата. Напълно естествено е, че съзнанието, което първоначално възприема само сетивния свят, свиква с онази форма на своите представи, която то счита за единствено възможна с оглед на условията в сетивния свят. И това е повече от естествено; то е необходимо. Душевният живот ни- кога не би стигнал до своята вътрешна цялост, до своята необходима устойчивост, ако не би развил в сетивния свят едно съзнание, което в известен смисъл, си служи с праволенейни и строго наложени му представи. След всичко, което съвместният живот може да даде на душата, тя е в състояние да навлезе в елементарния свят така, че да не изгуби своята самостоятелност, своята цялост. Укрепването на душевния живот трябва да бъде постигнато, за да може в при навлизането в елементарния свят, тази самостоятелност да е не само несъзнаващо душевно качество, но и утвърден факт в човешкото съзнание. Ако душата е твърде слаба за съзнателното изживяване на елементарния свят, навлизайки в него тя губи всяка самостоятелност; по същия начин изчезва и всяка мисъл, която отпечатва твърде слабо в душевния живот и не може да остане там като ясен спомен. Фактически в този случай душата изобщо не може да проникне съзнателно в свръхсетивния свят. И когато подновява своите опити да проникне в свръхсетивния свят, тя винаги ще бъде отблъсната обратно в сетивния свят от онова същество, което живее в нея и което можем да наречем "Пазачът на прага". И ако все пак тя е доловила нещо от свръхсетивния свят, така че при завръщането си в сетивния свят запази в своето съзнание откъслечни следи от свръхсетивния свят, такава плячка често пъти предизвиква объркване в представите и мисленето. Да се изпадне в такава обърканост е напълно изключено, ако човек развива нормалната си разсъдъчна способност според изискванията на сетивния свят. Правилното отношение към процесите и Съществата от свръхсетивните светове душата изгражда именно благодарение на своята разсъдъчна способност. За да живее човек съзнателно в тези светове, необходим е такъв импулс на душата, който в сетивния свят не може да бъде разгърнат до онази степен, до която се проявява в свръхсетивните светове. Този импулс се изразява в пълното отдаване на онова, което изживява. Той трябва да се потопи в изживяването, да стане едно цяло с него; трябва да умее това до такава степен, че да се окаже вън от себе си и да се усеща пренесен в другото същество. Така става едно преобразяване на собственото същество. Ако не разполагаме с тази способност за преобразяване, няма да стигнем до истинни изживявания в свръхсетивните светове. Защото в основата на всяко изживяване лежи осъзнаването на следващия факт: сега ти си преобразен по "този начин", пълнокръвно свързан си с едно същество, което чрез своята приро да преобразява по "този начин". И тъкмо в това себе-преобразяване и вживяване в другите същества се състои животът в свръхсетивните светове. Едва сега забелязва колко близък е по своята природа с дадено Същество и колко далеч е от друго. Възникват степени на душевните изживявания, които - особено с оглед на елементарния свят - можем да наречем симпатии и антипатии. Например при срещата с едно Същество или с даден процес от елементарния свят, човек усеща, че в душата му възниква изживяване, което може да определи като симпатия. В дълбочината на това конкретно изживяване, симпатията, той стига до познанието за елементарното Същество и неговата природа. Не трябва да си представяме, че изживяването на симпатия и антипатия може да се оценява само по неговата интензивност. В известен смисъл, при посочените изживявания, разиграващи се в сетивно-физическия свят, може да се говори само за една по-силна симпатия, съответно антипатия. В елементарния свят симпатиите и антипатиите се различават не само според тяхната сила, а и според нещо друго, представа за което можем да получим например от разликата на цветовете, които наблюдаваме в сетивния свят. Както имаме пред себе си многоцветния и пъстър сетивен свят, така можем да се потопим и в един пъстър и многообразен симпатичен или антипатичен елементарен свят. Нека добавим, че в елементарното царство "антипатичното" не означава отблъскване; там с думата "антипатич- но" имаме предвид определено качество на елементарното същество или на елементарния процес, отнасящо се към друго "симпатично" ка- чество на дадено същество или процес, също както в сетивния свят синият цвят се отнася към червения. Бихме могли да кажем, че човекът е в състояние да пробуди в своето етерно тяло едно "сетиво" за елементарния свят. Това сетиво е способно да възприема симпатии и антипатии в елементарния свят, както в сетивния свят окото възприема цветовете, а ухото - звуци. И както в сетивния свят един предмет е червен, а друг - син, така и Съществата на елементарния свят са такива, че едно от тях излъчва даден вид симпатия, друго - даден вид антипатия. Подобно изживяване на елементарния свят чрез симпатии и антипатии далеч не възниква само за свръх сетивно пробудената душа; то принадлежи към същността на човешката душа. Но обикновеният душевен живот не стига до познание за тази същност на човека. В себе си човекът носи своето етерно тяло и чрез него той е дълбоко свързан с процесите и Съществата на