Точно така. Имах период, в който много се интерисувах от преражданията. Но вече отмина. Разбрах, че не важно кой си бил в миналото, а кой си сега и какъв живот твориш. Много се впечатлих от книгата на Долорес "Кенън пазителите на градината". Главата за отпечатването на предишни животи много ме впечетли и си позволявам за интерисиващите се да я постна с леки съкращения. Ей, метода copy/paste май действа на всяко ниво :)
ОТПЕЧАТВАНЕТО
Д. Имал ли си много животи на планетата Земя?
Ф. Това е първият ми физически живот, първото ми истинско раждане на тази планета. Имам отпечатък от много други и съм асистирал на на много други. Това обаче е първото ми истинско физическо раждане на Земята.
Какво искаше да каже той? В началото на съвместната ни работа той бе споменал за четири други живота, които определено бяха изживени на Земята. Какво се бе случило по време на тези ранни сеанси?
Д. Другите, които обсъждахме, не са ли били истински?
Ф.Това бяха отпечатъци и помощни животи, а не истински физически прераждания.
Д. Да не искаш да кажеш, че когато идват в живота вместо да са изживели конкретните житейски преживявания, някои души вземат...
Ф. Могат да извлекат информация от Акашовите записи и да я отпечатат в душата си. Тогава те ще се превърнат в техни преживявания.
Д. Ами...Можеш ли да ми кажеш как да направя разлика при моята работа?
Ф. Не, защото дори аз не мога да направя разлика. Ако аз съм отпечатък, той е така истински, сякаш наистина съм го изживял. Всички емоции, спомени, чувства, абсолютно всичко за този живот се съдържа в отпечатъка. Затова от моя гледна точка не бих могъл да го разпозная, защото ще бъда напълно погълнат от отпечатъка. Това е цялата идея за отпечатъка. Това е способността да изживееш хиляди, стотици хиляди години на една планета, а всъщност никога да не си бил там.
Д. Каква е причината?
Ф. Ако се озовеш на тази планета от друга планета или друго измерение без отпечатък, ще бъдеш напълно объркан. Така човек не би могъл да разбере обичаите религията, политиката или как да се държи в обществото. Оттук произтича необходимост от отпечатък. Когато хора от звездите идват на тази планета, подсъзнанието им не е преживяло земно човешко съществуване. За да се чувствуват удобно и спокойно, трябва да има нещо, с което да сравняват всекидневните си преживявания. Защото ако такова нещо липсва, всеки един ден ще бъде съпроводен с чувството за тотална дисхармония, докато не дойде моментът, в който човек най-сетне ще може да погледне назад и да види някакво подобие на история. Това се случва през късните години на живота. Объркването и дисхармонията от това изживяване обаче ще обезсилят всяко познание, защото дисхармонията ще я има винаги и познанието ще трябва да се с нея.Познанието ще бъде оцветено от тази дисхармония и вследствие на това ще отсъства. Така, че отпечатването е необходимо, за да позволи на индивид да се чувства удобно в новата среда и тези напълно чужди преживявания. Защото в противен случай дори толкова просто нещо като спор, би било така ужасяващо за индивида, че той би останал безпомощен. За разлика от вас, звездните хора не познават гнева или страха. Той би ги извадил от строя. Би ги парализирал. Те биха били напълно травматизирани.
Д. Има ли някакъв начин да разбера дали хората си спомнят и изживяват наново действителен живот или отпечатък, когато работя с тях.
Ф. Питаме защо би искала да знаеш?
Д. Вероятно за да мога да докажа онава, което се опитвам да докажа.
Ф. А какво се опитваш да докажеш?
Д. Опитвам се да докажа реалността на прераждането, защото много хора не вярват в тази концепция. Опитвам се да потвърдя тези неща, като накарам хората да преминат през един живот, а след това да докажа, че тази личност е съществувала през конкретния период от време. Но ако някой си спомня отпечатък, ще можем ли да го потвърдим?
Ф. Да, защото съществуването наистина е било изживяно, макар и не от индивида, с когото говориш в момента. Цялата информация обаче ще е същата, както ако би говорила със самата душа, която е обитавала съответния индивид по онова време. Отпечатъците всъщност стават част от душата и тя ги носи в себе си.
Д. Това обяснява ли теорията, според която един и същи предишен живот е живян от повече от един човек? Например няколко Клеопатри, няколко Наполеона. На отпечатването ли се дължи това?
Ф. Абсолютно. Защото няма право на собственост върху тези отпечатъци. Те са отворени за всички. Така че е безполезно да се опитваме да определим кой всъщност е бил този човек, защото е безсмислено.
