Свят, свят, свят,
Господ Всевлаод!
(+1) + (-1) => 0
Ето анихилация.
Някои от ортодоксалните схващания на будизма и индуизма например говорят за подобно зануляване на всичко. Там се корени далекоизточната концепция за Празнотата. Днес обаче на фокус е не абстрактното изличаване на човека и "всичко", за да остане само плувналото в безотносителен покой "нищо", а едно друго уравновесяване, където ние продължаваме да сме, продължаваме да правим, но вече балансирани; желаем и предизвикваме точно това, което искаме да се случи, а не както повечето хора днес - постоянно да причиняваме някакви неща и после да пищим от тях, изумявайки се защо реалността ни ги стоварва, без и през ум да ни минава, че точно това сме си поискали преди минута... За да прокарам разлика между анихилацията (в смисъла на казаното тук зануляване) и разглежданото по-горе ИН-ЯН-единство, можем да кажем, че едното представлява статично ликвиДИране, докато другото е динамично поРАждане; макар да са на една и съща ос, те се намират в противоположните посоки спрямо центъра на Смисъла...