елементарния свят. В даден миг от живота си той е вплетен по определен начин със симпатии и антипатии в елементарния свят, в друг момент - по друг, коренно различен начин. Но като етерно същество, душата не може непрекъснато да живее така, че симпатиите и антипатиите да се проявяват в нея по толкова отчетлив начин. Както в сетивния свят будното състояние трябва да се сменя със състоянието на сън, така и в елементарния свят, на симпатиите и антипатиите трябва да бъде противопоставяно едно друго състояние. Душата може да се оттегли от всякакви симпатии и антипатии и да изживява в себе си единствено своята собствена същност. Това усещане може да достигне такава сила, че да сме принудени да говорим за "воля", отправена към собствената същност. Тук става дума за едно душевно състояние, което е трудно да бъде описано, защото в своята първична и чиста природа е от такова естество, че в сетивния свят няма подобно на него, освен силното чисто Азово чувство. За елементарния свят такова състояние изглежда по следния начин. Спрямо симпатиите и антипатиите, душата усеща импулса да си каже: аз също искам да съществувам в себе си. Така душата се освобождава от присъщите на елементарния свят, този "живот в себе си" е така да се каже едно сънно състояние; докато будното състояние се изразява в споменатото отдаване на процесите и съществата. Когато будната в елементарния свят човешка душа се стреми към "живота в себе си", т.е. към "елементарния сън", тя може да го постигне след като се върне обратно в будното състояние, изразяващо се в сетивния свят с напълно развито Азово чувство. Той се състои в изтръгването на душата от елементарните изживявания. Фактически за свръхсетивното съзнание душевният живот в сетивния свят е един духовен сън, едно духовно заспиване. След като в хода на правилно развиваното ясновиждане настъпи пробуждането в свръхсетивния свят, споменът за сетивните изживявания остава недокоснат. Този спомен трябва да остане, защото иначе за ясновиждащото съзнание биха се появили други събития и Същества, а не собственият Аз. В този случай човекът не би стигнал до себепознание, не би имал самостоятелен духовен живот; в душата му биха нахлули други процеси и същества. Ето защо, размишлявайки върху последното, ще се съгласим, че в основата на правилно развиваното ясновиждане трябва да стои силното "Азово чувство". Но в него ясновидството съвсем не постига нищо, което възниква в душата едва чрез самото ясновидство; човекът обаче се научава да разбира и вниква в това, което винаги е съществувало в дълбините на душата, макар и да остава не- доловимо за обикновения душевен живот, протичащ в сетивния свят. Силното "Азово чувство" се проявява не чрез етерното тяло, а чрез душата, която изживява себе си във физическото тяло. И ако душата не пренесе Азовото чувство, възникващо от нейните изживявания в сетивния свят, в миговете на изграждането от нея ясновидството, ще се окаже, че тя не е достатъчно подготвена, за да има опитности в елементарния свят. За човешкото съзнание в сетивния свят е характерно, че макар и Азовото чувство да е налице, то е силно заглушено. Тъкмо по този причина душата има възможност да напредне в най-благоприятна нравствена сила, която съществува всред сетивния свят: съчувствието. Защото ако силното Азово чувство доминира в съзнателните душевни изживявания всред сетивния свят, нравствените импулси и представи не могат да се развият по адекватен начин. В този случай те не биха могли да ни отведат до любовта. Не трябва да сравняваме обсъждания вече стремеж към отдаване, така характерен за елементарния свят, с това, което човешкият душевен живот познава като "любов". "Отдаването" в елементарния свят протича като Себе-изживяване в едно друго Същество; докато любовта е изживяване на другия в нашата собствена душа. За да разгърне човек това изживяване, в душата му трябва да се спусне, така да се каже , едно було върху Азовото изживяване. Едва сега, когато душата е един вид "заглушено" относно своите собствени сили, в нея възниква едно "потъване" в страданията и радостите на едно друго същество: от исти- нската нравственост в човешкия живот покълва любовта. За човека любовта е най-същественото изживяване в сетивния свят. Ако проникнем в същността на любовта и състраданието, ние ще открием как духовния свят се изявява - в своята пълна истинност - тук, в условията на сетивния свят. Една от характеристиките на свръхсетивния свят е, че там човек се превръща и преобразява в друго същество. Когато в живия сетивно-физически човек духовните сили метаморфозират така, че заглушават Азовото чувство и се проявяват като любов, тогава тези духовни сили остават верни на собствени закони. Изобщо, благодарение на свръхсетивното съзнание, човешката душа се пробужда за духовния свят, но вярно е и друго: че в любовта духовните сили се пробуждат всред сетивния свят. Там, където в живота просветват любовта и състраданието, долавяме вълшебния полъх на духа, проникващ в сетивния свят. Ето защо правилно развитото ясновидство никога не може да притъпи състраданието и любовта. Колкото по-истински се издига душата в духовните светове, толкова по вече тя усеща безлюбието и липсата на състрадание като отрицание на самия Дух.