Д. Това е един от аргументите, които хората противопоставят на прераждането. Казват, че щом толкова много хора са живели един и същи живот, значи не може да е вярно.
Ф. Те са предизвикани да разширят своя обсег на знания. Предоставят им се факти, които противоречат на ограничените им убеждения, и така биват предизвикани да разгърнат своята съзнателност.
Д. Значи няма значение кой всъщност е бил Клеопатра или каквато и да е. Независимо от това ние получаваме достъп до информация за техния живот.
Ф. Тя може да бъде потвърдена еднакво лесно от истинската душа или от стотиците друти, които имат същия отпечатък. Няма разлика.
Д. Но няма ли вероятност различните хора да възприемат отпечатъка по различен начин? Ако се задават въпроси на двама души, живели като Клеопатра, няма ли идеите им да се различават?
Ф. Много добър въпрос. Може да се каже, че човешкото битие е като филтър, който оцветява възприятията, преминаващи през него. Затова ако някое преживяване в прераждането като Клеопатра бъде подложено на критика от съзнанието на човека, който го разказва, той или ще го изтрие, или ще го промени, за да го представи по такъв начин, че да не причини личностен разпад.
Д. Независимо от всичко, това би било истина, различна ще е само гледната точка.
Ф. Точно така. То ще е представено във възможно най-точната форма, но и най-удобната.
Д. Обяснява ли това и проблема за паралелните животи, които очевидно съвпадат във времето или се застъпват?
Ф. Да, именно така се поражда парадокса или противоречието в паралелните животи. Става въпрос просто за усвояване на социален опит, закони, норми, обичаи, които да бъдат ефективно приложени в прераждането на личността.
Д. Значи всъщност няма значение дали може да бъде доказано, или не?
Ф. Точно така. Какъв е смисълът? В продължение на хилядолетия можем да проследяваме нечии „ минали животи” в пряк и преносен смисъл и в това отношение тази дейност ще е напълно безполезна.Но от тези спомени можем да научим много. Не само от гледна точка на лицето, което изживява регресия, но и за онези, които четат и чуват за това. Може да бъде споделено много знание, затова полза има за всички.
Д. Как се решава кои отпечатъци ще получиш ти или някой друг? Има ли отпечатъци, избрани за определени личности?
Ф. Отпечатъкът се определя в зависимост от това какви са целите на прераждането. Например, ако човек трябва да стане лидер, президент, той би могъл да получи отпечатъци от лидери на различно ниво – от племенни вождове през президент, кмет или може би главатар на крадци. Ако ударението трябва да бъде поставено върху водаческата роля, могат да бъдат използвани много отпечатъци от такъв характер, за да се запознае индивида с аспектите на идеята за водачеството. Има също вторични и третични пластове, в които се усвояват смирението, търпението, забавите и развлеченията. Втези отпечатъци се съдържа цялото многообразие на битието. Не познавам метода на отпечатване. Резултатът обаче е изживяването на много животи може би едновременно, може би последователно. Вследствие на това се усвояват уроци от преживяванията на други хора. Уроците се споделят Преживяванията, които всеки от нас има в този живот, в неговия край ще бъдат отпечатани, за да се използват от всеки, който има нужда от тях. Ако приемем всеки живот за книга, това е като да я заемеш от бибилиотеката, да я прочетеш и разбереш мигновено.
Д. Нима твърдиш, че енергията на живота сякаш се складира в книга, поставя се в библиотеката и може да бъде отпечатвана в живота на други хора, ако те пожелаят да използват тази информация?
Ф. Точно така. Няма ограничения в броя на индивидите, които могат да използват един конкретен живот. Хиляди хора биха могли да отпечатат еднои също битие едновременно.
Д. Значи е възможно да върна чрез регресия повече от един човек в конкретен живот, ако случайно и двата индивида имат един и същи отпечатък?
Ф. Точно така. Отпечатъците се избират преди прераждането. Има метод, който е твърде сложен за разбиране. Но може да се каже, че има компютър, главен компютър, който има достъп до всеки един предишен живот. Така се въвежда информацията за онова, което се очаква от този живот, а след това се избират и инсталират подходящите отпечатъци. Има Йерархия от духове, натоварени с тази дейност. Има и съвет, който осъществява и надзор. Те помагат на душата. Компютърът или съветът получават цялата информация относно мисията и миналите съществувания на индивидите и могат да я използват. Така че се осъществява избор между предишния живот, който е бил заложен в архивите, и съответствието между предстоящо и бъдещо. Всички спомени, мисли, чувства, всичко съществуващо в истинския живот, остават непокътнати. Това е холограма, триизмерен образ на този живот. Всички преживявания, спомени и емоции се отпечатват в тази душа и стават част от нея. Тази информация се запазва и след края на прераждането и е дар от живота в този свят, тъй като става част от постоянния архив на душата.
