СВОБОДА на МИСЪЛТА ?
Може да мислите, че академичните учени са аналогия на независимия творец. Всъщност, почти всички учени са наети от някаква голяма организация от рода на правителствен отдел, университет или мултинационална компания. Само в много редки случаи те са свободни да представят своята наука като личен възглед. Те може и да си мислят, че са свободни, но всъщност повечето от тях са наемници; те са изтъргували свободата на мисълта за добри условия на работа, твърд доход, постоянен пост и пенсия. Те са ограничени от армия от бюрократични сили – от финансиращите агенции до здравните и охранителни организации. Учените са ограничени и от правилата на дисциплина на племето, към което принадлежат. За един физик ще е трудно да се занимава с химия, а за биолога ще е почти невъзможно да се занимава с физика. Като връх на всичко, през последните години “чистотата” на науката се пази още по-внимателно от самоналожената инквизиция, наречена “критика от равнопоставените”. Тази добронамерена, но ограничена бавачка на институциите гарантира, че учените ще работят в съответствие с традиционната мъдрост, а не движени от любопитство или вдъхновение. Липсата на свобода ги застрашава да се поддадат на дребнава учтивост или да се превърнат в творения на догмата, подобно на средновековните теолози.
Като университетски учен за мен беше почти невъзможно да правя редовни проучвания на Земятакато жива планета. Като начало, нямаше одобрени средства за такова рисковано проучване. Ако бях упорствал и бях работел през обедните почивки и в свободното си време, не след дълго щях да получа призовка от директора на лабораторията. В кабинета му щях да бъда предупреден, че кариерата ми е застрашена, ако продължа да настоявам за една толкова неизисквана тема за проучване. Ако това не подействаше и аз упорито продължавах да настоявам, щях да бъда привикан втори път и да бъда предупреден, че работата ми застрашава репутацията на факултета и кариерата на самия директор.
из “Епохите на Гея”:
на Джеймс Лавлок;
по текстове от Д. Айк