Свръхсетивните опитности на ясновиждащото съзнание показват твърде странни особености, които допълват горното изложение. Докато Азовото чувство - което е необходимо за свръхсетивните опитности - може да бъде леко заглушено и често остава като слаб, угасващ спомен, то веднага след навлизането в свръхсетивния свят, чувствата на безлюбие и омраза, както и всички безнравствени импулси, се превръщат в могъщи душевни изживявания; те застават пред душата като живи упреци, превръщайки се в страшни и отблъскващи образи. За да не се измъчва от тях, свръхсетивното познание често прибягва до такива средства, до такива духовни сили, които заличават впечатленията от тези образи. Те отклоняват ясновидството от добрите области на духовния свят и го тласкат към злите. От друга страна истинската любов и доброжелателност са такива душевни изживявания, които укрепват силите на съзнанието тъкмо в смисъл, който е необходим за първоначалните свръхсетивни опитности. След като казахме, че душата се нуждае от подготовка, преди да е в състояние да има свръхсетивни опитности, нека добавим, че към разнообразните подготвителни средства спадат още и истинската способност на човека да обича, склонността към доброжелателство и състрадание. Прекомерно развитото Азово чувство в сетивния свят действува срещу нравствеността. Но едно достатъчно развито Азово чувство прави така, че душата бива връхлетяна от бурите на елементарните симпатии и антипатии; то лишава душата от вътрешната сигурност и решителност. А те могат да са налице само тогава, когато етерното тяло, което в обикновения живот остава неосъзнато, действува достатъчно силното Азово чувство, характерно за сетивно-физическото изживяване. Все пак, за развитието на истински нравственото душевно настроение е необходимо, това Азово чувство - въпреки че то трябва да е налице - да бъде смекчено чрез страданието и любовта.
-
ЗА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ СЕТИВНИЯ СВЯТ И СВРЪХСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ
При познанието, което се стремим да постигнем върху отношенията между различните светове идва в съображение и обстоятелството, че определена сила, която в даден свят трябва да разгърне своята активност с оглед на мировия ред може да се насочи против този миров ред, когато същата сила започне да се проявява в друг свят. За устройството на човека е необходимо, в неговото етерно тяло да съществуват две противоположни сили: способността му да се преобразява в други същества и силното Азово чувство. Тези две сили не могат да се разгърнат от душата н сетивния свят, без едната от тях да бъде смекчена. В елементарния свят те са балансирани така, че гарантират съществуването на човека, както в сетивния свят сънят и будността правят възможен човешкия живот. Отношението между тези две противоположни сили не би трябвало да бъде такова, че едната да унищожава другата; двете сили трябва да се развиват едновременно и да се уравновесяват взаимно.