Д. Няма ли е правилно да се каже, че отпечатъкът е като мостра? Вземаш една от тези мостри я използваш, за да се опиташ да оформиш по-нататъшния си живот.
Ф. Може и така да се каже.
Д. Току-що ми хрумна интересна идея. Това е като да извършваш изследване в бибилиотека, нали?
Ф. Да. Предоставят ти се книги по много предмети и с тези знания продължаваш напред.
Д. Но когато човек наистина изживява един живот, той получава много от всекидневните срещи с битието. Можем ли да получим същото от отпечатъка?
Ф. Говориш от кармична гледна точка, а ние бихме казали, че това не е точно, тъй като отпечатъкът просто дава данни, от които можеш да черпиш.Той не допринася за постигането на карма. Той е само един допълнителен инструмент за нейното постигане. Ако всеки получаваше отпечатъци, би възникнал застой, в който никой не би живял истински живот. И в крайна сметка няма да остане нищо, което да се отпечатва. Затова има или трябва да има истински живот, който да добавяме в тази бибилиотека с архиви.
Д. Да, след време душата ще започне да предпочитапреките пътеки пред действителните преживявания.
Ф. За някои души преките пътеки са подходящи, за други не са. Един индивид, например, изживява подходящия живот. Някой може да каже, че той просто може да почака някой друг да го изживее в същия момент и после да получи отпечатъка, нали? Действителното преживяване обаче няма да бъде научено. Тук е налице свободната воля на душата, изразяваща се в това, че отпечатъкът се прави по нейно, а не по чуждо желание. Всяка значима информация се въвежда в този компютър и след това подходящите прераждания се извеждат за отпечатване. Отпечатъците от този източник са налице, но личността взема крайното решение. Душата има силата да ги отхвърли, ако намери, че даден отпечатък не е приемлив за нея по каквато и да било причина. Ако тя просто реши да използва авторитета си, за да каже „Не искам този отпечатък”, тогава така ще стане.
Д. Това малко ме обърква. Нима твърдиш, че няма такова нещо като прераждане, такова, каквото го познаваме?
Ф.Да кажем, че имаме преминаване от едно тяло в друго. Съществуват и отпечатъци. Някой може в действителност да е живял пет живота, но да носи опита от 500. Съществува комбинация на ефектите.
Д. С други думи това е информация, която се дава при раждането и се използва по време на живота?
Ф. В момента на раждането отпечатъците са завършени. Но при необходимост могат да бъдат направни допълнителни отпечатъци. Това е като да опаковаш багажи си за пътуване и по време на самото пътуване да откриеш, че си забравил нещо. Така, че по пътя има складове. Отпечатъците могат да се насложат по много различни начини чрез сънища или физически преживявания-травматизиращо преживяване, например смърт в семейството,загуба на работата или въобще винаги, когато някоя случка разтвори дълбините на човека. Независимо дали тази случка е радостна или тъжна, ключът тук е отварянето на личността.Така необходимият отпечатък ще се настани незабелязано за индивида. Но в действителност може да изживееш истински много животи , без някога да получаваш отпечатък. Те не са необходими на всеки , но са абсолютно задължителни за хората от звездите.
Д. Случва ли се звездни или други извънземни хорадаидват на Земята, без духовете им да се прераждат? Искам да кажа случвало ли им се е да дойдат тук и да произведат или асимилират тяло, за да се смесят с хората?
Ф. Да. Случвало се е многократно и ще се случва. Става въпрос за асимилиране на земна енергия, чрез която се възпроизвежда желания образ. Не е кой знае какво.
Д. Това истеинско твърдо тяло ли е или просто образ?
Ф. Ще притежава характеристиките и на двете. Няма да е така плътно като действителното физическо тяло, защото ще се основава на психична енергия.
Д. Защо го правят?
Ф. За да изпратят специално послание вероятно до определена група хора или някой, който активно се опитва да комуникира с тях.
Д. Случва ли се да асимилират тяло и да останат на Земята по-дълго време?
Ф.Ако е необходимо, може да стане за неопределен период. Няма ограничения във времето. То се определя от предприетата мисия.
Д. Разбирам. Чували сме истории за същества, които може би живеят сред нас без да са хора, така да се каже.
Ф. Напълно възможно е.
