Войната наистина е на духовно ниво.
Щастлив съм, че темата започва да изпълнява функциите на "Това, което ни обединява"!
...това, което свързва всички нас, е съзнанието, а то с организация не може да се освободи, нито обедини или обособи. Ако всеки стане съзнателен ще се свържем на съзнателно ниво. Тогава думи и организации няма да са нужни така както на едно ято птици не са нужни команди кой накъде да лети, докато се водят от единното съзнание на ятото.
По-нагоре се говори` за страха и за необходимостта той да бъде побеждаван. Демонът на страха е титанично силно чудовище и един човек не може да се възправи срещу него; обединени, също не бихме постигнали достатъчно сцепление по между си, за да го преодолеем. Може би само същества като Христос, с крайни усилия Са успявали да повалят демона на Страха. Не е правилно да се тръгва към война със Страха, към опит той да бъде побеждаван - в такава битка човекът е обречен. Има обаче една семка на Надеждата, която искам да посея сега в главите ви и, ако си я поливате, от нея ще избуи храстът на Смелостта. Демонът на Страха няма пълна власт над хората, не е всесилен да всява своя ужас в тях; ако посегнете към него с агресия, с опит да воювате обаче, цялата му сила се освобождава и тогава този демон може да се изправи пред вас в цялата си страховитост. Ако ли не посягате към него с никаква закана, с никаква склонност да го побеждавате, той не ви вижда; не може да ви намери никъде, за да посее в съзнанието ви всесилните си ларви. Каква е механиката на мисълта у средния човек? - той гледа новините и вижда в тях ужасни неща - взривен палестинец с десет еврейско-детски жертви, обърнат влак в Индия, умрели от глад племена в Африка... Тогава първосигналната система желае да възстане срещу това - да победи злото и тъкмо тук демонът на Страха разпознава врагове: в полумрака на неговото зрение присветкват гневните главици на хората пред TелеVизорите и той тутакси се стрелва към тях. Ако тези хора се насочваха към молитва, към съпричастност и свързване с висшите им приятели (горе в темата за свръх-съзнание се спомена), нищо няма да присветне пред погледа на демона и той няма да може да намери хората, стоящи пред монитора с новините. Тогава, невидими за Страха, тези хора ще бъдат спасени от ужасяващата власт на демона - защото човек в молитвено състояние и в благоволение не е достъпен за страх - около него като плътна сребриста сфера се скупчват висши същества и тази стена е непреодолима непреодолима. И, ето го обещаното семенце, което е цитат от мислите на един ваш учител, споменат и в други теми из Форума:
Не се страхувайте от това да се страхувате!
С вкореняване на това в съзнанията ви ще започне да се изгражда един специален имунитет, който в последна сметка ще покаже, че властите на демона на Страха са чисто и просто една илюзия; не е проблем да изпитвате страх - това, само по себе си не вреди по никакъв начин... Проблемът е, ако влагате в чувството на страх нещо сериозно - това вложение е скъпоценният капитал, заради който Адът толкова отчаяно се стреми да ни плаши.
По-нататък в темата ставаше на въпрос за това дали е добре да обсъждаме "врага" или да мълчим, за да не подсилваме неговия егрегор. Подсилването на каквото и да е чрез нашата ментална сила става тогава, когато ние му придаваме важност; същото е и със Страха - както споменахме горе - опасен е не самият страх, а важността, която му придаваме, защото сам по себе си Страхът е само една илюзия, която към космоса се разгражда в Любопитство. Егрегорите на Новия или който и да било друг тираничен ред в света могат да се подхранят само тогава от нашите мисли, когато ние изпитваме вярата, че те са нещо важно, съществено и ние следва да им отделяме подобаващо внимание. Какво например обединява армията в условие на война? Оставени сами на себе си, войниците биха се разбягали и само неколцина глупаци ще останат на бойното поле, за да се трепят един друг. Твърденията, че Отбраната, дългът към Родината, ангажиментът към НАТО, към войната срещу Злото, са въпрос на Чест, не издържат в отделното съзнание и то все пак би предпочело да си скрие гъза в някой санаториум, далеч от калта и трещящите зарязи на военото безумие. И все пак, войниците стоят заедно, отзовават се на повиквателните си и макар у тях да отсъства всякакво желание да се въвлекат в това, отиват в строя; защо? Отговорът всячески се потиска от нашите Нови световни социални архитекти, като по всички мегафони трещят маршовете на националната гордост и възторжени декламатори крещят: Отбраната на Родината е въпрос на Чест! УРРРААААААААААААААА! Какво "Ура!"? "Ура!"-то на самоубиеца ли? "Ура!"-то на министерския съвет, който е въвлекъл нацията в поредното братоубийство ли? (Ако се заблуждавате, че отвъд фронтовата линия не е вашият брат, лъжете се! - именно брат ви стои там и вие се "радвате", че след малко ще го нанижете на своя нож!) "Радостта" поставяме в кавички, защото никаква Радость не може да има тук, никакво "Ура!" не може да има, когато става дума за скорошна смърт и разорение! Тогава? - какво държи войниците заедно и ги кара да викат "Ура!"? Единственото нещо, на което те боязливо могат да се зарадват в този момент е, че не са сами, че до техния задник има и още, които да прикрият колко слабо и немощно е собстветното "Урррааааааааа!" Средният войник се поставя с това "Ура!" в положение да си помисли, че той иска да участва в предстоящата вакханалия, а присъствието и на други го заблуждава, че така е по принцип! И през ум не ни минава, че няма нищо по-нечовешко и по-престъпно от това да се възползваш от принудителната си сила и да въвлечеш безчет млади и нищо неподозиращи деца в това да се изпотрепят по между си, а след това да им обясняваш, че това е техният дълг! Но защо тези войници се сдържат в строя и не се разбягват? ЗАЩОТО ГИ Е СТРАХ! Страхът е най-мощният демон, който властва над всички армии, бункери и силози със снаряжение - никаква смелост няма в това да се вдигнеш на война. Казахме, смелостта е в това да се отдадеш на молитвеност и благонасочване... И така, за това трябва да се говори, изпод трещящите с пропаганда мегафони ние трябва да извадим на повърхността наличния страх, да го опикаем с подигравките си и да излезем на по-високо ниво: там няма място за отбрана и нападение, защото война не съществува. Но да не се говори за това, да се пази свещено мълчание, е също толкова опасно, колкото и да повярваме, че изтребването на хора и заличаването на тяхното благосъстояние е наш синовен дълг. Не се поддавайте на тази лъжа, нашепвана от Страха - на вас не ви е необходимо да носите оръжие, не ви е необходимо да воювате и да трепете - това го върши страхът, а вие сте свещеници на доброто и имате други начертания за вършене.
В момента аз ви обичам (имам предвид всички активни съфорумци ) по много по-дълбок и съкровен начин от преди година, всеки със своите особености и аспекти на развитие, но вече не като Его-личности, а като частици енергия, вибриращи в определени цветове, и т.н.- без осъждане констатирам една нова форма на комуникация, водеща след себе си многоизмерни възможности. Фактът че това се случва, и неговата интензивност за мен е сигурен признак че Промяната вече е факт...
:-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-*
:-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-* :-*