Но Азовото чувство и способността за преобразяване могат да си взаимодействуват по посочения начин само в елементарния свят; в условията на сетивния свят може да действуват само това, което - с оглед на мировия ред - идва като резултат от тяхното взаимодействие. Ако способността за преобразяване, която даден човек трябва да има в своето етерно тяло, действува в сетивното битие, той би се усещал в душевен смисъл като нещо, което не е съобразено с неговото физическо тяло. В сетивния свят физическото тяло придава на човека ясни и строги контури, благодарение на които той се обособява като отделен индивид в този свят. Нещата не стоят така с неговото етерно тяло в елементарния свят. Там, за да бъде "човек" в пълния смисъл на тази дума, той трябва да може да приема всевъзможни форми. Ако това не би било възможно, той би бил обречен на пълна самотност в елементарния свят; той не би се усещал сроден с нито едно същество, с нито един процес. Но в елементарния свят това би означавало, че за такъв човек съответните Същества и процеси просто не съществуват. Ако обаче човешката душа би внесла и развила способността за преобразяване - която е необходима в елементарния свят - и в сетивния свят, тя би изгубила своята личност. Такава душа би живяла в противоречие със себе си. В условията на физическия свят способността за преобразяване трябва да бъде сила почиваща в дълбините на душата; сила, която определя основното настроение на душата, но без да се проявява в сетивния свят. Свръхсетивното съзнание трябва да се вживее в способността за преобразяване; ако то не би било в състояние да го стори, не би могло да стигне и до никакви наблюдения в елементарния свят. Така свръхсетивното съзнание се добира до една способност, която може да се прилага, само докато душата се намира в елементарния свят, и която трябва да се подтиска, след като душата се връща обратно в сетивния свят. Свръхсе- тивното съзнание непрекъснато съблюдава границата между двата свя- та; с подходящите за свръхсетивния свят способности, то не трябва да се намесва в сетивния свят. Ако душата би позволила метаморфозиращата способност на нейното етерно тяло да се проявява и в сетивния свят, обикновеното съзнание би се изпълнило с несъответствуващи за този свят представи. Душата би стигнала до пълно объркване в своя представен живот. Съблюдаването на границата между световете е необходима предпоставка за правилното развитие на свръхсетивното съзнание. Ако човек се стреми към свръхсетивно съзнание, той не трябва да допуска риска, свръхсетивните опитности да вмъкват нещо смущаващо в неговото обикновено съзнание. Когато човек се запознава с "Пазачът на прага", той разбира как е поставен душата в сетивния свят и каква сила притежава, за да прогонва от сетивно-физическото съзнание всичко, което не трябва да се проявява там под формата на сили и способности от свръхсетивните светове. Ако човек навлезе в свръх сетивния свят без себепознанието, което му дава "Пазачът на прага", той може да бъде сразен от изживяванията, характерни за този свят. Те могат да нахлуят в сетивно-физическото съзнание като подвижни илюзорни образи. Тогава те приемат характера на сетивни възприятия и логичната последица е, че душата ги взема за действителни, без те да са такива. Правилно развитото ясновидство никога не може да прие ме образите от елементарния свят за действителност, както това прави обикновеното съзнание спрямо изживяванията в сетивния свят. Образите от елементарния свят намират верните отношения спрямо съответствуващата им действителност, едва чрез метаморфозиращата способност на душата. Втората сила, която е необходима за етерното тяло - силното Азово чувство - също не трябва да прониква в живота на душата всред сетивния свят така, както би било уместно по отношение на елементарния свят. Ако все пак това стане, всред сетивния свят тя се превръща в източник на неморални склонности, доколкото те са свързани с егоизма. Точно тук Духовната Наука открива произхода на "злото" в човешките действия. Би означавало да нямаме и най-слаба представа за мировия ред, ако смятате, че той би могъл да съществува и без силите, които изграждат източника на злото. Ако тези сили не съществуваха, човешкото етерно тяло не би могло да се развива в елементарния свят. А тези сили са несъмнено добри, ако те се проявяват само в елементарния свят; те създават злото благодарение на това, че не остават в дълбините на душата, за да регулират от там връзките на човека с елементарния свят, а че се пренасят в душевните изживявания всред сетивния свят, превръщайки се в подтици на егоизма. Тогава те започват да действуват срещу способностите на човека да обича и по този начин стават източници на неморални действия. Когато силното Азово чувство премине от етерното тяло във физическото, то причинява не само засилване на егоизма, но и отслабване на самото етерно тяло. Свръхсетивното съзнание се натъква на откритието, че при навлизането в свръхсетивния свят необходимото Азово чувство е толкова по-слабо, колкото по-силен е егоизмът при изживяването всред сетивния свят. В дълбините на душата, егоизмът прави човека ни силен, а слаб. И когато човекът минава през Портата на смъртта, се проявява и действието на егоизма, натрупан в живота между раждането и смъртта, и то така, че прави душата слаба за изживяванията в свръхсетивния свят.
Щайнер