Д. Представляват ли тези, които идват, асимилират тела и живеят сред нас, някаква опасност за човешката раса?
Ф. Те са опасни толкова, колкото и самата човешка раса за себе си. Дори по-малко, защото са тук за да помагат и напътстват. Тяхната мисия е на просветлението и ако това не се приема за помощ, значи нищо не би могло да помогне на човешката раса.
Д. Има ли начин да разпознаем тези хора от звездите?
Ф. Не бихме искали да притежаваме някакви отграничителни харектеристики, затова такива липсват. Всъщност те са толкова истински и толкова от плът и кръв, както всеки човек. Съществуват белези, които могат да бъдат приети за някаква индикация. Чувстваме обаче, че е неудачно да ги издаваме, защото това би създало атмосфера за лов на вещици и би нарушило спокойствието на онези, които още не са осъзнали своя произход. Това ненужно би им причинило много грижи и тревоги. Защото ако ндивид, който търси такива хора, има агресивна природа, той ще се впусне в лов на вещици, а ние не бихме желали това. Не бихме искали да насърчаваме подмамването на хората с такава информация, което да ги доведе до преследването на някакви изкривени собствени желания за чужда сметка. Те ще ги разглеждат като извънземни, а не като хора. А всеки нидивид, който в момента ходи по Земята има право да го прави.
Д. Ние сме предубедени от филмите и телевизията, че всичко извънземно е лошо.
Ф. Тчно така. Предубедени сте. Това не е факт, това е предубеждение. Удачно е да обясните във вашата книга защо не включвате информация за отличителните характеристики на тези хора. Защото много хора не биха се замислили по този въпрос. Както казах, това са онези, чието най-голямо желание е да има кого да преследват, а такива има в изобилие.Има закони срещу сегрегацията, открития расизъм и т.н.. В настоящия момент обаче липсват закони, които да защитават хората от звездите, и те са един вид позволен за преследване дивеч. Такива са схващанията тук.
Д. Тези хора, които идват асимилират тела и живеят сред нас за известно време, нямат емоции като нашите, нали? Или нямат отпечатъци?
Ф. Тук не говорим за асимилациите, имаме предвид редовите хора от звездите. Те имат отпечатъци за това какво представляват емоциите и как да се справят с тях. Именно такава е функцията на отпечатъците. Що се отнася до асимилациите, това е друг въпрос. Те не ползват материал от типа на отпечатъците. Това са специални индивиди, които са изучили човешката раса до такава степен, че се чувстват съвсем спокойни в нея и могат да се смесят с околните, без да бъдат разпознати.
Д. Но те не се поддават на емоции. Имат само наблюдения?
Ф. Не бихме се съгласили с това, защото те много приличат на хората и могат да се вълнуват точно както всички вас.
Д. Вярвам, че точно това си мислят хората- че извънземните нямат емоции, а са малко или много като роботи. Именно тази идея плаши хората.
Ф. Ще им е много приятно да наблюдават събиране на планетарните раси за честванията на новия ред, защото ще видят много емоции като плач и смях, песни и танци. Защото това не са единствено земни изживявания.. Човешките същества винаги смятат, че всичко, което правят е абсолютно уникално. Това отчасти представлява вселенското братство-дори емоциите се споделят от вселената и не са част само от човешкото битие. Защото по цялата Вселена има радост. По цялата Вселена има мъка. По цялата Вселена има гняв. По цялат Вселена има страх. Те обаче се изявяват по различен начин в различните светове. Човешкият еквивалент на гнева и страха е черното. Преведено на други вибрационни честоти, това не е еквивалентно, защото в този аспект Земята е ненадмината. Човечеството е било в оковите на страха твърде дълго и вече е време човекът да разкъса веригите на това робство и да се освободи, за да поеме своята собствена отговорности да се превърне във вселенски брат. Защото ако това робство се разпостре към останалат част от населението на вселената, ще се разрасне и страха. Затова вие сте в задния двор, за да се справите с тоя страх по свой собствен начин. Когато задържите този страх на вашата малка планета и го победите ще ви бъде позволено да тръгнете из вселената и да се срещнете с други цивилизации, които не са били поробвани от този строх. Защото страхът е заразен и ние не искаме да го внесем сред онези деликатни същества.Те биха били опустошени от самата месъл за него, която никога не са изпитвали по същия начин като вас. Защото те наистина са изпълнени с вяра и не се нуждаят от вашия тип страх.
Д. Страхът е чисто човешка черта?
Ф. На този етап и на тази планета това е болест. Тя ви поставя под карантина във вашия малък край на Вселената. В др